Психопатология и психиатрия въведение

Невротичните разстройства се делят на емоционални разстройства и поведенчески разстройства. В детската възраст голяма част от невротичните разстройства се проявяват с емоционални симптоми - най-вече страх от раздяла (сепарационен страх). Но има и голяма група, която се проявява предимно със симптоми на поведенчески разстройства - напр. депресиите, детските кражби. Т.е. кражбите, лъжите, бягството от училище в детската и юношеската възраст до голяма степен изразяват не толкова порочност, а депресия (психопатологични разстройства) и по-рядко манийни състояния.

Видът на невротичното разстройство зависи от редица фактори, според които може да се прогнозира едно или друго поведение (преживяване). Обикновено тези деца, които имат поведенчески разстройства страдат повече (защото са силно порицавани), за разлика от онези, които са тревожни, имат страхове или други емоционални разстройства. Въпрос на културата на обществото е да се разграничи невротичното поведенческо разстройство от поведението, което изисква наказание.

1. Хиперкинетичен синдром (синдром на хиперактивност, F 90.0).

Основни симптоми: свръхактивност и крайна отвлекаемост на вниманието. Неспокойно, неудоволствено и безспирно търсене на дразнители (стимули), от които не изглежда да се извлича удовлетворение, нито се научава нещо ново. Играта с вода може да носи удоволствие, но децата са силно отвлекаеми. Настроението им е дисфорично и ако им се скарат, те са склонни кам раздразнителни и агресивни реакции. Това състояние се влошава от седативните средства, особено от барбитурати и бензодиазепини.

На първо място този синдром се проявява с разстройство на вниманието (но да се разграничава от дефицита на вниманието!) - децата не могат да стоят на едно място, постоянно се въртят. Дори и да изчезне двигателният компонент, обикновено вниманието си остава нарушено, поради което тези деца са лоши ученици. Присъщи са още импулсивност, антисоциално поведение (не спазват дистанция в социалните взаимоотношения), многоречивост (логорея), шумност. С възрастта разстройството преминава (рядко остава след 15-годишна възраст), но не се компенсират загубите, причинени от етикета "непослушно дете". Налице е незначително изоставане в умствено-паметовите функции.

Малко се знае за генезиса на хиперкинетичното разстройство. Допуска се конституционална аномалия или клинично непроявено увреждане на главния мозък, известно като минимална мозъчна дисфункция (ММД). Открива се в около 5-10 % от учениците. Значително по-често е у момчетата. Възниква преди 6-годишната им възраст.

В САЩ хиперкинетичният синдром се лекува с психостимуланти (амфетамини), като идеята е, че тези лекарства подобряват вниманието, с което дават на детето повече шансове за съсредоточаване, та като се "заплесне" за по-дълго време в нещо с това да се намали и двигателната му активност. У нас идеите за лечение с амфетамини не са направили пробив.

2. Ранен детски аутизъм (синдром на Kanner,) (Това разстройство е в рубрика F 8 - "Разстройства на психологичното развитие").

Последователната проява от най-ранно детство на ЛИПСА на контактност, гальовност и общуване чрез поглед, бърборене и реч, с начало преди 30-ия месец говори за детски аутизъм, който се характеризира с недостатъчност на комуникацията, социализацията и символната игра. Детският аутизъм се оформя без или след кратък период (до 2 г.) на нормално психично състояние. Тежкото разстройство на социалните взаимоотношения се изявява в отсъствие на взаимност, резонанс и съзвучност спрямо емоционалните реакции на околните. Налице е подчертана затвореност в собствения субективен свят, необщителност.

Това разстройство не е често, но модално. Описано е през 40-те години от Лео Канер като психично разстройство, често срещано у дете на родители-интелектуалци, за които се предполага, че имат хладно отношение към детето (но това не е вярно!). Канер смята, че проявите на ранния детски аутизъм проличават още в кърмаческа възраст - децата не партнират в телесната комуникация. Той описва около 12 случая и поставя началото на едно от най-интересните от теоретична гледна точка явления в детската психиатрия.

В съвременната класификация ранният детски аутизъм спада към т.нар. генерализирани разстройства на развитието (качествено засягане на развитието) - F 84.

Дълбокото разстройство у аутичните деца е преди всичко свързано с неспособността им да отделят вътрешната си реалност от външния свят. Те имат потенциално висок интелект, но нямат шанс да го развият (някои от тях дори не се научават да говорят). Нямат желание за комуникация (да се прави разлика от неспособността за комуникация!), близостта на другите ги напряга много. Често не гледат другите в очите, телесният контакт е максимално ограничен. Тези деца много бавно се научават да казват "Аз", обикновено говорят във 2-ро лице, когато изобщо говорят. Имат траен стремеж към неизменност (непромененост) на външния свят - промяната може да ги доведе до паника. Играят с часове на стереотипни игри със странни предмети (или със собствените си ръце - поради "разцепване" на чувството за принадлежност).

Аутизмът е тежко разстройство и много трудно може да се компенсира, дори и при развит говор, висок интелект и подкрепяща среда - въпреки това тези деца могат да останат неадаптирани. Те не могат емоционално да проумеят света (не разбират подтекста) - разбират го буквално. Някои от тях са даровити, но бидейки без интерес към света и околните, трудно биха развили собственото си дарование.

За причините, водещи до това разстройство има различни хипотези: 1) биологична (генетична) причинност; 2) психоаналитично обяснение - наличие на проблеми във връзката между детето и обкръжението му в ранните стадии; 3) системна хипотеза - децата са онези, които са поставени в състояние на триагулация в семейството, те са обект на парадоксална, специфична комуникация.

Във френската психиатрия терминът "аутизъм" е заменен с "детска психоза" и се лекува с детска психоанализа. Другаде това разстройство не се лекува, а чрез различни teach-методики детето и родителите му се учат как да комуникират. Аутизмът не се лекува с медикаменти. Лечението трае с години, за да се намерят и реализират потенциалните ресурси. Но тези деца винаги остават странни.