Първоначалните учения

Глава трета – Кръщения

Следващото Първоначално учение споменато в евреи е учението за Кръщения. Кръщенията, в Писанието, административни процеси на промяна. Те се нуждаят от администратор, някой, който е различен от вярващия, преживяващ промяната. Всяко кръщение влияе на позицията на вярващия – с почит към небесните области, личната съдба на човека, Тялото на Христос, и позиционирането на човека, или относителната зрялост, като Божий син – правейки учението за кръщенията жизненоважна точка на споменаване, докато тези промени се осъществяват.

Писанието съдържа четири различни кръщения: кръщение във вода (вижте Римляни 6:1-2 NIV); кръщението на или с Духа (вижте Лука 3:16; Деяния 1:5 NIV); кръщението чрез Духа (вижте 1 Коринтяни 12:12-13 NIV); и кръщението в огън, също познато като кръщението в страдание (вижте Лука 3:16; 1 Коринтяни 3:13; Деяния 2:3). С уважение към всички други, няма определен хронологичен ред на кръщенията. Те администрират промяна в живота на човека, започвайки от новородения вярващ и минавайки през етапите на зрялост. Съответно, нуждата от всяко кръщение зависи от етапа на отделния индивид. Като Първоначално учение, „учението за кръщенията“ е необходима основа за управляване зрелостта на отделната личност в Христос и участието в зрялостта и корпоративното функциониране на Тялото на Христос.⁶⁵

Наредба за кръщения

Редът, по който човек преживява всяко едно от четирите кръщения следва духовното състояние на отделната личност. В Писанието, някои бяха първо кръстени със Святия Дух преди да бъдат кръстени във вода.⁶⁶ Други първо бяха кръщавани с вода, което беше последвано от кръщението на Духа.⁶⁷ Кръщението в огън се прилага в различни времена в живота на вярващия и се свързва с растеж и напредък към духовна зрялост.⁶⁸ Оставащото кръщение, кръщението чрез Духа, е събирането на всички вярващи в едно тяло и се случва когато човека е новороден от Духа.⁶⁹ Обстоятелствата в живота на човека определят промените, необходими през етапите на узряване.

Бог се наслаждава на духовния процес, който е в съответствие със сърцето и обстоятелствата на отделната личност. Примери за този ред изобилстват в служението на Исус. Историята на Закхей е една илюстрация:
[Закхей] искаше да види кой е Исус, но бивайки нисък човек не можеше, поради тълпата. Така че той изтича напред и се качи на едно смокиново дърво, за да Го види, тъй като Исус идваше по този път. Когато Исус наближи мястото, Той погледна нагоре и му каза: „Закхее, слизай веднага. Трябва да отседна в дома ти днес“. Така че той веднага слезе и го посрещна с радост. Всички хора видяха това и започнаха да мърморят: „Той отиде да бъде гост на ‘грешник’“. А Закхей се изправи и каза на Господа: „Виж, Господи! Тук и сега аз давам половината от притежанията ми на бедните, и ако съм взел нещо от някого чрез измама, ще платя четирикратно стойността му“. Исус му каза: „Днес спасение дойде в този дом, защото този човек също е син на Авраам“ (Лука 19:3-9 NIV).
Исус се свърза със Закхей от момента, в който го срещна на дървото. По покатерването на Закхей на дървото Той разпозна, че този човек вече се беше покаял за начина си на живот. Един нисък човек, който също така беше член на омразната бирническа професия, обикновено не се излага на присмеха на тълпата, като се катери на дърво. Неговото желание да види Господа беше по-голямо от страха му от подигравки. От това действие, човек можеше правилно да заключи, че Закхей вече се е покаял. Следователно, Исус просто покани Закхей на обяд в къщата на бирника.

Исус действаше чрез разпознаване на сърцата на хората и им показваше Любовта на Татко основана на техните уникални нужди. Типично, покаянието е първата стъпка към синовство, но в тази история няма никакво споменаване за някакъв процес на покаянието или изповедта на Закхей. Нямаше нужда за Закхей да изразява с думи действителното състояние на сърцето си; доказателството стана явно, когато той предложи да върне обратно четирикратно парите, които беше взел несправедливо. Действията на Господа посочват, че греховете на Закхей вече бяха простени. Този модел оформя нуждата от разпознаване, за да се покаже на човека любовта на Татко в съответствие с неговите уникални обстоятелства.⁷⁰

Разпознаването на сърцата и обстоятелствата на хората, както правеше Исус, изключва религиозната формула за кръщения и тяхното управление. Всички кръщения са необходими за всеки вярващ. Обаче, начина на тяхното управление зависи от нуждите на отделната личност. Разпознаването на Духа, тогава, е необходимата предпоставка за определяне на точното време за кръщение в живота на всеки човек.

Кръщение във вода

В евангелието на Божието царство, необходимостта от това човек да промени местоположението си от царството на тъмнината и да застане под управлението на Христос е централното послание. Преди човек да може да дойде под управлението на Христос като гражданин на Божието царство, той трябва да бъде отделен от идентичността в Адам и властта на врага. Това отделяне се случва със смъртта на тази идентичност и раждането на новото създание.

Водното кръщение е една важна част от този процес. Премахването на старата идентичност и осиновяването в Небесното царство включва символично смъртта, погребението и възкресението на човека.
Какво да кажем тогава? Да продължаваме ли да грешим, за да може благодатта да се увеличава? В никакъв случай! Ние сме умрели за греха; как можем да живеем в него повече? Или не знаете ли, че всички ние, които сме се кръстили в Христос Исус сме се кръстили в смъртта Му? Следователно сме погребани с Него чрез кръщението в смъртта, така че точно както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Татко, ние също да можем да живеем нов живот. Ако сме били съединени с Него по този начин в смъртта Му, със сигурност ще бъдем съединени с Него във възкресението Му. Защото знаем, че старото ни естество беше разпънато с Него, за да може да бъде премахнато тялото на греха, за да не бъдем повече роби на греха – защото всеки, който е умрял е освободен от греха. (Римляни 6:1-7 NIV).
По-специално, кръщението във вода представлява погребение.

Покаянието предшества водното кръщение, защото покаянието представлява смъртта в процеса. Покаянието води до промяна на начина на мислене от вроденото желание на човека да контролира всички аспекти на неговия или нейния живот. Чрез покаяние човека жертва изискванията за себе-снабдяване и защита, които са наследство от една идентичност в Адам.

В основата си, покаянието променя суверенитета, който управлява нечий живот. Преди да приеме Христовия суверенитет, човек е управляван от произлизащите от себето неотложни приоритети, подчиняващи човека на управлението на похотите – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота.⁷² Тези похоти, от своя страна, снабдяват Сатана със средства, за да контролира живота на човека.⁷³ Чрез покаяние човека се преселва от управлението на себето и на Сатана под управлението на Христос и започва преместването от „владението на тъмнината“ в Небесното царство.⁷⁴

Водното кръщение е погребване на старото себе, което е последвано от възкресение на човека като ново създание. „Ако някой е в Христос, той е ново създание; старото е преминало, дошло е новото!“⁷⁵ Когато човек се покайва, той е погребан, и след това е възкресен като ново създание, този човек е прехвърлен от юрисдикцията и контрола на царството на тъмнината. Човека вместо това е осиновен като Божие дете, син и наследник на Божието царство. Това осиновяване поставя човека под управлението на Исус Христос, Царя.

Важността на водното кръщение е декларацията за небесата, че новото създание не е подчинено на обвиненията на врага за грях. Има едно цяло, мощно царство подредено в боен ред в опозиция на Христос и Неговото царство.⁷⁶ Врага използва фалшиви обвинения, представяни като истина срещу тези, които са новородени и осиновени в Небесното царство. Дори когато повече няма контрол над някой човек, врага ще се стреми отново да утвърди влияние над живота на този човек. Той прави това като се опитва да определя човека чрез неговата или нейната предишна грешна природа, преди да е бил възкресен като ново създание.

Тези атаки са срещу ума на човешката душа. Човек може да бъде „в ума . . . роб на Божия закон, а в грешната природа роб на закона на греха“.⁷⁷

Врага избира моменти на слабост, когато човека мисли или действа по начин подобен на предишния му живот. Тези фалшиви обвинения вземат външността на истина, защото те обикновено са определени да използват някакъв момент на слабост или грях. Съгласяването с лъжата, че живота на някого преди да срещне Христос носи някакво въздействие върху суверенитета на Христос над човека или върху Божията любов към Неговите деца, оставя този човек отворен за допълнително демонично влияние.

В тези атаки, само истината относно суверенитета в живота на човека въздържа врага. Истината е, че…

Водното кръщение е декларация, че човека, който се кръщава е под управлението на Христос. Чрез действието на кръщението човека е мъртъв и погребан. Единствения път напред е чрез възкресение. Човека минаващ през този процес започва нов живот като възкресено същество и ново създание. Няма никаква истина в някое обвинение за грях, вкоренено в стария живот, и чрез продължителния процес на покаяние и обновяването на ума, човека е освободен от последствията на греха.⁸¹

Има времена, когато водното кръщение е подходящо за вярващия, който вече се е покаял и е приел Святия Дух.⁸² Ако вярващия се бори с обвинения от мисли или поведение, които идват от стария живот на човека, или човека постоянно се бори да повярва, че „старото си е заминало, новото е дошло!“; този човек трябва да обмисли дали да бъде кръстен във вода.⁸³

Това кръщение, за да симулира погребение, трябва да бъде чрез потапяне, и то трябва да се извърши само от зрял човек, който е способен да избере да бъде кръстен и да различава между истината и заблудата.

Водното кръщение декларира за небесните области, че кръщавания човек е умрял за старото себе и е бил погребан, отхвърляйки властта на врага във всеки аспект на живота на човека от този момент нататък. Спомени и други неща свързани със стария живот не са равнозначни на повторно свързване с този живот и са невалидни основи за осъждение от врага. Човека, който сега живее е ново създание подчинено единствено на властта на Христос.

Водното кръщение установява чрез символично погребение, че вярващия е избрал съзнателно да дойде под управлението на Христос. „Същата фигура, която ни кръщава сега ни спасява (не събличането на плътската нечистота, а отклика на една добра съвест към Бог,) чрез възкресението на Исус Христос“.⁸⁴ Покаял се, погребан и възкресен от мъртвите, човека оставя назад царството на тъмнината, управлението на Сатана и състоянието на смърт, което е отделяне от Бог.

Кръщението във вода, основно, трябва да се случи като част от процеса, чрез който човек е преведен в Небесното царство. Този процес започва с покаяние, в което човека умира за неговата или нейната идентичност в Адам, и това включва символичното водно кръщение извършвано от човек на човек.⁸⁵ Вземайки съзнателно решение, което се нарича покаяние, всеки човек има застъпник в Христос за установяване на факта, че е бил освободен от осъждение пред Бог.⁸⁶ Процеса достига връхната си точка с възкресението на човека като ново създание, потвърждаването на съдбата на човека, и това да бъде кръстен със Святия Дух.⁸⁷ Затова, въпреки че е символично, водното кръщение е необходима основа за въвеждането на човека в Небесното царство и за управляването на растежа и зрялостта на Божиите деца.