Психосексуалното развитие и процесите на преработка на загубите; психогенетично изследване
Изтегляне 126.71 Kb.
|
| Мъртвият баща и мъртвата майка
Психоаналитичната теория, която се основава на интерпретацията на Фройдовата мисъл отрежда главна роля на концепта за мъртвия баща. В “Тотем и табу” е подчертана фундаменталната роля на тази тема за генезиса на Свръхаза. Когато определим Едиповия комплекс като структура, а не само като стадий от развитието на либидото, тази концепция е кохерентна. В последствие се появат още концепти- Свръхазът в класическата теория, Законът и Символичното при Лакан- които отново се свързват с кастрацията и сублимацията като съдба на нагоните. И все пак, не бихме очаквали да се говори за мъртвата майка от структурна гледна точка. Можем да направим алюзия с някои отделни случаи, като анализата на Едгар По от Мари Бонапарт: загубата на майката в ранна възраст. Не бихме обяснили това изключение чрез Едиповия комплекс, понеже бихме могли да говорим било за Едипа при момичето, било за обърнат Едип при момчето. Всъщност отговора е другаде. Убийството на майката не се отнася до мъртвата майка. Моделът на траура не се свързва нито със загубата на гърдата, нито със скръбта поради загубата на майката. Фройд в “Задръжка, симптом и страх” поставя кастрационния страх в една серия, съдържаща също страха от загуба любовта на обекта, страха пред заплахата от загуба на обекта, страха от Свръхаза и страха от загуба протекцията на Свръхаза. От една страна моделът на кастрацията, ако мога така да се изразя “кастрира” другите форми на страх-говорим за анална или нарцистична кастрация, например. От друга страна, давайки антропологическа интерпретация на Фройдовата теория, отнасяме всички форми на страх към концепцията за липса на Лакан. По този начин се стремим да запазим цялостта на концепцията за сметка на практиката и теорията. Страхът от кастрация може да бъде определен като сбор от всички страхове, свързани с “малко нещо, отделено от тялото”, който се отнася до пениса, екскрементите, детето. Онова което е обединяващо е, че винаги кастрацията е свързана с телесна рана, асоциирана с кървав акт. Аз отдвам повече значение на това понятие за страх- “червено”, отколкото на връзката с частичен обект. В противоречие, когато става дума за концепцията за загуба на гърдата или за загуба на обекти, дори за заплахи за загуба протекцията на Свръхаза, генерално за всички заплахи за изоставяне, контекстът не винаги е кървав. Несъмнено всички форми на страх са придружени от деструктивност; кастрацията също, понеже раната е неин продукт. Но тази деструктивност има цветовете на траура: черно и бяло. Черно като в тежката депресия, бяло като в празните състояния- негативни симптоми. Ще предложа хипотезата, че зловещото черно на депресията можем да отнесем към гнева, който констатираме у депресивните. Този гняв е по-скоро следствие, отколкото причина, той е следствие от “белия” страх, произтичащ от преживяване на нарцистична загуба. “Бялата” серия: негативни халюцинации, бяла психоза, бял траур, всичко онова, което наричаме клиника на празното или клиника на негативното е резултат от последствията от първичното дезинвестиране. Радикално, масивно дезинвестиране, което оставя следи в несъзнаваното във формата на “психични дупки”, които ще бъдат запълвани с реинвестиции, прояви на деструктивност, освободена от еротичните либидни инвестиции. Проявите на гняв и процесите на репарация, които го следват са вторични по отношение на това централно дезинвестиране на първичния обект- на майката. Следователно Едипа трябва да се разбира като символично убийство на майката. Съдбата на човешката психика е да има винаги два обекта и никога само един. Това не означава, че трябва да приемем концепцията за един примитивен Едип, в който бащата присъства под формата на своя пенис. Бащата е там- при майката и детето от неговото раждане. По- точно между майката и детето.От страна на майката това се изразява чрез нейното желание към бащата, чиято реализация е детето. От страна на детето това е всичко, което го кара да приеме съществуването на трети- всеки път, когато майката не присъства, инвестирането й не е тотално и абсолютно. В едно второ време детето приписва загубата на обекта на своя баща. В “The Borderline Concept”аз отбелязах, че съществуват две Фройдови концепции за загубата на гърдата. Първата – теоретична и концептуална е в статията “Отрицание”1925, в която той описва това събитие така сякаш то е уникално и фундаментално за психиката. То има решаващо значение, понеже отношението му за способността за преценка и вземане на решение е фундаментално. По-късно, в “Съкращаването на психоанализата” (L’abregée de psychanalyse), 1938, той изразява една по-скоро дескриптивна отколкото теоретична позиция, до която стига на базата на наблюдения на бебета. Тук, той си дава сметка, че тази загуба е един процес от прогресивната еволюция. Най-големите защитници на теорията за гърдата в съвременната психоанализа- клайнианците, приемат днес, че гърдата е дума, с която се визира майката. Необходимо е да запазим тази метафора, понеже гърдата, както и пениса могат да бъдат само символични. По същия начин разглеждам феномена на мъртвата майка- като към метафора, независеща от скръбта поради загубата на реален обект. Комплексът на мъртвата майка е разкритие на трансфера. На първата среща симптомите, от които пациентът се оплаква не са изцяло депресивни. В повечето случаи тези симптоми разкриват провал в любовния или професионалния живот, които съдържат конфликти, свързани с близките обекти. Не рядко пациентът разказва спонтанно лична история, която да доведе аналитика до идеята за депресия по време на детството. Съществуването на тази депресия може да се разкрие само в трансфера. Що се отнася до класическите невротични симптоми, те присъстват, но са с по-малко значение и аналитикът има чувството, че техния генезис не би могъл да даде ключа към конфликта. На преден план е нарцистичната проблематика, в която основни са изискванията на идеала на Аза, синхронни или в опозиция със Cвръхаза. Чувството на безпомощност е ясно доловимо- Невъзможността да излезеш от една конфликтна ситуация, невъзможност да обичаш, невъзможност да изпиташ задоволсво. Понякога бързо, а друг път след дълги години анализа трансферът разкрива съществуването на депресия. Индикаторът за тази депресия в трансфера е повторението на инфантилна депресия. Не става дума за депресия следствие загубата на реален обект. Основната характеристика на тази депресия е нейното съществуване в настоящето на пациента, който е погълнат от траур. Майката, поради една или друга причина, е била депресивна. Разнообразието от фактори е много голямо. Сред основните причини за депресията на майката е загубата на близък човек, силно инвестиран: дете, близък приятел, родител. Причината може да е и нарцистична рана: любовна връзка на бащата, унижение и т.н. При всички случаи тъгата на майката и намаляването на нейният интерес към детето са на преден план. Важно е да се подчертае, че най- тежкият случай е смъртта на малко дете. Това, което се случва е брутална промяна на майчиното имаго. Катастрофата се ограничава до едно студено ядро, което ще бъде по-късно отминато, но което оставя неизличими следи върху еротичните инвестиции на пациента. Трансформациите в психичния живот на детето, чиято майка в траур внезапно го дезинвестира, се преживяват като катастрофа. От една страна, понеже без никакъв предупредителен знак любовта се загубва внезапно. Това е ситуация на нарцистичен травматизъм- бебето не може да си обясни внезапната загуба на гърдата и я преживява като следствие от собствените нагони, насочени към майката. Би било изключително тежко, ако това се случи по времето, когато детето открива съществуването на трети- бащата. В този случай новата инвестиция на бащата ще бъде приета от детето като причина за собствената дезинвестиция от майката. При всички случаи е налице ранна и болезнена триангулация. Бащата може да стане обект на твърде интензивна инвестиция от страна на детето като спасител от конфликта с майката. Или, в реалността, най-често бащата не отговаря на детското отчаяние. И така детето се оказва между една “мъртва” майка и един недостъпен баща, който или е твърде зает със състоянието на майката или оставя двойката майка-дете сама да се справи с тази ситуация. След опитите на детето да репарира своята потънала в траур майка, то преживява загубата любовта на майката и заплахата да загуби самата нея и след като се борило с тревожността с различни средства- ажитация, безсъние, кошмари, Азът започва да използва серия от защитни механизми от друг вид: Първият и най-важен защитен механизъм ще бъде дезинвестирането на майчиния обект и несъзнаваната идентификация с мъртвата майка. Дезинвестирането, най-вече афективно, представлява психично убийство на обекта без омраза. Дезинвестирането на майчиния образ води до образуването на псиxична дупка в обектните отношения с майкта. Това не пречи на периферните инвестиции на майката да продължат да съществуват така, както траурът на майката променя фундаментално нейното отношение към детето, което тя се чувства неспособна да обича, но продължава да обича, по същия начин, по който продължава да се грижи за него. Както се казва “сърцето й не е там”. Другото лице на дезинвестирането е примитивната идентификация. Тази идентификация е квазизадължителна, следва отшумяването на фалшива радост и оживление. Това е единственият начин за възстановяване на единството с майката. Всъшност няма истинска репарация. Несъзнаваната идентификация представлява консервация от канибалистичен вид. По-късно, в своите обектни отношения, пациентът ще използва активно дезинвестирането на обекта, под влиянието на компулсията към повторение, и ще повтаря старите защити, но всичко това ще става напълно несъзнавано. Вторият факт, който подчертах е загубата на гърдата. Удоволствието е причината, гаранта и целта на нейното съществуване, което внезапно се прекратява. Тази ситуация забранява на детето да съществува. Детето е неспособно да изведе деструктивната агресия извън факта на уязвимостта на майчиния образ. Съществуването на ранната триангулация и наличието на майката и нейния образ на загубения обект водят до кондензиране на този обект с образа на бащата в психичната реалност на детето, създавайки ранен Едип. Тази ситуация, създадена поради загубата на гърдата води до създаването на втори фронт защитни механизми: Проява на вторична омраза, провокираща желания за регресивна инкорпорация и анални позиции, оцветени с маниакален садизъм, отнасяш се до доминиране на обекта, отмъщение и т.н. Автоеротична възбуда- търсене на сензорно удоволствие, без нежност, не задължително съпътстван от садистични фантазии, но за в бъдеще маркиран от невъзможност да обичаш обекта. Това е фундамента на хистеричната идентификация. Има ранна диссоциация между тялото и психиката. И накрая, но преди всичко- търсенето на изгубеното усещане предизвиква преждевременно развитие на интелектуалните способности и въображението. Развитието не се осъществява чрез свободата да играеш, а в принудата да фантазираш. Интелектуалното развитие се осъществява от принудата да мислиш. Целта на детето е да си запази и да си осигури капацитет да превъзмогне отчаянието от загубaта на гърдата чрез създаването на една внесена (донесена) гърда, предназначена да маскира дупката в инвестицията докато вторичната омраза и еротичната възбуда изобилстват на ръба на пропастта. Свръхинвестираната интелектуална активност съдържа по необходимост проекция. В противоречие на широко разпостраненото мнение проекцията не винаги е погрешен извод. Това, което дефинира характера на проекцията не е истинността или фалшивостта на онова, което е проектирано, а операцията, която се състои в изнасяне навън на тези съдържания. Детето придобива жестокия опит на зависимост от настроенията на майката. То завинаги жертва своята способност да приема или да отгатва. Изложената на опасност цялост на Аза се реализира било чрез фантазма, давайки възможност за артистично творчество в бъдеще, било чрез познанието следствие на твърде силна интелектуализация. Но сублимациите разкриват своята неспособност да играят балансираща роля, понеже пациентът остава затруднен в своя любовен живот. В тази област раната поражда отново скръб. Мъртвата майка възкръсва и разтваря всички постигнати сублимации, които не се унищожават, a временно биват блокирани. Разочарованието на обекта или на Аза слагат край на опита като остава чувството за провал и неспособност. Пациентът има чувството, че някакво проклятие тегне над него- проклятието на мъртвата майка, която го държи като затворник. Скръбта, която е нарцистично чувство се появява на повърхността. Тя е страдание по ръба на раната, което съпътства всяка инвестиция, подхранваща поради загубата на гърдата омразата и еротичната възбуда. Психичната скръб ни прави неспособни да мразим, да обичаме, да се наслаждаваме, макар и мазохистично, и дори да мислим. Съществува само чувството на пленничество, което лишава Аза от него самия и го свързва с една непредставима фигура. В крайна сметка обектите на пациента остават винаги на границата на Аза, нито напълно в него, нито напълно извън него. Причина за това е мъртвата майка, която е в центъра на Аза. В анализата на такива случаи, зад вечните оплаквания от лошотията на майката, нейното неразбиране или ригидност, аз доловявах тяхната защитна функция- срещу интензивна хомосексуалност. Женска хомосексуалност и при двата пола, понеже при момчето става дума за женската част от психиката, която често търси компенсация от бащата. Но аз продалжавах да се питам защо все още ситуацията беше актуална. Зад оплакванията от майката се появяваше сянката на нейното отсъствие. И така, аз си представих ситуацията по съвсем различен начин. Мъртвата майка е отнесла заедно с дезинвестицията, на която е била обект, основната част любов, която тя е инвестирала преди своя траур: своя поглед, тон на гласа, аромат, спомени за ласки. Загубата на психичен контакт е довел до изтласкване на мнестичната следа за нейния допир. Тя е погребана жива, но гробът й е изчезнал. От тази гл.т. сега смятам, че holding , за който Уиникот говори обяснява чувството на главозамайващ удар, което изпитват някои от нашите пациенти. Тук откривам връзка с опита на психично изнемогване- това, което е припадъкът за физическото тяло. Осъществила се е първична идентификация с мъртвата майка и трансформация на позитивната идентификация в негативна, т.е. идентификация с празнотата останала след дезинвестирането, а не идентификация с обект. Когато някой нов обект се опитва да запълни тази празнота тя се изпълва и понякога се проявява чрез халюцинации за мъртвата майка. Всичко около това ядро се организира в преследването на три цели: Да свърже Аза с живота: чрез омразата към обекта, чрез търсенето на възбуждащо удоволствие, чрез търсенето на усещания. Да оживее отново мъртвата майка: да я заинтригува, разсее, да я накара да се усмихва, да върне желанието й за живот. Да си съперничи с обекта на траура в преждевременната триангулация. Изтегляне 126.71 Kb. Сподели с приятели:
|