Поради всичко, което съм написал и разбулил в тази разновидност на Завещание, аз, Йоан Зеведеев, Презвитер на Ефес, съм принуден да призная, че църквата, на която принадлежа, е една измама. След възбудата ни от Петдесетница, Петър ни доведе до учредяването на една нова религия, основаваща се на паметта на възкръсналия в Славата Си Христос.
По-късно апостол Павел щеше да преобрази това Благовестие в Християнство. Една религия, към която щеше да присъедини своя теологичен замисъл. Това бе втората, при това, драматична грешка. Ако Благовестието за Царството имаше като фундамент личния опит и пример на Учителя, християнството нямаше да изразява изключително религиозния опит на Павел. Разбирате ли сега моята мъка? Какво ще стане с вас и утрешните вярващи, ако не се поправим навреме? Колко се писа за живота и учението на Исус. Включително това, което наричате Евангелие от Лука, не е нищо друго освен отражението на мислите и насоките на Павел. Вие знаете не по-зле от мен, че Лука, един лекар от Антиохия, бе езичник, който прие Християнството под въздействието на пламенния Павел. Това се случва седемнадесет години след Възкресението на прекрасния Учител от Галилея. Оттогава Лука започнал да събира много от напътствията на своя наставник, Павел, като възприел идеята да напише три книги за Исус и Християнството. Когато Павел починал, Лука се посветил изцяло "на редактирането на книгата за живота на Исус, такъв какъвто Павел му го бе описал. Смъртта го изненадала след десет години, когато е бил пред завършване на втората от тези книги, позната днес като "Деянията на апостолите". Евангелието от Лука е следователно, Евангелие според Павел. Не се мамете. Анализирайте писанията на Павел и вижте колко настрани са те от онова, което наистина беше проповядвал Божият Син. Павел проповядваше за един Христос, боготворен, Първосвещеник, седнал отдясно на Отца. Павел и Лука забравиха Исус от Назарет, човека, преследван приживе. Човекът, който принадлежеше на Бога, в което никой не се съмняваше. Той беше поставен на най ниското стъпало на творението, за да открие пътя към Божествеността. Каква бе поуката на Учителят. Излиза абсурдно да подражаваме на Христос Господа, когато нито можем, нито се опитваме да приличаме във всичко на земния Исус. Нека изпълним най-напред своята мисия като човешки същества - да бъдем Човеци, и после да изкачим върховете, които докосват Божествеността.
Друга трудно поправима грешка
И все пак, не е редно цялата вина за тази достойна за оплакване обстановка, да се хвърля върху Павел. Други преди него, и аз между тях, писаха за Исус, като пропуснахме да опишем възвишените Му изяви на човечност в ежедневието. Причината, както вече отбелязах, бе в грешката, че ние се надявахме в скорошното Му завръщане, за да доведе докрай своите работи по установяването на Царството Божие. Забравихме човешкото Му лице и представихме пред вярващите образа на Христос в Славата на Неговото възкресение, истински Бог. Това бе грешка, при това трудна за корекция. Защо не се предпазихме навреме! Защо не разказахме за детството и младостта Му? Като познавате тези периоди на физическия Му живот, бихте преценили ясно съмненията, тъгата и мъките, които Го направиха досущ като всяко едно смъртно същество. Проповядването Му по време на живота Му бе тясно обвързано с годините му на сирак и тежък труд в Назарет. Това е било време тъмно, изпълнено с неразбирането и недоимъка, които са го обграждали след смъртта на земния Му баща. И днес виждам с отчаяние, че християнските общини се отдалечават от човешкото лице на Учителя. Затова ви казвам, че е добре да вярвате в Господа Христа на Славата, но не забравяйте: Той се е родил, Той е израснал и умрял, като един от нас. Исус с примера си основа религията на личния опит, изпълнявайки волята на Отца, в името на непрекъсващото служене на Човечеството.
За разлика от това, Павел основа една Църква, в която Исус Христос - Господът е мотив и причина за вашето обожание и преклонение. Това ограничи братството на Вярващите. Този кръгозор е само част от Истината. Тя раздвижи написването на словата: "...Идването на Неблагочестивия ще бъде възвестено от влиянието на Сатаната, с всякакви чудесии, знаци, лъжливи предзнаменования, разнообразни лошавини, които ще прелъстят онези, които би трябвало да се порицаят, защото не са приели любовта към Истината, която би могла да ги спаси". Махнете от главите си подобна глупост, защото всички ще бъдат спасени рано или късно. Идеята за вечното проклятие не прави нищо, освен да смъкне статута на Бога. Изтрийте от мислите си погрешното вярване за бързото завръщане на Исуса. Той вече е тук – казах го още в първите редове, посредством Истинния Дух. Не търсете белези и знаци за второто Му идване, както ви съветваха Павел и Петър. Злодеянията, беззаконията, несправедливостта, неблагочестието и влиянието на Лукавия са действителността на един свят като този, потопен в мрака на невежеството и сенките на несъвършенството. Така е било и така ще бъде, докато хората не приемат като свое Посланието и надеждата за Божието бащинство. Колко тъжно и мъчително се оказа потвърждението, че родилните напъни на света се осъществиха без нашия принос за разпространението на този велик Принцип. Павел беше принесъл песимизма в християнските общини. Исус никога не е бил песимист. Павел ви говореше за Божи съд и несправедливост. Учителят дойде и ни разкри, че всички сме Божии синове, че бъдещето на човеците е прекрасно. Човешките същества не са лоши, а слаби. Човечеството не е покварено, а сляпо. Ще дойде обаче денят, когато чистото Учение на Исус ще триумфира.
Уважавайте себе си и не се подценявайте.
Божествената искра във вас е Възвишено продължение на Вселенския Отец
Нашият Господ Исус никога и за нищо не е презирал човеците. Благослови бедните и онеправданите, защото те, като правило, са искрени и правдиви. Похвали и богатите, защото не са прахосници. Той ценеше толкова много "Човечеството, че бе на една крачка да стане равен на нас. Не изпадайте в грях да презирате себе си или себеподобните си. Носете в духа си божествената искра, защото, без съмнение, тя ще се превърне във възвишеното продължение на Вселенския Отец. Сега, надявам се, разбирате, защо съм неуморим в повторението, че всички сме братя?
Сподели с приятели: |
