Първоначалните учения

Вяра на практика

Вярата е в действие понеже представянето на Татко Бог силно контрастира, а често и се противопоставя на човешките устройства на власт. Например, ако човек или група е водена от съгласието на многобройното население, това лидерство може да успее срещу земните опозиции, защото те са на равнопоставени условия за конкуренция. Обаче, многобройното население няма сила или власт да повлияе на демоничното, и затова лидерството не може да бъде упълномощено да се ангажира с влияние идващо от демоничните сили. Това е истина без значение дали хората съзнават своите опозиционни действия или не.

Където тази структура е допълнително сполетяна от културата на сирака, която преобладава в човешките управления, вярата става просто едно допълнително средство за снабдяване и защита.

Божия син няма нужда да доставя собственото си снабдяване и защита. Сина представлява Бащата, а Татко Бог вече знае, че всеки човек ще се нуждае да успява в това представяне. Вярата в Бог освобождава човека от товарите на снабдяване и защита. Относно мярката на вярата на човек, както се вижда от неговите или нейните неотложни приоритети, Исус учеше:

Вярата изисква убеждение в съществуването на невидимото без значение от факта, че то не може да се види. Зрелият Божий син ще живее според убеждението в съществуването на Бог, въпреки че това съществуване не може да бъде видяно или измерено чрез материалните обстоятелства. Следователно, чрез Божията воля, духовната икономика ще упълномощава действията на Божия син, който е достатъчно зрял, за да извика ресурсите на небесното царство в подпомагане на Божиите цели на земята.

Зрелият син има яснота относно своята роля да представлява Татко. Исус, напълно зрелият Син, имаше активно общение с Бог, и всичко, за което се молеше беше отговорено. Дори в молитвата му да бъде освободен от страданието, което щеше да претърпи, Исус беше в съгласие с Божията воля.⁶²

Човек не трябва да бъде отклоняван от Божието желание директно да отговаря на молбата на незрелия син, обаче. Той често прави това. Въпреки този факт, някои настояват, че незрелия син не получава последователен отговор на своите молитви, понеже не се е научил, нито е практикувал последователно, подходящите формули за придумване на Бог в последователен благосклонен отговор.

Истината, обаче, е, че незрелия син често се колебае между културата на сирак и тази на син, но Бог му снабдява нуждата да премине напълно в културата на син. Тази нужда често включва Бог директно да отговаря на молбите на незрелия син. Вярата изгражда зрялостта.

Вярата, като начин на живот, е подражание на Исус. Исус описва стандарта на вярата като „Синът не може да прави нищо от Себе Си; Той може да прави само това, което вижда Баща Му да прави, понеже каквото Татко прави Синът също го прави“.⁶³

Същността на Неговото общение с Татко беше както Неговата идентичност така и основата, върху която Той се свързваше с Божия трон. Исус обърна напълно внимание на волята на Своя Баща, бивайки уверен в знанието, че от каквото и материално нещо да се нуждае, ще му бъде редовно прибавяно.⁶⁴ Доказателството за тази реалност беше Неговия начин на живот, който редовно показваше силата и властта, които изтичаха от Божия трон, и от Неговата връзка като Син със своя Баща. Той никога не се занимаваше с искане от материално съображение. Той се фокусираше изключително на това да представя Своя баща на земята. Той имаше редовна опозиция от врага, но преживяваше свръхестествената грижа на Татко. Крайния израз на вярата на Исус и непреклонното желание на Неговия Баща да подкрепя Сина Си, беше възкресението на Христос от мъртвите.

Вяра и зрялост

За да се възстанови доктрината на вяра в Бог, всеки вярващ трябва да бъде научен от началото, че вярата се гради върху реалността на Бог като негов или неин Баща и че всеки човек е поставен на земята, за да представя Татко Бог. Същността на взаимоотношението между човечеството и Бог е основата, върху която сина се доверява за своето благосъстояние и овластяване. Това взаимоотношение се доказва постоянно с растящото доказателство за божествена намеса, преживявано случайно в началото на живота на човека като вярващ и ставащо установено през различните етапи на зрялостта. Доказателството и за вечната реалност и за божествената сила ще се увеличи в живота на вярващия през различните етапи на растеж, от най-ранно детство до зрялост и през целия живот на човека.

Всеки вярващ е пригоден за специфична съдба, която изисква божествено упълномощаване, за да може тази съдба да успее. Процеса на узряване носи по-голяма яснота за точната природа на тази вечна цел, заедно с функцията на човека в съответствие с тази цел. С това функциониране непременно идва по-голямо доверие в икономиката на Бог. Накрая, вярата в Бог ще стане начина на живот на зрелия син.