Първоначалните учения

Кръщението на Духа

Бог е замислил всеки човек уникално да показва някой аспект от Неговата природа на земята, и кръщението на Духа дава необходимата сила за това призвание като син на Бог. Кръщението на Духа е кръщение на сила, и то съпровожда прехода, който човек прави от това да бъде сирак в това да стане Божий син.

Това разпределение на силата идва под формите на духовни дарби.⁸⁸ Павел потвърждава, че дарбите на Духа, въпреки че са различни по функция, служат за една обща цел:
Има различни дарби, но един и същ Дух. Има различни служби, но един и същ Господ. Има различни действия, но същия Бог изработва всички тях в хората. А всяка проява на Духа се дава за общото благо (1 Коринтяни 12:3-7 NIV).
„Общото благо“, както Павел го нарича, е единственото намерение на Бог, въплътено в Духа, изпълнявано уникално чрез всеки Божий син и корпоративно чрез тялото на Христос.⁸⁹

Христос дарява всеки вярващ със Своята сила и власт по начин, който ще позволи на човека да представлява Христос уникално, и пълно, като член на Цялото. Първоначалното намерение на Бог за човечеството ще се изпълни чрез Тялото на Христос. За тази цел, Христос претендира за абсолютната власт, заявявайки: „Всяка власт на небето и на земята е дадена на Мен“.⁹⁰ Христос дава Своята власт на Своето корпоративно тяло чрез Святия Дух:

Христос кръщава със Святия Дух, а Святия Дух управлява Неговата сила. Христос установи царството Си и ни направи Негови посланици. Основата на власт на Неговото царство признава даване на власт от Татко – „Всяка власт на небето и на земята е дадена на Мен“.⁹³ Нашата сила да действаме като посланици на Неговото царство и като представители на личността на Самия Бог идва от този източник на власт. Ние сме запознати с тази власт чрез кръщението на Духа. За разлика от водното кръщение, което се извършва от един човек на друг, кръщението на духа изключително се извършва от Самия Христос, тъй като Той е единствения, който е способен да предава божествена власт на Своите представители.

Никой никога не беше кръстен в Духа докато Исус не се върна на небето. Йоан Кръстител пророкува за Христос: „Аз ви кръщавам с вода за покаяние. Но след мен ще дойде един, който е много по-силен от мен, чиито сандали не съм годен да нося. Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън”.⁹⁴

След като Исус беше възкресен, преди да се възнесе на небето, Той спомена пророческата декларация на Йоан, заповядвайки на апостолите да стоят в Ерусалим, казвайки: „…чакайте за дара, който Моя Баща обеща, за който Ме чухте да говоря. Защо Йон кръщаваше с вода, но след няколко дни вие ще бъдете кръстени със Святия Дух”.⁹⁵ Първия случай на това кръщение се случи на деня на Петдесятница, след като Исус се върна на небето.

Кръщението на Духа е за упълномощаване. Кръщението не Духа не е просто за предаване на дарби на сила, но е една упълномощаваща сила за специфични цели. „Ще приемете сила, когато Святия Дух дойде върху вас; и ще бъдете Мои свидетели в Ерусалим, в цяла Юдея и Самария, и до краищата на земята”.⁹⁶

Исус не само каза на учениците Си, че те ще приемат сила, но каза, че ще бъдат Негови свидетели на земята. Силата е предназначена да упълномощи функционирането. Ние сме упълномощени да продължим работата на Христос на земята. Точно както Той беше упълномощен да представлява Татко, също така сме упълномощени и ние чрез същите средства да продължим същата работа.

Обаче, дали ще е чрез религиозни убеждения или просто поради липсата на правилна информация, отделния човек може да отхвърли силата на Духа. Например, религиозни групи, които вярват в обитаването на Святия Дух, могат въз основата на теологично отклонение, да ограничат действията на Духа. Някои групи отхвърлят изцелението или езиците или други проявления на силата на Духа. Обаче, винаги когато Святия Дух присъства в някой човек, Той идва с всичко, което е, включително способността да разпределя дарби на силата на Христос, достатъчно за да дадат способност на човека да изпълни божественото призвание.

Често срещан феномен е да откриете групи хора, които вярват в обитаването на Святия Дух, но на които им липсва някакво значително упълномощаване. В такива случаи, силата да се извършват религиозни цели идва от групата, докато в същото време им липсва всякакво божествено отнасяне или свръхестествен характер. Такива групи се осланят на доброжелателството на хората, и лидерите прекарват по-голямата част от времето си изграждайки единодушия или раздвижвайки хората, за да участват въз основа на задължение или човешко доброжелателство. Такива усилия апелират към душата и им липсва характеристиките на божествена намеса. Когато, обаче, хората са отворени да бъдат изпълнени със силата на Божият Дух, те могат да бъдат упълномощени чрез властта на Христос.

Дарбите на Духа не съответстват само на нивото на представяне на някого, но също и на неговото или нейното уникално упълномощаване.⁹⁷ Христос гарантира достатъчно сила и власт, за да извърши всичко, което Той възнамерява. Дарбите на Духа също така водят до промяна на културата от сирак в син. Това отваря пътя за зрялост, която съответства на променените състояния на синовство.

Когато човек израства от етапа на детинство към напълно зрял син, се дава по-голяма сила и власт на човека, заедно с по-голяма отговорност. Павел инструктираше хората „ревностно да желаят по-големите дарби”, понеже това е естествената и възнамерявана прогресия за всеки Божий син.⁹⁸