Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
| хиперактивност. Личностно развитие. В началната училищна възраст активно се развива мотивационно-потребностната система. Появяват се нови мотиви, на първо място, свързани с учебната дейност, йерархията на мотивите се променя, доминиращи при много деца стават едни или други мотив за учене, тъй като именно те започват да определят тяхната позиция и емоционално благополучие в отношенията с учителите, родителите и връстниците. В края на началната училищна възраст при много деца учебната мотивация като цяло се понижава, а с нея и делът на учебно-познавателните мотиви за учене намалява. Малкият ученик има много желания, стремежи, които надхвърлят училището, обхващайки всички сфери на живота. Тези желания отразяват противоречивите стремежи на детето (към себе си и към другите), наивността на неговата картина на света, където реалността е преплетена с „магията“; конкретността и ситуативността. Началната училищна възраст е сензитивен период за усвояване на много морални норми. С началото на обучението в училище нараства количеството на правилата и нормите, които детето трябва да следва и изпълнението на които определя отношението на другите хора към него. В резултат на това у ученикът: се развива активно желание да се следват тези норми и правила (да бъде „истински ученик”); има засилен интерес към съдържанието на моралните норми, към „как трябва да се постъпи“; има стремеж да се даде морална оценка на едно или друго действие или постъпка; има желание да поеме ролята на „проводник на изискванията на възрастните“: малките ученици активно изискват от другите да изпълнят 163 всички инструкции на учителя. Оттук произтичат честите оплаквания на учениците към учителя един срещу друг, с помощта на които детето, демонстрира пред учителя, че е усвоило добре необходимите правила и норми на поведение; възможно е формирането на морален формализъм - пропаст между моралното съзнание на детето (познатите му морални норми) и неговото реално поведение. [21, с. 196] От гледна точка на Ж. Пиаже, децата, започвайки от 8-годишна възраст, в разсъжденията си за моралните проблеми постепенно преминават от етапа на нравствения реализъм към етапа на нравствения релативизъм, т.е. стигат до осъзнаване на относителността на установените правила на поведение и разбирането, че те са създадени от хората в за да се улесни взаимодействието. Според Л. Колбърг малките ученици, както и децата от предучилищна възраст, са на предконвенционално ниво на морално развитие, т.е. моралното им поведение е ориентирано към наказание и / или подчинение (етап 1). Например, децата, спорещи за понятието „лъжа“, могат да смятат, че: лъжата е лоша, защото се наказва; да лъжеш възрастните е по-лошо, отколкото да лъжеш децата; по-малко успешната лъжа е по-лоша от успешната, неразкрита лъжа. Децата в начална училищна възраст могат да преминат във втория етап на предконвенционалното ниво. Това е ориентация към полезната цел, когато моралния избор се определя от задоволяването на личните потребности. Преодоляването от децата на познавателния егоцентризъм води до това, че те започват да разбират, че хората могат да имат различни гледни точки поради притежаването на различна информация, развиват способността да предвидят какво мислят другите, по-добре разбират другите хора, започват да осъзнават мотивите на поведението на другите хора. Въпреки това, техните идеи за моралните понятия, моралните разсъждения, мотивите за просоциално поведение все още са далеч от зрелите форми на развитие. [70] Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|