Същности значение на дейността. Видове дейности

увеличаване на социалния опити на психическото развитие наличността. Неслучайно съвременното й развитие е много по- високо от това на предшестващите поколения. Следователно обобщено трябва да се изтъкне че дейността изпълнява две изключително важни функции, които й предават огромно значение, От една страна на нея се дължи материалната и духовната култура на обществото и от друга, извисяването на психическите мусили и възможности.
С раждането си децата на хората в обществото попадат в богата среда не само от природни дадености, но и от човешкото творчество. Те сами не са в състояние да я опознаят и овладеят.
Потребни са им ръководството и помощта на възрастните.Чрез тях и с тях постепенно научават какво представлява светът, в който живеят и как да се ползват по социално приети начини от благата. Без възрастните, носители на знания и опит, детето не би могло да разбере за какво служат такива предмети около него като чашата, лъжичката, кърпата, масата, стола и т.н. и как да ги употребява. Би останало отчуждено от постиженията на човешкия прогрес и неспособно в бъдеще да го продължи. Естествено обществото не може да си позволи това не само от хуманна гледна точка, но и от социално историческа, защото би се прекъснал напредъка му, културното съществувание. Ето защо отговорна мисия на възрастните, като се започне от родителите, е да въведат новите поколения в живота на обществото, да ги приобщат към завоеванията ида ги подготвят да множат по-нататък успехите.
Колкото и трудно да е, поелите грижите за социализирането на детето последователно го научават да постъпва по приетите начини със заобикалящите го придобивки на културата.
Овладяването им изисква внимание, запомняне, установяване на връзки и зависимости, усилия и т.н. Например не е достатъчно възрастният да покаже на детето как да държи лъжичката ида гребва от храната с нея, за да се постигне желаното. Потребни са време и упражнения, за да се овладеят потребните хватателни движения, координацията между зрението и движенията на ръката с прибора до сполучливия начин на осъществяване на системата от цели- да се вземе от храната, да се пренесе до устата без да се разлее ида се поеме. Тази напрегната дейност на детето осъществява се по строго определен образец ) стимулира многопосочно психическото му развитие. Така чрез богатството от дейности, в които децата се включват, те опознават света около тях и развиват ускорено душевните си сили и способности. Като се има предвид това следва да се заключи, че дейността е главен източник на психическото развитие на човешкото дете, И
още нещо много важно. Тъй като дейността в своята съзнателна и разгърната форма е присъща само на човека в обществото, то и пълноценното развитие на човешкото дете е възможно единствено ви чрез обществото. Дейността, със системата от операции, отначало се осъществява външно. Детето се учи да смята като се ползва от подходящи предмети или картинки, да чете като гласно назовава буквите,
свързва ги в срички, думи, изречения , нагледно разделя четивото на части и пр. След известно време, потребните дейности детето се оказва в състояние да извършва в ума без външна активност ( пресмята и четена ум, мислено разделя четивото поописаните картини, случки и др. ) Този преход от външна към вътрешна ( в ума ) дейност е известен като интериоризация и е съществена страна на интелектуалното развитие. Интелектуална проява на разбиране и способност е и обратният процес- обясняване и практическо осъществяване на извършената дейност в ума ( съобщаване на отговора и на ничина, по който е решена задачата, основанията за изтъкване на определени качества на герои, последователността по която следва да се сглоби даден предмети пр. ). Преходът от дейността в ума към външното й изпълнение е процес на екстериоризация. Дейността е пълноценно изградена, когато личността с лекота преминава от интериоризация към екстериоризация и обратно.
Сред дейностите основни са играта, трудът и ученето. Теса водещи в развитието наличността. С какво изпълняват тези свои от голямо значение функции Животът е дейности дейността е живот. Тази връзка между животи дейност децата откриват твърде рано и в желанието си да подражават на възрастните, искат да участват в това което правят те. Обективно обаче, присъщите на възрастните дейности не могат да бъдат предоставяни и на децата, защото са малки, нямат потребните знания и опити в много случаи крият опасности за здравето им. Какво да се прави при тези обстоятелства, когато стремежите на 9

малките да се изявяват като възрастните са големи, а нямат реални възможности ? Да се отговаряна всяка тяхна инициатива отрицателно, да ги посрещат постоянно думите- « не, « не може»,
това означава ежедневно да ги съпътстват неприятни преживявания, подтискане и снижаване на самочувствието, означава да бъдат отстранявани от наблюдаваното в живота и в крайна сметка да се задържа и забавя развитието им. Естествено, всичко това е недопустимо. Ето защо е намерена дейност, която удоволетворява желанията на децата да бъдат, макари условно, това, което пожелаят. Тази дейност е играта. Чрез нея децата са в съсояние да са летци, « шафьори» моряци, « космонафти», лекари, продавачи и т.н. , да « управляват возила, да
«преглеждат болни, да « разнасят пощада са « родители ида изпълняват познати им задължения и т. н. Чрез богатство от дейности с предмети, на които предават определени значения ( пръчката е конче, кубчето е печка, столче, маса, лека кола, наредените един зад друг столове са влак, трамвай, кораби пр. ) децата усвояват начини на работа с всичко, с което си служат големите и овладяват система от взаимоотношения. Това ги приобщава към живота, прави ги щастливи и благоприятства за психическото им развитие. Стимулира вниманието, допринася за обогатяване на паметта и уменията, за развитието на причинно и символно ( чрез предаване значения на предмети) мислене, формира и разгръща творческо въображение, усилва и укрепва волята, прави децата инициативни, самостоятелни, съобразителни, организирани ( договарят се за функциите, които ще изпълнява всеки от участниците в играта) и др. Ето защо играта е пълноценен живот на децата, съществен начин за социализирането и за развитието им. Да се лишават от игри това е равносилно на инквизиция, на опропастяване на тяхното бъдеще. Детето не играе само когато е болно.
Голямата полза от игрите зависи от съдържанието им. То прави психическото развитие пълноценно или ограничено, бедно. Игрите на децата свидетелствуват винаги за две неща, които са взаимно свързани за жизнения опитна детето, за впечатленията, които то е натрупало от околната среда и за равнището на интелекта. По тази причина те имат диагностично значение.
Колкото ида са любопитни децата, ако не са подпомогнати от възрастните, те не могат сами да разберат много от онова, което възприемат ( какво ето, защо служи, как се прави ? ) ида отидат на повече места и по-далече, където биха могли да се обогатят с много и разнообразни знания, които после да претворяват, комбинират и творчески да допълват ида изменят в игрите.
Следователно на какво ще играят децата и доколко игрите ще допринасят за развитие на душевните им сили и способности, в най- голяма степен зависи от възрастните, Тяхна е отговорността да запознават децата с все повече и повече дейности на хора с различни професии,
да им осигуряват инвентар за игрите- както играчки сточни функционални предназначения
(камиончета, детски слушалки за « преглеждане на болни и др. ), така и без строго фиксирани значения ( кутиики, капачки, кръгчета, тухлички от дърво или пластмаса и пр.), на които, според замисъла на игрите, децата да предават определени названия, възможности.
Игрите са дейност по инициатива, замисъл и изпълнение от децата. Всякакви опити да им се диктувана какво и как да играят, лишават игрите от тяхната прелест, превръщат ги в задължение и вместо полза, нанасят по- скоро вреда на душевността на децата. Това не означава,
че възрастните нямат място в игрите им. Важно е какво ще ето. Има две възможности. Най- доброто е възрастни да се включват като участници в играта, което децата приемат с желание, и като действащи лица в нея, да дават идей за обогатяването и разгръщането й. Другата възможност е тактично да правят предложения за нови перспективи на играта или да ги насочват към тях чрез « случайно взимане и разглеждане на някоя играчка, или прибавяне към наличните на нова. Играчките за децата са както вещите, които са ценни за възрастните и те им се радват,
пазят, подреждат. Преживяват когато се случи нещо нежелано с тях. Като се има това предвид възрастните следва да се отнасят с любовта на децата към играчките. Поглеждането на тях като нещо необходимо , неизбежно, но по същество без реална стойности поради това небрежното им събиране и нахвърляне в кутии за съхраняване, когато идва време за обяд, сън или разходка на детето, отночало се посреща от него с изненада, обида, а може и плач , за да привикне то, не след дълго, на отношение към играчките, изразявано от възрастните. То не е грижовно и когато детето се отрупва с играчки като всяка нова е обектна внимание, а останалите са пренебрегнати.Само
10 10

когато радостта на детето от играчките, всяка от която по своему е красива, обичана, е присъща и на възрастните и общата радост се изразява в грижи за всяка играчка, само тогава тяхното количество не е от значение и запазването име осигурено. Така се обяснява защо играчките на едни деца остават като нови, скъп спомен от детството и когато вече са големи, а от играчките на други деца няма и помен- отдавна всичко е изпокъсано, изпочупено и изхвърлено.
Смисълът на играта е в самата игра. Тя няма други цели и замисли. Удоволствието е от игровата дейност, от осъществяването на нейния сюжет, от успехите в изпълнението й. Не е така при другата социално значима дейност, какъвто е трудът. Тук се преследва постигането на точно определени резултати, съответстващи в детайли на непосредствено възприемани или мислени образци. Дейността не е цел, а необходимост за постигане на целта. Средствата не са условни,
надарявани от личността с определени значения, аса въплощение на социален опит, с помощта на които се извършва трудът. Материалите също не са условни, като при играта ( пясъкът е «захар»,
счуканата керемида- червен пипери пра са суровини сточни предназначения. Използването на материалите и средствата недопуска отклонения, нарушаване направилата, които водят до възпроизвеждане на образеца, до създваването на социално ценни продукти. Тяхното качество се оценява по съответствието им с еталона. Обяснимо е, че трудът, със своята спецефична характеристика, предявява много по – високи изисквания от играта към личността, към нейните знания, умения, способности, към цялостното й психическо развитие. Вниманието трябва да бъде по- съсредоточно, продължително, разпределено, с обхващане на необходимите страни от производствения процес. В паметта е наложително да се съхранява пълно и точно обемът от потребната информация за осъществяване на дадения вид труди услужливо да улеснява личността в спомняне на количеството и последователността на сложните трудови операции. Това не е възможно безучастие на мисленето, на представяне на потребното чрез въображението,
което в съвременните условия на научнотехническия прогрес е наложително да притежава все повече творчески възможности, за да се внасят все повече рационализации в производството, да се изобретяват нови техники и технологии. Чувствата на удоволетвореност от трудовата дейност носят много повече социални измерения- за дълг, за отговорност, за чест, достолйнство и редица още нравствени и естетически добродетели. Планирането, ораганизирането, контролирането,
изпълнението на труда, соевременното коригиране при необходимост на извършваното,
осигуряването на висока производителност на труда, всичко това обуславя висока мобилизация насилите, съзнателно и целенасочено волево изявяване. Възможно е при високоразвити общи и специални способности. Продуктивното и качествено участие в труда изисква и води до по- високо психическо развитие от играта. Колкото трудът се усложнява в историческия възходна човечеството, толкова все повече се извисява интелектът на трудещите се. Съвременните информационни системи функционират на базата на високи интелектуални възможности наличността и допринасят за тяхното увеличаване.
Щом като трудът се различава от играта по своите развиващи предимства, то естествено е да се направи заключение, че още отрано в достъпни форми трудът трябва да присъства в живота на децата. Едно е да поливът на уж цветята и друго - да извършат реално това така, чеда отлеят вода в паничката колкото е потребно, според това дали земята в саксията е суха или влажна ида не разлеят вода навън. Първата дейност е игра, а втората – труди по- сложният й характер обуславя естествено, друго, по-високо равнище на психически възможности. Богати са начините за включване на децата от малки в подходящ труд. Нека, щом стане възможно, да се обличат и хранят сами, да си сгъват дрехите, да поставят играчките на определените места, да си закопчават палтото и завързват връзките на обувките, да си мият лицето зъбите, да продреждат приборите за хранене на масата, да си оправят леглото, да се грижат за домашни любимци и т.н. Всички тези дейности се осъществят по определени правила и носят чертите на труд. Естествено е да възникне въпросът : « Щом трудът има по голяма развиваща стойност, то не можели да замени играта Подобно заключение е неправомерно , тъй като всяка от дейностите има свои незаменим принос за изграждането наличността на детето. Така както лятото не може без пролетта, така и трудът без играта. Пролетта подготвя плодородието налятото. Същевременно разцветът й се съпътства от известно, макари поограничено, плододаване, зеленчукопроизводство. Същото е и в пролетта 11

на детството. Чрез игрите децата постигат развитие потребно им за бъдещото сложно трудово изявяване и в съответствие с придобиваните знания, умения, развитие, желаят и са в състояние успешно да участват в достъпен труд. Така в игри и подходящ труд децата навлизат по- уверено и надеждно влятото на своя живот. Ако в игрите целите са наасочени преди всичко и главно към детето, към душевните му самоизменения - обогатяване със социален опит, формиране и развитие на психическите процесии способности , то при трудът водещи са целите за създаване на ценности от личността, за обогатяване и подобряване на средата, в която живее. Като следствие от тази дейност се постигат полезни психически придобивки и усъвършенствания. Разумното свързване на целите за желани социални самоизменения на детето с цели за социално полезно осъществяване е верният и перспективен пътна развитието му. Почти невъзможно е детето да се лиши от игри и подобни явления като правило не се срещат. Има обаче немалко случаи, в които освен игрите, деца до тръгването им на училище не участват в съответстващ на възрастта и подготовката им труд. Родителите изразяват своята обич към тях, като поемат и извършват всички и най- малки задължения. И тогава, когато детето настойчиво моли : « Нека аз, желанието му е отклонявано. « Ти си играй - това е съветът,
изискването и удоволетворението на такива « грижовни « родители. И детето си играе,
неовладява навици за труд, задържа се пълноценното му развитие и то постъпва неподготвено в училище, където още първите стъпки на писане, четене, смятане и др. са свързани с дейности по образци, правила те представляват трудова активност. Достатъчно е да се посетят първи класове в първите учебни дни , за да се забележи веднага кои деца са подготвени и кои не са за училище.
Ето само два примера Учителката задава въпроси и децата вдигат ръце, както саги съветвали ролителите. Учителката посочва дете да отговори. То се изправя, гледа я усмихнато и мълчи.
Когато учителката му казва да си седне, детето изпълнява това видимо щастливо. Очевидно за него е важно да вдига ръка, да стане ида си седнете. да извърши действия, които са типични за играта. Други деца се стремят да отговорят на въпроса, да постигнат очаквания от учителката резултат, нещо свойствено за труда. Различията още по-добре се виждат, когато учителката обяснявана черната дъска например как се пише буквата а. Докато тя извършва своята разяснителна работа, едни от децата изписват по няколко реда в тетрадката с буквата както могат,
без да обръщат внимание на изискванията, на образеца. За тях е важното да пишат, да извършват действия присъщи на играта и не могат да разберат защо учителката е недоволна, « Нали са писали !». Не така постъпват други ученици. Те следят внимателно за начина, по който трябва да напишат буквата и след като изпълнят поръчението, често молят учителката да провери дали вярно са възпроизвели образеца те. дали добре са се потрудили. Днес се приема, че съществен показател за подготвеността на детето за училище е осъщественият преход от играта към труда,
Преходът осигурява успех на детето в училище. Затова в предучилищната възраст децата е потребно да играят, но ида участват в посилен труд.
Ученето е друга основна дейност, която осигурява овладяване на знания и опитна човечеството и дава свой значим принос за психическото развитие наличността. То се мотивира от обективни потребности наличността- познавателни интереси, участия в игрив различни видове труд. По тази причина организирано осъществяваното учене не трябва да е самоцелно,
принудително. В подобни случаи то е формално, малко ефективно. Личността не полага усилия да осмисля заучаваното. Емоционално него приема и то ней служи като ръководство за дейности поведение. Бързо забравя запомненото. Преобладават отрицателни отражения върху развитието на психическите процеси, свойства и състояния. Както извънинституционното учене винаги има основания за личността и поради това влиянието му е силно и трайно, така трябва да бъде осъществявано и специално организираното. Учениците усвояват с желание и трайно знания по математика например когато имат за цел устройства. Търсят и овладяват исторически знания във връзка с да изработват или да поправят интересуващи ги технически предстояща изследователска дейности т.н. Колкото по-добре ученето се свързва с потребности на учениците, толкова старанието име по-голямо и плодотворно.
Началото на ученето, след раждането на детето е между деветия и четиринадесетия ден,
когато започват да се образуват първите условни рефлекси (за позата при бозаене и др.) Ученето е 12

примитивно. То придобива социални характеристики и резултати при взаимодействия с носителите на обществен опит – възрастните. Целенасочените взаимодействия са известни като обучение ( от старославянското « оба» – двама- възрастен и нуждаещ се от неговото ръководство и помощ член на обществото, и учение -придобиване на знания и опит. Обучението предшества и съпътства самостоятелното учене от традициите, писаното слово и останалите източници на информация, определя интензивността и качеството на психическото развитие наличността. Руският учен психолог ПЯ Галперин ( 7) разгранича два типа обучение. Пълно ориентиране. Обучаващият подробно обяснява и онагледява знанията, с които запознава обучаваните. Той е главното действащо лице, активният в преобладаващата част от учебното време. Обучаваните слушат, възприемат и се упражняват да прилагат знанията в предварително разяснените условия. Този тип обучение все още е присъщ на обучението у нас. Положителното при него е, че за малко време, при пестеливо изразходване на енергия, обучаваните заучават относително голям обем информация система от знания ) и недопускат грешки или теса незначителни при решаването на задачи. Недостатъци са, че обучаваните продължително са пасивни. Готовите знания не възпитават у тях умения и способности да търсят, да предвиждат, да проявяват самостоятелно и творческо мислене. Ускореното натрупване на информация преуморява, отблъсква, затруднява осмислянето, улеснява забравянето и е причина за изоставане в обучението. Отсъствие на ориентиране. Обучаващият поставя задачи на обучаваните, които изискват творчески усилия. Те изказват хипотези, пробват различни подходи и средства, докато стигнат до потребните решения ( например, чрез опити и наблюдения установяват възможни причини за жълтеенето, повяхването, неразвитието на растения. Откриват какво следва да направят, за да заработят раздадени им звънци и др. ). Положителното тук е, че обучаваните се поставят в проблемни ситуации, които мобилизират силите им за познавателна и практическа дейност. Те формират и развиват у себе си самостоятелност, умения да изследват, творческо мислене, Придобитите знания са трайни и личността може да се ползва умело от тях. Обучението е интересно и привлича. Изисква обаче изразходване на повече време и невинаги конкретните причини се осмислят като общи закономерности.
Утвърждава се и трети тип обучение, който отстранява недостатъците на посочените и може да бъде определен като :
3. Ориентиране при необходимости с мярка. Изразява се в това , че в процеса на обучението се взимат под внимание възможностите на обучаваните да се справят със задачи не само впределите на придобитите знания и опитно и самостоятелно да стигат до нови познгания ( ако нямаше тази способност човешкият прогрес би бил невъзможен ) В условия, в които личността среща нерпеодолими затруднения,
пестеливо ( с мярка ) се препоръчва да бъде подпомогната, за да преодолее срещнатите трудности. Или както следва от теорията на Л.С. Виготски ( 6 ) за зоната на близкото развитие на детето, обучаваните са в състояние, на базата на своите знания и опит,
самостоятелно и творчески,а при някои ситуации с незначителна помощ да стигат до нови. Например въз основана притежавания речев опит учениците в началното училище са в състояние самостоятелно да осмислят необходимостта от съгласуване породи число на прилагателните и съществителните ида изразят вярно, по свой начин,
правилото, когато им се предостави да поправят текст с разсъгласувани прилагателни и съществители. Достатъчно е на ученици от прогимназията да им се съобщят признаците, по които могат да разпознават сложни съчинени изречения ( съставени са от две и повече прости, свързани са със съюзи могат да съществуват самостоятелно, за да проявят необходимата съобразителност.
Обобщено следва да се каже, че развиващата стойностна дейността зависи от съдържанието и начина на организацията й 13

Изтегляне 0.68 Mb.

Сподели с приятели: