Психология на развитието

164 към които малките ученици започват да се ориентират в поведението си, може да доведе до силни емоционални преживявания, ако реалното поведение не отговаря на усвоените изисквания. Негативните емоционални преживявания (страх, тревожност, безпокойство, вълнение) са свързани със страха ученика да закъснее за училище, с получаване на упрек от учителя, с получаване на лоша оценка, правене на нещо неправилно, страх от наказание, грешка, изпитване, контролно и т.н. Развитието на когнитивните способности и разширяването на знанията за реалния свят често предизвикват безпокойство у децата за възможните опасности, които заплашват както тях лично (например автомобилна катастрофа), така и близките им (болести или смърт на родителите), така и цялото човечество (война, бедствие).
В начална училищна възраст се развива емоционална саморегулация - контрол над своите емоционални състояния. Ярката емоционалност на децата постепенно отстъпва пред все по-голямата сдържаност в проявата на чувства, особено негативни: детето се опитва да скрие страховете си, да сдържа сълзите си при негативната оценка на учителя, да не показва, че се обижда, когато неговите връстници му се подиграват и т.н.
Висшите чувства се диференцират и развиват: морални (чувство за дълг, отговорност), интелектуални (радостта от решената задача, удоволствие от разсъжденията по определени теми и т.н.), естетически (преживяване на чувство за прекрасното при възприемане на произведение на изкуството). През цялата начална училищна възраст емоционалното осъзнаване постепенно се засилва, по-специално, развива се способността при разглеждане на емоциите на другите да се вземат под внимание противоречащите един на друг сигнали. Например, отговаряйки на въпроса за това, какво се е случило с нарисуваното на картинката радостно момче, което стои до счупен велосипед, 4–5-годишните деца не могат правилно да интерпретират ситуацията, по правило те разчитат само на изразяването на емоциите („Той е щастлив, защото обича да кара колело“). 8–9 годишните децата по-често вземат предвид и двата сигнала („Щастлив е, защото баща му обеща да му помогне да оправи счупения велосипед“). Учениците разбират, че хората могат да изпитват повече от една емоция едновременно, т.е. да изпитват „смесени чувства“. Например, отговаряйки на въпрос за чувствата на дете, което избутало приятеля си от люлката и е заело неговото място, 8- годишните деца обясняват, че освен чувство на удовлетворение, детето изпитва и чувства на „тъга“, „за собствената си лошотия“, тъй като е причинило вреда на другия.
[17, 114 и др.]

165
Началната училищна възраст се характеризира с интензивно развитие на

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: