Психология на развитието

138
„вчера“. Усвоявайки представата за времето, децата се ръководят главно от собствените си действия (събуждат се сутрин, закусват, лягат вечер) или от признаци на природата през зимата вали сняг и е студено; през лятото е топло, слънцето грее, листата на дърветата са зелени). За представата за големи времеви периоди, за възрастта на хората и т.н., децата не разчитат на личен опит и няма подходящ еталон за оценка, затова те остават недостатъчно дефинирани. Детето може например да свърже идеята за възрастта с някакъв външен признак („това е баба, защото носи очила“) или с конкретно действие („Аз се обличам бързо, значи съм по-голям от Ани. Той е малък, той е само на четири години "). Сами постепенно децата преминават от ориентация във времето, основаваща се на повтарящи се събития (зима - лято, ден - нощ), към представата за линейността на времето. Когнитивното развитие, усъвършенстването на речта, любопитството на детето водят до това, че в края на предучилищната възраст то научава много за времето. „Вчера“ и „утре“, „след седмица“, „през лятото“, „почакай малко“, „никога“, „неделя“ и „когато пораснеш“ - всички тези времеви категории, детето започва да разбира в речта на другите хора и осмислено ги използва само. [134]
Непроизволното внимание остава преобладаващо през предучилищната възраст. Децата трудно могат да се концентрират върху дейности, които не са интересни и привлекателни за тях, въпреки че постепенно вниманието става по- съсредоточено и устойчиво. До горна предучилищна възраст у децата активно се развива произволното внимание, т.е. те са в състояние да контролират вниманието си, съзнателно да го насочват към определени обекти. Произволното внимание се развива под ръководството на възрастните, които насочват и организират вниманието на детето и му предоставят средства, чрез които впоследствие може само да го управлява.
Възрастните организират вниманието на детето, използвайки словесни инструкции
("Какъв молив ни е нужен? Къде е зеленият молив? Погледни тук, може би е тук.
Потърси" и т.н.). По-късно самото дете започва да използва речта, за да организира вниманието си. Постепенно вниманието на детето става по-систематично, което предполага способността да обмисля последователността на действията и съответното разпределение на вниманието, за постигане на целта. Ако задачите са познати на децата и не са много трудни, те могат да разработят план и да го следват. Например, до 4- годишна възраст те могат да провеждат систематично търсене на изгубен предмет на детската площадка, търсейки го не само там, където за последно са го видели, но и където са открили, че той липсва.

139
В предучилищна възраст се осъществява преход от нагледно-действено към

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: