II. ЕТИОЛОГИЯ на депресивните и манийните състояния

Има различни хипотези за причините за тези разстройства. Групи фактори:

1. Биологични. Биохимични изследвания (с еднояйчни близнаци и осиновени деца) показват, че съществува наследствена предразположеност към афективни разстройства - ако човек има близък роднина с афективно разстройство, той рискува 2-3 пъти повече от цялата популация също да се разболее. Онаследяването е закономерно, но не фатално.

2. Психо-социални.

3. Характерно-личностови.

III. ХИПОТЕЗИ за патогенезата на депресията и манията.

1. Биохимична. Депресията и манията представляват разстройства на хормоналната активност на мозъка.

Неврохимия на депресията. С дексаметазонов супресивен тест на урината се наблюдава намаляването на някои вещества. Според моноаминната теория депресивните заболявания се дължат на функционални нарушения в централните норадреналин и/или 5-хидрокситриптаминосъдържащи неврони. Тази теория е основана на действието на медикаменти: резерпинът, който изчерпва централните моноаминни депа, причинява депресия; докато препарати, повишаващи централните моноаминни нива, облекчават депресивните симптоми. Т.е. при депресията е налице разстройство на моноаминовата мозъчна обмяна на синаптично ниво, което се проявява в организма с намаляване на кортизоловите съставки. Има съобщения за намалена концентрация на 5-хидрокситриптамин в мозъка при самоубийства (с подозрения за депресивно заболяване).

Когнитивната и психоаналитичната хипотези не обясняват точно защо човек се разболява, но дават ориентири, които са валидни при по-леките депресивни състояния. При тежка депресия тези хипотези като че ли не са на преден план.