Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
| произволността на психичните функции и поведение, развитие на волевите качества. Учебните дейности изискват от детето ново равнище на произволност на поведението, умение да се подчинява на поставените цели, да спазва правилата, които са задължителни за всички, да бъде дисциплинирано и да носи отговорност за резултатите от своете обучение и поведение. В хода на началната училищна възраст детето развива умението да си поставя цели, настойчиво да постига целите си, да контролира самостоятелно поведението си, като се ориентира към вътрешните норми и правила. В тази възраст се развиват личностната рефлексия, самопознанието и самооценката. [84, 63, 102, и др.] Ако за децата в предучилищна възраст личното имущество (например мобилен телефон) и външните характеристики (например цвят на очите), които са конкретни и достъпни за непосредствено възприемане, са един от основните начини за определяне на себе си, то в началната училищна възраст Аз-образа на децата започва да се променя, насища се с ново съдържание. Учениците по-често споменават емоциите си („понякога се ядосвам“), по-често назовават социалните групи, към които принадлежат („Аз съм ученик от 2-ри „ Б “клас“, „ Аз съм във футболния отбор “), те не просто казват какви умения имат, а описват равнището на тяхното развитие („Аз се уча най-добре в класа“, „Чета най-добре от всички“). Променящото се съдържание на „Аза“ е резултат от влиянието както на когнитивните способности, така и на обратната връзка от други хора. Постепенно отделните представи и самооценки (свързани с учебна дейност, външен вид, социални отношения и др.) се интегрират в цялостен Аз-образ. Началната училищна възраст е сензитивен период за формиране на самооценката. Извършва се постепенен преход от конкретно-ситуативната самооценка към по-обобщена, нараства самостоятелността, диференцираността и адекватността на самооценката. Според Г. Олпорт усещането за „Аз“ се допълва от още един: „Аз“ като обект на рационално справяне, т.е. детето е наясно със способността си да мисли, да взема решения, да решава проблеми. Основният вектор на развитие на самооценката е свързан с интелектуализацията на отношението на детето към себе си, с преодоляването на прякото, линейно отражение в самооценката на детето на отношенията на възрастните, с опосредстването ѝ от собствените му познания. 166 С началото на обучението самооценката на повечето деца започва да се занижава, което става под влияние на оценките на учителите и сравняването с връстниците: детето стига до извода, че не е най-атлетичното или най-популярното в класа, не учи най-добре и т.н. У децата се формира по-висока самооценка, когато учат съвестно в училище, разбират се с връстниците си, избягват сериозни нарушения, участват в извънкласни дейности и чувстват подкрепа от родители и учители. Децата със занижена самооценка по-често имат проблеми в общуването с връстниците си и се учат по-зле в училище. Самооценката може да не е само причина за тези проблеми, но и да е тяхно следствие, т.е. възниква порочен кръг: детето например не учи добре в училище, което води до понижаване на академичната самооценка, а това от своя страна понижава самоувереността и вероятно прави детето по-малко успешен ученик в бъдеще. При деца с ниска самооценка отношенията с връстниците се влошават, а липсата на социални умения води до отхвърляне в средата на връстниците, понижаване на популярността, което води до ниска самооценка. Водещият фактор за развитието на самооценката в началната училищна възраст е самата учебна дейност, особено педагогическите оценки. Те карат детето да оценява своите постижения или неуспехи, а също и възможностите си, т.е. формират личностната рефлексия. Нейния резултат се фокусира в оценките: „не можах - мога“, „бях - станах“, „не умеех - умея“, „старах се - успях“ и т.н. Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|