Разпъването на кръст и полагането в гроба

Разпъването на кръст и полагането в гроба.

Така гностичните стремежи на края на ранното християнство, искаха да се занимават с Христос. Но на тяхната старогръцка основа те обаче не можеха да се представят, че едно такова голямо светило може да бъде родено от жена и да умре. Това означава, че той е станал видим като ангел респ. както по-късно това бе приписано на някои източни майстори, е използвал само мнимо тяло, което не е било смъртно, а просто отново е изчезнало. Тъй като в тяхното учение земният живот и материята са важали като вечно зли, твърде далечна е била представата за тях, че едно такова същество е трябвало да мине през всички моменти на земния живот или даже да проникне със светлината си. Понятието "гностичен" се използва за разлика от апостолския гносис, като тази разлика бе призната дори и критика на сектите Ф. В. Хаак. Но в такива учения е имало най-различни преходи, напр. гностичното "евангелие на истината" признава, че Исус е бил разпънат на кръст.

Хората с материални или отблъскващи нагласи не са разпространявали само легенди, че Исус е бил извънбрачен син на римски войник, което при тогавашните морални представи е било нещо максимално унизително. Освен това се е спекулирало, че Исус не е бил умрял, а че за него са се полагали грижи респ. че е оздравял. И до днес има подобни опити, напр. да се свърже гробът на вероятно стар мъж на име Исус от Кашмир с библейския Исус. Поне още един друг, все още неоткрит европейски гроб на Исус се появява в модерната литература. Тук трябва да се прибави, че Исус или както също са го наричали Йеошуа, Йешуа, Йесат, не е било единствено по рода си име. И в апокрифите (неприети в библейския "канон" писания) се появяват още много различни Исуси. Исус Сирах, Исус бен Пандира...

Отчасти във връзка с такива тези са се появили противоречиви резултати от изследванията на туринския платно на Исус. Веднъж платното е съдържало прашец от времето и родината на Исус, после пък е произхождало от "Средновековието". Веднъж картинният отпечатък се е проявил изведнъж от силно енергичното излъчване, напр. чрез внезапно разтваряне, друг път следите от кръв върху него са били знак за това, че Исус все още е бил жив когато е бил свален от кръста. Новата научна преценка говори от друга страна за това, че платното е истинско и че изображението има необикновена причина на възникване. Това може да помогне на хората да напреднат в земния си разум към реалността на събитието около Христос (сравни забележките за пътя на ученика Тома в част 3, глава "Естествени науки и вярата в Бога"). При Лорбер само "расото от Трир" се смята за неистинско, това обаче с очевидната цел да се търси вярата дори и в същността и да не се прави зависима от такава смесица от изследвания, находки и теории за външни изкуствени произведения.

Такива изследвания могат да бъдат импулс за медитационни изследвания. При това се намеква, че има нещо, което не се побира в нито една позната схема на живот и смърт. Сравни също и Грьонболд "Исус в Индия - краят на една легенда" (на немски език). (...).

Както бе установено по-горе, често свидетелствата на мистиците са полезни, за да се доближим до въпроса за значението на предишните събития за настоящото развитие на човека и оттук на въпроса за техния характер. Колкото повече спиритуален опит има човек в тази насока, толкова повече той разбира. Възприятията на християнските мистици и стигматизираните - носителите на петте рани на разпнатия Христос - са отчасти сходни без никакъв контакт един към друг; те съдържат някои неизвестни в Библията подробности за преживяването на Исус, но са подобно в това от Франц фон Асиси до Патер Пио и Тереза фон Конесройт. Всички са били единодушни, че разпъването на кръст и смъртта на Христос са реални и са се отпечатали дълбоко в този свят и неочакваната или пък съзнателна връзка с това събитие може да преживее невъобразимо страдание, но също така и невъобразима, не спускаща надолу, а изтегляща всичко нагоре сила. На екзистенциалният, засягащ цялото същество характер на разпъването на кръст се доближава животът на такива изключителни личности отколкото засягащ само интелекта начин на действие. При темата живот и смърт става въпрос за нещо повече отколкото за отделни слоеве от същността, които участват общо тук, тук включително и "причинното" ниво на създаването на принципи и съдба. Дори и хора с не толкова ясно изразена мистична връзка към Бог могат да използват медитационно събитията като връзка с действителността, независимо от това, колко несъвършено е това. Чрез словото към разпънатия с него престъпник, че скоро той ще бъде заедно с него "в рая", Христос намеква, че е възможно и бързо разбиране на неговия път.

Съзнателното проникване на тези дълбоки процеси от човешкото съществуване, които са свързани с унилост, страдание и дегенерация, може да се прояви като реална съвременна възможност, независимо от това в какъв размер. Макар, че тази възможност не е обвързана към сезона или географското място на събитието, изглежда Велик ден улеснява изживяемостта. Като че ли към древния, сезонен и традиционно определен ритъм от преминаване и обновяване чрез Христос е била прибавена друга "октава".

Това, че Исус не признава повече споразумението, че физическата материя противопоставя на духа непреодолими бариери, бе показано още в случая на Лазар. Нищо освен Бог, независимо от това колко мудно или негативно, важи вечно за неговия поглед, в края на краищата притежава способността за промяна. Колкото по-дълбоко респ. несъзнателно е това, което се преобразява, толкова по-трудно се оказва влияние върху това.

При разпъването на кръст, както и при описаните малко преди това събития, едновременно със силата за преодоляване се намеква и за едно универсално съзнание, напр. в думите на кръста, чиято кулминационна точка е "Свърши се!" Свързаната с това осезаема, универсално помагаща "жертваща любов" не може да се изрази достатъчно и в древната, звучаща почти юридическа формула на "жребия на човека чрез жертвата на Исус". Тя може да важи днес като опит, който да подпомогне разбирането и за съзнанието на разума; първоначално тя би могла да представлява и приспособяване към света от представи на тогавашните израелити, там където е ставало въпрос да се омилостиви Бог чрез принасянето на ритуална (животинска и др.) жертва. Виж по-долу.

Още по-малко онези други теологии, в които се набляга основно напр. на това, че до смъртта си Исус остава верен на принципите си, дават достатъчно обяснение за мистични изживявания, както и за техните психически съпътстващи явления като белезите , глада и др., сравни напр. Турстон "физическите съпътстващи явления на мистиката" и "Хьохт "От Францискус през Патер Пио и Терезе Нойман", както и следващата глава.

Роберт Шелдрейк, биолог, който поради цялостните си основни идеи е станал известен в новите спиритуални движения, откри теорията на "морфогенетичното поле". Ако маймуни на един остров са развили дадено умение, то маймуните от същия вид на други отдалечени острови без някакъв външен контакт са развивали същото умение. В такъв случай би трябвало да съществува едно свръх случайно влияние чрез силово поле, което свързва животните от един и същи род. Когато авторът Руперт Шелдрейк запитал, дали би могъл да си представи, че напр. развитието на Исус до разпъването на кръст респ. възкресението би могло да излъчи такова силово поле върху цялото човечество, след учудващо размисляне той отговорил "Да, но тук би се предполагало наличието не на едно морфогенетично поле, а на спиритуално силово поле."

Това също не е "Божие доказателство", но някои нови научни течения представят вече по-добри възможности за сближаване с тези трудно разбираеми връзки, отколкото теолозите, които се придържат догматично към старите учения или просто не обясняват трудно разбираемите неща.

Дори и при разпъването на кръст се проявяват нотки - но без някаква идентичност с - древни инициативни ритуали. Кръстът респ. дървото, на който се обесва човека, се среща между другото на север - сравни митовете на Один, който е висял девет дена на едно дърво и през това време е изживял нещо висше. Мотивът на гроба като място за освещаване е било широко разпространено по времето на мегалита, в келтско време също и особено ярко изразено в пирамидната култура на Египет. Пирамидите, независимо от това дали са били погребално място - което не е доказано, тъй като надписа с името не е достатъчно доказателство - или не, те са били ползвани култово както и келтските гробни хълмове. Тъй като днес би бил необходим прегледът на прекалено много факти, няма да оспорваме тук това. На Р. Щайнер е направило впечатление, че и двете духовни течения на развитието, мотивът на кръста и на гроба при Христос се вливат отново един в друг.

Преизживяването на разпъването на кръст, респ. "Полунощ на душата", на "мистичната смърт", на преминаването през една безпомощност от всичко, към което човек би могъл да се придържа, което всички известни християнски мистици (напр. Майстор Екерхарт) са почувствали под една или друга форма, има определено сродство с върховното изживяване на йога, на Нирвикалпа самадхи респ. изживяването на пустотата на "нирвана". Християнската мистика донесе обаче изживяването, че в респ. зад тази празнота има отново "нещо", а именно Христос респ. Бог. Това, че е възможно преминаването на тази нирвана по индийския начин в нещо, което се намира зад това, ни показа Ауробиндо. По пътя на християнството може още от началния момент на религиозния път да има нещо от тази, намиращо се зад всичко изобилие, тъй като проникналото през земята същество Христос представлява връзката.

Създава се впечатлението на трудна промяна, когато някой като Ауробиндо се конфронтира със сили, сугериращи се с развитието на Христос, но я няма основата за това. Но това в никакъв случай не е нещо невъзможно, нека да си спомним само за случая на момчето-индус, което е нямало понятие от християнството, но поради своето интензивно вътрешно питане към Бог изведнъж е изживяло Христос, нещо което той по-късно преработило в книга (Издател Фризо Мелцер " Садху Сундар Сингх"). Дори и при хиндуистките упражнения тантра внезапно при хора, които повече са предполагали, че ще видят индийски божества, се е появявала визия за Христос. "Духът е там, където иска".

За утвърдена върху християнството като религиозна общност трудно използваема, но толкова по-интересна за други културни кръгове би могла да бъде идеята на Р. Щайнер да види в Христо слънчево същество, което в предхристиянско време е било добре познато на някои висши мъдреци; Виж глава "В началото бе словото..." в този текст и част 3, глава :Старият Завет и предхристиянските религии".

Преди 2000 години ние виждаме олицетворението на Христос на Земята като мащаб за преломна точка на световното развитие, поемайки я респ. човечеството върху себе си, приемайки я отново в живота си. Старите култове са отчасти дегенерирали, както по-късно и християнството става повърхностно, но изследването в такива насоки въпреки това би имало значение. Христос би се показал като нещо, което не помества понякога в отредената му роля като гарант на властта на една отделна религиозна общност. Същество, което олицетворява точно обновеното общо човешко, "новият Адам" на Голгота.

От теологична гледна точка във връзка с разпъването на кръст се говори за опростяване на всички духове, сравни Йоан 1:29. Това, което може да се изживее, е, че това „избавление" се нуждае като зародишна възможност от съзнателното решение и „последваща дейност", за да може да се прояви реално в живота. Това, което може да се изживее реално, е, че при настройката за водене на живот чрез дадения ни от Христос Бог, този живот може да протече по-органично отколкото при нагласата към механично действащи уравновесяващи закони на съдбата / или кармата. И Христос говори за преработване "до последното петаче" т.е. докрай, но той не казва, че това трябва да стане както и преди "око за око, зъб за зъб". Новата задача на човечеството стои на преден план - което е полезно за него и за обкръжаващата го среда, се възприема от неговите възможности и се използва. Не се говори повече за преодоляване на миналото като самоцел или като мотив за развитието. Днес може да се наблюдава помощ "отгоре" при взаимодействието на различните възможности на хората.

Докато при тази тема изследването на Рудолф Щайнер би могло да създаде впечатлението, че Христос се е занимавал само със съдбата на човечеството, а отделният човек е трябвало да преосмисли сам своята съдба, недвусмислено и разбираемо изживяване от много християни е това, че Христос може да помогне много индивидуално при преосмислянето на собствената съдба. Той може да доведе до преобразяване вместо до стопроцентово наслаждаване на всичко започнато - но не и без да се взема под внимание останалото човечество около този човек. Дори и силата на прощаването между хората е едно напълно реално изживяване, което принадлежи към специфично и същинско християнското. Вечните кръговрати напр. на насилие и насрещно насилие се обезсилват чрез това. Но това не е само учение за освобождаване от земните оплитания респ. неидентифициране с тях - в тази насока може да се установи прилика с учения като напр. тези на Буда. А напротив при една по-дълбока нагласа то е сила - която позволява тези оплитания да се решат отвътре и въпреки това да не се отдръпнат, както би било възможно; а едновременно с това да имат силата да останат в най-широк смисъл "на света" като "работник/чка в лозето".

Дори и на това претенциозно ниво човек явно не се влива като капка в океана. Не е ли достатъчно описано чрез онова внезапно изоставяне на изпаряващото се на хиляди частици лице, включително физическите и менталните части, като "разпъване на кръст" напр. в теософичната сфера и как Кастанеда описва нещо подобно от шаманската сфера без да използва понятието разпъване на кръст - което също представляват реални изживявания.

Клетка в цялото, която запазва отговорността за всичко, което принадлежи към нейната същност, е и в този стадии още по-подходящо описание на човек, който "е поел кръста върху себе си" и чийто предходни усилия се задълбочават сега общо в преодоляването на екзистенциалното в живота.

При всички тези усилия да се изчерпи събитието и символиката на самото разпъване на кръст за спиритуални цели в наше време и тук не трябва да се пренебрегне фактът, че тук се събират много неща наведнъж.

Това, че "последните неща в живота на Исус" се разработват толкова подробно в това произведение е свързано с това, че те са духовно пропити в много по-малка степен отколкото по-лесно разбираемите събития преди това, поради което са възникнали и голям брой заблуждаващи теории - които пък от своя страна се нуждаят от все повече опити да се изяснят и да проникнат и тук до едно непосредствено изживяване. Смъртта не трябва да бъде неправилно разбрана като най-важното в съществуването на Исус, както това се смята от определени теологични насоки, при които изглежда кръстът се намира в центъра на всички неща.°

Традиционната теология разбра, както и първите ученици на Исус след Разпятието и Възкресението, че голяма част от текстовете в Стария завет с всичките им подробности могат да се четат като загатване на по-късната история за страданията на Исус (Страстите Христови) и техния спасителен обрат (Лука 24:27; Псалми 22; Псалми 40:7 и сл..; Псалми 69:22; Исая 52:13-14 и 53; Захария12:10 и 13:1; Притчи 2:10-20; и др.) Дори и в преданията от годините на обучението на Исус са намерени различни намеци за по-късното Разпятие и Ръзкресение - които отчасти едва ли могат да бъдат разпознати като такива, и точно поради тази причина не могат да бъдат обяснени като по-късно допълнение. Между другото гръцкият философ Платон е предвещавал още преди приемането на християнството, че неговият идеал за съвършения справедлив човек на този свят ще свърши живота си разпънат на кръст (в Държавата II). Прави впечатление, че тези събития са направили изключително голямо впечатление на римляните (напр. Макавей 15:38). Въпреки забележително голямото значение на това жертвоприношение в общия библейски смисъл някои критични теолози не могат да разберат това. Още в началния период на Християнството различни групи са поели по стъпките, изминати преди тях от хората от техните редове, или по пътя, който е бил разбираем и понятен за тях, което от своя страна е довело до различни позиции и убеждения.

Въпрос:
Мога ли да помоля* Бог да ми помогне да преодолея старите духовни програми за старост, болест и смърт ?