Психология на забогатяването
Изтегляне 1.33 Mb. Pdf просмотр
|
| 14. Ти ще се промениш Дългосрочното планиране е по-трудно, отколкото изглежда, защото целите и желанията на хората се променят стечение навремето Израснах с приятел, който нито произлизаше от привилегирована среда, нито бе надарен с природен интелект, но беше най-трудолюбивият човек, когото познавам. Тези хора имат какво да ни научат, защото познават до болка всеки сантиметър от пътя към успеха. Мисията и мечтата му като тийнейджър бяха да стане лекар. Да се каже, че всички шансове бяха срещу него, би било милостиво. По онова време никой разумен човек не би допуснал такава възможност. Но той се бори. И – с десет години по-възрастен от състудентите сив крайна сметка стана лекар. Какво удовлетворение носи да започнеш от нищото, да си проправиш път до върха в медицинското училище ида придобиеш една от най-благородните професии въпреки всички шансове Говорих с него преди няколко години. Разговорът протече последния начин Аз: Отдавна не сме се виждали Какво правиш. Той: Ужасна кариера. Аз: Ха-ха, добре ... Той: Ужасна кариера, човече. Това продължи десет минути. Стресът и извънредните часове го бяха съсипали. Изглеждаше точно толкова разочарован от това къде се намира днес, колкото беше устремен преди 15 години към мястото, където искаше да бъде. Основно положение в психологията е, че хората предвиждат лошо своето собствено бъдеще. Да си поставиш цел, е лесно и забавно. Да си поставиш цел в контекста на реалистичните житейски премеждия, които стават все по-тежки с нарастването на конкуренцията, е нещо съвсем различно. Това оказва голямо влияние върху способностите ни да планираме бъдещи финансови цели. * * * Всяко петгодишно момче иска да кара трактор, когато порасне. Малко работни места изглеждат по-привлекателни в очите на момченце, чиято представа за хубава работа започва и завършва с „Бръм, бръм, бип-бип, голям трактор, ето ме После мнозина порастват и осъзнават, чеда караш трактор, може би не е най-добрата кариера. Че може би искат нещо по-престижно или доходоносно. Затова като тийнейджъри мечтаят да станат адвокати. Сега си мислят – знаят – планът име готов. Юридическо училище и твоите такси, седна дума, ето ни, случи се 83 А след това, като адвокати, ги очаква толкова дълго работно време, че рядко виждат семействата си. Може би затова приемат по-нископлатена работа, нос гъвкаво работно време. Тогава пък осъзнават, че грижите за деца са толкова скъпи, че поглъщат по-голямата част от заплатата им, и решават да бъдат родители, които си стоят вкъщи. Заключават, че най- накрая са стигнали до правилния избор. А после, на годишна възраст, осъзнават, чеда стоиш цял живот вкъщи, означава, да не си подготвен да излезеш в пенсия. Мнозина от нас преминават през живота по подобна траектория. Само 27 процента от завършилите колеж имат работа, свързана с тяхната специалност според Федералния резерв. 52 Двайсет и девет процента от родителите, които стоят вкъщи, имат висше обра- зование. 53 Малцина вероятно съжаляват за образованието си. Но трябва да признаем, че новият родителна трийсетина години може да си поставя такива житейски цели, каквито тяхното годишно Аз с мечти за кариера никога не би си представило. Дългосрочното финансово планиране е от съществено значение. Но нещата се променят както светът около теб, така и твоите собствени цели и желания. Едно е да се каже Не знаем какво ни носи бъдещето Друго е да признаеш, чети самият не знаеш днес какво изобщо ще искаш в бъдеще. И истината е, че малко от нас знаят. Трудно е да се вземат трайни дългосрочни решения, когато възгледите ти затова, какво ще искаш в бъдеще, вероятно ще се променят. Психолозите наричат илюзия за Крайна историята склонността на хората да разбират колко са се променили в сравнение с миналото, но да подценяват колко вероятно ще се променят техните личности, желания и цели в бъдеще. Психологът от Харвард Даниел Гилбърт казва Изтегляне 1.33 Mb. Сподели с приятели:
|