Психология на развитието и
Сензитивни периоди на детското развитие
Изтегляне 0.68 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Работен лист-ЦДО, Хаим Гинът - Детето и ние
| 7. Сензитивни периоди на детското развитие Опитът отдавна е показал на хората, че е необходимо да избират най- подходящото време, в което да осъществяват предприеманите от тях дейности. Тогава и резултатите са най- добри. Особенно полезни са есенната оран, посаждането на дръвчета в по- късните месеци на годината или рано напролет, извършване на сеитбата, жътвата без да се избързва или закъснява, започване на строителство и др. Ян Амос Коменски ( един от класиците на педагогиката ) в своя забележителен труд Велика дидактика, който оказва голямо влияние върху развитието на образованието, изтъква, че така както в природата и в обществото всяка активност е съобразена с подходящите условия, така следва да се постъпва в обучението, възпитанието и развитието на детето. Той отбелязва, че птиците снасят яйца и мътят своите малки не когато ида е, а в точно определено време- най- добро за продължаване народа. И хлебарят мята хлябва в пеща, когато температурата е достигнала потребните градуси. Така и педагогическите взаимодействия с децата, за да са максимално ефективни, е наложително по своето съдържание и организация да са в съответствие с оптималните условия. По-късно бележитата педагожка и психоложка Мария Монтесори, също както и Я.А. Коменски, стига до заключението, че в развитието на детето има особенно благлприятни периоди за формиране на определени качества и възможности, периоди, през които са повишени възприемателните способности, емоционалната отзивчивост към дадени влияния, чувствителността, изостреността на сетивата. Спецефичната избирателна насоченост на рецепторите, на цялостната сензорна система е основание настъпващите такива периоди в живота на детето да получат названието сензитивни периоди на развитието. Науката доказва, че сензитивни периоди са присъщи не само на човека, но и на насекоми, птици, бозайници. Прираждането на малките бозайниците за известно, немного продължително време, запечатват в паметта си образите на децата, а тена родителите, по които взаимно се разпознават. Запомнят мястото на живеене, своите братя и сестри. Процесът на запечатване е известен като импринтинг. По времена сензитивния период ако при майката ( например овца, коза , краваи т.н. ) се постави друго малко, тя го приема като свое и започва да го кърми, да се грижи за него. Бъдели отлъчено обаче, някое от нейните деца във времето на проявяваната сензитивност, майката него приема за свое иго отблъсква. Когато кокошка при първо люпило измъти патенца, тя тях приема засвои деца и при следващи измътвания страни от своите пиленца. Патенцата пък, запечатали образа на кокошката като свой родител, като пораснат търсят партньор или партньорка от същия вид. Сензетивността при децата се изявява в това, че проявяват силна възприемчивост към едни или други страни от действителността, бързо напредват при тяхното опознаване, овладяване и изпитват емоционално удоволетворение от проявяваната активност. С преминаване на сензитивния период интензивността на усвояването и положителните емоционални преживявания отслабва. Тази закономерност е позната на народа и затова той препоръчва « всяко нещо да бъде в своето време или заключава, че « време му е минало». Руският психолог Н.С. Лейтес установява, че възможността на децата да се отдават на любимите си занятия ( показател, чеса навлезли в период на сензитивност ) е съществено условие да достигнат висок разцвет на своите дарования. Сензитивните периоди се проявяват като потребности, интереси, възможности. « Преходът от една детска възраст към друга, заключава Н.С. Лейтес, е свързан не само с последователно увеличаване на умствените сили, но и с ограничаване на някои ценни свойства « ( 14 Днес психологическата наука се стреми да опознава все по- пълно сензитивните периоди в развитието на детето, за да могат те оптимално да се оползотворяват в интереса наличността и на обществото. Незнанията в това отношение са причина да не се развиват у личността необходими 21 качества, способности, да не се осигурява разцвет на дарованията й, тъй като сензитивността се изразява както във възможности за формиране на общи, свойствени за всички хора достойнства, така и на спецефични, свързани с притежавани предпоставки ( заложби ). Така вместо на децата да се предоставя да се занимават с това, което е в полето на техните желания, често им се възлага да участват в дейности, за които или не са дорасли ( не са навлезли в съответния сензитивен период или са в противоречие със заложбите им. По този начин насилванията вредят върху развитието наличността и са причина за погубване на таланти. Сред богатството от сензитивни периоди да се за илюстрация ще посоча някои от тях След раждането у детето са налице благоприятни условия (сензитивност ) за развитие както на тембралнен, така и на музикален слух. Ще преобладавали един от тях или ще се развиват и двата паралелно, зависи от грижите на възрастните. Когато те отсъстват, водещо влияние имат стихиините обстоятелства. Тъй като нашият език е тембрален, то чрез общуването у детето се стимулира чувствителност на слуха към тембъра ( звуковата окраска ) нагласа. По тази причина много лесно разпознаваме, когато някой се обади по телефона. Не получава развитие обаче, музикалният слух (разграничаването, разпознаването на височини на звукове. Не е такова положението при езици, които са музикалните. където чрез изменение височините на звукове при говорене се предават различни семантични значения. Такъв език например е виетнамският. Това благоприятства за развитие у децата на височинен или иузикален слух с високи диференциращи възможности или както се казва, абсолютен музикален слух. Разбира се той е много важен за възпитаването на музикална култура, но не е достатъчен. Потребни са знания, умения, способности за ползване на инструменти и др. За да се развива заедно с тембралния слух и музикалния, общуването с детето следва да се осъществява както чрез речта, така и чрез музикални влияния. Доказано е, че така както след раждането детето узнава гласа на майката ( плодната течност е по- добър проводник на звуковите вълни, отколкото въздуъхът ) и той му действа успокояващо и ободряващо, по същия начин влияят и музикални изпълнения, отразявали се върху плода в периода на утробния живот. След раждането ако моменти от режима ( хранене, бодърствуване, разходка, сън ) се предшестват и съпътстват от подходжящи различни мелодии, тона принципа на условните рефлекси се създава връзка между мелодията и съответната активност. Щом се появи спецефичната мелодия, тя «отключва» дадения рефлекс- например за бозаене. Детето очаква и лакомо започва да се храни. Друго звуково съчетание му действа преспиващо и т.н. Различията между мелодиите могат да не са големи, но детето е в състояние да ги открие (диференцира ). Емоционалното положително общуване с детето още от първите месеци е благоприятно, сензитивно условие за формиране и развитие у него на благородство, доброта. Обратно, припряността, нервността, резкостта в обръщенията при различни взаимодействия ( къпане, обличане, хранене и пр. ) обуславят агресивност, непослушание в бъдеще. И това е така защото положителните или отрицателните емоции се натрупват ( кумулират) и диктуват поведението. Третата година е особенно сензетивна възраст за овладяване от детето народния и на чужди езици. Ако единият от родителите говори с него народния, а другият на чужд език, детето се научава успешно, без затруднения да се ползва и от двата. Както свидетелствуват данни от Организацията на обединените наци, децата в детски градини, където имат другарчета от различни страни се научават да общуват помежду сина съответните езици. Достатъчно е учителка да общува с малките деца на чужд език, при изпъление на различни дейности- игри, разходки, хранене и др., за да го усвоят те неусетно. Към петата – шестата година е повишен интересът на децата към писменната символика букви, цифри ), към познавателна дейност, към резултатите от дейността и това е основание в стои десет страни на света началното образование да започва от шест години ( в Англия от петте. във възраст с възможности за висока ефективност в ограмотяването на децата и на тази основа, за пълноценно напредване в развитието. Възрастовият периодът от седем до десет години се отличава с повишен интерес към изобразителното изкуство, към поетичното творчество, към ранно изявяване и развитие на дарованията в областта на математиката и др. Ето защо е полезно, както е в редица страни, а и в 22 нашето начално училищеу е било някога , в учебните планове да се предвиждат часове за дейности на учениците по избор. В единадесетата, дванадесетата година се появява ярка потребност от социални изявявания на учениците ( в труд, спорт, изкустьва и др.), от самостоятелност, независимост ( автономност Неслучайно тук получава широко разгръщане скаутското движение. Тринадесет- чеиринадесет годишните ученици стават особенно придирчиви към себе си, самокритични, чувствителни към всяка несправедливост, устояват и защитават своето достойнство. У петнадесет- шеснадесет годишните все повече излизат напреден план професионални потребности и интереси, волята за индивидуална неповторимост ( индентичност Когато характеризираме съдържанието на сензитивни периоди през различни възрасти, това не означава, че то е със строго фиксирани граници на начало и край. Теса относителни с възможности за промени при аксцелеративните процеси входа на материалния и духовен прогрес на обществото, в зависимост от конкретни социални и индивидуални условия на живот. 8. Принципи за развитието наличността Всяка система ( природна, органична, социална ) има свои водещи изходни начала, които осигуряват пълноценото й функциониране. Без тях системата не работи нормално, настъпват вътрешни сътресения, нарушения на ритъма, на ефективността и в кирайна сметка системата се разпада, загива. Неслучайно сега в обществото ние актуално да се изработят и съблюдават строги правила, които осигуряват демократично развитие и съществуване. Изходните, водещите начала, строгите правила са принципите, върху които се изгражда и действа нормално, плодотворно всяка система. Настъпят ли качествени изменения в системата, неизбежно се изменят и принципите. Това в обществените системи не става автоматично, а в резултатна съзнателни усилия. Подготовката и развитието наличността като целенасочена, организирана дейност представлява система от която зависят резултатите. Тя се ръководи от принципи, които отразяват потребностите й. А.С. Макаренко извежда принципи за пълноценното развитие наличността, които не са загубили своето значение и днес. Сред тях са принципите за активност в единство сформирана способност за въздържане ( 19, 86 ), за мяра в педагогическите въздействия ( 19 , 97 ) например в ласките и строгостта, за вяра в силите и възможностите на детето ( 19 , 215 ) за развитие на отделната личност ви чрез колектива ( 18 , 20 ), за участие на младите, според подготовката, силите и възможностите сив социалния живот ( 18 , 20 ) На Макаренко принадлежи принципът колкото се може по-високи изисквания към човека и колкото се може повече уважение към него ( 18 , 204 Днес продължава търсенето и обобщаването на начала, които мобилизират силите и мотивират положителни изменения наличността. Доказва сече ръководен принцип за личността е удоволетворяването. Тя насочва вниманието си и възприема повече това, което съответствана нейните ценности и съвпадението с тях й доставя удоволствие. Друг принцип е за умаловажаването. Вдадени условия личността приема една от възможните причини за нейното състояние, поведение и умаловажава останалите. От значение е принципът за положителното подкрепление.В своето поведение идейност всеки допуска повече или по-малко различни отклонения и грешки. Опитът го научава да избягва онова, което има за него отрицателни последствия ( материално ощетяване, наказания и др.) ида осигурява положителни. Те го мобилизират и вдъхновяват за дейност, допринасят за повишаване на самоконтрола. Разновидност на принципа за положителното подкрепление е условното (например, обещания за възнаграждаване при добро постигане на цели ) То допринася за повишаване на самокнтрола наличността и по-целенасочено и лесно придобиване на небходими умения и навици. Популярен е и 23 принципът за социално доказателство или за социално валидизиране. Той се изразява в стремеж наличността да подражавана онова в поведението идейността на авторитетни за нея хора, което приема за значимо. Той служи за пример, доказвай необходимостта от определени самоизменения. Съществува и така нареченият принцип за уголемяването. Различни са възможностите за дейности поведение, но личността отправя силите си по посока на важното за нея. Останалите подтиска, затормозява. Освен посочените принципи могат да бъдат изтъкнати и други, съблюдаването на които благоприятства за развитието на личността. С приоритетно значение е принципът за човеколюбие. Така както огънят се пали с огън, така и обичта открива перспективи задушевно съпричасиие с другия човек, за пораждане на готовност у него за желани самоизменения. Обича този, който се себеотдава за доброто на други. Човеколюбието прави възрастния отзивчив, сърдечен, разбиращ душевността на децата, благоразположен към тях, сговорчив, внимателен, деликатен, състрадателен, готов да прощава, съоброазителен и предвидлив в многообразните взаимоотношения. На човеколюбието са чужди прибързването в оценки, констатиране на явления без да се разкриват причините, безсилието пред трудности и оправдаването им с природата на детето, а не с битието на неговия живот, с организацията на взаимодействията и взаимоотношенията. Този, който обича детето е в състояние да поглежда и през « неговите очи », да му оказва доверие, да не иска повече отколкото то може вдадения момент, да зачита достойнството му, да скъсява дистанцията. На човеколюбието са чужди високомерие, отмъщение. Притежаващият го не търси отплата. Човеколюбието поражда обич, източник е на радост, а тя отключва душевна енергия. Особено значим е принципът за субектност. Той утвърждава, че само тези взаимодействия на възрастния с детето допринасят за развитието му, които пораждат и разгръщат волята муза самообогатяване със знания и опит, за самоусъвършенстване. Тогава двете страни на взаимодействието си сътрудничат, преживяват общи чувствана удоволетворение в съвместна дейност. То мотивира детето за интелектуални и нравствени самоизменения Съществено място сред принципите, които благоприятстват за развитието наличността заема принципът за дискретност. Всеки човек се нуждае от самостоятелност, от независимост, от възможности да се проявява по своя воля. Кризите в детството са свързани именно с незачитане и пренебрегване на тази потребност. Демонстрирането на властваща позиция неизбежно предизвиква противодействие. Естествено при подобен подходи резултатите в развитието са обеднени. Л. Н. Толстой е умеел да взаимодейства с децата така, че неговото присъствие да не им тежи, да не ги подтиска, тъкмо напротив, да ги предразполага към изявяване, творчество. Ние беседваме потри, четири часа, пише Л. Н. Толстой, и никога не ни омръзва. Не може да се каже какви деца са те- трябва да се видят. Помислете само, че в продължение надве години, при липса на каквато ида е било дисциплина, нито едно не е наказвано, никога мързел, грубост, глупава шега и неприлична дума ( 27 ,416 АС, Макаренко много добре е разбирал силата на опосредственото, дискретното ръководство и затова се застъпва да се възпитава без да се възпитавате. без да се упражняват преки възпитателни въздействия. «Възпитанието…се постига, казва той, не по пътя на някакви проповеди или нравручения, а изключително от живота, от работата, от стремежите на самия колектив .».( 18, Дискретното ръководство, както вярно отбелязва В.А. Сухомлински, « пробужда усвоите питомци чувство на гордост засвоите сили (12 ,30 ). Съществен е принципът за удоволетвореност, за радост от извършваната познавателна и практическа дейност , от общуването. Наложително е допълнително да се подчертае, в своя живот човек си поставя различни цели, но над всички тях доминиращо значение има една цел дълбоко вградена в душевните пластове, невинаги съзнавана, но непрекъснато съществуваща, интегрираща, мотивираща и енергиино зареждаща богатството от цели. Това е целта за удоволетворението, за радостта, за щастието. Каквото ида върши личността, ако в своята перспектива то нея надарява с положителни преживявания, волята за себеотдаване, за превъзмогване на трудности отслабва или изчезва. Личността е склонна да изтърпява лишения 24 физически и душевни болки, да превъзмогва трудности, да рискува и дори да пожертва живота си, и така чрез реализирането на значими за нея цели, да изпита удоволетворение. Достатъчно е всеки да вникне в себе си, за да осмисли тази истина, да разбере, че всичко което прави е съпътствано, ако не в момента от положителни преживявания, то в очакване на бъдещи. Хербърт Спенсер подчертава, че нито една школа не може да избегне да не признае за крайна нравствена цел желателното състояние на чувството, с каквото име ида бъде нареченото- удоволетворение, наслаждение или щастие ( 25 , 33 ). Като се ръководи от тази обективна закономерност очевидно не трябва да има възрастен, който при планирането и осъществяването на своята педагогическа дейност да не държи сметка за настоящи или перспективни радостни преживявания от децата или с други думи, да не се ръководи от принципа за удоволетвореност. Справедливо В.А.Сухомлински заявява, чедо този момент, докато на детето не се отдаде да се увлече от детски радости, докато в неговите очи не се пробуди неподправен възторг…аз нямам право да говоря за каквото ида е възпитателно влияние ( 26, 21). У нас В.М. Томова се застъпва за взаимодействия с децата, които им носят радост Водещ в психическото развитие е и принципът за действеност. Още древният мислител Сенека е учил, че пътят на думите е дълъг и трудена наделата елек и къс. Взаимодействия, които разчитат най-вече на словестността са слаби, трудно достигат до душевността на децата, на юношите и девойките и по тази причина не са в необходимата степен резултатни. Не редко пораждат невъзприемчивост, емоционална бариера Без да се подценява роята насловото, от съществено значение е да се осигурява участието на децата от различните възрасти в подходящи дела. Те искат да правят нещо- да търсят, да предвиждат, да влагат интелектуални и физически усилия в решаването на познавателни и практически задачи, да са творци, да оценяват ида се самоценяват, сами да поправят, корегират и усъвършенстват своята дейност, да питат затова което незенаят или име неясно, да се досещат и вдъхновяват, да сравняват, обобщават, доказват, да намират примери към дадени правила и т.н. Седна дума, желаят да са дейни. И това е естествено, тъй катода се живее означава да се действа, да се съзидава. Дейността е най-силният мотив за съзнателно и волево отправяне към усвояването на знания и опит, база за доброто им осмисляне, трайно съхраняване и умело използване, мощен изворна чувства, най-сигурния начин за формиране на потребности, интереси и способности, за напредване на младите в социалното им извисяване. 9. Метoди за развитие наличността Методите, както е известно. са начините, подходите, които допринасят за осъществяване на образователните, възпитателните и развиващите цели. Или с други думите са пътищата по които като се върви се помагана личността да се самоизгражда и самоусъвършенства, за да бъде колкото е възможно по- полезна за себе си и за обществото. Добре известни са класическите методи на обучението- разказът, беседата, онагледяването, екскурзиията, работата с учебника и книгата, лабораторната дейности наблюденията, упражненията, повторенията . Тук се отнасят и методите за проверка и оценка на знанията. Що се отнся до методите на възпитанието то те често се изразяват в система от изисквания към обучението- да поражда нравствени чувства у обучаваните, да ги приучва към организираност, акуратност, дисциплина, култура на поведението, самостоятелност, инициативности др. или методите се свързват със задачите (11 , с. 219 ). По-специални методи на възпитанието извежда А.С. Макаренко- формиране наличността ви чрез колектива, предоставяне права, единство на изисквания и самоизисквания, участия в общественополезни дейности, вдъхновяване от перспективни цели, от очаквани и преживявани радости, съчетаване на максимални изисквания с максимално уважение, разчитане на играта, на труда, на примера на възпитателя, на непреките възпитателни влияния, на обсъждането, дискусията (те водят до самоубеждаване), на традициите, на целесъобразната органитзация на живота, на метода на взрива и др. ( 18 ). Във всички методи 25 на обучението и възпитанието има богатство от психоологически влияния. Те обаче невинаги са в полето на вниманието на осъществяващия педагогически взаимодействия. Това е основание да бъдат диференцирани и специални методи с по изразена психологическа насоченост към развитието наличността. Методите с психологическа насоченост за развитието наличността могат да бъдат разделени надве основни групи – мотивационни и сугестивни. Мотивационните методи са тези, които подбуждат личността към активност, които я мобилизират, организират, вдъхновяват. Към тях се отнасят : Изтегляне 0.68 Mb. Сподели с приятели:
|