IV. ЛЕЧЕНИЕТО на афективните разстройства

Антидепресантите се делят на 2 големи групи:

- действащи при депресия, където водещи симптоми са тъга, потиснатост, неактивност, угнетеност (напр.психофорин);

- действащи на хора с тревожен синдром (напр.амитриптилин).

В даването на лекарства има и голям психологичен елемент. Те са "на мода". Повечето депресии отзвучават благодарение на комбинацията от антидепресанти и доброта (от страна на терапевта).

Лечение на депресия с електрошок, когато: пациентът има депресивен ступор (не се движи); отказва да приема нещо (нищо) през устата - храна, лекарства; депресията продължава твърде дълго; има суицидни опити. Обикновено депресивните пациенти се самоубиват, когато оздравяват, когато придобият малко сили, за да го направят. Т.е. те се подобряват по отношение на активността, но не и на преживяванията. Тежката депресия е изключително мъчително преживяване за пациента и всяко средство, което я скъсява, е добре дошло.

Не бива да се прави примитивно противопоставяне на биологичното и психо-социалното, когато става въпрос за лечение - понякога има области, където се налага използването на лекарства.

ЛИТИЕВА ПРОФИЛАКТИКА на повторението (важи и за биполярните разстройства). Използване на литиеви соли (по време на "светлите периоди") за предотвратяването на нови фази. Солите на лития увеличават интермисиите, намаляват интензитета на симптоматиката и скъсяват срока на боледуване. Профилактика не може да се прави с антидепресанти - ако човек продължи да ги взима и след достигане на индивидуалната норма (след като излезе от фазата), той може да изпадне в маниакално състояние (същото важи и за взимането на невролептици). Когато афективното разстройство продължи 3-4 и повече месеца, то пациентът не е само биологично, а и психо-социално болен (със силно влияние от средата).

Пациентите в маниакално състояние имат голяма поносимост към лекарства, необходими са им големи дози. Обикновено електроконвулсивна терапия не е наложителна, но тя може да помогне в случаите на резистентност към лекарствата. Често се налага хоспитализация. Да не се забравя, че по време на манията е повишен рискът от развитие на депресия (докато пациентът е все още активен и без задръжки, могат да се наблюдават краткотрайни епизоди на потиснатост).

Биполярните заболявания имат тенденция към зачестяване на епизодите и увеличаване на продължителността им. Литиевите соли са добра профилактика. Има и пациенти, които без прилагането на литиеви соли се възстановяват напълно след маниен или депресивен епизод и никога не развиват рецидив. Затова е добре литиева профилактика да се прилага, когато е установена повторяемост на фазите.

Във втората част от въпросите съм се ограничила предимно в рамките на лекциите, с изключение на някои необходими уточнения. За повече информация виж посочената допълнителна литература.