Пътищата на Христос
Съзнание, изследване на мозъка и свободна воля
Изтегляне 2.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Информация за : Исус Христос и въпроси за храненето.
- Исус Христос и лечението - и в наши дни.
- Към християнското благославяне.
- Оплакването като възможна съставна част от християнската практика
- Християнски път за преосмисляне на събитията на живота.
- Християнски аспекти за икономиката и социалните въпроси.
- Общи християнски аспекти за обществото и политиката *).
- Общи християнски аспекти по екологични въпроси *).
- Нероден живот *.
Съзнание, изследване на мозъка и свободна воля.При опитите си да вземат решения будните хора от всички култури и времена*) са започнали да събират обширни опити за произхода на различните си душевни вълнения още много преди развитието на днешната изследователска дейност. Спиритуалните респ. религиозните пътища на развитие са доказателство за способността на хората реално да продължават развитието си в тази борба за етични решения вместо още от самото начало да смятат всичко за предопределено. И въпреки това в религиозната сфера е имало също хора, които са били склонни към фанатизъм, тоест към вяра в една съдба, която малко или много е вече предопределена (детерминиране). Дори и днешната способност на мисленето в повечето случаи се извършва само отчасти съзнателно. Ако човек осъзнае и иска да осъзнае влияещите върху него чувства, по принцип тя/той дълго време интензивно трябва да им обръща внимание, за да стане чувствителен към тях. Още по несъзнателно протичат поривите на волята, и за тях трябва да се положат още по-големи усилия, за да могат те да се осъзнаят изцяло или дори за да се оформят наново. Несъзнаването на волята беше известно и на Рудолф Щайнер, независимо от модерните научни изследвания на мозъка. Но той е знаел, което все още не е изследвано от природонаучна гледна точка, че контролирането на волята може наистина да бъде тренирано. Голям брой християни изживяват очевидно, че дори е възможно много повече, а именно все по-интензивното предаване на човешката воля „на Бог“. По някакъв начин това е възможно на всеки етап от собственото развитие, тоест и дори когато човек не може да се взре особено дълбоко в собственото си Аз. Тоест тук се включва инстанция, която те придружава по този път и ти оказва помощ. Рано или късно този път води до един все по-съзнателен живот. (Тази практика няма нищо общо с изискването за проява на послушание на дадена църква спрямо нейните членове.) На фона на това резултатите на някои модерни невролози позволяват да се направят други заключения, които се различават от представените в някои научни списания. Въз основа на експерименталните измервания на движенията на ръката те са открили, че двигателната готовност на нервната система се появява още докато субективно възниква съзнателното намерение за движение на ръката. След това тестваното лице вярва, че движението е започнало, а в действителност то започва 1/100 милисекунди по-късно.**)
Освен това трябва да вземем под внимание, че когато например се измерват електрическите потенциали на края на нервите, би могло да се говори за „причини“ само от класическа природонаучна гледна точка. Погледнато от хуманитарна гледна точка, действително е възможно в това да се види „въздействие“, а именно пианото, на което душевното и духовното същество свири заедно с волята си. Това не може да се реши на чисто природонаучно, биологично ниво. Освен това биологията не може да вземе решение за това, дали и по какъв начин Божието дело съществува в този сложен човешки организъм***). Но тя наистина може да се приближи към тези въпроси от своята собствена наблюдателна гледна точка. Тя може напр. да се опита да направи измервания, какво протича по друг начин в човек, опитващ се да преодолее определен нежелани волеви импулс с помощта на молитва****). Но само по този начин тя не е в състояние да прецени, какво „е“ моленето за вярващия. *) Но вижте разликите в архаичните, магическите, митическите и интелектуалните ... степени на развитие на човешкото съзнание - както е представено в нашите Общи гледни точки за естествените религии и „Религията като обратна връзка с Бог...". Източниците на човешките пориви в определени времена са се възприемали по-силно извън човека, а в други – в самия него. Съвременните възможности в съзнателното развитие се разработват въз основа на стъпките в живота на Исус в нашия Основен текст част 1. Днес човек може да учи напр. съзнателно по-силно да разпознава зависимостите между заобикалящите го хора и среда, както и между земята - за разлика от предишния по-инстинктивен начин. Така едновременно със социалните и екологичните познания за обществото възникват също и общо етични и религиозно-философски гледни точки. **) Напр. в „Спектър на науката", м. април 2005 г. ***) Вижте също и страницата „Природни науки и вяра в Бога“. ****) Вижте също нашето изложение относно „Преработване на ежедневния живот“. Назад към съдържанието на тази страница
Предисторията: В 1 книга Моисеева (Битие), 29, се казва: И Бог рече: "Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна." Това би отговаряло на познанията, че човек има преди всичко двигателните и храносмилателните органи на плодоядно (а не на всеядно същество, както се смяташе, след като за повечето животни бяха определени достатъчно разнообразни категории като хищни животни, всеядни и тревопасни) И напротив след (напр. археологично доказания в Предна Азия) потоп Битие 9, 3 към Ноя: :Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна;... Месо обаче с живота му, тоест, с кръвта му, да не ядете." До сега всичко това се отнася до времето преди възникването на днешните народи, тоест засягаше, доколкото това е било предадено правилно, не само по-късните евреи. След изселването от Египет това е било потвърдено в5 книга Моисеева (Второзаконие) 14,3-21и към това бяха прибавени и други подробности. Вероятно според обстоятелствата от времето на потопа е ставало въпрос по принцип да се разреши всичко и да се отбягват само всички неподходящи за изхранването материи. В някои от случаите е възможно да се открият модерни познания на диетологията. Във всеки случай има точно случаи, при които се обръща внимание на особеното значение на растителната храна, без това да бъде задължително за всички, виж Даниел 1,8. В много от случаите изглежда е имало връзка към обширните, в наше време почти неразбираеми предписания за жертвоприношението на животни и насладата от консумацията на жертвеното месо. Още пророк Осия (6,6)предаде: "Защото Аз искам милост, а не жертва, и богопознание повече, нежели всесъжения". Подхващайки това Исус рече: "Ако знаехте какво означават думите: "Милост искам, а не жертва"(Матея 9,13 и 12,7). Обръщайки се към Лука 22,11, Исус пита, къде може да яде пасхалната вечеря - която при последващата вечеря изобщо не се появява - има раннохристиянски "апокрифни" ръкописи (които през 400 г. не са били приети в библейския канон), като "Евионитско евангелие". Там може да се прочете това: "Нима желая да ям с вас на Пасхалния празник месо?". Арамейският език е използвал за такива изречения по-малко думи и така е давал възможност за различен начин на интерпретация при четенето, когато е липсвала интонацията. Това е довело до различни преводи, които могат да се използват чудесно за взаимни упреци. (Практически изчезналите - по-късно до голяма степен ислямизираните - еврейско-християнски общности са били истинска и важна част от ранното християнство, дори и в някои възгледи, както в по-горния пример, те да се различават от останалите развиващи се църкви.) Деянията на Апостолите 15, 19 разказват за изказването на старейшината Яков в праобщността, че не трябва да обременяваме "езичниците (спечелени от Павел), които се обръщат към Бога. Вместо това трябва да им напишем писмо, в което да им кажем да се въздържат от осквернена от жертвоприношения на идоли храна, от сексуални грехове, от месо от удушено животно и от кръв."А при по-раншния църковен историк Евсевий, в апокрифните (виж горе) деяния на апостолите и др. става ясно, че самите Исус, Йоан, Петър, Яков и др. са живеели без месо.
В още по-голяма степен, отколкото библейските гледни точки за храната религиозното постене се основава в прочистването на тялото, при което се повишава откровеността за по-дълбоки душевни и духовни изживявания. Това е било утвърдено особено в католическата църква - на празнични дни, във връзка с Разпети петък, и по-време на постенето между "Заговезни" и Велик ден. Но и извън тази църква, след като дълго време не е било вземано на сериозно, значението на постите се повиши отново. Освен храната доброволно се практикува по-друг начин способността за лишения. Освен това се взема и предвид това, че много хора по света гладуват. До каква степен може да стигне това, показва наблюдаваното още от средновековните мистици до съвременната епоха лишаване от храна - "inedia", което надминава значително постенето от няколко седмици. Това се дължи както на християнски, така и на други причини - наречено днес от някои "светлинна храна" - и сочи, че духът владее материята по-силно, отколкото науката е предполагала досега това. Това предпоставя факта, че съответното лице се "води" в това от Бог респ. се придружава компетентно, за да се избегнат всички опасности. (Това не трябва да се разбира като препоръка за изминаване на този път.) Тялото е инструмент и такъв инструмент има нужда от отговорно отношение към него. Между другото животните са от библейска гледна точка също живи същества, създания, създадени от Бог, тоест не "вещи", с които може да се борави произволно, така както това се прави отчасти и днес (все пак ограничено благодарение на Закона за защита на животните). Решението, кой начин на хранене е правилният за него/нея, в края на краищата трябва да определи всеки сам. Този, който търси информация за вегетарианските форми на хранене, ще намери напр. тук: http://www.ivu.org (Интернетният сайт * не носи отговорност за сайтовете на трети лица и не подкрепя автоматично променящото се там съдържание.) Във всеки случай от здравословни, етични, екологични и други причини за развитието на съзнанието се залага на по-силно разпространение на пълноценното хранене, което е било подробно анализирано в съответните стремежи от преди повече от 100 години, така както то се препоръчва от консултанти по здравословно хранене (пълнозърнести продукти, който по възможност да са получени от биологично стопанство, от пресни продукти, естествени масла ...) **) Тези предписания се прилагат и до ден днешен напр. от силно религиозните евреи за „по-чисти“ хранителни продукти: напр. да не се консумира свинско месо, кръв и оттук специални начини за клане на другите животни. Нещо подобно както и при т. нар. „халал“ храна в исляма, при който особено се избягва консумацията на свинско месо.
Исус и неговите ученици и други придружители са били смятани на времето си като движение за лечение на тялото и душата. Тъй като в наши дни това не е нещо, което се разбира от само себе си, е нужно да се работи върху това. Волята за оздравяване На неподготвения човек Исус е поставял първо следния важен въпрос: "Искаш ли да оздравееш?" (Йоан 5,6). Исус говори към душата. Болният описва външните пречки по пътя на търсене на лечението. Но самият въпрос го кара да осъзнае, дали/че той действително иска да оздравее. Това е първата предпоставка на едно правилно разбрано лечение. Докато подсъзнанието блокира по каквито и да било причини пътя за лечение и търсенето на помощ, то и приемането на тази помощ би се оказала трудна. Тогава би било евентуално възможно, независимо по какъв начин, да се вземат спешни медицински мерки или да се въздейства върху симптома. Но лечението е нещо повече от това и функционира само, когато болният успее сам да осъзнае, тоест когато той успее да осъществи връзка със собствените си самолечителни сили. На това залагат не само представителите на онези лечителни и помощни професии и лични консултанти, които са готови да работят с пациента, а и сериозните "лечители" и хората, които подкрепят лечението чрез вярата респ. чрез застъпничеството. Силата на вярата. Матей 9,22 : Исус бива докоснат от болната само за дрехите си и тя оздравяла веднага. Исус: "Вярата ти те излекува". Които има опити с вярата, ще разбере под тази сила на вярата нещо абсолютно реално в своето отношение към Бог, което подпомогна и прави възможен процеса на лечение. Действително и така нареченият плацебо-ефект в медицината доказва също силата на човешкото убеждение (там, където напр. се приема захар като се смята, че става въпрос за лекарство). Но тук не се случват такива радикални преломи на болестните процеси, както това става при излекуването със силата на вярата. Исус е първообразът на физически, духовно и душевно здравия човек в широк смисъл. Извлечения от главата "Въпросът за чудотворните дела" на нашия основен текст*): Исус Христос сочи не само, както някои лечители от настоящето към "космическата енергия", която те чувстват да протича през тях, а той обръща внимание на вярата, вярата във възможността за лечение чрез него, в края на краищата чрез Бог посредством външно изразената личност Исус. Дори и днес могат да се срещнат излекувания, които стават, както и първоначално при учениците, посредством молитва; и вземайки под внимание свързаната с Исус най-съкровена духовна същност на човека, която иска лечението и съвършеността на човека, който според Исус може даже да извърши и "по-големи дела" отколкото него (Йоан. 14,12-13). Самото спиритуално лечение и свързаният с него душевно-духовен напредък остават във всеки случай непринудено благоволение, каквото и да предприема човек за неговото подготвяне. Излекуванията често са били "знак", дела в малък мащаб, които са стоели в основата на нещо по-голямо, по-принципно. При лечението на слепия на сабат Исус отговорил, че не става въпрос за това да се видят грехове като причина на болестта, а "става въпрос за това), че делата на Бог трябва да се проявят на него". Сравни Йоан 5, 6-9; Йоан 6; Йоан 9, 3 и др. В наши дни не е невъобразимо чрез многото преживявания и научни познания, че Исус действително е бил в състояние да повлияе на природните сили. Да се погледне директно този феномен, може да бъде изключително важно за днешния облик на човека, за едно цялостно, респ. християнско лечение и др. Полагането на ръце Не винаги, но често Исус и неговите ученици са полагали ръцете си за лечение. Отчасти тази практика съществува и днес. Лицето, което полага ръце върху главата или рамената на болния, изговаря при това молитва, където е възможно това се съпровожда и от общността. Тя подкрепя вживяването и съзнанието да бъде канал за помощта на Бог. Това може да бъде разбрано символично. Но въз основа на познанията от модерните опити за лечение на духа - дори и тук се намират съзнателни християни - ние знаем, че това е реалност. В ранното християнство се е говорило за "пневма", на която е бил даден дъха на живота или Светия Дух*). Тази практика е била използвана както при молби за излекуване, така и за благославяне, отчасти свързана и с други усилия. Виж напр.. Матей19,13; Марко 8,23; Марко10,16 (Благославяне на деца); Лука 4,40-41 (Лечение & Прогонване на духове); Лука 24,50 (Благославяне на учениците); Деянията на Апостолите 6,6 и 19,12, както и 28,8. Молбата за излекуване не зависи обаче непременно от полагането на ръце. Това става също и от разстояние - но се смята за по-трудно. Душевно обосновани страдания. Оздравяването на психиката, жизнените сили респ. тялото са тясно свързани едни с други. Дори една добра "религиозна утеха" или беседа за живота може да има влияние върху психосоматични заболявания - когато разумните съвети се последват и приложат вместо да се продължат направените в живота грешки. Извлечение от главата "Светият плам и... емоции" на "основния текст"*): Исус е живял непрекъснато в едно "положително потрепване пред Бог" и съчувствие с хората... При нормалните хора почти всички емоции са първо смесени с проблематични подсъзнателни механизми за дразнене и реагиране – които от биографична гледна точка са различни и се проявяват по различно силен начин, но в основната си структура си приличат много. Дори... да се улавят непрекъснато такива механизми от собствените реакции, да се погледне върху тях, вместо те да се потиснат, и така в края на краищата да се преодолеят респ. да се предадат на Бог, е дълъг процес на обучение. Затова не е особено ефективно да искаме да преосмисляме по обикновения начин като цяло различните проблеми. По-ефективно би било да се търсят първо отделни начини на подобни изживявания като при това съвсем съзнателно се прави разлика, дали става въпрос "за гредата в собственото око" или "за тресчицата в окото на брат си"(Матей 7, 1-5) и кой е отговорен за това. Някои християнски школи биха наблегнали повече на първото, тъй като е по-трудно и трябва първо да се учи да се гледа на собствените проблематични дела и защото те могат сами да бъдат коригирани. В психологичната практика на преден план би стояла повече другата перспектива като жертва. Най-накрая ще се забележи, че въпреки всичко и двете страни са били включени. Възможна практика за това е: 1. Например да се погледне с вътрешно око съответното изпитвано като отрицателно чувство, така както то конкретно е настъпило (напр. страх, омраза и яд, безразличие и надменност, преувеличено съмнение, ...). 2. вместо да се разсъждава върху това, да се изчака за момент спокойно, за да ни стане по-възможност напълно ясно, за какво става въпрос. След това 3. Тези така изпитани, дори физически почувствани проблеми да се предадат на Бог с молитвата **). 4. да изчакаме спокойно докато настъпи един вид облекчение. Това може да се почувства при изпълняването на някои медитационни ***) упражнения като избликващ нагоре поток и при определени обстоятелства като вливащ се отгоре поток от нови, обновяващи сили. От друга страна е възможно "да издишаме" отрицателните емоции и др. с дъха си, с отношението си да ги дадем на Бог; и при вдишване да дадем възможност да нахлуе положителното от Божието милосърдие(вариация на непрекъснатата молитва на християнските монаси на връх Атос, която се споменава в главата "Тишината в пустинята" в нашия основен текст.) Ментални проблеми. Извлечение от главата "Преображението" от основния текст*:Има и "положително мислене" и позитивни "афирмации" (ръководни принципи). Би могло дори, ако се практикува не с егоистична и не с мегаломанска цел и без техническа манипулация, мисленето да се приведе в състояние, което би било по-сходно с това, което може да се получи от Бог; би могло да се отвори за това. На литературата на тези насоки липсва обаче до голяма степен такава грижливост, така че това често може да свърши в самоизмама. "Съдбоносни проблеми". Напр. от модерните усилия за лечение на духа се доказва, че има и случаи, при които се създава впечатлението, че лечението (все) още не е възможно респ. "не е позволено". Това е нещо като едно ниво на "програмите". Напр. е възможно, болният да "иска" или да трябва да научи нещо от самата болест. И това също може да се реши посредством Бог. Виж за целта горното заглавие "Воля за оздравяване". Правни въпроси. Самото лечение посредством молитви включително и полагането на ръце напр. е защитено чрез конституционното право за свобода на упражняване на религията. Но ако някой оферира това извън рамките на домашната употреба в личен кръг или като услуга, трябва предварително да се информира добре за правното положение. В случай, че от това биха се извършили дейности, които биха могли да се изтълкуват от другите като диагноза или директна терапия - дори и това да става безплатно или на базата на дарения - съответното лице трябва да представи в Германия или издържан изпит като лечител, използващ методите на алтернативната медицина или са има апробация като лекар (напр. лечител на духа - чиято практика се отклонява в повечето случаи от класическото първично християнско лечение, но също така проявява и общи черти - могат да се почувстват често болести с ръце и др.) Дори и да е желателно, законите да отговарят на специалния характер на тези дейности по небюрократичен начин, "Общият съюз за духовно лечение" ****) препоръчва да се положи изпит за лечител, използващ методите на алтернативната медицина. На теория е разрешена и по-опростена форма на това, когато се упражнява само консултация с психолог или духовно лечение. Дали тази опростена форма може да се извършва навсякъде, е друг въпрос. (...) В Англия напр. "Спиритуалните лечители" са приети вече всеобщо и имат разрешение за упражняване на дейността си дори и в болниците. Независимо от правните въпроси търсещият лечение може да си помогне и сам, полагайки собствени усилия като здравословна храна респ. диета или лечебна физкултура и допълнително към това да обръща внимание на достатъчно продължителен сън, доколкото това е възможно; и да се моли.***** *) Основният текст се занимава с тези и други точки от широка перспектива, - а именно във връзка с възможностите на човешкото развитие изобщо; тоест за "лечение" извън тесния смисъл. **) Общо за най-доброто вътрешно състояние по време на молитва сравни нашата страница "Молитва за мира...". ***) Виж страницата "Християнска медитация". ****) World Federation of Healing - по целия свят много различни групи. http://www.wfh.org.uk Но една обикновена, библейска практика на интензивната молба за лечение се намира от време на време в евангелистките свободни църкви като баптисти или Петдесетна църква, също така и в някои католически поклоннически места като Лурдеш се случват изключителни лечения посредством молитва и вяра. (Нашият сайт не е отговорен за сайтовете на трети лица и не подпомага автоматично всяко променящо се съдържание в тях.) *****) (...) Днешните познания относно многократно доказаната система за регулация в човека, извън границите на едностранните молекулярно-биологични начини на виждане на нещата, имат основно значение във връзка за стремежите за природолечение и духовно лечение. Ако те се вземат по-силно под внимание, това би могло да улесни сътрудничеството между отделните медицински насоки. Назад към съдържанието на тази страница
Като вярващ християнин може да благославяте всичко и всички, доколкото имате чувството, че се намирате в съзвучие с вярата и когато сте се настроили за това за Бог. Не съществува само обичайното благословия чрез свещеника респ. пастора от 4 Моисей (Числа) 6:23 - 7:1 . ВИЕ също може да раздавате благословия - като лаик. За това не Ви е необходима формула и Вие не трябва да говорите на висок глас; нужно е само правилното отношение в този смисъл. "Господ да те благослови и да те опази" Вашата благословия няма да бъде разбрано погрешно от Господ. Този обичай е станал рядкост, но той може и да помогне. Има много места от Библията на тема благословия. Някои типични от тях към различните аспекти на благословията: Захарий 8:13; Делата на Апостолите 3:26; Ефесяни 1:3; 1 Петър 3:9-12; Евреи 6:7. И някои други места от Библията: Матей 5,44 респ. Лука 6:28; Римляни 12:14; 1. Моисей (Битие) 9:1; 5. Моисей (Второзаконие) 11:26; Псалми 115:13; Цитати 11:25. *) Разбира се от само себе си: там, където се благославят напр. оръжията, ангелите могат да видят проблеми с такъв вид "благословия" ... Назад към съдържанието на тази страница
Някои християнски кръгове, точно силно вярващите, събуждат едностранното впечатление, че е най-добре християните да се примирят със съдбата си и да не критикуват толкова ангажирано развитията в света: но все пак те могат да се молят, за да настъпи подобрение или да се опитат да направят нещо подобно за това. А това, че те могат да се "оплакват горчиво" пред Бога - виж Оплаквателните песни в Стария Завет - освен в литературна форма ('Дон Камило и Пепоне') се среща все още много рядко, във всеки случай официално то се учи много рядко в църквите. Възможно е то да се среща по-често в личната молитва. С това положение се сравнява още и еврейската практика на Стената на плача в Йерусалим - без да искаме да препоръчаме нещо подобно и за християните - но с това окончателно се изяснява, че тук става въпрос за възможна съставна част от самата вяра, която има голямо значение. Дори и когато специфичните християнски ценности и предизвестия - сравни например в спасителната проповед Матей 5:5 "Блажени кротките, защото те ще наследят земята" се съпоставят с все още доминантната посока на развитие в света, е възможно да се появи мисълта, че вероятно тук би могло да се намеси това, че християните не могат да боравят с такива предизвестия. Предизвестията не са произволни, неангажиращи възможности за милост, които съществуват и които могат да се появят или не. Това са обещания. Кога те ще бъдат изпълнени, може да зависи и от зрелостта на човека, респ. от това те да бъдат "измолени". "... небесното царство търпи яростни атаки...". Матей 11:12. Не става ясно, от кого или за какво би трябвало да се оплакваме. От другите хора? Или от - отхвърлени от някои теолози - дяволски сили, които могат да окажат влияние върху изкушeнието на човека? Всичко може да носи някаква част от отговорността. И тук често се появява предчувствието "това бе допуснато" (с някои от човешките мисли "защото...", напр. "защото хората трябва да се научат да правят разлика"). Но дали това "ръководене респ. управление", което може или не може да "допуска" нещо и което дооформя правилата на Господ, е директно само най-висшето? Би било много повърхностно да се мисли така, ако някой иска да хвърли отговорността само на Бог за злото в света или за всеки вид "допускане респ. разрешение". През първите векове някои от и днес все още силно почитани в различни църкви църковници говореха и пишеха за завещаните йерархии на ангелите, които се намират между Бога и човека и т.нат. Други като гностиците говорят тук за нещо повече, за т. нар. "архонти" с проблематични свойства. Другите култури засягат също по свой начин подобни изживявания и опити: напр. тибетската Книга на мъртвите е пълна с препоръки, как трябва да се отнасяме към такива същества след смъртта. Точно това, което засягат принципните неща, надминаващи дребнавите взаимни упреци на хората, могат да получат един ден потвърждение, че тук съществено се намесва не съвсем безпогрешно "водене", намиращо се под най-висшето, дори и под самия Христос - което обаче сравнено с хората или дори сравнено с преките отрицателни сили се намира изключително "високо". Тази идея е също принос към античния въпрос на философите за "теодицее" респ. за отношението на Бог към злото в света (на неговото "оправдание"). Заключение: Разбира се, че е възможно да се оплачете на Бог, тъй като той е този, пред който може да направите това; но няма смисъл да се оплаквате за него. Това оплакване може да съдържа също и предаването на Божиите мисли с присъщите за това развълнувани човешки чувства, дори и когато тези чувства съдържат мъка напр. раздразненост за определена несправедливост (Матей 5:6). И тъй като тогава тяхното решение се предоставя на Бог, това оплакване представлява по принцип един вид специална интензивна молитва. Любовта респ. силното уважение към Бог респ. Христос остават въпреки това съставна част; това предпазва и от опасността да изпаднете само в чиста негативност, която не би Ви довело повече до Бог, а на съвсем друго място. Друг начин е да оставите тези чувства да се успокоят малко, така че да е възможна класическата, чиста молитва, в която всичко се поднася на Бог под формата на благодарност и молби. При всички положения това е адекватното отношение към Бог да се молите по този начин Но е разрешено да се оплаквате в горния смисъл, ако смятате това за необходимо и ако то е истинско (автентично).
- Този, който търси - с Христос като мащаб и помощ - напредък от своето собствено несъвършенство към многообещаващите способности и качества (сравни страницата "...Етика": не да вредим, а да помогнем...), трябва да осъзнае първо своите собствени недостатъци на характера, направените грешки и провинения, вместо да прехвърля на другите всички свои настроения, проблеми и щети (сравни Матей 7:1 Не съдете, за да не бъдете съдени. 2 Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. 3 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?...). Всичко това ще бъде, щом е възможно и с възможно най-голямо вътрешно спокойствие (сравни нашата глава от Главния текст "Тишината в пустинята") и толкова съзнателно както и при 'продукта', който трябва да се изготви, отбелязано вътре в нас или записано на хартия като ние ще продължаваме да търсим възможности за подобрение и да наблюдаваме успеха. Това означава, необходимо е и нашето старание. при това става въпрос за свързаните с това молитви, и според вярата ще дойде и помощта; но при сериозна и цялостна практика всичко това ще бъде придружено и с корекция в нагласите и начина на мислене, с повече бдителност към отрицателните чувства и в края на краищата с промени в начина на отношение.Всичко това става толкова по-лесно, колкото повече се наблюдават по такъв начин фините части на случващото се всеки ден около нас и след това се предават поотделно в молитвата ни към Бога. (Сравни глава "Свещеният плам и аспекти на емоциите".) Точно тези дълбоко усвоени навици от живота могат да се променят много трудно, тъй като са се установили в инстинктивния слой на нашата личност. За това често по този път е нужен значителен опит в разпознаването на под- и несъзнателни произходи (и все пак в отделни случаи е възможно това да стане непосредствено, както и при пушача, който от минута на минута престава за винаги да пуши благодарение на силната воля и решение. Сравни глава "Преображение Господне"). Това "задълбочено виждане и съзнателно преосъзнаване с помощта на молитвата" само за себе си би било също един спиритуален път, който може да ни отведе много далеч и да ни придружава през целия живот, но който също и при съответното интензивно практикуване може да ни донесе съществени резултати дори и след съвсем кратко време. "По-дълбоките слоеве" на всички проблеми, които предстоят да бъдат решени, могат да чакат още тяхното преосъзнаване, макар че са се подобрили сравнително много. - Ще се появят и импулси на съзнанието ... (сравни Матей 5,5 и 5,9 ...). (Това практикуване може да се използва на първо място за подобряване на начините на отношение, които от психологична гледна точка преди това са се движили в рамките на "нормалното". Ако става въпрос за подобрение на състояния, които се смятат до известна степен като болестни, би било още по-необходимо да бъдете придружавани по този път активно от съответно опитно, при отделни обстоятелства и с психологическо образование помощно лице, тъй като самостоятелността при боравенето със собствените проблеми е още много ограничена, отколкото тя е при всички останали хора, които трябва да погледнат своите собствени слабости. Ако все пак някой е толкова ограничен в тези си способности, че дори и подкрепата не би била от полза, в такъв случай все пак е възможно, такова помощно лице да се моли за този човек, допълнително към неговата собствена терапия. Предпоставката е да се търси помощ, тъй като и от самият Исус е задал важният въпрос "искаш ли да оздравееш?" сравни нашата страница "...Лечение".) Назад към съдържанието на тази страница
Нека първо да ви обърнем внимание на това, че според най-новите изследвания на икономиката *) човек не е онова чисто егоистично същество, което предпоставяше досегашната либерална теория на икономиката. Само едно малцинство е действало изцяло въз основа на собствените си интереси. За повечето хора другите стойности като доброволното взаимно сътрудничество са играли поне толкова голяма и често решаваща роля. Този "взаимен алтруизъм" не води, както и егоизма не води автоматично до най-доброто за цялото общество, но може да действа и в смисъл на образуване на клика. Тук могат да помогнат тогава само здрави, последователни етични решения. На това могат да заложат психологичните и религиозно-етични аспекти. Човекът има заложби както като индивидуално, така и като социално същество. Както здравото - не прекалено високо - самочувствие, така и солидарното отношение към околните могат да бъдат тренирани при съответната откровеност. Там където се смята, че съществува само егоистичната страна, означава, че алтруистичната страна не се е развила достатъчно силно или между другото е атрофирала поради суровата "школа" на западното общество. Социалистическите общества наблягаха едностранно на солидарността и оставяха многократно да умира бавно нуждаещата се от свобода индивидуалистична страна на човека - и не отговаряха на това, което човекът носи като заложба в себе си. Там, където хората не намират уравновесени условия, те показват отношението си рано или късно чрез упражняване на критика и др. Или те научават навреме нещо допълнително, или рано или късно всичко тръгва в обратната посока. Това важи също и за преобладаващата днес икономическа форма, която е характеризирана чрез действащите глобално големи предприятия. Исус ни напомня да изясним първо съответните проблеми в собствения ни дом (Матей 7). Наистина стойностите на спасителната проповед (Матей 5-7) ** и др. не могат да се преведат непосредствено като наръчник за действие на обществото. И все пак разделението на съзнанието не би било по смисъла на Исус, напр. да се действа в личния живот според заповедта за обич към ближния, а в професионалните или обществени функции да се прилагат точно противоположните принципи. Сериозната етика *** трябва да може да се докаже на всички и в края на краищата да важи изобщо за целия свят. Напр. стойността на състраданието и това, че Исус на практика се е обръщал винаги към бедните, е безсъмнено от обществена гледна точка важно и съществено и извън известните църковни социални служби. - дори и за човешкото отношение в предприятията. Също и Матей 22,21 има много практично значение, като при него освен състраданието се потвърждава и предадения "десятък" на Исус, тоест едновременно с римския данък изискуемо 10% дарение за религиозни респ. благотворителни цели. Желанието за оказване на помощ по смисъла на Исус се основава обаче на доброволни решения; не е възможно непосредствено от това да бъдат извлечени принудителни концепции за преразпределяне. Заповедите 9 и 10 продължават да бъдат валидни "Не трябва да желаеш ... това, което има ближния ти." Дори и когато се полагат всякакви усилия да се подобри положението на много хора, различните съдби остават в Божиите ръце.
От исляма е известна забраната за данъците. Но евреите и християните биха могли да намерят в Библията подобни съвети (в Стария Завет те са забрани): Иезекиил 18:8 и 9: " Под лихва не дава и лихва не взима (друг превод: не взема придобитък), въздържа ръката си от неправда и извършва праведен съд между човек с човек; постъпя според Моите заповеди и пази искрено Моите наредби, - то той е праведник, той бездруго ще бъде жив, казва Господ Бог.." Виж също Ездра 7:24 (Забрана за данък, мито или пътна повинност за определени професии); Притчи 28:8 понякога се е тълкувало по доста удобен начин, отношението със спечелените от лихвата пари е в края на краищата безразлично, тъй като чрез богатите парите така или иначе ще стигнат пак при бедните. Навсякъде там, където днес парите се използват срещу интересите на бедните респ. на общото благо, там не са изпълнени предпоставките на стиха. За да се изпълнят моралните стойности в този стих, зависи първо от това, за какво се използват парите. В Новия Завет виж относно лихвата и Матей 23:23 и Матей 17:24. За тази разработка най-интересното е, за какво в този случай си струва да размишляваме, след като се напуска границите, в които е възникнал Старият Завет. За това тук не се говори по-подробно за Второзаконие 23,20. Библията съветва да не се правят ненужни дългове (Притчи 22:7), и да се планира далновидно (Притчи 21:5), както и да се обогатява непрекъснато мъдростта и разсъдъка (напр. Притчи 4:5-8). Съветва се да се правят спестявания, дори и споменатата "Десетачка" трябва да се спестява всяка година, за да може да се прави пътуване по време на религиозното постене и да се приготвят дарове за това (5. книга на Мойсей 14:22-27). Павел подканва християните да отделят всяка седмица по нещо, за да го дадат при нужда на изпаднали в беда християни (1. Коринтяни 16:1,2) и препоръчва умерено държание при употреба на земните стоки (1. Тимотей 6:8). Исус изхожда от факта, че трябва да се пресметни, дали има достатъчно пари, преди да се започне напр. новия строителен обект ( Лука 14:28) Трайното икономисване би било днес също спешно необходимо като терапия и грижа: личното, икономичното и общественото задължаване е причината за световната финансова нестабилност. Интернетният сайт "Пътищата на Христос" не преследва политически цели, поради това тук се представят само общи възгледи. *) Така Ернст Фер, директор на Института за емпирично изследване на икономиката към университета в Цюрих, според проведеното интервю "Спектър на науката" м. март 2002 г., "Реципрочен алтруизъм...".
Назад към съдържанието на тази страница
От една страна стойностната скала на спасителната проповед (Матей 5-7) ** и др. не могат да се преведат непосредствено като наръчник за действие на обществото. И все пак не би било по смисъла на Исус, напр. да се действа в личния живот според заповедта за обич към ближния, а в съюзите или политическите функции да се прилагат противоположните принципи. Сериозната етика **) трябва да може да се докаже на всички нива и в края на краищата да важи изобщо за целия свят. Напр. не би било в смисъла на правдивостта и отговорността, които демонстрира Исус, да са налагаме над нашите конкуренти с непочтени методи, да мамим обществеността, и да създаваме проекти , чиято безвредност за (непрестъпните) хора около нас и другите създания не е достатъчно доказана. Така християнската ангажираност може да изисква и самостоятелно мислене, което да надминава едностранното „ляво/дясно" мислене. Матей 7:3--5 "... Остави ме да извадя съчицата от окото ти; а ето гредата в братовото око" очевидно не представлява ръководство отделният човек да се ограничи изцяло върху субективното занимаване със собствените си слабости - каквото впечатление оставят някои от християнските среди. Просто трябва да се превърне в житейска практика човек да се занимава първо със себе си - за да може след това още по-свободно да приписва неща на другите без да има собствени проблеми, да ги предупреждава, да ги критикува, там където това е необходимо. Това може да се отнася както до личната среда, така и до самите политици. Един пророчески съвет може да се намери в Иеремия 29,7: "Търсете мира на града, гдето ви направих да бъдете закарани пленници, и молете се за него Господу; понеже в неговия мир ще имате и вие мир." Това ни представя едно решение в полза на общото в широк смисъл. И чрез Мат. 5,13, Мат. 13,33 и др.християните се молят настоятелно да се интересуват за обществото и да бъдат "солта на земята". Но разбира се е възможно и за християните да настъпят ситуации, при които да е необходимо те да се дистанцират от обществените проблеми и неуредици. Откровението на Йоан 18,4: "Тогава чух друг глас от небето да казва: Излезте от него (от града Вавилон), народе мой, за да не участвате в греховете му и да не ви сполетят напастите, които го очакват!" *) Този интернетен сайт не преследва политически цели. По тази тема тук се представят само общи идеи. **) Виж също нашата глава "Основи на етиката" Виж също и нашата глава "Християнски аспекти за икономиката и социалните въпроси" Назад към съдържанието на тази страница Християнство и философия: относно речта на Хабермас "Вяра и знание" от 2001 г.*)
|