Психосексуалното развитие и процесите на преработка на загубите; психогенетично изследване
Депресия и нарцистични инвестиции на детето
Изтегляне 126.71 Kb.
|
| Депресия и нарцистични инвестиции на детето
по Андре Грийн - Мъртвата майка ( “La mère morte”, 1980) превод-резюме стр. 222-243 На първо място трябва да подчертая, че този труд не визира психичните последици от реалната смърт на майката. Разсъжденията в това есе се ситуират основно около проблема за траура, разгледан посредством редица метафори. По-точно, под концепцията за “мъртвата майка” аз имам предвид имаго, което се конституира в психиката на детето следствие от депресия на майката. Това имаго брутално трансформира живият обект, който е извор на виталност за детето, в отдалечена фигура, почти неодушевена, която повлиява твърде дълбоко инвестициите на някои обекти, с които работим по време на анализа. Този образ също така определя бъдещето на тези обектни или нарцистични инвестиции. Мъртвата майка следователно е майка, която живее, но е психически мъртва в очите на малкото дете, за което се грижи. Последствията от реалната смърт на майката- особено ако тя е следствие на суицид- са тежки за детето, което остава след нея. Реалността на загубата, нейният невъзвратим и окончателен характер водят до мутация на връзката с вътрешния обект. Анализата се концетрира преди всичко върху нарцистичната природа на провокираните конфликти, имаща отношение към неврозата на характера и нейните последствията за любовния и професионален живот. Текстът, който следва се базира на автори, на които дължим всичко което знаем за траура: Фройд, Карл Абрахам и Мелани Клайн. Както и по-новите изследвания на Уиникот, Кохут, Никола Абрахам и Мария Торок, Росолато. Ето и теоретичната рамка, в която разполагам моите разсъждения: Психоаналитичната теория, най-общо предлага две идеи: Първатa е за загубата на обекта като фундаментален момент в структурирането на човешката психика, чрез който се установява една нова връзка с реалността. Психиката от този момент нататък ще се управлява от принципа на реалността, който заема мястото на принципа на удоволствието. Тази първа идея е теоретичен концепт, а не наблюдаем факт. Втората идея, разпостранена сред повечето автори, е тази за депресивната позиция, интерпретирана по различни начини. Тази идея е следствие от наблюдения на Клайн и Уиникот. Общото в двете идеи е описанието на една генерална ситуация, отнасяща се до неизбежно събитие от развитието. Ако интрапсихичните смущения, свързани с връзката майка-дете водят до трудно преминаване през този период, то и липсата на такива смущения и доброто качество на майчините грижи не могат да доведат до избягване на този период, който играе структурираща роля в психичната организация на детето. И все пак има пациенти, за които е видно, че перманентно страдат, повече или по-малко инвалидизиращо и постоянно от депресивни симптоми. Тези симптоми ни приличат на нормалната депресивна реакция- такива симптоми, които се появят при всеки един от нас. Ние знаем, че човек, който игнорира депресията е вероятно по- затруднен от този, който е депресивен на моменти. Въпросът, който си задавам е следния: “Какви са връзките които можем да изградим между загубата на обекта и депресивната позиция като основни дадености и същността на проявите на тази централна депресивна конфигурация, която често е ядрото на други симптоми, които я прикриват в по-малка или по- висока степен? Какви процеси можем да открием в този център? Как се конституира това ядро в психичната реалност?” Изтегляне 126.71 Kb. Сподели с приятели:
|