А. И тук основните симптоми

Обикновено пациентите са весели, разговорливи, активни. Но други не изглеждат така щастливи - някои са по-скоро раздразнителни, дори гневни. Тук също може да има дневни колебания в настроението, с кратки епизоди на потиснато настроение. Повишеното настроение е част от беззадръжността, която засяга социалното, сексуалното и финансовото поведение на пациента. Повишената активност обхваща двигателното поведение, речта и апетита, а нуждата от сън е намалена. При по-леките степени на повишена активност пациентът може наистина да върши много дейности, но поради непрекъснатата им смяна най-често създава хаос около себе си. Мисленето е ускорено, а речта - бърза. Чести са скачанията от тема на тема, играта на думи и др. Апетитът е повишен, а храненето - без мярка и маниери. В крайни случаи пациентът е прекалено възбуден, за да може изобщо да се храни или спи.

Пациентите са уверени, че имат някаква специална мисия (грандиозни, мегаломанни идеи; налудност за величие), често напускат добрата си работа или постоянния партньор. Налудоподобните идеи са в съответствие с настроението - ако преобладават раздразнителност и мнителност, те могат да са персекуторни (преследване, следене); а при еуфория - експанзивни и мегаломанни. Могат да се появят и халюцинации, също в съответствие с доминиращото настроение (халюцинаторните гласове дават съвети или говорят на пациента за особените му възможности и др.). Тези симптоми са краткотрайни - най-често за часове, рядко за дни.

Психотичните изживявания са многобройни и варират в зависимост от разстройството на настроението. Самокритичността почти винаги е снижена. Отхвърляне на необходимостта от лечение (обаче околните рядко се съмняват в необходимостта от лечение).

Манийно болният често е заразяващо весел и успява да привлече вниманието на околните върху себе си, без това да му е цел. Той е много активен, закачлив и сексуално провокативен. На един ранен етап от заболяването това е симпатично и приемливо за околните и близките ("развива дейност"). Лошото е, че поради тези причини манийното състояние се диагностицира сравнително късно - когато болният направи груби (до вулгарни) и нетактични изказвания в общуването, когато изнесе и продаде имуществото и пропилее парите за скъпи и ненужни вещи, когато се отнесе арогантно с шефа си, когато започне да приема неуместни сексуални предложения и т.н. С две думи - докато направи "гаф". В очите на околните той става друг човек и изведнъж разбират, че с него става нещо. Обаче е изключително трудно да бъде накаран или убеден да потърси лекарска помощ и да влезе в болница, за да не върши социално неприемливи неща - пациентът смята, че нищо му няма, ТОЙ СЕ ЧУВСТВА ЩАСТЛИВ, силен, безапелационно прав.

Както депресията, така и манията ескалира (до ГНЯВ) и се превръща в ад за околните. Пациентът е пълен със сили за реализирането на този гняв, изпитва манийна възбуда (изключително мощен афект) и е готов да разкъса всеки, който го ограничава или му противостои. Непрекъснато предизвиква конфликтни ситуации и търси хора, с които да се скара или да се сбие. Тежката мания е много трудно овладяема. Маниите трудно се поддават на лечение с медикаменти. Хубавото е (ако изобщо има за какво да се радваме в случая), че човек не остава в това състояние завинаги (както и при депресията). Манийните състояния могат да протичат с различна степен на изразеност - хипомания (леко увредено състояние - оптимистично-радостно настроение, повишено самочувствие) и мания, която по-често е гневна, а по-рядко е объркана (вследствие на прекалено ускорен мисловен поток).