Първоначалните учения

Кръщение чрез Духа

Тялото на Христос е отнасяне до корпоративния Син, чиято цел е напълно да показва пълнотата на Бог на земята. Кръщението чрез Духа е една от задачите на Духа, чрез която Той събира хората в Тялото на Христос според първоначалното намерение на Бог, и за корпоративния Син и за всеки отделен човек съдържащ се в него. Святия Дух е запознат с Божието първоначално намерение за създаването на всеки човек:

Това кръщение е съществено за процеса, който разкрива призива на вярващия, овластяването и начина на живот като Божий син. Когато човек е новороден, Святия Дух работи за възстановяването на духа на точи човек в превъзходство над душата му, така че влиянието на духа измества това на душата в управляване на мислите и действията на човека.¹¹¹ Този процес свързва наново духа на човека с Божия Дух и възстановява достъпа до Божия ум, позволявайки на човека да се въвлече в този нов начин на живот.¹¹² Човека е новороден, за да бъде направен Божий син:

Това кръщение става в момента, в който Святия Дух влезе в човека. Тогава човека е свързан като част от корпоративното изразяване на Бог, което сега е на разположение в света: Тялото на Христос.

Тялото на Христос е духовна единица съставена от човешки духове, свързани от Святия Дух в едно корпоративно цяло. Исус представяше това цяло на земята в тялото на един човек. Неговото представяне беше точно и пълно представяне на характера на Бог. Исус беше „Помазаника“, понеже Духа в Него беше уникален. Въпреки че всяко човешко същество има дух, който е способен да показва някакъв аспект от Бог, на Исус Му беше дадена роля напълно да представя природата на Бог.¹¹⁴ Духа, който беше в човека Исус, който е способен на това функциониране е познат като Христос. След възкресението на Исус, духа на Христос започна да приема и да събира всички духове, завръщащи се към Бог, в едно корпоративно цяло, продължавайки работата на Исус на земята.

Никой не може самостоятелно да продължи тази работа. Христос работи чрез всички тела на личности, чиито духове са били събрани в този един дух. Павел подчертава функционирането на корпоративния човек като точното представяне на Божията природа:

Някои са наблягали прекалено на отделните части на тялото и на влиянието от тяхното функциониране. Прехвърлянето на такава важност на отделен или определен дар е често срещано, защото за някои тази практика снабдява водителство за това как всеки човек трябва да живее живота си, бивайки независим от взаимоотношенията в Тялото. Това наблягане е довело до религиозна култура, която е установила йерархия от ценности, определяна от духовните дарби. Резултата е своеволно издигане на статута на хора, които практикуват определени дарби, и цели служения са оформени около лидери функциониращи изкусно в определено високо ценени дарби пнеуматик харизмата.

Обаче, образа на корпоративния Син като Тяло с много части трябва да определя наблягането на това как всички вярващи са определени да се свързват един с друг. Никоя част от човешкото тяло не определя някакво отделно призвание приписвано на цялото, без значение колко ефективно функционира. Подобно, целта на цялото Тяло на Христос не се приписва или изразява от функционирането на отделните части. Частите са неспособни, сами по себе си, на точно представяне на божествената природа на Бог по начин според примера на Исус или в продължаващото корпоративно изразяване в Тялото на Христос. Докато, е нужно частите да функционират добре, само обединяването им съдържа продължаването на работата на Христос.

Кръщението чрез Духа взема човек, чиято идентичност се е определяла от неговите или нейните действия; прехвърля го в Тялото на Христос, давайки му идентичност, която е пълното изразяване на това кой е направен да бъде този човек; и дава допълнителна дълбочина на взаимоотношението на този човек с Бог като Баща. Обикновено, тази промяна е несъвместима с настоящия живот на човека. Промяната на идентичността на човека не само изисква променен начин на мислене, но често и променен начин на живот. Полагането на идентичността и целта на човека, за да се приспособи към Божията воля е „жива жертва“.¹¹⁵

Промените на обстоятелствата на човек, които изискват промяна могат да бъдат полезно разпознати от духовния баща. Когато човек е новороден, той е роден в Божието семейство като син. Обаче, културата на неговата душа все още е незасегната, и въпреки че е бил духовно примирен, той естествено разбира взаимоотношенията през културата на сирака. Той е бил репатриран към Татко Бог и има достъп до ресурсите на великия Божий Дом. Въпреки това, все още се вижда през филтрите на своята вродена природа.

За да премине към културата на син, той трябва да бъде обучаван и дисциплиниран в културата на небето. Тази задача е предадена на духовния баща.¹¹⁶ Баща, който обича по този начин може да помогне да се разпознае времето за тази промяна и да подкрепи човека през неизбежните промени.