УСЛОВИЯ И ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕТО

животните ( няма еднотипна повтаряемост ), пък и значителното им увеличаване започва да надхрля капацитета на биологическата памет.
Необходимостта от осигуряващи живота форми на поведение слага началото на усвояване и автоматизиране на успешни начини на постъпване придобивани в индивидуалния живот, каквито са навиците. Например кучето привиква към своя стопанин, към времето през деня и съда, в който му се дава храна, към пригоденото му място за нощуване и др. При наложили се изменения в начина му на живот се променят и навиците. Това се отнася еднакво за домашните и за много от дивите животни, които по силата на обективно налагащия ход на еволюцията са отишли по- напред в нея.
Колкото и полезни да са навиците, те не са приложими във всички условия. Нещо повече.
Прибягването до тях може да причини лоша услуга на животното. Кучето, привикнало да получава храна наготово, би загинало, когато се прекрати тази възможност, ако не развие у себе си способност да схваща различията в постоянно изменящите се ситуации в живота му и в съответствие с тях да предприема, непознати преди, успешни начини на постъпване. За разлика от кокошката например, която подгонена прибягва до навика да се спасява чрез хаотични бягания и скачания срещу препятствия за откриване на пролука, кучето съотнася нужното му с условията,
разбира обстановката и предприема целенасочени действия за избягване на застрашаващото го.
Това поведение отличаващо се с разумност, с многовариянтни начини на постъпване в зависимост от обективните изисквания, се основавана на нова много по-висока степенна психическо развитие , какъвто е интелектът. И той, както и навиците, се придобива в индивидуалния живот от обитатели на природата, чието съществуване е най- сложно, с най- много предизвикателства и неизвестни в околната среда. Това са бозаиниците и сред тяхна първо място човекоподобните маймуни. Тук се стеснява биологически онаследяваното и се увеличава делът на придобиваното в индивидуалния живот чрез учене от по-възрастните и чрез личен опит т. е.
появява се ново, прижизнено, социално по своя характер онаследяване, ас него и психическо развитие. Придобиването им изисква повече време, с което се удължава детството, отиването от начална фазана ограничени, първични, бедни взаимодействия със средата към постепенното им обогатяване и усъвършенстване. То се постига при нарастващите грижи и помощна възрастните.
Краткият прегледна възхода на живия свят ни улеснява да разберем защо детето на човека,
който е на върха на еволюционната стълбица и битието му е най- променливо, най- вариативно почти във всеки момент е най- безпомощно прираждането и защо детството му е най – дълго.
Това е така защото то се нуждае от най- голямо по обеми богато по съдържание социално онаследяване , отвисоко психическо развитие, за да се вгражда пълноценно в живота на обществото ида дава свой принос за увеличаване на материалната и духовната му култура.
Че детето на човека идвана този свят без необходимото му в най- голяма степен за осъществяванто на своите личностни функции, свидетелствуват не само преките наблюдения. За отсъствието на потенциално дадени, биологически заложени характеристики на човешкото дете.
отличаващото го като член на обществото, убедително говорят редица примери.
През 1920 г. индииският учен Сингх заедно с група ловци намерили край вълча дупка две деца. Едното било наоколо година и половина- нарекли го Амала, а другото – към шест години-
Камала. Сингх взел децата и започнал да се грижи за тях. Впечатлило готова, чете ходили на четирите си крайници както вълците, ръмжели и виели като тях, не приемали храна от ръка, бояли се от светлината ( вълците ловуват през нощта ). Нищо от човешкото поведение нямало в тяхното.
При положение, че децата са се развивали в условия на въздух, движения и са били относително задоволени с храна, ако имаха заложени в своята природа типични за човека способности, то поне някои от тях би следвало да се проявят. В действителност нямало нищо подобно. Живели сред животни, децата по начина на живот приличали изцяло на тях.
Амала скоро починала, а Камала живяла още десет години. За цялия този период, въпреки големите усилия научения да я обогати със знания и умения, в седемнадесетата си година Камала знаела 42 думи и имала психическо развитие надве, две и половина годишно дете. Наблюденията позволили на Сингх да направи няколко съществени изводи, които свидетелствуват за определящата роля на социалното онаследяване при човека .
6 6

1. Човешкото дете е най- адаптивно те то става това, което възприема от околните, сред които израства, или съдържанието на неговия опити развитие се обуславят от социалните взаимодействия. Пропуснатото време за усвояването на постижения на човешкото общество не могат да се компенсират в бъдеще те. ако общественото социално онаследяване ( общуване и достъпни съвместни дейности с възрастни ) не започне своевременно ( след раждането на детето) и съдържанието му е бедно, ограничено, психическото развитие на детето изостава и каквито и мерки да бъдат взимани по-нататък, не могат да бъдат постигнати желаните резултати, свойствени за децата, които са имали пълноценни социални взаимодействия. Богатото социално онаследяване се оказва значим фактор за удължаване на живота. Неслучайно съвременните хора, които израстват в условията на научнотехническия прогрес и по силата на обективните обстоятелства притежават все по-висока култура и развитие, живеят и по- дълго в сравнение с поколенията от предилшни епохи.
Още в древността били разграничавани тялото от силата, която го ръководи. Тя била наречена душа. Приемало сече душата притежава възможност да се отделя от тялото. Оттам и понятието умирате. у- направление, мир -свят ( отлита в света ) . В началото на еволюцията живите организми притежават елементарна дразнимост – реагират на значими за съществуванието им механични, химични и др. въздействия. Естествено и душата име с крайно ограничено съдържание. В усложняващите се условия на живот се появява обективна необходимост от нов вид- опосредстваща , подпомагаща жизнените процеси-информационна дразнимост те, когато определени страни от средата започват да сигнализират на животните за обекти, които могат да задоволяват техни нужди, от които да се предпазват и др. Или формира се,
започва да функционира дразнимост, която ориентира животните. Огромното й значение за оцеляване и развитие на живота представлява по същество главното съдържание на душата. То обхваща нарастващо входа на еволюцията богатство от процеси, свойства и състояния, които позволяват на обособяващите се видове животни все по- успешно да взаимодействат със заобикалящата ги действителности да осъществяват успешно жизнените си функции. Именно тази същност на душата, назована от гърците – псюхе и понятието им за наука – логос, включва науката- психология.
Психиката или душата представлява богатството на вътрешния образна вътрешното лице на развитите живи същества, най-високо сред които стои човекът. То влияе на външното лице,
присъщо на всеки види отличаващо се допълнително с неповторими, оригинални черти. По аналогия с думата лице, богатството на душевността на обществения човек го характеризира като личност. Изграждането наличността, на душевния й образ е дело на образованието тена дейността, която формира вътрешното лице или образ.
Психологията на развитието е науката, която изяснява как да се осъществява социалното онаследяване, така че обществото да притежава високоразвити пълноценни личностти.
Възрастовата психология пък от своя страна разкрива закономерния ход на психическото рахзвитие от раждането на човешкото дете в съвременните условия на живот.
Макар, че човешкото дете идвана този свят най- безпомощно и му е потребно най- продължително детство за да онаследи най-богатия социален опитна обществения човек, то притежава мощен капацитет за ускорено развитие още от първите дни и месеци на своя живот.
Тънката наблюдателности аналитичният умна Л. Н. Толстой са му дали основание с възторг да напише за своето детство следното : « Нима тогава аз не придобих всичко това, с което сега живея и придобих толкова много и така бързо, че през целия свой останал живот не прибавих и една стотна към това…От петгодишното дете домен е само една крачка».
Голямата роля на социалното онаследяване за развитието наличността не означава да се пренебрегва биологичното. То включва макари в много поограничена степен, прости и сложни инстинкти (за бозаене, страхови реакции, за собственост, за отбрана и др.) . По биологичен път се предават типа на нервната система, особености на сетива, на други органи и системи. Така, че развитието следва да се разглежда като единство и взаимодействие на биологичното и 7

социалното, при водеща функция на последното. Днес вече са преодолени двете крайности в разбирането за развитието наличността. Едната, която приема, че както природата е предопределила какво ще израсте от всяко семе, стига да му се създадат подходящи условия, така и в детето тя е заложила неговото бъдеще и условията благоприятстват или пречат за осъществяването му. И другата, която утвърждава, че всичко в развитието зависи от обучението и възпитанието, от социалната среда. Истината е, че всяка личност е неповторима, поради невъзможността от пълно съвпадение на биологично особенното и социално придобитото.
Взаимните им връзки и зависимости обуславят във всички случаи определени различия. Колкото външно обучението и възпитанието да са еднакви за повече или по- малко деца, образоващите,
възпитаващите и развиващите влияния винаги имат свои нюанси, различия, които се дължат на равнища на работоспособност вдадени моменти, на заинтересованост, на аналитико- синтетична активности пр. Дори еднояйчни близнаци, които се развиват при равностойни социални условия,
израстват с общи, но и със своеобразни индивидуални характеристики, тъй като, както показват изследвания, в общуването например едно от децата започва да доминира, да води или по други причини. В неповторимостта на индивидуалностите е красотата на живота, така както разнообразието отявления, процеси, форми, цветове, звуци в природата я правят прекрасна.
Социалното онаследяване в основата си е целенасочени организиран процес. Възрастните чрез общуване с децата и включването им в изпълняването на достъпни изисквания ги обогатяват със знания и опит, допринасят за развитието на психическите им сили и способности и така ги приобщават към постиженията навремето, в което живеят Тази водеща роля на възрастните за социализирането на младите съзнавали още траките и я означавали с думата – пайдус. Оттогава е останало известното название – пайдушко хоро, което е означавало детско водено хоро. Гърците присвоили понятието на траките за воденето на децата от възрастните при социалното им израстване иго трансвормирали в пайдагогика, за да стигне до нас като педагогика. Тя сега е науката, която на базата на познания за психологически закономерности в развитието на децата,
осъществява дължимото организирано и целенасочено социално онаследяване.

Изтегляне 0.68 Mb.

Сподели с приятели: