Психосексуалното развитие и процесите на преработка на загубите; психогенетично изследване
Ледената любов и нейните прояви (Гърдата, Едипа, примитивната сцена)
Изтегляне 126.71 Kb.
|
| Ледената любов и нейните прояви (Гърдата, Едипа, примитивната сцена)
Амбивалентността е една характерна черта за инвестициите на депресивните личности. Когато описах афективното дезинвестиране, чието следствие е омразата, не направих пълно описание. Това, което е най- важно да се разбере е, че неспособността да обичаш не произтича от амбивалентноста и следователно от омразата. Онова, което се случва най-напред е, че тази любов замръзва чрез дезинвестирането. Обектът е консервиран от студа. Дезинвестирането е връщане на на инвестициите, извършвано съзнавано или предсъзнавано. Изтласканата омраза е резултат от разпадането на връзката, отслабваща еротичната либидна инвестиция, имаща като следствие освобождаването на деструктивните инвестиции. Приемайки обратно тези инвестиции, обектът вярва, че ще ги върне в Аза, неспособен да ги инвестира в друг обект, заместващ обект, не знае, че е оставил своята любов към обекта да попадне в тъмницата на първичното изтласкано. Съзнателно той смята, че неговият резерв любов е недокоснат, на разположение за друга любов. Той се смята за готов да инвестира нов обект, показва се способен да обича и ако успее се чувства обичан. Предполага, че първичния обект не се интересува повече от него. В действителност, той ще се срещне с невъзможността да обича, не само поради амбивалентността, но и поради факта, че неговата любов е ипотекирана при мъртвата майка. Той е богат, но не може нищо да даде, въпреки своята щедрост, понеже не разполага със своето богатство. Никой не му е отнел афективната собственост, но той няма достъп до нея. По време на трансфера защитната сексуализация, налице до момента, имаща прегенитален и интензивен характер, спира внезапно и аналитикът вижда как неговия сексуален живот се изпарява. Според него това не се дължи на инхибиция или загуба на сексуален апетит: Просто никой не е желан. Спрени в своята способност да обичат, хората под властта на мъртвата майка желаят само автономия. Така за да се спасят от самотата те променят нейния знак- от отрицателен в положителен. Тя се превръща в бягство, става търсена. Пациентът се закрепостява. Превръща се в собствената майка Това студено ядро лишава от чувствителност; пациентите чувстват студа в себе си. Тези пациенти могат да имат повече или по-малко задоволителен професионален живот, женят се, имат деца. Но повторението на конфликтите води до провал на тези две сфери от живота: да обичаш и да работиш. Професията, дори когато е много инвестирана става измамливо привлекателна и партньорските връзки са съпътствани от дълбоки смущения в сексуалността и афективната комуникация. Дори ако Едипа е достигнат или преминат, комплексът на мъртвата майка го превръща в драматичен. Фиксацията в майката ще попречи на момичето да инвестира имагото на бащата без да бъде застрашено от загуба любовта на майката или ако любовта към бащата е изтласкана, няма да успее да избегне трансфера върху имагото на бащата на важна част от характеристиките проектирани върху майката. Момчето проектира върху майка си едно имаго, твърде подобно на имагото на фаличната майка. Бащата е обект на хомосексуалност, което го превръща в недостъпен образ, победен от фаличната майка. При всички случаи има регрес в аналността. Пациентът се съпротивлява срещу регрес в оралността, където мъртвата майка се завръща понеже комплексът на мъртвата майка и метафоричната загуба на гърдата съвпадат. Открива се също и защита от реалността, когато фантазъм и реалност се сблъскат; тогава се появява силна тревожност. Субективно и обективно давят усещането за психотична заплаха. Това ще рече, че на пациента психоанализата се стреми да помогне да разбере повече другия отколкото самия себе си. Решението е да се открие в прототипа на Едипа, в символичната матрица кое позволява да се конструира ядрото на комплекса. Така комплексът на мъртвата майка разкрива своята тайна: фантазията за първичната сцена, която е изоморфния фантазъм на Едипа. Настоявам върху фантазията за първичната сцена, за да се разгранича от позицията на Фройд, така както е изложена в “Човекът вълк”. Онова, което е важно в първичната сцена не е в присъствието, а точно обратното- в отсъствието, когато тя се разиграва. Фантазията за първичната сцена е от голямо значение понеже в случая това е среща с играта на два обекта, която е в противоречие с мнестичните следи във връзка с комплекса на мъртвата майка. Тези мнестични следи са били силно изтласкани чрез дезинвестирането на майката. От една страна детето си дава сметка за дистанцията, която го разделя от майката. Тя го кара да изпитва силен гняв поради невъзможността да осъществи контакт. От друга страна то се чувства неспособно да събуди своята мъртва майка, да й вдъхне живот. Но, този път, вместо съперникът да е обекта на майчиния траур се появява трети, който е способен да я върне към живота. Това е ситуация, която реактивира загубата на нарцистичната омнипотентност и събужда чувството на неизмерима либидна слабост. Реакцията на детето ще се състои в серия последствия, които могат да се появят поотделно или по групи: Преследващата фантазия и гневът към двата обекта, формиращи се в ущърб на детето. Класическата интерпретация на първичната сцена като садистична сцена, в която майката страда от насилието на бащата. Алтернираща идентификация с имагото на бащата и на майката: с мъртвата майка- последствията биха били еротична възбуда от садо-мазохистичен тип; с бащата-агресивен спрямо мъртвата майка- некрофилни фантазии. Най-често пациентът минава, според ситуацията от едната в другата идентификация. Еротична и агресивна делибидинизация на първичната сцена, следствие от активна интелектуална дейност. Възстановява се нарцистичното всесилие за сметка на либидното задоволяване. Друго решение: артистично творчество, съпътствано от фантазия за самодостатъчност. Отрицание на всички фантазии, силно инвестиране на отрицанието на всичко, което се отнася до сексуалността. Фантазията за първичната сцена се превръща в основа на психичния живот на пациента, която покрива комплекса на мъртвата майка. Тя се развива в две посоки: напред и назад. Напред: приемането на Едипа, който ще бъде преживян според схемата: защитни механизми срещу страха от фантазията за първичната сцена. Трите фактора: антиеротизъм, т.е. омразата, хомосексуалност и нарцисизъм ще обединят своите поcледствия и Едипа ще бъде зле преживян. Назад: връзката с гърдата ще стане обект на нова радикална интерпретация. В едно второ време тя ще придобие ново значение. Това е една нито задоволяваща, нито задоволена гърда. Става дума за лоша гърда, която дори когато дава е отсъстваща. Или, ако мога така да се изразя: фалшива гърда, принадлежаща на фалшив Аз, хранеща фалшиво бебе. “Никога не съм бил обичан” става новия девиз и потвърждението на този девиз ще бъде търсено в любовния живот. Пациентът е в тежък траур и метафоричната загуба на гърдата не може да бъде превъзмогната. Изтегляне 126.71 Kb. Сподели с приятели:
|