Пътищата на Христос


Тайната вечеря: пристигането на Месията, залавянето и бичуването



страница14/30
Дата31.12.2017
Размер2.86 Mb.
#38203
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   30

Тайната вечеря: пристигането на Месията, залавянето и бичуването.


Исус е дошъл в Йерусалим като дълго очакваният Месия - Йоан 12, 12-19. Утвърдената свещеническа каста е разбирала да упражнява целенасочено натиск върху „психическите копчета" на човека и по този начин да направи отчасти настроението на масите отрицателно. Индивиди, които обръщат внимание в себе си на негативното и безразличното и се стремят към преобразуване, биха могли да получат онази стабилност и тясна връзка с Бог, с която не биха могли да се манипулират повече така чрез масово внушение - и външни отрицателни сили, като бе направен опит да се докаже тяхната реалност в явления на 20 век.

При пленяването в Йоан 18 – войниците буквално се отдръпват и падат – Христос показва, че не се намира под техен контрол. И въпреки това той доброволна се оставя в техни ръце.

"Бичуването" на Исус - Йоан 19, 1 - улучва гърба му. Средната сфера на човека, неговото чувство, силата му за преодоляване на страданието в емоционалното са качества, които могат да възникнат при медитационното разбиране, а не просто пасивно отчаяно страдание. И въпреки това всички християнски мистици, които доброволно или недоброволно изпитват това в същността си, разказват за болка. Но Христос не бяга изплашен и изпълнен със страх от тях, което сигурно - както един индийски майстор, владеещ Пратияхара, тоест потискането, отдръпването на сетивата - му е било възможно. Тук по скоро може да се предположи разширяване на съзнанието върху страданието на другите хора.

Тук трябва да се отбележи, че не е било цялата истина, когато, както беше споменато бичуването на Исус е направено като символ на определена "степен на освещаване", тоест степен на развитие на днешния човек по пътя към по-голямо усъвършенстване. Същинската стъпка се предприема от Исус още на Тайната вечеря след миропомазването във Витания (Матей 26, 26-29).  Тази вечеря е най-добрият символ за това, което Исус дава на страдащите хора. Хлябът е преди всичко символ за субстанцията (респ. душата) на Исус Христос, на "словото". Виното е символ за божествения дух на Христос, който одухотворява словото в името на човеколюбието. Католическата църква наблегна на промяната на материята на хляба и виното в плътта и кръвта на Христос, евангелската църква наблегнаха честването на възпоминанието на Христос. И двете имат право в това отношение - само при обикновената "светена вода" научни изследвания показаха промяна на ъгъла на водните молекули. Но същинската важна точка би била промяната в самите участващия като самият той концентрирано се настройва да бъде преобразен от това, което се излъчва от преобразуваната и преобразуващата "плът и кръв" на Христос. За това хлябът и виното са едновременно нагледна помощ. Някои хора се опитваха също да се настроят духовно без хляб и вино към преобразуваната и преобразуващата "плът и кръв" на Христос - и са почувствали въздействието. Но това е сравнително по-трудно. И ако някой желае да практикува благословена вечеря без да има претенции за църковно "тайнство", това би се наричало по-скоро "вечерите на Агапи" - "вечерите на любовта".


Бичуването може да се разбере като един вид външен, карикатурен отговор на невежи сили на това, което всъщност се случва и не би трябвало да се поставя в центъра на самото преживяване. Същото важи и за последващото коронясване с трънения венец. Понякога едностранното наблягане на страданието в древната християнска езотерика се отнася например към такива нови познания като древния начин на Йоан Кръстителя спрямо начина на учене от Христос и неговите ученици. Човек може свободно да избере, кои от тези пътища той ще поеме на първо място.

От теологична гледна точка бе дискутирано дали Тайната вечеря не представлява собствена форма на еврейската пасхална трапеза Passah- (Pascha-) или дали Бог не е заменил стария празник, предвещавайки себе си буквално като „жертвоприносително агне". Новият Божи съюз с хората (Новият завет) чрез Исус (Лука 22:20) се смята свързан с 2 Мойсей 24:8; Йер.31:31-33; Ис.53:12. В хляба се вижда преди всичко личността на Бога, а в изливащата се кръв изкупителния дар. Други от своя страна се съмняват в идентичността на преданието (т. нар. думите на Исус) - които от своя страна едва ли дават повод те да се причислят към най-старите апокрифни източници.



Тук на немската и английската страница са прибавени цитати от Матей 26, 26-29 за Тайната вечеря (Светото първо причастие, Евхаристия).

Въпрос:
Мога ли да помоля* Бог да ми дари свойството да работя в мир с другите - ако все още не сте го направили - дори и това да изисква да се пренастроя душевно ?



Назад към съдържанието на тази страница

 

Коронясването с венеца от тръни и прощалните слова.


Тъй като бичуването е било обичайната минимална мярка за наказание при римляните, тълкуването на това понятие в смисъл на предхристиянските мистични култове застава тук на заден ход. Поставянето на венеца от тръни - Йоан 19, 2-3, едно от последващите понятия от тези мистерии, не е съставна част на обичайния римски репертоар.** Иронията тук може да се разпознае напълно ясно. Тръни вместо злато. И все пак остава въпросът, как се получава така, че войниците се позовават толкова точно на мистериозните традиции, макар и в момента те да не осъзнават. Макар и да са осъзнавали външната прилика - много от римските войници са били привърженици на такива култове - те не биха могли да редуцират във всеки случай Христос до познатия им начин на това преживяване.

Докато златната крона би била символ на господство - не непременно това трябва да се разбира погрешно - трънения венец при Христос е бил символ на един вид майсторство, без някаква валидност и значение в света. Като при това тръните са бодели главата. И тук трябва да се търси не само болката, а и силата да се преодолее цялото мислено отчаяние, от което няма и следа у Христос. Те се откриват само в момента, преди той окончателно да се е решил да не иска да остави "чашата". С бичуването и поставянето на трънения венец откриваме нещо загатнато, което в известен смисъл заменя миенето на краката, дори чувството и познанието - упорствайки на всички противодействия - изглеждат почти "свети".

Споменатата непрекъснато тенденция по време на нещо да се надминава себе си, ползва като сила отношението към нови движения като движения на мира, екологично движение, спиритуални стремежи, които искат да "излекуват земята".

Както и при "бичуването" при поставянето на "венеца от тръни" става въпрос за реакция, лоша имитация на това, което вече се е случило преди това. Действителният момент, когато се проявява как от положителното израства онова духовно отваряне, се намира в „прощалните слова" на Исус, напр. Йоан 13,31 - 17, и при срещата си с Пилат, напр. Йоан 19,5* (*"Ето, човека", което от медитационна гледна точка може да се прояви като предчувствие на Исус Христос като първообраз на избавения човек.) Не само миенето на краката и Тайната вечеря като такива, а и словата на Исус бяха дела.

Според тези познания би могло да има смисъл там, където става въпрос за "християнско освещаване или стъпки на развитието" да се вземат под внимание положителните основи.

**) В историята на религиите е имало фигура или шут, върху която респ. който се изливал гнева на народа. В Стария завет е имало изкупителна жертва, която е трябвало да изкупва греховете на народа (3 Мойсей 16:15). И в двата случая това е имало ефекта на символичен ритуал. Поради това традиционната теология се опитва да представи, че само Исус е могъл да бъде изкупителната жертва за всички. Въз основа на тези намеци за жертвоприносителните култове някои от критиците в теологията се обръщат със съмнение към мисълта за жертвоприношението. Това може да се смята за лекомислено - но както това бе описано по-горе, в историята се крие повече отколкото гледната точка на жертвоприношението. Става въпрос и за неговата цел.

Въпрос:
Мога ли да помоля* Бог - ако все още не осъзнавам това - да съжителствам мъдро с групировките, към които принадлежа, дори и това да изисква от мен да работя упорито върху мислите си?

Назад към съдържанието на тази страница

 


Каталог: print
print -> Изложение принтком в периода от 13 до 16 април 2011 г в Международен панаир Пловдив се проведе традиционното изложение ПринтКом
print -> Рецензия за труда на Ирена Любчова Димова
print -> СВ. Климент охридски българия; 1504 софия
print -> Инж. Петър Богданов gsm 0887-313- 853
print -> Рецензия относно дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор” в област на висше образование
print -> На дисертационния труд
print -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент По професионално направление Филология
print -> Задача за търговския пътник, навигация на роботи, задачи за планиране и конструиране (асемблиране) на сложни обекти и др


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница