Психосексуалното развитие и процесите на преработка на загубите; психогенетично изследване
Изтегляне 126.71 Kb.
|
| Психогенетично изследване
на психосексуалното развитие и процесите на преработка на загубите Един „панорамен подход”към динамиката на загуби и депресии ще ни позволи, за да осъществим едно “по-асоциативно” проучване на клиничния материал и несъзнаваната конфликтна и инвестиционна логиката на тези явления. Така, вместо да се затваряме в едно структурирано и глобално проследяване на теоретични модели за Депресия и още по-малко да попаднем в нозография и симптоматология, пък било те психоаналитично насочени, можем да . работим по модела на “основното правило” в психоаналитичния процес, който Фройд илюстрира с прочутото си сравнение с пейзажите преминаващи пред очите на пътника във влака. Пейзаж, отделни елементи, впечатления и т.н., които за да придобият истинската си психоаналитична стойност трябва да бъдат изказани, да станат в известен смисъл вербален акт, разкриващ безсъзнателния субстрат на конфликтите. Да се превърнат самите те в обект, вписващ се в цялата сложност на икономическите параметри на обектни и нарцистични конфигурации. Струва ми се невъзможно в този контекст на изследване да говорим за Депресията като за някаква фиксирана структура, със строга дефиниция, параметри и граници на осъществяване и проява. По-плодотворно изглежда да говорим за депресии, депресивни състояния, реакции и тенденции. Ще се интересуваме от депресивни и антидепресивни механизми. Ще търсим артикулация на тези основи между невротични и не-невротични организации, чрез взаимосвързаността на техните, бих казал общи конфликтни конфигурации, благодарение на изследване на явления като регресия, фиксация и т.н. Защото знаем, че и в най-висшите нива на невротична организация, пред-гениталните и пред-Едипови регистри и конфликтни конфигурации не са ликвидирани и окончателно загърбени. И всеки невротичен конфликт ги включва като съставка, а регресивните движения ги активират в почти чист вид. Тяхната проява е само условно свързана (като най-масивна) с някои патологични и нарцистични психични организации (гранични състояния, нарцистични личности и т.н.). Както свързваме например оралния и фалически регистър с хистерията, а аналния с натрапливата невроза или параноята. В действителност, от клинични гледна точка нещата не са така “сцепени”; пред-гениталното и предедиповото (като тип обектно отношение) се проявяват и в неврозите (пример – анален контрол на гениталните зони при хистерията). Що се касае до нарцистичните организации (структури), там нещата са още по-сложни. А за психозите, на всичко отгоре се поставя въпроса за “регресия” и / или ограничено развитие. На това ниво на разсъждения ще бъде удачно да приемем, че и при психозите можем да открием невротични елементи, които варират от не-организираност (следователно слаба ефикасност) до напълно хаотично – епизодично присъствие, включени най-често в налудности (президента Шребер) или налудни идеи. Движения, които психоанализата често свързва с опит за реорганизиране и излекуване, чрез излизане от “мъртвата” хватка на пред-обектното отношение. Можем да приеме, че всичко засягащо депресията, като цяло отговаря на същите общи положения за преходност, обратимост, регресия, прогресия и т.н.. По-интересното е да изследваме отделните й компоненти, между които на първо място загубата, като се опитаме да следваме нейните последствия в активиране на архаични и/или по-висши нива на конфликтите. Водещ ще бъде динамично–икономичния подход, в търсенето на артикулация на обектни и нарцистични движения, ангажиращи психичния апарат в даден етап и дадена психична ситуация. Ще се стремим да не бъдем заслепени от реалните загуби и критични ситуации, а ще търсим тяхното несъзнавано ехо, тоест способност за отразяване и преработка. Ще се стремим да изследваме механизмите позволяващи или не излизането от психичната травматична ситуация (свързана с повторение, херметизъм) и включване в процеса на преработка (приети конфликти = преработка). Един от тези основни процеси на преработка е и работата на траура като антидепресивна стратегия (извън това, което Мелани Клайн посочва като “репарация”, поправка на обекта, блокиране на агресията, проекция и т.н.) Често се казва, че без способност за “работа на траура” няма психичен живот. Още преди да се изправи срещу каквато и да е външна загуба (смърт, раздяла или нарцистичен отказ) Аз-ът, за да се формира и обособи е трябвало да изстрада траура за илюзорното смесване с обекта. Това е начало на движението за постепенното и прогресиращо включване на различни етапи в психо-сексуалното развитие. Този общочовешки опит е свързан със страдание, което често включва различни механизми за неговото избягване. А знаем, че не може да се излезе истински от нещо, ако не сме влезнали в него (Едип или траур за загуба). В това отношение способностите за преработка на раздялата/ загуба от една страна, а от друга - достигнатото ниво на психосексуално развитие, са в тясна връзка, която кара някои автори да виждат в тези способности базов критерии за ниво на развитие. Както тези способности дават на самия субект представи за неговите граници, спрямо обекта, така и му дават достъп до собствените му обектни и нарцистични конфликти и особености. Разбира се това е валидно за случаите, когато загубата не е отхвърлена, чрез радикални механизми, като отказ, сцепване, проекция и т.н. които засягат интегритета на Аз- а и/ или обектите. Знаем, че загубата на обекта е в известен смисъл нарцистична “ампутация” на Аз-а, в която всякакви комбинации на обектно и нарцистично са възможни. Така както тези комбинации са присъщи на любовните отношения (страст – идеализация, нарцисизъм). Ако способностите на Аз- а са реални, то всяка възможна загуба (външна) ще се придружи от свръх- инвестиране на вътрешния обект.Непрестанни връщания към “загубения рай”, психически повторения на преживяното, дори известно смесване на Аз- а и обекта, на минало и настояще ще активират и изразят травматичните процеси. Всяко психично развитие преминава през тези движения на инвестиране и дезинвестиране. Ето защо способността за работа на траура не само е в основата на всяка промяна, но и я доказва...Патологичния траур и травматичната логика на безкрайните повторения (вместо преработка) са всъщност израз на неподвижност и психично умъртвяване, колкото и бурни да са външните им прояви. Психичната болка и страдание, изразява, придружава и дори доказва работата на траура, особено в началните му етапи, ако разбира се, субектът не е отказал приемането на загубата и не се е капсулирал. Според Фройд устойчивостта и продължителността на болката от загубата, в крайна сметка довеждат субекта до положение, така да се каже, да трябва да избира между „Ти или Аз”? и евентуално да излезе от траура. След публикацията на „Траур и Меланхолия” (1915г.) Фройд пише в едно писмо до Карл Абрахам, че това впечатляващо разстройство (меланхолията) може да се обясни само чрез нейния механизъм, разгледан от динамична, икономическа и топична гледна точки, чрез изследването на обектни и нарцистични инвестиции върху загубения обект, които работата на траура ще трябва да преработи, за да стане той наистина загубен, за да може субекта да го загуби истински, да се освободи от него и да си възвърне свободата за други нарцистични и обектни инвестиции. Преди да изследваме тези нарцистични и обектни инвестиции, свързани с работата на траура, нека се спрем на загубата на обекта и особено на това което я предполага, подготвя – депресивното очакване и страдание. Изтегляне 126.71 Kb. Сподели с приятели:
|