Упълномощаване и изпращане

Упълномощаване и изпращане

Пътуванията на Павел и Тимотей демонстрират този специфичен модел.¹⁷²

Павел вече притежаваше дара на апостолството и функционираше в него в продължение на една цяла година в град Антиохия.¹⁷³ Неговото функциониране не оставяше никакво съмнение за неговата готовност и надеждност. Святия Дух подреди момента за изпращането чрез пророческо изговаряне:
Докато се покланяха на Господа и постеха, Святия Дух каза: „Отделете ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал“. Така че след като постиха и се молиха, те положиха ръцете си на тях и ги изпратиха. Двамата, изпратени по пътя си от Святия Дух, слязоха в Селевкия и отплуваха от там за Кипър (Деяния 13:2-4 NIV).
Групата стареи, в съгласие със Святия Дух и един с друг, публично положиха ръцете си на Павел и Варнава и ги изпратиха на работата, за която Святия Дух ги беше призовал. В това изпращане, те бяха придружени от Святия Дух, тъй като това беше Неговото подредено управление.

Тимотей повтори същия модел. Деяния 16:1-2 казва на читателя, че Тимотей вече функционираше в своята дарба и призвание в градовете Листра и Икония, преди да бъде готов да придружи Павел, Сила, Лука и другите. Святия Дух говори за неговата готовност чрез пророческо изразяване.¹⁷⁴ Тогава стареите и Павел положиха ръце на него и го упълномощиха в неговата работа и призвание. Нито Павел нито Тимотей изпратиха сами себе си в своето призвание и служения.

Този систематичен процес ярко контрастира на начина, по който хората днес встъпват в служение. В Новозаветната Църква, тези, които бяха на власт свидетелстваха за истинността на пророческото слово и се присъединяваха към процеса на упълномощаване за освобождаването на изпратените. Изпращаните бяха упълномощавани да функционират или в нови места или им беше давано по-широко увеличаване на власт и сфера на функциониране в съответствие с тяхното призвание. В повечето от историческите църкви, обаче, почти всеки, който е кръстен член и посреща другите изисквания, относно брачното положение и други изпити от финансова гледна точка и произход, може да се запише в училища за формално обучение в доктрините уникални за тази деноминация.

Всеки, който чувства призив за служение може да инициира процеса за влизане в служение. Този процес обикновено включва първо посещение на някаква форма на обучение на библейско училище, последвано от чиракуване под лидерството на пастора на събранието в тази деноминация. След като завършва определения курс на обучение, човека е назначен на работа в организацията, и кариерите са подредени чрез моделите, които са обикновени за тази деноминация.

Алтернативно, човек може да преследва мисионерска работа в някоя чужда дестинация, обикновено определяно от способността на човека да събира собствената си финансова подкрепа и завършването на обучението си за служение. Тези модели не разпознават, подхранват или подкрепят дарбите или призванията на човека. Призванията за „обикновените“ членове на деноминацията обикновено се отнасят за това да бъдеш финансово поддържан от деноминацията и служенията на тези, които водиш.

Полагането на ръце за упълномощаване и изпращане е библейски модел, който изтъква реда на Божия Дом. В този модел, онези, които са известни със своята изпитана работа са упълномощавани и изпращани в своите призвания. Онези, които ги упълномощават и изпращат са духовните бащи, които самите те са известни със своя благочестив характер и изпитана работа на водене на Божия Дом.

Като ангажирани бащи, те могат да разпознават дарбите и призванията на онези, които са под тяхната грижа, и да отглеждат тези дарби до зрялост. Това е един обмислен процес, който е личен по размер и приложение и е добре осведомен за Божиите пътища. Тези, които са под такава грижа последователно ще правят преход към зрялост и компетентна функционалност. Тяхното упълномощаване ще става като нещо естествено. Винаги когато някой е готов да функционира сред вярващите в своето призвание, такъв човек е упълномощаван и изпращан чрез полагането на ръце.

Първоначалното учение за полагане на ръце е било широко пренебрегвано в настоящите църковни управления. В резултат, вярващите са нечувствителни за централната роля на тази доктрина в разпространението на Евангелието на Царството чрез квалифицирани посланици. Те не разбират различните цели за полагането на ръце или как са взаимосвързани тези изразявания на доктрината.

Полагането на ръце е определяща доктрина за разпростиране на Божието Царство на земята чрез Божиите хора, Неговото семейство.

Глава пета – Възкресение от мъртвите

Смъртта и възкресението са необходими за живот в Христос. Следващото Първоначално учение, Възкресението на мъртвите, установява човека като ново създание.

Предишния живот на Божия син не го определят подходящо, когато човека е новороден от Духа. Новото създание измества старото, и Божия син съществува там, където някога Адам е живял.

Бог е наредил възкресението на Христос като основа за събирането на всички, които Той приема за синове в една завършена духовна реалност. Тази реалност е наречена Тялото на Христос, и това е мястото, което съдържа синовството на човека, заедно със съответните дарби и призвание, икономиката за поддържане на живота в Христос, позицията и културата в Божието семейство, и в крайна сметка пълното завръщане на първоначалното Божие намерение за създаването на човечеството, всичко, от което съществува и е възможно заради принципа на възкресението от мъртвите.

Принципа на възкресението е една от основите на творението. То е съществено за продължителността на живота на земята. Бог изговори този принцип в творението, казвайки: „Нека земята да ражда трева, тревата да дава семе, а плодоносното дърво да ражда плод според вида си, чието семе да е в него, на земята: и стана така“.¹⁷⁵

Създавайки растения и дървета, чието семе е в тях, Бог започва един постоянен цикъл на смърт, възкресение и живот. Божия Дух толкова преплита този принцип в творението, че човечеството не го забелязва, и до голяма степен взема за даденост, неговите последици. Исус обобщава естественото явление на възкресението, казвайки: „Ако житното зрънце не падне на земята и не умре, то си остава само едно семенце. Но ако умре, произвежда много семена“.¹⁷⁶ Обаче, този пасаж също така предвещава смъртта на Исус и последиците от собственото Му възкресение, определяйки естественото явление на възкресението, което покрива духовната реалност: че Исус Христос е възкресението и живота.¹⁷⁷

Първоначалното учение, възкресението от мъртвите има два важни принципа за живота и зрялостта като вярващ: Единия е, че възкресението на мъртвите свързва хората с Бог като техния източник на произход и цел; другият е, че разбирането на духовния принцип на възкресението помага на човек да се свърже наново с Божия Дух чрез процеса на новорождението като Божий син.¹⁷⁹