Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерски съвет

Заповядайте!

Господин Димитров.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря.

Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми министри, колеги!

Темата е огромна и наистина се чудя откъде да започна. Имаме писмено становище по някои принципни постановки, които се визират в измененията и допълненията на Кодекса за социално осигуряване, както и конкретни бележки.

Преди това обаче ми се иска да използвам възможността, че говорим пред министър-председателя да кажа няколко по-едри заключения. Ние наистина си даваме сметка, като най-голямата организация в България, скромно ще кажа, че това е факт всъщност - 300 хиляди синдикални членове членуват в КНСБ и всеки месец гласуват за нас, като си плащат членския внос. Тоест, всеки месец сме на избори.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин Димитров, реклама няма да си правим сега тук.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: В кръга на шегата.

Имам удоволствието и отговорността да говоря от тяхно име, затова го подчертавам, господин Калфин, и това, което казвам не е мое мнение или мое желание, а на тези работещи българи, които са обединени в тази най-голяма организация, без реклама.

За нас винаги най-важно е било пенсионната реформа да доведе до възстановяване доверието в осигурителната система, както беше казано вече. То е нарушено по ред причини през тези години. Една от основните причини, която доведе до нарушаване доверието в системата е, както неадекватните пенсии, като размери, които се получават накрая от нея, но и обезкървяването на системата с неразумни и слава Богу, вече отчетени, като неперспективни действия за намаляване на осигурителните вноски с драматични размери, които по оценки на уважавани специалисти в тази материя, като проф. Христосков например възлизат за тези 15 години в размер на 25 милиарда лева. Тоест, толкова пари не са влезли в системата за осигуряване само от намалението на осигурителните вноски и са останали в бизнеса и в работещите естествено, тъй като те се делят – тези, които не сме плащали, които са били по-високи и са намалени. Това би трябвало да бъде ефект върху икономиката, върху заетостта, върху доходите.

Виждаме състоянието на заетостта и доходите към настоящия момент – те не са цветущи. Започвам оттам, защото всички знаем, че адекватността на пенсионната система, устойчивостта и адекватността на пенсиите, както и поносимостта на условията за достъп в нея, зависи в много голяма степен, на първо място от заетостта и доходите. И докато там няма движение по-видимо напред, всичко останало ще бъде действия и стъпки, които са в правилната посока много от тях, ще кажа кои подкрепяме, но в края на краищата няма да водят до една дългосрочна устойчивост, защото колкото повече работят, толкова повече трябва да плащат вноски и оттам естествено върху по-високи доходи да има по-голяма възможност за повече пенсии.

Конкретният законопроект, който тук стои пред нас изпълнява част от намерението и задължението за продължаване на пенсионната реформа. Той е достатъчно амбициозен, както беше казано поради естеството на дебата, който водихме. Аз също отчитам и държа да подчертая тук в лицето на министър-председателя, че имаме позитивно отношение по мерките, които бяха взети в края на миналата година. Да, може би трябваше да бъдат консултирани по-добре, в по-широк формат и с работодателите, но така или иначе те бяха във вярната посока. И криминализирането на укриването и неплащането на вноски, и другите стъпки, които бяха въведени в много голяма степен и договореността, че трябва да въведем най-накрая пенсионна възраст за всички категории работещи. Сега тук се виждат конкретни предложения това да се случва, за да можем да вървим в посока напред.

Това, което ни липсва в днешното заседание, споменахте, са поне част от мерките, които трябваше да бъдат готови за инвалидните пенсии. Комисията и работните групи, които работиха при министър Москов, към което ние имаме доста критично отношение по редица причини, но и поради тази причина, инвалидните пенсии трябваше да бъдат гледани днес, заедно с всички останали мерки, които тук са предложени от вицепремиера Калфин.

Освен това, поне част от мерките, които се обсъждат между фондовете и Комисията за финансов надзор, комисията в парламента, но и извън нея, които касаят затягането на режимите и контрола върху тях, трябваше да бъдат предложени според нас сега, днес или в най-скоро време да бъдат обвързани с една обща визия и да говорим наистина, че пенсионната реформа е всеобхватна и вижда във всички посоки необходимостите. Ние сме предложили две-три неща в днешния дебат да допълним в конкретика.

В четири направления са нашите принципни бележки.

На първо място държа да кажа достойнствата на законопроекта, това, което ние подкрепяме и смятаме за изключително важно в тези месеци на труден баланс, който наистина, както каза и премиерът, трябва да оформи едно сечение на съгласие, доколкото го има и където го има. В представителната демокрация избраните от народа носят отговорността и продължават напред с решеният, които вземат през парламента. Ние представляваме хората, за които казах, изразяваме тяхната воля и мнение, но не бягаме от отговорността, винаги сме били в съгласие или в дебат поне през тези 15 година за пенсионната реформа с наши виждания и предложения. Но Конституцията казва кой носи отговорността в Народното събрание и в изпълнителната власт.

Ние оценяваме високо балансираният подход в законопроекта, предлагането на мерки, както в хода на системата, така и на адекватността на пенсиите, размера на пенсии и начина, по който се залага подобно движение. Ние мислим, че в приходната част, освен това, което се предлага и подкрепяме изцяло естествено възстановяването на малка част от загубените вноски, за които споменах преди малко, с плавното увеличени с половин процентен пункт на вноските във Фонд „Пенсии“, предлагаме с половин процентен пункт за Фонд „Безработица“ също да бъдат увеличени вноските, а не с 0,2%, както стои в законопроекта. Тоест, малко по-амбициозно, за да можем да си позволим поне една стъпка в минималния размер на обезщетенията за безработица, което седем години не е променян и нарушава основният принцип в закона. Господин Калфин, Вие знаете добре, че обезщетенията за безработица е 60% от дохода, върху който се осигуряваш, минималният размер би трябвало да бъде 60% от минималната работна заплата, а той не е, 7.20 лева на ден минимално обезщетение очевидно няма как да бъде финансирано по-високо очевидно с тази вноска 1% за Фонд „Безработица“. Ние настояваме да има малко по-амбициозна цел за увеличението на вноските, за да можем да направим адекватна защитата през минималното обезщетение за безработица, съобразно минималния доход.

Подкрепяме изцяло, като принципи, въвеждането на свободен личен избор в схемите за осигуряване, начинът, по който това беше коментирано и въведено в законодателство, не е въведено в практиката още, с някои промени, които се правят и с някои критични бележки, които ще коментирам, в това число изборът, който трябва да правят лицата със здравното пенсиониране и тези, които имат право на втора допълнителна пенсия от универсалните фондове.

Приветстваме стремежа към гарантиране на равнопоставеност за достъп до пенсия, въвеждането на стаж и възраст във всички категории работещи, при това отчитайки спецификата и тежестта на техния труд. Говорим най-вече в сектор „Сигурност“ и правейки аналогиите, надяваме се, че това ще бъде подходът по-нататък, тъй като не виждаме изцяло намеренията за довършване на стъпките там. Приветстваме този принцип.

Графикът за постигане на 50% ръст на днешните пенсии, заложен основно чрез коефициентът за тежестта на всяка година стаж, вярно - в хоризонт, е наистина похвален и искаме да го видим и в малко по-голяма конкретика, по-ясно разписан по годините, в зависимост от приходите в системата и обвързване с увеличението на допълнителните средства.

Приветстваме изцяло преореждането на Солидарния учителски пенсионен фонд и начина, по който оттук нататък тази норма става не преходна, а постоянна и учителите ще имат една устойчивост във възможността да се възползват от неговото функциониране.

Задържането нарастването на темпа на осигурителния стаж в масовата 3-та категория същи смятаме за нещо позитивно от сегашните четири месеца – намаляването им на два месеца. Иначе опитът за корекция на комисията, която стои в капиталовите схеми, дефинирани вноски в ранното пенсиониране и правата, които генерира Кодексът за социално осигуряване и начина, по който те се изчисляват в момента и предложението, за работещ механизъм, който виждаме в комплекса от норми, заложени във вашето предложение, по принцип приветстваме с конкретни предложения, които ще направя за допълнение.

На принципният етап, на който се намираме, държим да кажем пред финансовия министър и пред премиера, че настояваме „икономисаните“ средства от цялата тази реформа – допълнителни средства на входа и всичко останало, което се прави, да бъдат ориентирани към системата. Тоест, те да не бъдат по някакъв начин през годините водещи, поне през първите години, до една по-амбициозна и по-сериозна ревизия на средствата, които дава държавният бюджет към системата на социалното осигуряване, за да бъде възможно адекватността на пенсиите да бъде по-амбициозно движена напред, в това число и вашето предложение, амбиция за по-сериозно внимание към ниските пенсии, което тук не виждаме, но занапред би трябвало да бъде възможно. И този 1,5 милиарда, който в някакъв момент ще остане, надяваме се, като възможност, да не се непременно мисли непременно, като икономия на бюджета и като балансиране на разходната част, а да се мисли, като допълнителни възможности за увеличаване на пенсиите в определени посоки, съобразно принципите, за които говорим тук.

На второ място бързам да кажа веднага, че сме разочаровани от пренебрегването на някои наши предложения, особено що касае до стриктното спазване на закона и възможност за увеличаване на приходите. Тук не знам защо не намерихме решение и не виждаме никаква формула как максималният осигурителен доход ще расте напред във времето. Ние твърдим, че с възстановяването на съотношението максимален доход спрямо минимална работна заплата 1 към 10, с което започна реформата преди 15 години би бил добър подход във времето напред, не казваме утре това да стане. Но поне чухме доста обструкции от бизнеса, от финансовия министър, ние сме склонни да обсъждаме друг параметър, друга обвръзка на ръста на максималния доход, но той да расте, тоест – той дава допълнителна гаранция не само, че ще бъдат по-справедливо облагани доходите на тези, които получават повече, данъчно-осигурителни имам предвид по-справедливо, но и за това, че ще дава допълнителни приходи системата, на първо място. На второ място, снижението на съотношението на максималната пенсия към максимален доход, ще отпада таванът по естествен начин на максималната пенсия, което много хора чакат.

Така че настояваме по-нататък в движението на законодателната инициатива към парламента, да намерим формулата как максималният доход да расте - или през обвързването с минималната работна заплата или през друг параметър. Готови сме да говорим и да обсъждаме с бизнеса и с финансите.

Четири предложения още, които за съжаление не видяха бял свят в увеличението на приходите. Ние смятаме, че всички тези, които продължават да нарушават и не внасят вноски, като служебни лица, би трябвало да намерят допълнителна санкция в режимите на санкциониране, като по този начин ще има допълнителен стимул за увеличение на вноските.

Не намерихме отговор защо давностният срок, задължения и вноски, не може да бъде продължен или увеличен. Ние предлагаме да бъде удвоен. От сегашните пет години да стане десет години, защото всички знаем, че давностен срок за правата на хората няма. Тоест, от една страна генерираните права от невнесените вноски стоят, а пък невнесените вноски се внасят след пет години по давност. Но правата остават и трябва някой да ги финансира. Така че за нас е нелогично да не продължим този давностен срок, за да може да бъде по-голяма събираемостта от тези невнесени дължими вноски, естествено когато позволява съответният бизнес това да се случи.

Не на последно място съвместните инициативи с работодателите за ограничаване на кешовите разплащания не виждат бял свят, а те имат пряко отношение към събираемостта и изсветляването на сивата икономика, както и недопускането на прехвърлянето на собствеността на фирми, които имат публични задължения, в това число и осигурителни такива – нещо, което се прави за съжаление, а и по повод на ДДС измами, но по повод и на осигурителни измами.

В третата част на това, което искам да кажа, са някои пропуски и празноти, които не виждаме адресирани в този законопроект. Споменах за инвалидните пенсии.

Ние искаме обаче някои предложения, които се обсъждат в Комисията за финансов надзор сега тук да ги коментираме поне, да чуем има ли съгласие между партньорите и можем ли да излезем с обща визия по-нататък. Ние видяхме някои подобни предложение от страна на бизнеса, както и на нашите колеги от „Подкрепа“ – намаляването на таксата за управление на вноските за ДЗПО, съобразяване на инвестиционната такса с реализираните приходи от инвестицията, гарантирането през гаранционни механизми, че минималната стойност на вноските във 2-ия и 3-ия стълб на пенсионната система ще бъде позитивна, ще бъде запазена и реалната доходност ще бъде над нулата. Свързаните лица и целият дебат, защото върви някак си извън нас. Ние протестираме и не намираме за логично да бъдем заобикаляни. Фондовете си говорят с Комисията за финансов надзор. Парламентът си говори с тях, ние в Националния съвет за тристранно сътрудничество не си говорим по тези въпроси. Смятаме за нужно това да се случва и тук, и по-нататък по тези ключови важни въпроси на иначе запазващия се (ние също твърдим, че сме“ За“) тристълбов модел на управление на системата на осигуряване в България.

Несъгласие категорично и принципно изразяваме по три въпроса. Повишаването на пенсионната възраст, независимо от това, което каза премиера, мислим, че има редица аргументи, които стоят на масата и които трябва да бъдат съобразявани и чувани. Чухме и вашето предложение – плавно наистина във времето напред. Ние видяхме и разчетите на НОИ за фискалния ефект от подобни действия. Всичките тегоби, които ще понесат работещите през 2037 година, ефектът ще бъде половин процент от брутния продукт, ако правилно чета мотивите и разчетите, които са направени там. Не казвам за това, което е предложено – да стигне 65, всичко останало, което вие казвате – 57, всичко това, което е неприемливо, дори като цели, като намерения, особено що касае категорийните работници, невъзможност за понасяне в много от случаите. Най-накрая фискалният му ефект ще бъде, и ние много добре знаем, далеч по-нисък от ефекта, който ще генерират увеличените вноски и то веднага, не в 2037 година, а в следващите години буквално.

От гледна точка на фиска и на стабилизацията на системата неувеличението на пенсионната възраст е решаващото всъщност. Ако говорим за критиките от комисията ние виждаме много ясна възможност и тя е за изправяне на несправедливостта, която и вие декларирахте и ние, заедно с колегите ни от „Подкрепа“, е именно справедливото натоварване на всички категории работещи и въвеждането на възрастта и то такава възраст, не такава, която предлагате вие само, а такава, каквато се полага. Ние не мислим, че полицаят на улицата и работещият в МВР на бюро трябва да се пенсионират в една и съща възраст, както работещият в 3-та категория и този, който е под земята – миньорът имат различни категории за пенсиониране, така и в системата за сигурността би трябвало да има различна диференциация. И тези, които са рискови – да, трябва да бъдат приравнени на рисковите в индустрията. Тези, които не са рискови и които стоят на бюро – трябва да бъдат приравнени на тези, които работят в индустрията на бюро или работят в такива условия, примерно като нас, в случая – около масата.

Така че оттам ще дойде увеличението на ефективната пенсионна възраст, за която ни критикува комисията и постоянно в нашите специфични препоръки в рамките на семестър се отправят критики към България. Прави сте всички, че има заплаха някои от тях да прераснат вече във финансови санкции що касае усвояването на еврофондовете. Така че това е пътят според нас.

Припомням само, че за тези 12-13 години от началото на реформата, ако трябва да говорим за общия принцип, защото някой говореше, че видите ли възрастта е пораснала, но в същото време е пораснала и средната продължителност на живота. За жените на 61-годишна възраст тя е пораснала с 1 година и 44, тоест по-малко от година и половина за тези 12-13 година, а сме увеличили стажа с 15 години, увеличили сме възрастта с 5 години и 8 месеца за същите тези жени, чиято очаквана продължителност на живота е пораснала с година и половина. За мъжете, за 64-годишният мъж е пораснала с 10 месеца в сравнение с 2000 година. Това са обективни данни, те са публични. А пък пенсионната възраст е пораснала с 3 години и 8 месеца на мъжете 3-та категория, стажът му е пораснал с 13 години - от 25 на 38. Така че някак си с лека ръка ги забравихме тези числа. Това беше понесено през тези 12-13 години от тези хора, за които говорим в момента.

Ние смятаме, че има балансирани решения, казах вече някои от тях, които не предполагат непременно увеличение, дори такова плавно на пенсионната възраст, особено ще касае категорийните работници от следващата година.

На второ място, изравняването на пенсионната възраст между мъжете и жените в категорийните условия, особено в 1-ва категория, за нас е недопустимо. Аз не знам дали всички са видели в какви условия работят жените 1-ва категория, говоря около масата. Дали наистина са видели и са преживели някой час в тези условия, заедно с тях.

Смятам, че наистина трябва да се мисли дали можем с лека ръка, все пак два различни организма да ги поставим в толкова тежко изпитание, на женския организъм да върви от 47 години и 8 месеца, да не постигнете 55, за което се говори в 1-ва категория. От тази гледна точка ние не приемаме увеличението на пенсионната възраст. Нещо повече, смятаме, че срокът за ранно пенсиониране трябва да бъде установен 10 години преди 3-та категория за 1-ва категория и 5 години преди 3-та за 2-ра категория.

Това, което се предлага в момента е нещо подобно и господин Николов и господин Калфин знаят много добре за какво говоря, не спрямо масовата категория, която се движи до 67 години, според вашето предложение, а масовата 3-та категория, за нея говорим и спрямо нея мерим десетте години. Ако тя ще става 65 години, спрямо нея искаме нашата категория индустриални работници, пък и защо не тази, която ще сглоби Министерство на вътрешните работи и Министерство на отбраната, като най-уязвими и в най-тежки условия работещи в тези системи, да бъде по-малко от 10 години.

Не приемаме и не разбираме защо тихом-мълком се ал. 3 на § 4 - тези, които работят в подземията, в опасни условия, в рудниците в един момент с лека ръка от догодина им отнехме привилегията да се пенсионират на 45 години. Не мислим, че това е допустимо възможно и няма как, отнемайки тази категория и тази привилегия, ние водим тази категория нулева, това означава, че тези хора от догодина трябва да се пенсионират на 52 години и 8 месеца при наличието на условия, в които рудниците вървят към преструктуриране или пък подобряване условията на труд – дай Боже, но това не е никак просто в едно подземие и то силикозо опасно, където да ви припомня, че преди няколко седмици дори пак умря човек на робтотното си място – „Евроманган“ – с. Оброчище.

Наистина трябва да се гледа комплексно и да видим кое и какво може да бъде понесено и докъде поносимостта просто не търпи и не може да бъде по-нататък движена.

Казвайки всичко това ще кажа нещо, което за нас е необяснимо.

Всичко сме наясно, че балерините не могат да танцуват до 65 години, но някак си не разбрахме как допълнително им намалиха пенсионната възраст с 10 години от тази, която е 2-ра категория. Те в момента са 2-ра категория и благодарение на нас, на синдикатите, минаха 2-ра категория, защото бяха 3-та категория. Преди няколко години бяха „изхвърлени“ от началото на реформата в 3-та, та с наши усилия и с „Подкрепа“ дойдоха във 2-ра категория. Сега обаче от 57 години за мъжете, да ги направим всичките на 42 години и 10 месеца, даже по-надолу от тези силикозо опасните, които ги махаме, няма как да има някаква логика, не виждаме тази логика. Не казвам, че балерината трябва да танцува повече години, ще танцува колкото може и какво вие казахте – и миньорът, и военният ще намерят друго поприще, в театъра или в операта да не танцуваш, стани хореограф, каквото можеш, за да си навърши възрастта – тази, която сме определили – ранната възраст на 53 години. Така че ние не виждаме основание за подобно движение, да не ни упреквате, че само искаме да вземаме ползи за работещите, напротив искаме да има справедливост, балансираност и поносимост на условията и съпоставимост на тежките условия и съответно рискът, който се носи.

Няма да минавам на конкретните бележки, тъй като те са наистина много специфични, а и повечето от тях бяха казани по повод на това, което коментирах. Само ще кажа, че по повод на доходността на пенсиите, тъй като не го коментирахме, ние смятаме, че би трябвало да намерим формулата как да запазим и швейцарското правило, тоест – и увеличението, което върви по механизма, който сме приели всички отдавна и през коефициента на всяка година стаж, за което говорим. Това очевидно не може да стане може би едновременно всяка година да работи швейцарското правило и може би през година или през две години да бъде добавен, движение на коефициента нагоре, тъй като си даваме сметка, че това струва много пари и трябва да бъдат балансирани с приходите в системата, за която преди малко говорихме, че има допълнителни резерви. Аз съм убеден, че с бизнесът заедно можем да открием и да отворим още от сивата икономика и да вкараме допълнително приходи, които да направят възможно подобно движение на коефициента, който най-накрая по-рано да достигне тези 50% увеличение на пенсиите и да направи адекватна и атрактивна системата за младите хора и за всички тези, които искам да работят в нея.

За 2-ия и 3-ия стълб споменах само някои неща, но ние смятаме, че правото на пенсиониране трябва да бъде гарантирано, възможността за избор трябва да бъде гарантиран и сме против многобройните движения напред-назад от УПФ в НОИ. Това само ще накърни интересите на работещите лица и техните права и с нищо няма да подобри възможността им за избор. Нека да го ограничим, до колко – да помислим заедно.

Дали мястото на партийните и на лицата, които идват от капиталовите схеми е Сребърният фонд, също имаме съмнения по ред причини, които сме описали в нашето становище.

Ще спра до тук и ще благодаря за вашето търпение, с което ме изслушахте.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин Манолов.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Намерението беше от името на четирите работодателски и двете синдикални организации да кажа няколко думи за това, че развитието на пенсионната система и нейната стабилност и устойчивост отдавна са фокус на съвместната ни работа, колкото и да не сме на еднакво мнение по тези въпроси, колкото и никога да не можем да стигнем до едно и също мнение. Но така или иначе ние положихме усилия да очертаем един набор от проблематики, по които имаме напълно еднакво мнение, консенсусно мнение.

Искам да кажа, че първоначално инициатива за подобен подход имаше от работодателите, която по технически причини не можа да стигне до развитие. Позволихме си с колегата Димитров да подновим тази инициатива, направихме едно съвместно заседание, на което поговорихме доста по нещата, които ни се предлагат тук и не само по тях – неща, извън предложения пакет и ако се съгласите ще ви предложа съвсем схематично и скицирано темите, по които работодателските и синдикалните организации постигнаха консенсус, макар и не следвайки точно хода на законопроекта, който ни е предложен, по-скоро принципи, идеи и виждания.

По първата точка всички постигнахме съгласие за това, че в сектор „Сигурност“, както във всички останали други сектори е логично да бъдат въведени изисквания за достъп за пенсия, имащи отношение към осигурителния стаж и възрастта на лицата, които работят в този сектор. Друг въпрос е какъв точно подход точно ще бъде избран – нещо, което може би този дебат ще подпомогне. Но така или иначе повече от ясно е, че сегашното състояние не може да продължава така най-малкото, защото то създава нездрави обществени нагласи и критики.