За общуването с пророчествата

За общуването с пророчествата.

Не първообразните и поради това по-малко решаващи детайли във виденията за бъдещето са духовни програми, които въз основа на предишното са се развили в един определен момент до такава степен, че от тях биха могли да последват определени събития в бъдещето, които могат да се ограничават все повече според вид, пространство и време. Ако обаче чрез човешки опити се променят и първичните духовни програми в отделния човек или в човешките групи, тогава ще се променят и детайлите в бъдещето, дотолкова доколкото те надвишават нуждите на първообразите. Затова и с течение на времето ще се променят и виденията. Това важи особено за видения на хора, които не се намират на онова обширно, простиращо се надалеч ниво на Йоан, техните видения биха могли да остареят за съвсем кратко време. Но във всеки случай свободата на действие на човечеството е ограничена поради самата човешката мудност.

Ясновидците могат да възприемат или неясни импулси, тези са в такъв случай и най-правилните, или те виждат по-ясни възможности в символична форма, или съвсем точни физически случки, чийто подробности понякога, защото са определени само в незначителна степен, се направляват от подсъзнанието, като не се вземат под внимание обикновените проекции от събития в миналото към бъдещето, или често случващите се, мамещи възприятия или напълно погрешните тълкувания.

Други противоречия в такива "възприятия за бъдещето" отразяват очевидно здраво утвърдили се, отчасти противоречащи се бъдещи сценарии (*виж също указанието в края на главата за "Последните мъки"). На физическото ниво на човечеството те са "реално, все още неясно решени възможности", към които са допринесли различни човешки представи. Всеки човек участва съзнателно или несъзнателно в този непрекъснато развиващ се процес на вземане на решения за бъдещето.

От една страна земята е съзнателен, свободен организъм и как Господ ще поеме тази част от своята същност респ. своето сътворение, няма да му каже никой. От друга страна човек е свободен сам за себе си да се взема винаги все по-добри решения, подобно на това как на неговите клетки би могла да се присъди значителен диапазон на възможни варианти.; - те не се диктуват централно от човешкото съзнание, което обаче от своя страна може да ги подкрепи изцяло с положителни мисли.

Тоест чрез променящи се мисли и молитви, чрез любов и доверие към Господ, чрез спасяващи дела и благоволение може да се постигне и е било постигнато изключително много повече отколкото биха сметнали фаталистичните отношения.

Дори и посочените от ясновидци или вдъхновени произведения данни за времето често са се оказвали неточни (по отношение на земното време).

Възприятието на някои мистици, според които отвъд пространството и времето на най-високо ниво всичко това вече съществува, а земното ниво на възприятие на търсене на правилно решение и др., са и двете независимо една от друга правилни. Но да се изиграят едно срещу друг, преценявайки ги от философска гледна точка, не отговаря напълно на различния характер на тези нива и представя неправилен резултат от такъв вид мислене.

Към "малкия апокалипсис" в Евангелието на Матей (само на нашия сайт на немски или английски език).

Назад към съдържанието на тази страница

Към съдържанието на Апокалипсиса на Йоан: Седемте църкви.

Христос се показва образно в качеството си на слънчев център на "Седемте Общности в Азия". "Облечен в дълга до земята роба" това означава, че неговият Дух прониква навсякъде, дори и волята, която се проявява в краката -; "и златен пояс опасваше гърдите му" - любовта на сърцето е свързана и с мъдрост. "Главата му и косата му бяха бели като вълна..." -чрез тази връзка с обичта главата е отново бляскава - ; "а очите му пламтяха като огън" - неговите очи "осветяват" света -; "стъпалата му бяха като нажежен в пещ излъскан бронз" - неговите стъпки имат пречистващо действие навън -; "а гласът му - като тътенът на водопад" - и в неговия глас се чувства Духът. "В дясната си ръка държеше седем звезди" - той привлича всички сили, всички характери с дясната си ръка, която представлява бъдещето, те го следват -; "а от устата му излизаше меч, остър и от двете страни" - той носи действителната сила да се прави разлика и да се диференцира.

„Седемте общности" - седем църкви; Откровение 2-3 - са съществували действително. Те са олицетворявали различни културни проблеми, качества и възможности, които Христос приписва безпощадно на "ангелите" на тези общности. Явно, че "ангел" тук се отнася и до земните водачи на тези общности, писмата не са просто свръхестествени неща. Освен това се е смятало действително, че за тези църкви се е грижил по един ангел. Понятието ангел може допълнително и да обръща внимание на това, че християнските общности в седемте града са споменати на мястото на онези сили, които олицетворяват и които се проявяват и на друго място.

За това би трябвало да има частица истина в това, когато някои течения като розенкройцерите, теософите, антропософите без определено обосноваване смятат, че тези общности са представлявали определени култури. Те се описват последователно. Днешният прелом на западноевропейската култура към появяващата се на хоризонта по-мека култура се идентифицира или със смяната от 5 към 6 общност, или със смяната от 6 към 7 общност. Понякога се наблюдава и опитът да се направи връзка с представите за бъдещата "Епоха на Водолея", която според различни астрологически течения и течения на ню ейдж би трябвало да започне между 1961 г и 2000 г, или през 2242 г., респ. според Р. Щайнер ще започне да действа едва към 3500 г. Като отчасти се приемат и подепохи от 300-400 години. Дори и тези космически цикли да се обосновават на реални събития, тук се пропускат някои съществени неща.

Според характера си Апокалипсисът не е насочен към едно циклично събитие на "вечното повторение на дванадесетте зодиакални знака". Изображението на една спирала, където всичко се развива на все по-високо ниво, би било много по-добро обяснение. Напълно принципните "квантови скокове" на човешкото и световно развитие в Апокалипсиса не могат да се наблюдават само на базата на непрекъснатото кръгово движение, на прецесията на земната ос и на съпътстващите го духовни обстоятелства. Ако погледнем напр. историята на времето, тогава ще забележим, че развитията са все по-бързи. Тук може да се почувства намесата на нещо висшестоящо. За да можем да определим апокалиптичните промени като цикли, би трябвало да приемем един по-голям, допълнителен цикъл. Но също така това биха могли да бъдат и онези въздействия, за които говори самият Апокалипсис.

Ако се се вземат под внимание и смятаните за не особено сериозни изследвания за космическите промени в раннохристиянската епоха като календар, археологични находки, писмени записки, легенди от Х. К. Андерсен и др., небесната механика и оттук ритмите на епохите не се проявяват повече като константни. Явно, че те могат да бъдат обезсилени или променени от радикално преустройващи въздействия. Времевите цикли биха имали тогава по-ограничено значение отколкото при първите пет "общности" - в теософичната сфера и др. в тях се виждат културите на Индия, Персия, Египет & Халдея, Гърция & Рим и др. и досегашната западноевропейска култура.

Допълнение: "Тълкуването на Апокалипсиса" (от "Писанието на Архангел Рафаел" от Хелене Мьолер - 1884-1969, издателство Радона, ул. "Ам Бухщайн" 14/15, 61250 Узинген) съотнася "7 общности" към епохата от развитието на Църквата - но независимо от космическите цикли:

По отношение на следващите стъпки в Откровението "общностите" представляват във всеки случай едно ниво, което все още би могло да се разбере само със силите на съзнанието на външния живот.

"7 общности" и днешните църкви -

Табло

ранна църква	Христос говори като:	Признание	Предупреждение	Цел за тези, които се справят с нещо
в Ефес	"на седемте звезди, които видя в дясната ми ръка, и на седемте златни свещника"	Делата ти, усърдния ти труд, твоето постоянство, не търпиш злите хора, " В твоя полза обаче е това, че мразиш делата на николаитите. Аз също ги мразя"****, изпита онези, които твърдят, че са апостоли, прояви постоянство и понесе трудности заради името ми, без да се умориш.	ти изостави любовта, която имаше в началото; покай се и прави това, което вършеше в началото; в противен случай ще дойда при теб и ще отнема свещника ти от мястото му.	"... ще позволя да яде от дървото на живота, което е в Божията градина."
в Смирна	"Аз съм Първият и Последният, Бях мъртъв, но погледни сега съм жив"	Страдание, бедност - "макар, че в действителност ти си богат", клеветите на онези, които казват, че са юдеи, а не са. Те са синагогата на Сатана."	"Изобщо не се плаши от страданията, които те очакват!" Казвам ти, че дяволът ще хвърли някой от вас в затвора, за да ви изпита, и ще страдате десет ден."	"Но бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота. Който победи, няма да страда от втората смърт."
в Пергам	"който има меча, остър и от двете страни"	"но въпреки това оставаш верен на името ми и не се отрече от вярата си в мен дори по времето на Антипа, моя верен свидетел, убит в града ви, където живее Сатана"	Сред теб има някои последователи на учението на Валаам, който подучи Валак да вкара в грях народа на Израел, като яде храна, принесена в жертва на идоли, и върши сексуални грехове; "Има някои, които следват николаитското учение. Затова, покай се! В противен случай скоро ще дойда при теб и ще се боря срещу тези хора с излизащия от устата ми меч"	"На този, който победи, ще дам от скритата манна. Ще му дам и бял камък с написано на него ново име, което ще знае само този, който го получи."
в Тиатир	"Божия Син, чиито очи пламтят като огън, а стъпалата му блестят като излъскан бронз"	Зная делата ти, любовта и вярата ти. Зная как служиш и познавам постоянството ти. Зная, че сега делата ти са повече, отколкото в началото.	позволяваш на онази жена Йезавел да прави каквото си иска.Тя нарича себе си пророчица: да вършат сексуални грехове и да ядат храна, принесена в жертва на идоли. Заплаха: ще страдат много, Ще унищожа децата й с чума; На всеки от вас ще въздам според делата му. А на останалите: с друго бреме няма да ви товаря, "само се дръжте здраво за онова, което имате, докато дойда".	"На този, който победи, ... ще дам власт над езичниците (/народите), той ще властва над тях с железен жезъл и ще ги натроши на парчета като глинени съдове", "... На такъв човек ще дам също и Зорницата".
в Сарди	"този, който държи седемте Божии духа и седемте звезди"	"Зная делата ти". Но имаш няколко души, които не опетниха дрехите си.	"За теб говорят, че си жив, но в действителност си мъртъв. Събуди се и укрепи онези от теб, които все още са живи, тъй като има опасност да умрат", не сметнах делата ти за достатъчно добри. Така че помни какво си получил и чул. Изпълнявай го и се покай. В противен случай "защото ще дойда неочаквано, като крадец, без да знаеш кога ще те изненадам...".	"Който победи, ще бъде облечен като тях в бели дрехи, Няма да изтрия името му от книгата на живота, а ще го призная пред моя Баща и ангелите му."
във Филаделфия	"на Святия и Истинния - Този, който притежава ключа на Давид. Каквото той отвори, никой не може да затвори, и каквото той затвори, никой не може да отвори"	делата ти; Зная, че си слаб, но опази учението ми и не се отрече от името ми. "Ти изпълни заповедта ми търпеливо да понасяш и затова аз на свой ред ще те пазя в часа на изпитание, който ще дойде за целия свят, за да изпита живеещите на земята..."	"Ще накарам да дойдат и да паднат в краката ти онези, които принадлежат на синагогата на Сатана. Те казват, че са юдеи, но не са - те са лъжци... Ще разберат, че съм обикнал теб." .... "Дръж се здраво за онова, което имаш, така че никой да не може да ти отнеме венеца!"	"...ще го направя стълб в храма на моя Бог и той ще остане там завинаги. Върху него ще напиша името на моя Бог и името на града на моя Бог - новия Ерусалим, който ще слезе от небето от моя Бог - и новото си име ще напиша."
в Лаодикия	"Този, който се нарича - Амин, верния и истински свидетел, владетел над всички Божии създания"	("Зная делата ти"; но тик няма положително потвърждение)	"... И понеже си хладък ***** нито студен, нито горещ, ще те изплюя от устата си.". "...А не осъзнаваш, че си окаян, жалък, беден, сляп и гол." Съветвам те да си купиш от мен злато, пречистено в огън, за да станеш истински богат...", "и бели дрехи...", "мехлем да намажеш очите си...". "Изобличавам и възпитавам онези, които обичам, затова положи всяко усилие и се покай!"	" Ако някой чуе гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще ям с него, и той ще яде с мен. На този, който победи, ще позволя да седне с мен на моя престол, както и аз седнах с моя Баща на неговия престол, когато победих."

**** по-обичайния превод "мрази"& "мразел" (Христос не мрази никого!); виж Писмото до Ефисяните на Павел 4-6; *****"хладък" не означава ясно диференцирана трета позиция, а липсата на точно определено поведение.
Това, че Христос се обръща към Църквите всеки път с друго качество, загатва, че и в положителното Църквите имат да учат различни неща.

 

б.) съществуващи днес църкви.

Тези ранни седем общности / църкви са съществували действително. В основния текст на Пътищата на Христос се обръща внимание и на общото значение за различни групи от хора / култури. Напълно е възможно да се изследва, дали в днешните църкви респ. течения в самите църкви и християнски движения могат да се открият сходни качества както в "седемте общности". За да не можа това да предизвика твърде бързо идентифициране и схематизиране, такива познания не се сочат тук; а по-долу се скицират отделно различните страни на днешните църкви, така че всеки от нас да може сам да разсъждава върху това. Ние искаме да наблегнем на това, че тук не се осъжда нито една църква - на това има право само Христос. По-скоро така може да проличи по-ясно скритият смисъл на "единството в многообразието" на християнството, като се почувства съответствието към основните универсални примери като "седемте звука" и др.

Табло

днешни църкви*/ течения	Предимства	какво трябва да имат предвид първо заинтересованите лица
сирийска правословна църква & някои привърженици на древното келтско християнство; арменска църква; египетска коптска и етиопска църква; гръцка, руска, сръбска правословни църкви;  (& унищожените клонове на арианското християнство) "Църквата на Тома" в Индия; Непалската църква;...	Често дълбока вяра, отчасти силен духовен стремеж при монасите и др., издръжливост, последователност. Следа от самобитност. Отчасти Крипта под църквата като остатък от старата християнска езотерична традиция. Учението за мъдростта (Мария - София). ...	Хубав, но в повечето случаи строг традиционен ритуал - напр. 3 часа стоене (освен напр. в църквата на Тома) Малка адаптивност към многообразното търсене на модерните респ. млади хора, точно в ранното атеистично обкръжение - които се намират още в периферията на църквата и мислят в по-голяма степен светски. При някои от тези църкви комунистическите системи или националните склонности доведоха до ограничаване на работата или подпомогнаха за враждебност към другите църкви или народи. ...
Свободни църкви, евангелски църкви, наречени също Петдесетни църкви, квакери Други общности, които понякога със съмнителна обосновка се обозначават като "секти": адвентисти, новоапостолска църква, мормони и др.	Простота и безкомпромисност в съответствие със собственото разбиране за религия и морал. Тази проста връзка към Исус Христос дава особено на подходящите за това директен достъп до неговата мощ и сила: силни изживявания на вярата като необикновено чуване на молитвите от Бог, лечения чрез вяра и др.; интензивно изследване на Библията без описание на трудно разбираемите места; силна взаимна подкрепа между членовете на общността - не само обикновени християнски традиции в неделя или особено по Коледа ...	Освен многократното насърчаване във вярата без директни методи за подготовка на спиритуалното изживяване респ. изживяването на вярата. Тоест в повечето случаи малко тишина или обосноваващите се на това методи като християнска медитация (което липсва и на други църкви.) Моралната строгост в междучовешките отношения се състои предимно от забрани и се придружава рядко от достатъчно указания, като напр. приятелства, които днес наистина могат да се сключват. Отчасти ограничена воля да разберат многообразието на християнските изживявания освен в представения от тях спектър. Често са на мнение, че това което е достатъчно за тях, ще е достатъчно и за мисионирането на всички други. Отчасти твърде силно чувство, че са избрани по отношение на собствената църква (особено новоапостолската и др.) Понякога дори въпреки собственото си самопредставяне с политически убеждения. ...
Мнозинство в протестантската / евангелската църква & прогресивни Открити църкви и др.	Напр. засиленото връщане на Лутер към Библията като източник на вярата. Много социални служби. Отчасти откровеност да се вземе насериозно вярата и при собствените политически решения, склонност към саморазмишляване и предупреждаване - дори и извън "моралните теми". Откровеност за християнското отношение между църквите. ...	Историко-критическото теологично следване отнема днес често вярата във всичко, а в проповедническия семинар се учи, как да се проповядва на църковната общност. Пътища за спиритуално задълбочаване на вярата се търсят от много хора, но те се предлагат рядко. Повърхностност и твърде много приспособимост към обществото са силно разпространени в църковните мероприятия. Понякога дори църквите са били съпричина на проблематичните развития на обществото, насочено само към постиженията на отделните индивиди (при калвинизма). ...
Ляв католицизъм, феминистка теология, теология на освобождението в 3 свят	Много близки до живота на хората, сили, християнски мотивирани стремежи за социалност и човешки права и др. В това отношение и бдителност в самата църква. Стремежи да се намери и правилната спиритуална и човешка роля за жените От известно време минимална откритост към митични пътища на изживяването. ...	При някои повърхностна вяра. Отчасти ограничение върху мащаби от дълбоко психологичен или социален вид, (които важат за всички, дори и за хуманистите.) В рамките на феминистката теология понякога вдъхновена от всички култури вяра, които не винаги са напълно проверени, доколко те изобщо са съвместими с християнството. ...
Католическа църковна традиция & по-строги католически стремежи напр. пророчествата на Мария и мистика	Запазване на онова, каквото тази църква е получила като вяра и ритуал. В рамките на култа към Мария между другото традиции и елементи, които липсват в някои други църкви. Много каритативна работа и социална бдителност по целия свят. Отчасти спирачка на всеобщия етичен упадък на обществото. Все пак някои опити за предаване на методи (упражнения, прости медиационни видове) за малка част от църковните членове. При мистиците - които често се явяват в тази църква - отчасти разбиране на тайните във връзка с разпъването на кръст на Исус. (Дори и напр. известният теолог Ранер разбра, че църквата на бъдещето трябва да поддържа мистиката). ...	Заложено бе много и на догми и на външното умение за налагане на църквите водачи дори и в самата църква, вместо вживяване и разбиращо учение спрямо днешните самостоятелни хора. От морална гледна точка в повечето случаи повели и забрани. Малко старание за езика, който църквите трябва да намерят в днешно време, за да могат да предадат живо същността на вярата на различни хора. Моралната спираща функция не стига до реалната промяна и обновяване. Започнатото преосмисляне по отношение на по-ранната инквизиторска и войнствена практика и най-тясното сътрудничество с определени световни властници е трудно. Учение, което има валидност само в собствената църква. Дори и мистиците са били често само търпени, вместо да се разбере тяхната пътеводна функция.
Християнска общност и христологията на Рудолф Щайнер; и християнски розенкройцери; Отделни общности като движението Ново откровение**'**; други насоки и въз основа на ученията на проф. Дж. Хуртак.	Такива подходи към Христос са сродни с пренебрегнатите, отчасти унищожени чрез преследване много опити на християнство на познанието*** напр. въз основа на Йоановото евангелие - не е идентично с "гностицизма" -. (Тяхната липса доведе до много достойни за корекция/подобрение/поправка явления на днешните църкви.) Различни пътища за откриването на пътя към Бог. В случая на Хуртак работа с библейското "име на Господа"	Напр. в антропосфията често само "работа в смисъла на Христос", вместо да го включват също и в молитвите си. (Инспирираната от Р. Щайнер християнска общност не се числи директно към антропософията). (Не при всички модерни групи на розенкройцерите християнската връзка става ясна на пръв поглед.) Групите "Ново откровение" като тези, които се позовават на писанията на мистика Якоб Лорбер се отнасят заедно с Библията и главно към форми на "пророчеството". Този, който желае да си направи определено мнение относно смисъла и проблемите, би трябвали да си набави за целта съответните мащаби за правене на разлика.****
Някои от организационна гледна точка едва доловими/разбираеми/понятни кръгове в периферията на християнството напр. в близост до групите на Ню ейдж	Отчасти опити за една нова епоха отвъд границите на несъвършенството на днешното материалистично общество, сходно с предизвестията на Откровението. Поглед върху собствените качества и опити вместо да обвинява други. Опити за диалог между много различни насоки. ...	Не винаги ясна разлика между Христос и мнимите Христуси, както "Христовото съзнание" на някои насоки. Тъй като има обширни сходности между религиите само по етнически въпроси, но които почти не присъстват във вярата, разликите се обясняват отчасти с трикове. Това, че на Земята са необходими етични решения между конструктивните и деструктивните сили, понякога не се разбира, тъй като Господ стои над всичко. За това и отчасти толерантност спрямо проблематични решения, и недостатък на онова етично носене на трудности, което е характерно за организираното християнство. Като движение малка обществена ангажираност. ...

* Би било възможно да се изследва и сходността на съответните църкви със съответните първоначални апостоли. Различните хора имат в различните църкви това, което им помага напред.
** Ако се интересувате за някоя група, а тя: а) Ви оставя Вашите лични контакти към семейството и приятелите; б) не Ви води към неетични дейности; в) не се старае да Ви отнеме това, което Ви принадлежи освен църковната вноска респ. църковния данък и доброволните суми); г) отнася се към Библията или Новия Завет респ. към Исус Христос по неговия смисъл;) д) признава, че не е единствената правдива християнска група; - тогава използваният в повечето случаи израз секта е неточен, независимо какви са техните теологични интерпретации и как се оценяват техните допълнителни традиции, които могат да се срещнат при почти всички църкви - освен при свободните евангелски църкви.
*** напр. самият йоан, Клемес от Александрия, Оригенес, die Paulikianer, Йоахи де Фиоре, Майстер Екхард. Таулер. Сузо. Николаус фон Куза (Кузанус), Якоб Бьоме, Ангелиус Силесиус, Парацелсуз, Новали и др. Възможно е такива кръгове да са имали също своите ограничения, както и всички църкви, но те са съставна част на цялото християнство. Богомилите и катарите са били отчасти сходни, но търсещи самотата от света.
****Виж също и главата "За общуване с пророчествата" - а също и по принцип "пророческите думи" и други - в основния текст на Пътищата на Христос. Не всички групи на новото откровение гледат на себе си като конкуренция на църквите, поради които те не се подканват нито да напуснат, нито да преминат към църквата (напр. Лорбер). Други групи от своя страна са особено критични към църквата, тъй като и днес приемат големите църкви като свои преследвачи. 

 

в) Опити за решение на конфликтите между църквите в ойкомена.

Пълноценните възможности на християнството са видими едва, когато се наблюдава християнското многообразие на църквите. Този, който смята за валидни само най-малкия общ показател на известните учения на съответните големи църкви като християнски, лишава хората и църквите точно от идеите, от които те биха се нуждали, за да продължат напред в нужното обновяване на повърхностното християнство по смисъла на предишната църква. Нужно е християните да се учат помежду си. Като при това всеки запазва своята идентичност. Силното съзнание от сплотеността в рамките на това многообразие от църкви не означава, че целта е едно единно християнство. Христос изобщо не е споменал това в писмата си към седемте църкви в Азия, той е знаел, че е има различни хора. Дори и направеното на друго място предсказание за времето, когато ще има само един овчар и едно стадо, не означава, че това стадо не би имало повече някакво вътрешно многообразие. Най-висшият "овчар" е все пак Христос. Той е и единственият, който би могъл да осъществи по правилен начин прякото обединение на църквите. Кой биха слушали иначе те? Но във всеки случай могат да се направят първите стъпки към това. (Повечето хора в църквите не са много заинтересувани да запазят "пречките".)

0. Важна основа за едно определено съвместно съдружие на църквите е общото разбиране за кръщенето като свято причастие.

При 2 Ватикански църковен събор през 1962 г. можеше да се види едно известно отваряне за ойкумена: католическата църква призна, че извън католическата църква също има елементи като Божието слово, благоволение, надежда, любов, и даровете на Светия Дух - видими и невидими елементи и че там също е възможно "лечение" и спасение. Но Католическата църква продължи да се окачествява като единствената пълноценна църква.

1. Непрекъснатата "апостолска последователност"(приемственост) чрез полагане на ръце от първите апостоли и свързаното с това ръкополагане на епископи и свещеници католическата църква отказва на протестантите. Затова те не са пълноценни сестрински църкви. Но някои евангелски църкви са възникнали чрез частично конвертиране с помощта на съответните князе, като дори и ръкоположени католически свещеници са преминали към тях. Те от своя страна са участвали при поставянето на други свещеници в съответни богослужебни дейности. Полагането на ръце с различни цели (лечение, благославяне ...) е обосновано съвсем библейски. Ако това се тълкува по смисъла на католическата църква - което не е посочено изрично в Библията - че това може да представлява една непрекъсната верига и до ден днешен, тогава би съществувала възможността, евангелските църкви да въведат отново полагането на ръце - което не би им струвало нищо; и ако при това биха намерили някого в собствените си редици или извън тях, който е част от тази "непрекъсната верига" - което в зависимост от това би разклатило самоувереността на евангелските църкви.

2. Въпросът за ролята на Петровата служба, тоест тази на папата за другите църкви се олицетворява в католическата църква във връзка с нейната концепция за видимо, пълно единство на църквите под негово ръководство. Исус е възложил на Петър да "пасе" своите "агнета" и "овце" (Йоан 21). С това Исус не е причислил към Петър другите ученици и техните ученици, а масово всички християни: напр. старите "7 църкви в Азия" (виж по-горе) са били под грижата на Йоан, а не на Петър; много общности са били под грижата на Петър и др. Значи въпросът е, какво би могло да означава онова "пасене" от наследник на Петър в наш времена. Представители на правословните църкви сигнализираха преди няколко години, че биха били съгласни с "почетния примат" на папата без директни функции за упражняване на власт върху другите църкви, така както в ранната църква римският епископ е бил признат като първи сред равните. Дори и някои протестантски теолози мислиха за това. Ватикан не беше съгласен тогава с това. Но по-късно самият папа се изказа по въпроса, другите църкви да помислят по отношение на единството на църквите, какво роля би трябвало да изпълнява папството по тяхно мнение. Размишленията не биха били в ничия вреда. Ако църквите бяха обединени, те биха имали със сигурност и общо ръководство.

3. Протестантските църкви търсят например допускане на ординацията на жените като свещеници в католическата църква. Но даже и правословните църкви, а също и части от англиканските и протестантските църква в някои страни се затрудняват доста с този въпрос. От друга страна и в самата католическа църква има "църковно искане за меморандум - Ние сме църква", което повдига между другото и това искане. Колкото и да е важен този въпрос, не може да се разбере, защо специално пътят към единство на църквите трябва да премине през решаването на този въпрос. Това е всъщност искане, които отделните църкви трябва да решат самостоятелно, както това отговаря на съответното съзнание. Ватикан не трябва само да отрича правото на евангелските църкви да продължат с ординацията на жените, макар и да се наблюдава развитие в самото сближаване. Разбира се, че различната практика може да бъде и положително предизвикателство да се работи върху това в отделните църкви.
От библейска гледна точка (от Павел) се цели само отчасти различна традиционна функция между мъжете и жените в общността. Това, че жените трябва да имат по-малко права, не е било ставало на тема по онова време, когато учениците са знаели и сами са изживели, колко важна е била ролята напр. на Мария респ. на жените по време на събитието по Петдесетница. "Жената трябва да мълчи в общността" е имало сигурно друго значение, отколкото това е било интерпретирано по-късно и няма нищо общо със споменатите въпроси днес. Тъй като не е абсолютно сигурно, дали всеки разбира това, остава само аргументът за неуместността на този въпрос като основен момент на стремежите за единство на църквата на сегашното ниво. Този, който смята, че той/тя може да внесе ординацията на жените в църквата, вплитайки този въпрос в дискусията за единство, би останал разочарован. По-добре е две отделни теми да се разглеждат като две теми. Когато наближи обединението на църквите, ще стане ясно, докъде е стигнала всяка от тях.

4. Култът към Марияв католическата респ. в правословната църква не се среща в тази си форма в протестантската църква; но това явно не се смята като централна спорна точка по пътя към голямото единство. 2. Ватикански църковен събор призна също, че при литургията могат да се появят разлики в съответствие с духовния вид на вярващите, дори и такива, които могат да бъдат обогатяващи и за двете страни. От 50-те / 60-те години са ни известни отделни опити от евангелската църква да се въведе в подходяща форма отново култът към Мария.

5. От една страна е разбираемо, че Църковното право (CIC), чийто предишни форми бяха повод за всякакви злоупотреби, все пак е деликатна тема. От библейска гледна точка не задължителната роля на традиционното църковно право в католическата църква не би трябвало да бъде въпрос, който да блокира опитите на църквата за по-голямо единство, както смяташе EKD. Това засяга първо една единствена църква. Всяка една църква може да има свой собствен устав и така независимо църковно право, до известна степен тя даже трябва да има, дотолкова доколкото тя съществува като каквато и да е самостоятелна независима единица. Промяната на тези вътрешни църковни норми е също работа на отделните църкви, дотолкова доколкото никой не изисква те да бъдат приети от всички, без да бъдат проверени тоест само на доверие. И дори някой да се е стремял към подобна дискусия, то и на католическата църква би станало ясно, че за това ще бъде необходимо свикването на нов съвместен църковен събор, който да създаде или да инициира ново общо църковно право - така както през 1963 г. на своя 2 Ватикански събор тя сама съгласува новата народна теология за Бога. Това означава, че не е уместно тази тема да се смята като тема, която може да пречи на единството.°

6. Друга спорна точка, въпросът за оправданието на човека пред Бог чрез делата си или чрез избавително дело на Исус Христос, може да се смята вече като достатъчно изяснен въз основа на между другото съществуващото общо становище между евангелската и католическата църква.

Така би било напълно възможно в смисъла на ойкомена църквите да се движат една към друга, вместо да измъчват Христос с техните разграничавания.*) Това приближаване би трябвало действително да стане "с фино чувство и внимание една към друга, с търпение и едновременно с това с благоговеене пред истината", както го нарече папа Йоан Павел II.. Това, което независимо от всичко може да се изживее днес, е онази "обща църква" в духа на Исус Христос, която се състои от всички, които следват Исус Христос по свой начин и се стараят "да последват волята на Отеца" - независимо от това, към кои църкви принадлежат, а дори и ако някои от тях не се числят към нито една църква или не са член на някоя религиозна общност и не тръбят непрекъснато понятието християнство. На това залага и интернетният сайт "Пътищата на Христос" по отношение на темата за църквите. Старанието за видимо единство остават да съществуват като задача въпреки тези опити, тоест те не са някаква противоположност. Това обаче трябва да се желае наистина вътрешно; външната изява не би имала никаква полза.

*) виж също Бележката към главата „Кръщенето на Исус в река Йордан“, в част 1.

При това църкви като католическата биха могли да се инспирират от свързаните с това послания на Христос на правословната християнка Васула Риден, "Правдивият живот в Бог" том 1. Католическата църква оценява подобни писания като "Лични откровения" (...). Понякога съдържанието надминава такива вдъхновения, които биха били от значение само за личния живот на съответното лице. (Литературните източници ще бъдат посочени от този интернетен сайт само като допълнителни указания, а нашите познания са независими от това.)

Назад към съдържанието на тази страница