Пътищата на Христос

"Овцете".

"Овцете" се противопоставя на "козите" (напр. Матей 25:32-33).

Христос и "миенето на краката" и миропомазването чрез Мария от Витания.

Миенето на краката се описва в текста на Библията Йоан 13, 1-20 - като пречистване . Тъй като по-късно подобни "езотерични" места едва ли са били разбрани, то те са оставени без цензура. Съответното лице е "напълно чисто", тоест не става въпрос за краката, а за символичното им отношение в целия човек. В различните култури онзи начин на мислене е било разпространено в аналогии. Същите функции могат да се намерят и в човешкия организъм, тоест в микро- и микрокосмоса, както и във външната природа, тоест в макрокосмоса. Краката символизират земното, тяхното движение следва волята. Дали външно човек ще "поеме" този или онзи път, изисква решение на волята. Пречистването на тази воля и нейните противоречащи се необикновени постъпки се проявява като съдържание на миенето на краката. Сравни също, че Исус придава в Матей 25, 31 и сл. по-висока стойност на Доброто Дело отколкото християнските неискрени признания.°

°Във всеки случай обаче това дело, както и всички останали събития, не представлява просто само повторение на дадените в годините преди това импулси за прочистване на отделните части от същността на човека. Всичко се намира под новото знамение, че Исус знае вътрешно, че "е настъпил неговия час" и че неговите ученици трябва да съзреят, за да разпространяват "това нещо".самостоятелно в по-големи кръгове. Целта не е само развитието на неговите лични качества, тук добрата воля като се погледне върху вътрешното аз както до този момент. А това по-висше неегоистично аз - а сега и слято с "личността", може да се слее сега все по-силно с онзи "Христос, който вече е получил образ в нас"; като аз на Аз-овете". Тук става все по-малко въпрос за личната съдба.

Първоначално това изживяване може да се опише така, че при вътрешното осмисляне на това дело може да настъпи такава чистота, така че сега всичко да се направлява по-пряко от самия вътрешен източник през различните слоеве на същността. Но това е първо волята. Чувстването и разпознаването ще се усъвършенстват едва в по-нататъшния процес така, че човек да може по-точно да си обясни защото на своите импулси. И Бог следва в нас реда, който на по-дълбоко ниво показва израстването на едно дете. Но това не означава, че тази част от развитието преминава напр. "без разум". Човешкото развитие на етичното чувство и на ясното познание е било и преди това силно насърчавано. Само по-нататъшното усъвършенстване в смисъла на Христос, както това сега става с волята, липсва още тук.

Друг вид изживяване на тази трудно описуема фаза би могло да се намира във връзка с осъзнаването на собственото съзнание респ. на погледа, с който "ангелите" респ. висшето Аз биха могли да наблюдават живота. (Наподобяващото на ангел) по-висше Аз може да се прояви сега още по-силно свързано с Христос и претърпява по-този начин определена промяна. Изживяванията с ангели са днес напълно обичайни в някои части на спиритуалните движения, докато християните въпреки Библията в повечето случаи се колебаят, дали изобщо има подобно нещо, да не говорим за въпроса, какво всъщност означава реално "собствения" или по-народному "ангел-спасителя" и как би могла да изглежда една такава връзка. Христос е този, който се грижи за оформената, лична същност на човека и за запазване на придобивките на човешкия живот при откриването за неличните светове на силите на "ангелите". И за Христос човекът, имал такива изживявания, далеч още не е съвършен. Още в Йоан 1 учениците придобиха първите впечатления в това. Някои от ориентираните спиритуално лица смятат, че по принцип става въпрос само за изживяването с ангел и след това да се отдръпнат от земното, но между другото изследването в тези области предпоставя изключително много създадена вече стабилност, ако не искаме да свършим в лабиринта на илюзиите; разбира се с тази фаза започва и истинската възможността за всеобхватно проникване на земното от разума. Като допирна точка ще споменем само, че Р. Щайнер като изследовател на разума приписва още много епохи на еволюцията на човека на земята, така както и много други насоки. Мисля, че тук не трябва да се подчертава, че и други практики като хипнотичното-спиритичното "викане на духовете" нямат абсолютно нищо общо с представеното тук архитипично основно изживяване на ангела. Между другото има много сериозни стремежи на хора да бъдат в контакт с ангелите в техния всекидневен живот.

При миенето на краката досега едва ли е направило впечатление, че онова място - напр. Йоан 12 - се намира в тясна връзка с това, как Мария от Витания символично миропомазва Исус и изсушава краката му с косите си. Как е представена тя тук - като човек сам за себе си или също като олицетворение на женските аспекти на Бога както те биха могли да бъдат приписани на други места на Мария, майката на Исус и Мария от Магдала - която вероятно не е идентична с Мария от Витания? Защо това става преди известното миене на краката? За първите - но във всеки случай противоречиви - признаци на феминистичната теология на изживяването има сигурно още неоткрити или само отчасти открити съкровища. "Последното миросване" напр. на католическата църква може да се разбере също като отзвук на това събитие.

Забележително е освен това, че миенето на краката не представлява еднократно дело от страна Исус, а че и самите ученици се окуражават помежду си да си измият взаимно краката (подобно и на това причастието - първоначално - е било дадено просто на създаващата се общност в смисъла на свещеническо достойнство на всички). Станалата по-чувствителна при миенето на краката воля респ. жизнена воля се излиза от собствената същност и се прехвърля към обкръжаващите ни, първоначално към този, който е пред нас и на когото той/тя мие краката, след това към солидарната отговорност за други хора и учениците като цяло.

Миенето на краката може да се разбере и като в служба на другия. Само чрез това миене на краката ставате "част от него" както казва Исус. В много отношения това подчертава широкото значение на тази стъпка. Тук се засяга преди всички онази сфера, която младите хора наричат така: той/тя "ходи с мен" Във всеки случай тик не става въпрос "да имаш просто някаква връзка", а "да бъдеш в (жива) връзка". Миенето на краката може да се разбере само като "стъпка напред". Външната проява на това действие няма никакво значение. Да се използват външните действия като нагледен пример и за вътрешни действия и процеси в човека според алхимичната практика, има смисъл, но само и с правилната вътрешна настройка към тях. Дори и вероятно правилната настройка на действащия свещник не би била достатъчна, необходимо е и самото лице, тъй като за него всъщност става въпрос. Това важи и за причастието - теолозите нямат единно мнение за неговите различни аспекти, до известна степен те дори имат право, но аспекта на съзнателната промяна на самото лице, за което всъщност погледнато директно става въпрос, не са оценили достатъчно нито католическата, нито евангелската църква.

Ако при най-обикновените учения са били напр. 5000 човека, а по-късно допълнително 500 или 70, които са последвали, то при миенето на краката са участвали в самото начало само единадесетте ученика, които са учили много от Исус и са били подготвяни по този начин да могат да използват възможността. Вероятно Юда още не е бил тук в състояние на това. А и самият Исус не дава всичките си учения едновременно за всички, а постепенно стъпка по стъпка. Но във всеки случай е възможно отделни хора да напредват, когато техните дълбоки размишления започват с тези, насочени към разпъването на кръст събития. Това се опитаха да направят и християнските розенкройцери. Миенето на краката, бичуването, поставянето на венеца от тръни, разпъването на кръст и полагането в гроба, възкресението, възнесението са били наречени "християнско освещаване". Прехвърлено в дълбочината на по-новото време, от това са се получили и съновидения на седемте дена на "Химическата сватба на Кристиян Розенкройц", което през 1616 бе публикувана прикрита като сатира от лутеранския теолог Й. Ф. Андреае.

Такава стъпка не приключва в повечето случаи с първото външно, медитационно изживяване или по време на сън. Битието на човека с всичките му способности и качества може да се разшири в много насоки, други стъпки могат да последват, да се застъпят с предните, но в известен смисъл новите качества ще бъдат завършени едва, когато се довърши предходното, върху което те се основават.

След миропомазването във Витания следва в Йоан 12 пристигането на Исус в Ерусалим като Месия. След миенето на краката в Йоан 13-17 се предават например оповестяването на предателството от Юда Исхариотски, прощалните речи и съкровената молитва на Исус.

Често теолозите смятат миенето на краката като символично действие, което сочи за приближаващото разпятие; или пример за служене с помощта на пречистващата Божия любов. То бе оповестено също и като пряко въздействащо деяние.

Въпрос:
Мога ли да помоля Бог* - ако все още не сте го направили – добрата воля по отношение на човека, който се намира срещу мен да премине в моята плът и кръв - дори и това да е уморително?