Психология на забогатяването

77
единици. Ако приемем, че започваш с десет хиляди долара, можеш спокойно да играеш
със стодоларова единица
Историята е пълна сдобри идеи, приети твърде буквално, поради което не се различават от лошите идеи. Мъдростта, когато оставяме място за грешки, е в приемането, че несигурността, случайността и шансът – неизвестните – са постоянно присъстваща част от живота. Единственият начин да се справиш с тях, е като увеличаваш луфта между това, което смяташ, че ще се случи, и това, което може да се случи, но все пак щете остави способен отново да се бориш на следващия ден.
* * *
Бенджамин Греъм е известен със своята концепция за маржа на безопасност. Той я описва нашироко и с математически подробности. Но любимото ми резюме на теорията е казаното от негов едно интервю, че целта на маржа на безопасност е да направи прогнозата ненужна. Трудно е да се преоцени колко сила се крие в това просто твърдение. Маржът на безопасност – можеш също да го наречеш място за грешки или резерв – е единственият ефективен начин за безопасна навигация в свят, който се управлява от шансове, а не от сигурност. А почти всичко, свързано спарите, съществува в такъв свят. Точното прогнозиране е трудно. Това е очевидно за брояча на карти, тъй като никой не би могъл да знае къде се намира конкретна карта в разбърканата колода. По-малко очевидно е за някой, който пита Каква ще бъде средната годишна доходност на фондовия пазар през следващите 10 години или На коя дата ще мога да се пенсионирам Но всъщност става дума за еднакви неща.
Най-доброто, което можем да направим, е да мислим за шансовете. Маржът на безопасност на Греъм е просто напомняне, чене е нужно да гледаме на света пред нас като на черен или бял, предсказуем или измамен. Сивата зона – преследването на цели, при които са приемливи редица потенциални резултати – е интелигентният начин на действие. Но хората подценяват необходимостта от място за грешки в почти всичко, свързано спари, което правят. Фондовите анализатори дават на своите клиенти ценови цели, а не ценови диапазони. Икономическите прогнозисти предвиждат точни цифри, рядко широки вероятности. Коментаторът, който говори с непоклатима увереност, привлича повече последователи от онзи, който казва Не можем да знаем със сигурности излага вероятности.
48
Правим го при всякакви финансови начинания, особено свързаните със собствените ни решения. Психологът от Харвард Макс Базерман веднъж показа, че когато анализират плановете за домашен ремонтна други хора, повечето хора изчисляват, че проектът ще надхвърли бюджета между 25 и Но когато става въпрос за собствени проекти, хората смятат, че ремонтите ще приключат навреме и според бюджета. О, вероятно е разочарование. Две неща ни карат да избягваме мястото за грешки. Едното е идеята, че все някой трябва да знае какво носи бъдещето, пораждана от неудобството да признаем обратното.
48
Washington State University, “For pundits, it’s better to be confident than correct”, Science Daily (May
28, 2013).
49
“Daniel Kahneman’s Favorite Approach For Making Better Decisions”, Farnham Street ( January 2014).

78 Второто е, че ще си причиниш вреда, като не предприемаш действия, които се опират изцяло на точното виждане затова бъдеще. Мястото за грешки обаче остава недооценено и неразбрано. Често се разглежда като консервативен инструмент, използван от онези, които не искат да поемат много рискове или не са уверени в своите възгледи. Но когато се използва подходящо, е точно обратното. Мястото за грешки позволява да издържиш при редица потенциални резултати, а издръжливостта позволява да продължаваш стратегията си достатъчно дълго, за да могат шансовете да се възползваш от малко вероятен резултат да се обърнат в твоя полза. Най- големите печалби се получават рядко или защото не се случват често, или защото отнема време факторите да се съчетаят. Така че онзи с достатъчно място за грешки като част от стратегията си (пари в брой, за да може да издържи на трудностите при други акции, има предимство пред онзи, който бива разорен, крайна играта, пуснете още жетони. Бил Гейтс го разбира добре. Когато Майкрософт е още млада компания, той казва приложих невероятно консервативен подход, исках да разполагам с достатъчно пари в банката, за да плащам заплати цяла година, дори ако нямахме никакви приходи. Уорън
Бъфет изразява подобна идея, когато казвана акционерите на „Беркшайър Хатауей“ през 2008 г Обещах – на вас, на рейтинговите агенции и самия себе си, винаги да управлявам „Беркшайър“ с повече от достатъчно пари. Когато съм принуден да избирам, няма да разменя дори нощния си сън срещу шанса за допълнителни печалби.“
50
Има няколко конкретни феномена, при които инвеститорите трябва да помислят за място за грешки. Единият е волатилността. Можеш ли да оцелееш, ако активите ти поевтинеят с 30%? Счетоводно, може би, да, по линия на действителното плащане на сметките и поддържането на положителен паричен поток. Ами психически Лесно е да подцениш какво причинявана психиката ти спад от 30%. Твоето самочувствие може да се окаже смачкано в момента, в който възможността е на най-високо равнище. Ти – или твоят съпруг съпруга – може да решиш, че е време за нов план или за нова кариера. Познавам няколко инвеститори, които се отказват след загуби, защото са изтощени. Физически изтощени. Електронните таблици могат дати кажат кога и дали сметките излизат или не. Но не са подходящи при моделирането на това как ще се чувстваш, когато завиваш децата си през нощта и се питаш дали инвестиционните решения, които си взел, не са грешка, която ще навреди на бъдещето им. Да осигуриш луфт между това, което технически можеш да издържиш, и това, което е емоционално възможно, е една пренебрегвана версия на мястото за грешки. Другият феномен е спестяването за пенсия. Можем да разгледаме историята ида видим например, че в САЩ фондовият пазар е имал средна годишна доходност от 6,8% след инфлацията още от те години на XIX век. Разумно първо приближение е да използваш това като оценка какво да очакваш от собственото си диверсифицирано порт- фолио, когато спестяваш за пенсиониране. Можеш да използваш тези предположения за доходността, за да прецениш каква сума ще трябва да спестяваш всеки месец, за да постигнеш целевите си спестявания. Но какво става, ако бъдещата доходност е по-ниска? Или ако дългосрочната история е подходяща за оценка на дългосрочното бъдеще, но твоята целева дата на пенсиониране в крайна сметка се пада насред брутален мечи пазар като 2009 г
50
W. Buffett, Letter to the Shareholders of Berkshire Hathaway Inc. (2008).

79 Какво ще стане, ако бъдещият мечи пазар те изплаши, освободиш се от акциите и в крайна сметка пропуснеш бъдещия бичи пазар, така че доходността, която си постигнал, се окаже по-малка от средната за пазара Какво ще стане, ако се наложи да осребриш пенсионните си сметки, докато сина трийсет и няколко години, за да платиш за медицински разходи след злополука Отговорът на тези ами, ако е Няма да можеш да се пенсионираш, както си предвиждал някога. Което може да бъде катастрофа. Решението е просто използвай мястото за грешки, когато оценяваш бъдещите си доходи. Това е повече изкуство, отколкото наука. За моите собствени инвестиции, които ще опиша по-подробно в глава 20, допускам, че бъдещата доходност, която ще постигна през живота си, ще бъде седна трета по-ниска от историческата средна стойност. Така че спестявам повече, отколкото ако допусках, че бъдещето ще наподобява миналото. Това е моят марж на безопасност. Бъдещето може да е по-лошо, да е по-ниско от една трета в сравнение с миналото, но никой марж на безопасност не предлага процентова гаранция. Буфер от една трета е достатъчен, за да мога да спя спокойно през нощта. А ако се окаже, че бъдещето наподобява миналото, ще съм приятно изненадан. Най- добрият начин да постигнеш щастието, е да се целиш ниско, казва Чарли Мънгър. Чудесно Важен роднина на мястото за грешки е онова, което наричам предразсъдък на оптимизма при поемането на риск, или синдрома статистически руската рулетка трябва да работите. пристрастеността към благоприятните шансове, когато провалът е неприемлив при каквито ида било обстоятелства.
Насим Талеб казва Може да обичаш рисковете и въпреки това да си неуязвим за провалите. И наистина трябва да бъде така. Идеята е, че трябва да поемаш рискове, за да продължаваш напред, но не си струва да поемаш никой риск, който може да те унищожи. Когато играеш на руска рулетка, шансовете са в твоя полза. Но потенциалният успех не си струва възможния провал. Няма марж на безопасност, който да компенсира такъв риск. Същото е и спарите. Шансовете за много доходоносни сделки са в твоя полза. Цените на недвижимите имоти се покачват през повечето години, а и през повечето години ще получаваш заплата на всеки две седмици. Но ако при нещо има 95% шанс да си прав,
5% шанс да грешиш означават, че почти сигурно ще преживееш спад вдаден момент от живота си. А ако цената на този спад е разоряването, растежът през останалите 95 процента от времето вероятно не си струва риска, колкото и привлекателен да изглежда. Тук дяволът е в ливъриджа. Ливъриджът – поемането на дългове, за да подтикнеш парите си да продължат да работят – тласка рутинните рискове към нещо, което може да доведе до провал. Опасността тук е, че рационалният оптимизъм през повечето време прикрива шансовете за разорение в някои случаи. Резултатът е, че ние систематично подценяваме риска. Цените на жилищата паднаха с 30% през последното десетилетие. Някои компании просрочиха дълговете си. Това е капитализмът. Случва се. Но тезис висок ливъридж бяха унищожени двойно не само, че бяха разорени, но и беше заличен всякакъв шанс да се върнат в играта в момента, в който възможността узрее. Собственик на недвижимост, фалирал през 2009 г, нямаше шанс да се възползва от ниските лихвени проценти през 2010 г. „Леман Брадърс“ нямаха шанс да инвестират в евтин дълг през
2009 г. С тях беше свършено.

80 За да заобиколя тази опасност, прилагам за собствените си пари стратегията тип щанга. Рискувам седна част, а задругата се страхувам. Тук няма противоречие, но психологията напарите би те накарала да повярваш, че има. Аз просто искам да съм сигурен, че мога да издържа достатъчно дълго, за да се изплатят рисковете ми. Трябва да оцелееш, за да успееш. Нека да повторя извода, до който стигаме няколко пъти в тази книга възможността да правиш каквото искаш, когато искаш, толкова дълго, колкото искаш, дава безкрайна възвръщаемост на инвестициите.
* * * Мястото за грешки не само отваря по-голям хоризонт за онова, което мислиш, че може да се случи. То също така помага да се предпазиш от неща, които никога не би си представил, от най-тревожните събития, с които можем да се сблъскаме. Битката при Сталинград по времена Втората световна война е най-голямата битка в историята. От нея можем да научим и множество изумителни истории затова как хората са се справяли с риска. В края на 1942 г. германски танков отряд стои в резерв в полето извън града. Когато танковете стават крайно необходими на фронтовите линии, се случва нещо, което изненадва всички почти всички били извън строя. От 104 танка в частта, по-малко от 20 се оказали годни за експлоатация. Инженерите бързо откриват проблема. Историкът Уи- лям Крейг пише По времена седмиците на бездействие зад фронтовата линия в машините са се заселили полски мишки и са изгризали цялата изолация на електрическите системи Германците разполагат с най-усъвършенстваното въоръжение в света. И все пак са победени от мишките. Можете да си представите тяхното изумление. Почти сигурно никога не име минавало през ума нищо такова. Кой конструкторна танкове мисли за защитата от мишки Никой разумен. И никой, който е изучавал историята на танковете. Но такива неща се случват през цялото време. Можеш да планираш всеки риск, с изключение на нещата, които са твърде откачени, за дати хрумнат. Но тези откачени неща могат да навредят най-много, защото се случват по-често, отколкото си мислиш, а нямаш план как да се справиш с тях. През 2006 г. Уорън Бъфет обяви, че търси евентуален заместник. Каза, че се нуждае от някого, който е генетично програмиран да разпознава и избягва сериозни рискове, включително такива, каквито не са срещани никога преди“.
51
Виждал съм това умение в действие при стартъпите, които моята фирма „Колаборей- тив фънд“ подкрепяше. Помолете някой основател да изброи най-големите рискове, пред които е изправени той ще спомене обичайните заподозрени. Но освен предвидимите трудности за стартъпите, при компаниите от нашето портфолио имаше и други проблеми, с които се налагаше да се справим
• Спукана тръба, наводнени съсипан офис на компанията.
• Разбиват офиса на една компания три пъти.
• Фирма е изгонена от завода, в който е производството.
• Магазин е затворен, след като клиентка се обажда в здравния отдел, защото не ѝ харесва, че друг клиент е влязъл с куче.
51
W. Buffett, Letter to the Shareholders of Berkshire Hathaway Inc. (2006).

81
• Имейл на изпълнителен директоре разбит по времена набиране на средства, което изисква цялото му внимание.
• Един основател получава психически срив. Някои от тези събития са съдбоносни за бъдещето на компаниите. Но никой не може да ги предвиди, тъй като никога по-рано не са се случвали на изпълнителните директори, занимаващи се с тези проблеми – или на някой друг, когото познават. Това е неизследвана територия. Избягването на такива неизвестни рискове е почти невъзможно по дефиниция. Не можеш да се подготвиш за нещо, което не можеш да си представиш. Ако има начин да се предпазиш от щетите от тях, той е в избягване на единичните точки на възможна повреда. Добро правило за много неща в живота е, че всичко, което може да се счупи, в крайна сметка ще се счупи. Така че ако много неща разчитат наедно работещо нещо и това нещо се счупи, вие ще броите дните до катастрофата. Това представлява единичната точка на повреда. Някои хора са забележително умели в избягването на единичните точки на повреда. Повечето критично важни системи в самолетите имат резервни копия, а резервните копия често също имат резервни копия. Съвременните реактивни самолети имат четири резервни електрически системи. Можеш да летиш с един двигатели технически да кацнеш без нито един, тъй като всеки самолет трябва да може да спирана пистата само със спирачките си, без обратната тяга от двигателите. По същия начин окачените мостове могат да изгубят много от въжетата си, без да паднат.
Най-значимата единична точка на повреда припарите представлява да разчиташ единствено на заплатата за финансиране на краткосрочните разходи, без спестявания, които да създадат буфер между предвижданите от теб разходи и това какви биха могли да се окажат в бъдеще. Трикът, който често се пренебрегва – дори от най-богатите – е това, което видяхме в глава 10: да осъзнаеш, чене ти е нужна конкретна причина, за да спестяваш. Добре е да спестяваш за кола, домили пенсия. Но също толкова важно е да спестяваш за неща, които не можеш да предвидиш или дори да си представиш – финансовият еквивалентна полските мишки. Да предсказваш за какво ще използваш спестяванията си, предполага, че живееш в свят, в който знаеш точно какви ще бъдат бъдещите ти разходи, което съвсем не е така. Спестявам много, а нямам представа за какво ще използвам спестяванията в бъдеще. Малко финансови планове, съобразени само с известните рискове, имат достатъчен марж на безопасност, за да оцелеят в реалния свят. Всъщност най-важната част от всеки план е да планираш план за момента, когато нещата не тръгват по план. Нека сега дави покажа как всичко това се отнася за вас.

82

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: