Психология на развитието и
Изтегляне 0.68 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Работен лист-ЦДО, Хаим Гинът - Детето и ние
| 3. Роля на знанията Знанията отразяват постиженията на човечеството в разкриване тайните на природата и на обществото. Речево изразените представи, понятия са духовно богатство на обществото. Знанията са необходими за осъществяване на дейността. Същевременно теса производни от нея. Всяко откритие в науката и пратиката е по-нататъшно развитие на знанията за творчески умствени и приложни дейности. Знанията позволяват наличността преди непосредствено да осъществява свои цели да проверява мислено възможностите и начините за постигането им. Това прави реализаторските й усилия по уверени и предпазва дейността от грешки. Знанията позволяват на всяко идващо поколение да овладява постидженията на предшестващите без да изминава сложния и труден пътна техните търсения. Откриват възможности знанията да се множат, да се утвърждава прогресът на обществото като непрекъснат процес. Предназначението на знанията в социалния живот ги превръща в изклюително голяма ценност. Всяка дейност се извършва с помощта на средства. Селскостопанските работници обработват почвата, строителите построяват сгради, художниците рисуват картини и т.н като използват целесъобразни материали и средства. Дейността в ума също се извършва с помощтта на средства. Това са знанията. Всяко съждение, умозаключение е дейност, която се основавана знания. ( Слънцето е небесно тяло. Студените са завършили средно образование и т.н. Развитието на знанията- духовните средства за дейност, следват пътя присъщи на материалните. Разширява се полето на приложението им. Увеличава се тяхната производителност, полезност. (Селскостопанските машини например извършват много повече операции от ралото. Понятието съществително собствено име притежава много по- широк обхват отколкото поотделно знанията за имена на градове, на реки, планини и т.н. Научнотехническият прогрес обуслови въвеждане в практиката на автоматизирани системи, които за кратко време, при пестеливо изразходване на енергия , осигуряват много повече и по- качествена продукция. Обновителните процеси в приложните области на труда станаха периодични и честотата насмяната се ускорява. Същото е и в областта на науката. Откриването на нови и нови знания се превърна във високопродуктивен производствен процес. За по малко от десет години знанията се удвояват. При тази действителност, ако преди специалистът е можел да упражнява успешно професията си със знанията, които е получил във висшето учебно заведение почти през целия си живот, то сега се налага периодично, във все по- малки интервали от време, не само да попълвано да заменя подготовката си снова, за да участвана равнище в избраната трудова дейност. При тези условия, образованието се превърна в непрекъснат, или като се казва, перманентен процес. Новата действителност заставя все повече да се ценят качествата, способностите, развитието наличността. Те зависят от дейностите, в които личността участва и от средствата, с които си служи. Вече казахме за развиващата роля на материалните средства на труда. Посочихме, че тя се определя от изискванията, които средствата предявяват към личността и от тяхната сложност. Тъй като знанията са също средства за дейност, но качествено различни – нематериални, а идеалните на свой ред, върху основата насъщите закономерности, допринасят за възхода на интелекта наличността, а именно : 1. Количеството на придобитите знания влияе положително върху развитието. По тази причина хората с по-високо образование саи с по- високи психически възможности. Колкото занията са по - обобщени, теоретични и в този смисъл- сложни, толкова те предявяват по- големи изисквания към психиката наличността и осигуряват по-високи равнища на психическите процесии способности. Неслучайно в света по подходящ начин се въвеждат елементи от теоретични знания още в началното училище. Известни 14 са дейността на френските учени Бурбаки и на руския - В.В. Давидов, които още в първи клас въвеждат понятието множество и осъществяването на математически действия с буквена символика. Теоретични знания навлизат все повече и в останалите образователни степени. Начините на усвояването на знания повишава или снижава развиващата им сила. Механичните заучавания и възпроизвеждания на знания. както и приложението им в сходни условия, отсъствието на подходящи проблеми, решаването на които стимулира творческо мислене, обедняват въздействащата сила на научните познания. Народът отдавна е схващал значението на знанието за успехите наличността в живота и затова мъдро е определил, че « то сляпото окато прави, че « който се учи, той ще сполучи». 4. Развитието като процес на самоизграждане наличността В света на вещите външната сила, механичните действия предават на предметите желания образ, правят ги пригодни за изпълнението на определени функции ( майсторът от дървото изработва мебели, съдове, прибори и т.н. Качествата на сътвореното зависят от способностите му. При незрелостта на познанията за личността в миналото, Хелвеции приел, че и тя е дело изцяло на външинте въздействия, че се формира така както се създават материалните и духовните ценности от човека. Тази аналогия става водеща в разбиранията за възпитанието, обучението и развитието наличността. За утвърждаването й допринася и изказаната мисъл от Джон Лок, че детето е като бялия лист хартия, на която възрастните пишат каквото пожелаят те. неговото бъдеще се определя от тяхната воля и умения. Това схващане достига до наши дни. Притема сече детето е обектна въздействие. Родителите, учителите са главната сила, която осигурява интелектуалното и нравственото му развитие. За да бъде целта постигната от детето се изискват послушание, прилежание, изпълнение. Осъществяващите педагогическа роля просвещават, поучават, изискват, контролират, оценяват, възнаграждават, наказват. Срещу педагогическата дейност като взаимоотношения на властващи и подчинени възстават класиците на педагогиката Ж.Ж. Русо, Й.Х. Песталоци, Л. Н. Толстой и др. Русо пише книга Емил или за възпитанието, в която се застъпва за свобода на детето, за премахване на депресиращата го опека, подтискаща неговата инициатива и самостоятелност. Песталоци и Толстой дават пример за нов тип общуване с децата, което емоционално ги приобщава към дейности и поведение, разчитана тяхната заинтересованост, на глтовността и желанието им. В обществото започват все повече да се осъзнават отрицателните последствия от механичното пренасяне на подхода при израбоването на предмети набита и културата към изграждането наличността. Разбира сече той е причина за пасивност, за агресивност на децата, за двойственост на поведението ( едно пред изпълняващия педагогически функции и дрго извън него ), за ниска ефективност на учебно- възпитателния и на развиващия процес. « Мисълта явно изразена или скрито подразбирана, казва българският психолог Д. Кацаров, че душата на детето е тесто, на което ние сме повече или по- малко властни да дадем каквато форма желаем не е оправдана с нищо, когато се разсъждава върху образованието на човека, респективно на детето ( 11 ) Ако при суровините външната сила обуславя измененията им, то не може да се каже същото за развитието наличността, колкото и значими да са влиянията на околната среда. Аналогията тук е неоправдана и преносът на подхода - недопустим. В живия свят, колкото ида са различни видовете, - растения, животни и на върха на еволюционното развитие – човекът, между тях има и нещо общо, което е много съществено. То е, че тук развитието, измененията са процес на саморазвитие, самоизменения. Така растежът и плододаването на растенията могат да бъдат подпомагани, усилвани, улеснявани чрез създаването на благоприятни условия ( обработване на почвата, торене, поливане и др. ), но не и правени, сътворявани от човека. Те се разгръщат по свои вътрешни закони. Същото е при животните и при 15 най- висшия представителна живия свят – човекът. Тук всемогъществото на външните сили е невъзможно. То може само да навреди, да попречи на развитието. Влиянията отвън са полезни дотолкова, доколкото благоприятстват процесите на самоизграждане. Различието на човека от останалия жив свят е е в това, че докато при растенията и при животните голяма част от програмите за развитието са биологически заложени в тяхната природа, то при човека те се присвояват от обществото. Това не означава обаче, че се променя закономерната същност на развитието като пироцес на саморазвитие. Социалната среда с богатството от програми за дейности поведение, чрез механизмите за общуване предлага възможности за развитие насилите и способностите на детето, но кои програми ( знания за начини на постъпване ) ще станат обектна неговото вниммание и ще се превърнат в лични, зависи от достигнатата зрелостна душевните потенциали, от равнището на напредването, на саморазвитието. Например майката показвана невръстната си рожба от книжка с картинки агънцето, зайчето, пиленцето и т.н. и като ги назовава, му предлага да ги показва. От това, че детето неуспява, майката не се огорчава. Тя разбира, че то е още малко. Същевременно не се отказва от своята дейност, защото знае, че трудът й не е напразен, че количествените натрупвания чрез процесите на саморазвитие на психиката ще се превърнат в качесвени – в познавателни възможности на детето. Тогава то все по- вярно и с нарастваща лекота ще разпознава животните, а не след дълго ще започне ида ги назовава. Или чрез създаването на социални условия за добро развитие на детето, едни от които са знания за околната среда, майката допринася за самоизграждане наличността му. Тази линия на нови взаимодействия, които се основават на убеждението, чене възрастните развиват детето, а то се развива, твори своята личност в зависимост от създаваната благоприятна материална, образователна и възпитателна среда, се налага като водеща в нашето съвремие. Пълноценното възпитание се разглежда и осъществява като примери общуване на възрастните с децата, при които те по своя воля и вътрешна удоволетвореност се приобщават към възприеманото, преживяват потребност да го следват и полагат усилия да придобиват необходимите качества и умения. В тази обстановка възпитаването на дисциплина например, се превръща от външен натиск, заставяне, от проява на страх, в самодисциплиниране, в съгласуване на своето поведение с приети правила и норми. Обучението също така получава нови измерения. От активна дейност на учителя за преподаване на знания, то става желана дейност на учениците за самообогатяване със знания, за постигане на перспективи и цели, които имат жизнен смисъл за тях. Присъщо и значимо в обучението се утвърждава самообучението. Така, в обучението по химия не обстоятелството, че учениците са задължени да учат, че степентта на старанието им се оценява, ги мотивира най- вече да полагат усилия, а например, екологичните увлекателни и общественополезни цели, които са си поставили ( да изследват химическия съставна въздуха, на водата, на почвата в околната среда, нахрани, замърсяваща роля на дадени производства и др.) В тези условия водещата роля на учителя изменя своите характеристики. От властваща, декретираща, респетираща тя се приема от от учениците като необходима в активността им да се справят с вдъхновяващите ги задачи. Те търсят учителя - носителят на знания, умения, способности, потребен име да се консултират с него . В съвместни проучвания го приемат като свой знаещи можещ другар, който не стои над обучаваните, а е редом с тях, до тях, сред тях. Това създава нов тип взаимоотношения – на сътрудничество и взаимопомощ, на емоционална взаимна приобщеност. Те мобилизират и са източник на интелектуална енергия, на интензивно развитие. Възпитанието и обучението като пораждат и осигуряват възможности наличността за самообогатяване със социален опит, за самоизграждане и самоусъвършенстване изпълняват успешно своето социално предназначение. Правото наличността да проявява самостоятелност, инициативи, да взима решения я прави субект на дейността и тази й позиция е от съществено значение за нейното развитие. Извън субектността не е възможно да се изгражда личността ида се говори за личност. Тя се извисява тогава и дотолкова, доколкото е субект, доколкото й се предоставят възможности да се саморъководи. Разпадането наличността при психически заболявания се изразява именно в неспособност да организира, направлява и контролира своите дейности поведение или в 16 неадекватно тяхно проявяване. Колкото повече и по-дълго се отнема субектната позиция на млади хора, толкова по-трудно и по- късно се постига тяхното социализиране. Неправомерно се удължава детството и в крайна сметка са незадоволителни резултатите в изграждането наличността. Ето защо руският психолог ПЯ. Галперин настойчиво подчертава, че « за да си личност е необходимо да си субект, съзнателен, обществено отговорен субект И по-нататък: Човекът е субект само в такива действия, които той управлява ( 7 Началото на подхода към детето като субект на дейност е свързано най- вече с името иделото на Й. Х. Песталоци. Той провъзгласява, че човекът се развива благодарение на присъщите мусили, че образованието и възпитанието следва да съдействат на стремежа на детето да умножава ида разгръща своите сили. Подценяването, пренебрегването на тези вечни закони е причина за лъжливо образование и възпитание, които по- скоро вредят на развитието. Сравнява резултатите им с насилствени външни вмешателства, които осъкатяват растението и нарушават нормалния му органически разтеж. Грижите за субектни позиции на децата, в които се изразява по своята същности личностният подход, означават да им се отреждат приоритетни позиции в педагогическите взаимодействия, да са в ролята не на подчинени, а на главни действащи лица ( да се поощряват да правят предложения, да изказват мнения, оценки, да взимат решения, да се самоорганизират и др. ) Това изисква водещата роля на родителите, учителите да се осъществява умело, незабелязано (дискретно ). Това е възможно при положение, че изпълняващите педагогически функции са също субекти на дейност- хора находчиви, творчески, които са способни да постъпват при общуването с децата така, чете да се чувстват душевно свободни, дейни, дръзновени, предпазени от всякакви и най-малки поводи , които биха подтиснали тяхната самостоятелност. Този начин на обучение и възпитание са истинската мярка за педагогическо майсторство. Обществените потребности във века на информационните технологии, задължават да се преодолее на всички равнища механистичният подход към развитието наличността ида се реализира като единствено високо ефективен откриващият й широко поле за самоизявяване и самоизвисяване. Изтегляне 0.68 Mb. Сподели с приятели:
|