Психология на развитието
Изтегляне 2.7 Mb. Pdf просмотр
|
| собственото име. То много рано се идентифицира с името си и не може да си представи себе си без него, то защитава правото на името си и протестира, ако бъде наречено с друго име. [17, 63 и др.] Чувствата в своето многообразие – нравствени, естетически, познавателни допринасят за формирането на личността. Какви ще са техните съдържания и отражения, техните проявления зависи от примера на възрастните , от отношенията им към околните. Така както огънят се пали с огън, така и емоционалните нагласи, емоционалният живот на децата е подвластен в голяма степен на възприятията им за емоционалния свят на околните. Това което е в полето на техните преживявания и начините на изразяванията им, рефлектира в душевността на децата. В яслената възраст процесът на емоционалното съзидание придобива все по съзнателен, разгърнат характер и очертава типичното му присъствие и бъдещо развитие у личността. Ето защо емоционалното общуване продължава да има съществено значение за възпитаване на добродетели у децата - благородство, емоционална отзивчивост, състрадателност, емпатия и др. Изразена е потребността на детето да споделя своите преживявания с други деца, да бъде поощрявано, хвалено, за да формира и да утвърждава своята самооценка, своето отношение към околните. Присъщи са им широк спектър от радости, огорчения. вълнения, обиди, смущения, желания за сътрудничество и помощ, и всичко това следва да се взема под внимание от изпълняващите педагогически функции, за да не се потиска, а да се стимулира пълноценно изграждане душевността на младия човек. Не бива да се забравя, че обичаното дете израства послушно, социално активно, отзивчиво, детето у което не е пропускано да се забелязва и поощрява и най- малкото положително в дейността и поведението му. Принос за възпитаването на добродетели имат грижите на детето за животни. Във 121 взаимодействията с тях то научава много, формира у себе си чувства на отговорност, състрадание, радост, готовност да прави добро за другите. Детето в яслена възраст, което расте в бедна на положителни емоции среда, потискано и подценявано, нагрубявано и ограничавано от самостоятелност в достъпни за него изявявания, попада в нова криза на взаимоотношенията ( втората по ред) –т. н. криза на третата година. Недооценяваното, неразбираното дете плаче, противодейства, съпротивлява се, проявява се негативно, с което отреагира на несъобразяването на подхода на възрастните към формиралите се възможности на детето за себеизявяване. Своевременното отстраняване на това противоречие открива перспективи за добро развитие на детето, а отминаването му, задълбочаването на кризата, ги обеднява и влошава. Естествено не всичко може да се разрешава на детето, но ако в първата година вниманието му можеше да бъде отвличано, то сега полезен начин на общуване е умело да се обяснява, да се мотивира, да се убеждава детето в необходимото като се зачита и уважава неговата личност. Известният американски психолог Бенджамин Спок съветва възрастните да избягват да заставят детето, да го нагрубяват, за да не заживее с чувство за вина, да му забраняват да пипа, което е все едно гладният да се лишава от храна. Той пояснява, че ако някои деца започнат да си гризат ноктите, причини за това са нервност, прекалени изисквания, властване на възрастните над детето. За отстраняване на подобно явление детето следва да бъде успокоено и средство за това е да се увеличава неговата самостоятелност. [44, с. 48-49.] Като се започне от година и половина, един от най-важните източници на детските чувства е оценката на поведението им от възрастните. На тази основа се развива претенцията за признаване от възрастния („гледай как аз го правя!“), която се превръща в потребност на детето, определяща успеха на неговото развитие. В края на втората година се появяват самостоятелни емоции, като срам, неудобство, вина, гордост, завист. Похвалата и одобрението от околните карат детето да изпитва гордост. По-късно възниква чувство на срам, обикновено в случаите, когато действията на детето не отговарят на очакванията на възрастните и се осъждат от тях. Спускайки очи, скривайки лицето си в ръцете, децата на 18-24 месеца проявяват срам и смущение. Чувството за вина се развива на 2 години, а завистта - на 3 години. Към 2-3 годишна възраст при децата се развива понятието „Аз” въз основа на класификации на себе си, използвайки критериите за възраст („аз съм на три години”), Изтегляне 2.7 Mb. Сподели с приятели:
|