Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерски съвет

На второ място ние считаме, че е хубаво в рамките на намаляване на сивия сектор в осигуряването да бъдат предприети мерки по отношение на ограничение на разплащането в брой. Считаме че електронното движение на разплащанията би ограничило развитието на сивия сектор такъв, какъвто е и би помогнал за следеното на всичките тези парични потоци.

Извън съмнение е въпроса, че трябва да бъде променено нещо в инвалидните пенсии, оценките – защо, как ще бъдат чути в конкретните мнения. Ние имаме общо становище, че сегашната система за отпускане за инвалидни пенсии, поне по тази тема имаме съгласие, създава възможности за изкривяване на този именно елемент от пенсионно-осигурителната система и считаме, че по тази тема трябва да се работи, трябва да намерим вярно решение.

Що касае максималния осигурителен доход с всичките различия, които имаме, все пак ние нямаме различие по темата, че той трябва да се определя по някаква методика, която да бъде обективна в рамките на някакви фактори, които се надявам да договори помежду си, някакви взаимовръзки между тях, но от съществувалата досега практика максималният осигурителен доход да бъде определян административно, очевидно според нас не дава добри резултати.

Нещото, около което също имаме съгласие е, че съществуващата триколонна пенсионна система с всичките й кусури е нещо, което си заслужава да бъде съхранявано, доразвивано и обогатявано с разбира се всичките необходими корекции във всеки един от тези три стълба за постигане на по-добър баланс на работата между тях.

Що касае въвежданата система на избор от страна на осигурените лица дали техните индивидуални партиди и вноски да постъпват в солидарния фонд или в универсалните пенсионни фондове с предлаганото пренасочване към Сребърния фонд, всички ние подчертаваме своите, как да кажа, забележки по отношение на това, че начинът, по който се управляват средствата в Сребърния фонд не позволява нарастването от тях да се връща обратно в партидите, особено сега, когато се появят тези при придвижването и ми се струва, че би могло да бъдат направени някакви стъпки в тази посока. Спирам до тук, защото вероятно ще бъдат предлагани и други решения. В този смисъл считаме, че системата на удържане на такси при управлението на универсалните пенсионни, професионалните пенсионни фондове непременно трябва да бъде преосмислена, като се вземат предвид съображения, които тук ще бъдат изказани. Надявам се колеги работодатели да изразих точно това, за което си говорихме, в което имаме консенсус, без да стигна до някакво различие ,което е било изразено, така че благодаря, запазвам си правото делегацията на „Подкрепа“ по-късно да заяви нашето мнение и нашето становище по цялостния проект. Благодаря.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин Манолов. Изразихте мнение, което е на всички организации, така че благодарността ми е към всички. Колкото повече консенсус, толкова по-добре, оценявам това усилие.

Господин Симеонов, заповядайте.

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Благодаря, господин вицепремиер. Господин министър, господин заместник-министър, колеги, за да съкратя изказването си, понеже вече много се изявявахме във всички сфери в много медии искам да кажа, че има един раздел, който ние естествено одобряваме в предложената реформа, има друг раздел, в който имаме резерви и които сме изброили изчерпателно. Ще си позволя да напомня някои неща, които за в бъдеще ни се ще да ги видим в бъдещи реформи, това са колкото и да имаме различие въвеждане на лично осигурителна вноска за служители в публичния сектор. Един ден се надяваме да видим изравняване разпределението на вноските между работодател и работник 50 на 50. Един ден се надяваме да видим отмяна на задължението на работодателя да заплаща обезщетението за първите дни за временна нетрудоспособност. Да се направи оценка и да се види, че така както и очаквахме ние и предрекохме, въведената наказателна отговорност ако ми покажете друг ефект от това нещо за длъжностни лица, които избягват установяването, знаете за осигурителните вноски, беше малко удар във въздуха. И също така ни се ще да видим действия по намаляване на действащите такси, събирани от осигурителните фондове.

Две неща искам да отбележа, да насърчим това, което говори премиерът. Трябва да кажа, че самото намерение и действията на правителството за започване отново на разговора по пенсионната реформа, която беше зациклила доста време знаем, заслужава подкрепа, заслужава насърчение. В този смисъл ние силно подкрепяме това усилие.

Същевременно оценяваме много високо, защото сме се наслушали на много обещания, начели сме се на много мерки и програми, но за нас са важни крайните резултати. Оценяваме много високо крайният резултат, който, той не е краен, временен, но все пак резултат за реализирането на излишък в бюджета, което е поне за две неща сигнал, едното е за известни икономии, което се подкрепя силно от работодателските организации, другото е сигнал за по-добра работа на всички контролни органи и финансови институции в държавната машина, което заслужава подкрепа и ще бъде подкрепяно всяко едно продължаване на тези усилия и прибавяне към нови мерки. Сутринта имахме разговори с екип на рейтинговата агенция ФИЧ, това се забелязва, ние го напомнихме и се надяваме то да намери отражение в рейтинга на България. Ще ни се когато самото провеждане на реформите също вярваме, че ще намери отражение в тези оценки на рейтинговите агенции, което е много важно за нас, защото вече доста години не се променят нивата на данъците, което е чудесно, отчитаме го, но въпреки всичко не идват инвестициите, така желаните инвестиции. Надяваме се с всяко едно развитие на тези стъпки да се постигне увеличение на инвестициите и затова имате подкрепата за извършване на реформите. Имаме различия, в край на сметка на държавата и на правителството е последната дума. Ние си даваме нашето мнение. Националният съвет за тристранно сътрудничество е затова да изслуша мненията и той го прави правителството, решенията трябва да бъдат в тази посока, че да имаме по-добра икономическа среда. Благодаря за вниманието.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря, господин Симеонов.

Господин Велев, заповядайте.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря ви, господин вицепремиер. Уважаеми господин министър, уважаеми социални партньори, присъединявам се към споделеното, че е положен много труд и усилия и са намерени редица решения, които се ползват с консенсус, тях в нашето писмено не сме ги споменавали, за да пестим общи усилия, в това число и решението от 2019 г. за максималния осигурителен доход и максималната пенсия, за трите години преди 1997 г., четири години за пет и т.н. Тук в този раздел на подкрепяни от нас предложения ще се спра само на нашата енергична подкрепа за определяне на минимална възраст за пенсиониране на служещите по чл. 69 от Кодекс за социално осигуряване и към аргументите, които бяха изказани, че така е и в Европейския съюз, ще добавя, че така е и в НАТО и не са релевантни и мотивите, че на 52 години не може да се гонят бандити, защото по същия начин на 52 години не може да се пише и софтуера. Това означава, че всички компютърджии и софтуерни инженери трябва да искат да се пенсионират на 40 години, защото софтуер пишат на практика до 30 години. На 52 години не може да се играе и футбол. По въпроса за балерините на 53 или 60 години не играят балет разбира се, но и гимнастичките не упражняват тази професия, тоест това не е мотив за привилегии при пенсионирането. Те могат да се трудят в друга сфера. И предлаганото решение в законопроекта подкрепяме енергично, особено и даваната възможност за използване на този стаж, независимо от това дали в момента се упражнява тази професия.

Има няколко липсващи раздела, изразявам нашата готовност активно да се включим в ускорен порядък в тяхното доработване. Всъщност най-голям е приносът за дефицита в бюджета на НОИ и най-големият принос е в ниската средна възраст за пенсиониране у нас, която е около 57 години при около 62 средно за Европа. Най-голям е приносът на трудовата и медицинската експертиза, на така наречените инвалидни пенсии. И очевидно този въпрос е интердисциплинарен, трябва да се решава със съвместни усилия на Министерство на здравеопазването и с усилията на социалните партньори. Изразяваме пълна готовност за по-нататъшно участие в ускорен темп да бъде решен този проблем, тъй като всъщност той в много по-голяма степен води до тази ниска средна ефективна възраст за пенсиониране у нас, отколкото категорийните работници, а и тези по чл. 69.

Другият раздел, за който също изразяваме готовност и декларираме желание за участие в доработването е относно дейността на пенсионните фондове. Тук ще спомена няколкото проблема, въвеждането на многофондовата система, мултифондовете така наречени, с консервативно, балансирано и агресивно управление. По-добра дефиниция на сделките между свързани лица, също така преразглеждане на таксите и обвързването им с въвеждането на гаранционен фонд или фондове. Безспорно би било добре тези разпоредби да влязат в сила също от следващата година.

Прибавям още един план за трите дни болнични, припомням, че имаме от 2010 г. споразумение тристранно между правителството, синдикати и работодатели, според което тази временна мярка трябваше да бъде отменена вече и да бъде заменена със заплащане от страна на работодателите на само на първия ден на сто процента.

Наред с тези липсващи разпоредби има и някои, които според нас влошават сегашното състояние. Една от тях е твърде плавния ръст, който се предлага за увеличаване на пенсионната възраст с аргумента, че не трябва върху едно поколение да се струпва всичко. Всъщност това е поколението около нашето поколение, но следващото поколение няма да се пенсионира при по-добри условия от нашето, така че този аргумент за нас е несъстоятелен. Съотношението всъщност работещ в икономиката към пенсионер е едно към едно, НОИ мери съотношението пенсионер осигурен и там коефициентът е 0.7. Но голяма част от осигурените са всъщност на бюджетна издръжка и те са нетни консуматори от бюджета, а не нетни вносители. Тоест от двата милиона и седемстотин и петдесет хиляди осигурени като извадим тези, които са на бюджетна издръжка, ще получим, че тези, които нетно внасят в бюджета са точно колкото са пенсионерите от порядъка на два милиона и двеста. Това е най-лошото съотношение в Европа и предвид и на демографските тенденции, заложеният в момента в действащия Кодекс за социално осигуряване темп на нарастване на пенсионната възраст за нас е по-правилен от този, който се предлага с внесения законопроект, тоест той за нас е твърде плавен. Става дума за средната продължителност на живот, в случая е важно да мерим средната продължителност на живота след пенсия или годините, които се получава пенсия. А именно те са нараснали откакто е стартирала реформата 2000 година от 18 на 26 години за жените и от 15 на 22 години за мъжете. Виждате, има със седем години нарастване на средната продължителност, през която се получава пенсия. Това са по официални данни на НОИ. Демографската ситуация е такава, че налага да ускорим даже съществуващия, а не да го забавяме, ръст.

Относно друга разпоредба, която според нас също влошава съществуващо положение е предложението за ръст на осигуровките. Тук очаквах тази спекулация как на бюджета на НОИ е лишен от милиарди поради намаляване на осигуровките, в същност това е една статична сметка. Правилната сметка, която отчита ефекта от намаляването показва точно обратното, в бюджета на НОИ за влезли за този период с 15 милиарда лева повече и обяснявам защото. Защото средната работна заплата, респективно средният осигурителен доход за времето след старта на реформата и след старта на намалението на осигуровките е увеличена три пъти у нас и заетостта е увеличена с близо 500 хиляди. Това са фактите, тоест повече хора внасят по-големи осигуровки в резултат на намалението на осигуровките. Като цяло приходите в НОИ се увеличават, а не се намаляват. Това се потвърждава и от резултатите и съпоставени с разчетите на старта на реформата. Всъщност приходите като процент от брутния вътрешен продукт са намалели с 10 % спрямо разчетите, докато разходите са се увеличили с 90 % спрямо първоначалните разчети. Тоест проблемът не е в намаляването на приходите толкова, колкото в увеличаването на разходите, в снижаването на средната ефективна възраст на пенсиониране и в броя пенсионери, което кореспондира и със средната продължителност на получаване на пенсия.

Друга причина да не подкрепяме предлаганото увеличение на осигуровките е това, че те са всъщност достатъчно високи. Мит е, че те са ниски. Всъщност данък труд у нас е 50 %. За да получи един работник или служител 100 лева чисто заплата, работодателят плаща 150 лева, 50.40 лева са осигуровките и данък доход върху физическите лица. Тоест съпоставен нетният доход на работника с разхода на работодателят данък труд у нас е 50 %. Ако се увеличат осигуровките с 4.5 този данък труд ще стане 57 %, което е безспорно пречка пред увеличаване на заетостта и което е безспорно пречка пред изсветляване на икономиката. Тоест увеличаването на приходите ние виждаме в ръста в икономиката оттам и в заетостта, в ръста в доходите, оттам и в осигурителния доход и в изсветляване на икономиката от ръста на икономиката на светло. Увеличаване на осигуровките е точно в обратна посока.

Изразяваме опасения, че няма достатъчно разчети за това до какво ще доведе увеличаване на коефициента до 1.5. Дали спестените пари, особено на този етап като не знаем как ще се реши въпросът с инвалидните пенсии, дали спестените пари няма да бъдат много по-малко от добавените. Всъщност най-голям ръст на дефицита имаме точно 2009 г., когато неразумно се увеличиха пенсиите с 20 % при срив в икономиката. Тогава имам ес 58 % ръст на дефицита за една година в НОИ.

Освен това увеличаването на коефициента на 1.5 всъщност какво прави? Той в по-голяма степен стимулира трудовия стаж и в по-малка осигурителния доход. Тоест това не е в посока отново осигуряване върху реални доходи, осигуряване върху пълната заплата. Това са нашите опасения по този раздел.

Последно завършвам с раздела предложения, по които може да се търси компромис и които подобряват съществуващия текст, но може да се направи още една стъпка. Относно възможността за пенсиониране с една година по-рано с по-ниска пенсия, да, наистина при 0.4 % месечно, което е близо 5 % годишно, при този среден срок за получаване на пенсии излиза, че е горе-долу едно и също, но то трябва да е малко по-неизгодно, за да не се превръща това в една отворена врата за намаляване отново на средната възраст за пенсиониране. Тоест ако този коефициент се увеличи, ако стане 0.5 % месечно, тогава ако лицето Х има възможност да работи до навършване на възраст, той ще предпочете да работи. А иначе ще се изкуши да се пенсионира просто по-рано.

Другият въпрос, по който исках да споделя мнението на АИКБ е във връзка с тристълбовия модел на пенсионната система. Предлаганите текстове в това отношение, става дума за свободата на избор между осигуряване в УПФ и ДОО, според нас предлаганите текстове подобряват в момента съществуващата ситуация, но според нас може да се направи още една крачка към отиване, това не е наша идея, тя е на други хора в тази зала, но ние подкрепяме енергично, може да се направи още една крачка към отиване към държавен капиталов фонд с индивидуални партиди с консервативно управление – само държавни ценни книжа и депозит БНБ. По този начин се управляват парите във Фонда за гарантиране на вземанията на работници и служители, има една прилична доходност и на практика безрисков, зависи изцяло от държавата и има корелация по този начин със солидарния публичен стълб.

Защо смятаме, че изборът трябва не трябва да бъде между втори и първи стълб, трябва втори стълб да надгражда първия и да се конкурират помежду си. Всъщност това е и препоръката на Европейската комисия в Бялата книга за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии, така се казва в Бялата книга. Оттам ни препоръчват многоканален пенсионен модел, включващ базова разходопокривна публична схема, която е допълнена от капиталови задължителни и доброволни пенсионни схеми. Всъщност най-добрите пенсионни системи, класирани от престижни организации в челото са именно такива тристълбови, триклонни пенсионни системи с втори задължителен капиталов частно управляем, на някои места е публично управляем, стълб. Това безспорно за нас е по-добрия вариант, който има и ползата като диверсификация, надграждане, той е и стимул за изсветляване на икономиката, защото при индивидуални партиди връзката между това върху какво се осигуряваш и това какво ще получаваш е още по-ясна, тъй като се съхраняват в индивидуални партиди, които се управляват и олихвяват и при растяща финансова култура и образование на нашето население безспорно ще е мощен стимул за изсветляване на икономиката. Благодаря.

ИВАЙЛО КАЛФИН: И аз ви благодаря, господин Велев.

Господин Данев, заповядайте.

БОЖИДАР ДАНЕВ: Благодаря ви, господин председател. Уважаеми социални партньори, аз няма да повтарям както мотивите, така и доказателствата на останалите работодателски организации и предложенията, които има за пенсионната реформа.

Ние подкрепяме значителна част от документа, който се предлага смятаме, че предложените промени е постигнат един предварителен консенсус и решават някои хронични проблеми на системата. Определено с това ние смятаме, че с тази реформа не са решени редица проблеми в пенсионната система и аз ще ги изброя тези проблеми, независимо че колегите ги споменаха тези проблеми.

Първо, това което се предвижда, плавният преход и плавния ръст на изравняване и увеличаване на пенсионната възраст, както и на изискуемия осигурителен стаж не отговарят на демографската картина на страната и особено като отчитаме миграцията. Затова работодателските организации заедно всичките предложихме да бъдат ускорени тези промени. Тъй като постоянната спекулация със средна възраст на страната като не трябва да се гледа средната възраст за страната, защото България има 15 на сто детска смъртност, за разлика от другите страни, които са сравними, имат 2 % детска смъртност, което се отразява на средната продължителност на живота в страната. Това, което каза представителят на АИКБ господин Велев важно е средната продължителност на получаване на пенсията, в която България е на челно място в Европа. В много от страните сравними и този ръст постоянно на средната продължителност на получаване на пенсията, което е свързано разбира се с други проблеми.

Нещо, което е много важно, господин Калфин, което мисля че има общ консенсус, но не искаме да го кажем, големият проблем на пенсионната реформа са инвалидните пенсии. Аз предлагам, разбира се ако е възможно, да набележим тези големи проблеми и да съставим пътна карата до края на година кои проблеми да решим и как да ги решим. Големият проблем инвалидните пенсии. Втори голям проблем санирането на системата от социалните плащания. За да може след това на основата на актюерските разчети на Националния осигурителен институт да се види с колко те да се увеличат евентуално осигуровките, за да може да се покрие дефицита в НОИ в рамките, за които говори министър-председателят, милиард и осемстотин милиона мисля, което говорихме като числа. Тоест във всички случаи категорично подкрепяме становището на Европейската комисия и Международния валутен фонд да отпаднат минималните осигурителни прагове, защото това е едно палиативно решение, което беше взето през годините и в момента то си е изживяло своята роля и фактически ние подпомагаме криенето донякъде на реалните осигуровки на реалните приходи от работна заплата в цялата икономика.

Предлагаме също в тази пътна карта, която ще направим как да решим тези проблеми, кога ще се върнем към неща, които сме обещавали и сме ги уточнявали, 50 към 50 на сто работодател работник, което беше решено предварително в конструкцията на системата. Кога ще въведем личната осигурителна вноска, пътна карта 2017, 2016, да, може би няма фискален резултат от подобна мярка, но първото нещо което е ще има прозрачност на бюджетите на институциите, ще има прозрачност кога са преведени парите от отделните институции, тоест те също трябва да има санкциониращ механизъм като се забави плащането да се дръпне бюджет, защото вие казвате – да, сумите се превеждат в рамките на годината, а месец по месец, господин Калфин? Не се внасят месец по месец, тоест те трябва да получават санкционни лихви както ние получаваме санкционни лихви като работодатели. Тъй като знаете как става трансфер в бюджет. И господин председателят на Националния осигурителен институт е тук, може да ви каже как се внасят. Във всички случаи, което е най-същественото може би, ние сме за намаляване на субсидирането на бюджета, но с решението на тези крупни въпроси. И ако ни е разработим съвместно със синдикатите една пътна карта как да решаваме проблемите до края на месеца, за да може да ми кажете че в края на 2015 г. сме приключили реформата, защото това е правилна стъпка, която правим сега, но крайно недостатъчна стъпка.

Следващият момент, за който никой не говори и ние много пъти сме го говорили, имаме съгласието на синдикатите, когато говорим за първа категория труд, включително член 69, никога не сме направили вътрешното разделение на хората, които са заети вътре дали са действително тежък или опасен труд осъществяват. Кажете ми тези, които дават номерата на колите дали имат тежък и опасен труд, много пъти сме го казвали. Или тези, които са секретарките на министрите или тези, които дават паспортите? Да, нямаме нищо против за хората, които са на опасни места, които имат тежък труд, никой не говори за този проблем колко са, какво е съотношението в тези министерства, което също е въпрос на уточняване. И това трябва да влезе в пътната карта по какъв начин трябва да бъдат определени. Не искам да влизам в детайлите, за които господин Велев говори за тристълбовата система, ние категорично подкрепяме тристълбовата система. Огромни проблеми ще има при прехвърлянето на вноските към Сребърния фонд, създаване на един огромен нов административен апарат, ако той капиталово ще управлява тези средства. Сребърният фонд досега, извинявам се господин Горанов, от вашите предходни министри е фактически така управляван, че печалбите са отивали в бюджета вследствие на приходите на Българската народна банка. Той е с отрицателна доходоностност. Това е истината. Решение има, да се дадат парите на БНБ, тя ги управлява, приходите на БНБ отиват в бюджета, не отиват във фонда. Това е истина и трябва да си говорим нещата в прав текст.

Предлагаме разбира се и редица други предложения, които са дадени в писмен вид, господин Калфин. Аз обаче искам да приветствам нещо, което Вие създадохте, една спокойна атмосфера за дискутиране, естествено имаше определени моменти, когато всички емоционално възприемахме нещата. Да вземем едно решение, че това е първа стъпка в крайната реформа на системата, да направим пътната карта, която всички знаем големите проблеми. Извинявайте милиард и двеста милиона са инвалидните пенсии годишно. Милиард и двеста милиона. Повече ли са, извинявайте, и триста ли. Извинявайте, всички знаем проблемите, няма хоризонталните връзки, извинявайте господин Калфин между вашето министерство и Министерство на здравеопазването. Няма хоризонталните връзки, какво ще правим? Катастрофално се увеличава броя на хората втора категория заети, катастрофално се увеличава броят на инвалидните пенсии, които имат и другите привилегии и ние си затваряме очите каточели нищо не е, това не е гигантски проблем на системата. Така че, хайде да отбележим нещата в пътната карта последователно, които трябва да решим заедно и да знаем, че в края на 2015 г. имаме реална реформа, която трябва да седне тук и министърът на здравеопазването да дойде и да видим как ще решим тези гигантски проблеми на системата. Благодаря ви.

ИВАЙЛО КАЛФИН: И аз ви благодаря, господин Данев.

Господин Домусчиев, заповядайте.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин Дозусчиев.

Господин Манолов!

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря ви. Ще се постараем, защото ние ще бъдем няколко човека, по-събрано да предложим това, което мислим. Аз ще направя първо двете бързи ремарки по повод на неща, които бяха казани преди мен. Казаното от господин Велев, че някъде извън България е имало допълнително задължително пенсионно осигуряване е вярно на пръв поглед. Дотолкова, доколкото такава формула като българската практически няма с изключение на няколко страни, а пък някои, в които имаше, вече приключиха, свириха го този мач – Полша, Унгария, честно казано не знам как е в Прибалтика, мисля че и в Словакия го решиха този въпрос. Очевидно е че схемата, по която ние работим търпи достатъчно много критики, но така или иначе ние решихме, че нещо ще поправяме вътре, няма да я ликвидираме поне за сега.

Що касае това, че ако ще се обвързва за пенсиониране с продължителност на живота и някой разбира под продължителност на живота само тази след пенсия, той изключително невярно разсъждава. Да, легитимно е разсъждението за това, че имаме висока смъртност и ако вземем универсалната средна продължителност на живота ще получим неверен резултат, аз съм съгласен, но ние нямаме право да изключваме при определянето на тази възраст периода, в който лицето е внасяло надлежно осигурителни вноски, но не стигнало до пенсия, тъй като тези случаи в България също не са малко. И ако за тази цел изработим един специален показател, който да ни даде средната продължителност на живота след навършване на начална възраст за работа, можем да постигнем нещо, което да стигне до средата и на казаното на министър Калфин за изравняването на възрастта на мъжете и на жените, жалко, че тук нямаме нито една женска организация, но колкото женски организации съм консултирал, те казват, че не приемат тази идея за изравняване на възрастта и че това по никакъв начин не е елиминиране на дискриминация, а утежняване на условията, които се поставят пред жените и то има едно единствено обяснение, когато жената се пенсионира по-рано, тя има по-дълго време възможността да работи и да получава пенсия, нищо друго. Така че въвеждането на тази мярка по-скоро е лишаване от права, колкото да кажем кухата идея, че се премахва някаква дискриминация, защото това по същество не е вярно. И така нека да влезем в същината на нашето изложение, което ще направим така, колегата Топалов ще говори за възрастта за пенсиониране и нашите съображения по тази тема, а колегата Попов, който съм поканил днес да се разходи до Министерски съвет да съобщи техните виждания по този въпрос на хората вътре от сектора, след което аз ще кажа всичко останало.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Заповядайте.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря.

Заповядайте, господин Попов!

ВАЛЕНТИН ПОПОВ: Благодаря ви господин вицепремиер, уважаеми дами и господа моля да ме извините, че ще споменавам две неща, които са общоизвестни.

Първо, че не пенсиониращите се по реда на чл. 69 от КСО са проблема на пенсионното осигуряване и на пенсионната система, а не са първо, защото пенсионираните по реда на този текст са около 4 % от всички пенсионери, това са официални данни.

Второ, например за миналата година броя на новоотпуснатите пенсии по реда на чл. 69 от КСО и броят на прекратените пенсии поради смърт е приблизително равен.

Трето, факт е, че държавните служители в това число и държавните служители от сектор „Сигурност” си понесоха тежестта, заради това, че държавата изплаща изцяло осигуровките им.

Въпреки това и по това нещо имаше един много интересен консенсус преди четири години на една среща, на която господин Данев беше така добър да бъде домакин. След едно предложение на министър Симеон Дянков държавните служители в сектор „Сигурност” да поемат своята осигурителна тежест на тази среща доколкото си спомням господин Данев, имаше и други присъстващи, ние след петнадесет минутен разговор достигнахме до общото мнение, че точно така трябва да бъде.

Предложение от вицепремиер, пълен консенсус на синдикати и работодатели, но нещо така и не се случи. Ние продължаваме да сме на позицията, че е добре това да стане. Да, доза популизъм има в него, но е добре да стане. Също както има доза популизъм и в тази пуста минимална възраст за сектор „Сигурност”.

Не е вярно, че няма минимална възраст за пенсиониране. Няма я формулирана като такава, но дефакто я има и тя се състои от сбора на две цифри. Минималната възраст, при която можете да започнете работа в сектор „Сигурност” и минималният осигурителен стаж, който се изисква, за да получите право на пенсия.

Това е фактическата минимална възраст, при която може да се пенсионира някой от сектор „Сигурност” и аз веднага ще ви кажа какво се случи там.

За започващите в тази система или тези системи работа до преди десетина години тази минимална възраст беше 18 плюс 20, 38, като към нея след това шоково, рязко бяха добавени още 5, след това още 2 и тя стана 45, 46.

В момента се предлага с въвеждането на 52 години и 10 месеца към тези 45 – 46 да се прибавят още едни 7 – 8, пак шоково. Иначе господин Калфин, адмирации за тезата ви, че някои неща трябва да стават плавно.

В случая обаче, що се касае държавните служители в сектор „Сигурност” досега при нас нещата винаги са ставали рязко и шоково.

Какво е това плавен преход, ние на собствен гръб никога не сме усетили и се очертава пак да не можем да го усетим.

На базата на това, което казах до тук ние разглеждаме въвеждането на минимална възраст за държавните служители в сектор „Сигурност” не като нещо належащо от финансова или икономическа гледна точка, а по-скоро като въпрос на морал и на солидарност. И понеже разбираме от морал и от солидарност не възразяваме срещу въвеждането на тази минимална възраст.

От друга страна, е малко трудно да приемем едно механично осредняване на възрастта, при която фактически се пенсионират служители от сектора, тези 52 години и 8 месеца, защото най-малкото не ни е известно да е правен анализ кои са тези, които се пенсионират на 48 и кои са тези, които работят до пределната възраст за работа в сектора – 60, което пряко кореспондира с нещо, което чух и от двете страни на масата, и което Синдикалната федерация на служителите в МВР е подкрепяла от самото си учредяване, че държавната служба в Министерството на вътрешните работи, би трябвало да бъде диференцирана на база тежест, физическа и психическа и стресогенни условия.

И когато обсъждахме при някои срещи и с вас господин Калфин и със заместника ви господин Николов, и вътре в МВР, целия този пакет, ние го предложихме. Защото по един начин изглежда работата на началник отдел в главна дирекция без значение дали ще е „Пожарна безопасност” или „Гранична полиция” и по съвсем, особено ако целият му стаж в системата е преминал в рамките на тази „Главна дирекция” и съвсем по друг начин изглежда труда на този, който влиза с шланга и пожарогасителя в огъня или на граничния полицай в калта по турската граница.

Ние предложихме такова диференциране, за съжаление това очевидно не беше възприето без в интерес на истината да сме чули някакви аргументи срещу това, както между другото не чухме и сериозните аргументи, защо точно 52 години и 10 месеца, а не 52 години и 2 месеца, 53 години и 1 месец или 50 както предложихме ние.

Това са двете неща плюс третото, което предложихме, и което се промъкна, но в някакъв изключително осакатен вид в проекта. Ние настоявахме и ще продължим да настояваме за реален гратисен период, защото очевидно е, че не може да бъде защитен с каквито и да е поне досега не е била защитена с някакви логични аргументи тезата, че това трябва да стане утре.

Предлага се в проекта до края на 2018 година да имат правото на размисъл тези, които ще придобият право на пенсия при сегашните условия до края на годината. Много ли ще натежи на осигурителната система, ако тези три или четири години, бъдат дадени за всички държавни служители в сектор „Сигурност”.

Не успяхме да чуем наистина сериозен аргумент и против въвеждането на този гратисен период и аз ще ви кажа какво предлага той.

Този гратисен период предлага плавно, но в малко по-друг смисъл преминаване към някои неща вътре в системата.

Уважаеми дами и господа, с което ще приключа, трябва да ви кажа,че българският полицай, българския пожарникар, надзирателя в българските затвори, защото става дума не само за МВР, не само за МО, става дума за ДАНС, ДАТО и някои други агенции.

Тези държавни служители към момента са жестоко демотивирани. Това е рязък скок, който в момента се предлага и то без някакъв гратисен период, за който ние ще продължим да настояваме ще увеличи тази демотивация до размери, които ще заплашат със срив системата и това не са силни думи. Ние изследваме мотивацията на служителите в МВР и служещите по Закона за МВР поне от четири години. Тенденцията е изключително неприятна и за нас, които работим в системата и тя ще става все по-неприятна за хората, за които сме поели ангажимент да помагаме и да се грижим.

Благодаря за вниманието.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Ако ми позволите, аз много набързо ще довърша нашите неща заради избора ми да представя нашето становище. Не останаха много неща за казване извън становището, което се надявам да бъде внимателно прочетено, защото в него има и технически предложния, тук говорихме повече за принципи.

По възрастта за пенсиониране последно две неща ще добавя, като едното е частично, а другото по-общо.

Частичното е, че за разлика от всички останали, аз приветствам последното ви предложение за определяне пенсионна възраст на балерини, балетисти и танцьори. Не приемам логиката, по която ги сравняваме едни с други, нито балерината ще стана миньор за да разбере, какво му е на миньора, нито миньора ще стане балерина за да разбере на нея какво и е, как си чупят краката и какви неща се случват и как дишат същият прах по сцените, но да не навлизаме в същината и дълбочината на тази материя.

Оттам нататък в крайна сметка понеже споменахме това, че някой ден иска ми се да е далеч преди 2038 година ще създадем някакъв обективен показател, който да определя пенсионната възраст, като отново дебело подчертавам, не можем да вземем според мен, макар че ми е лесно да спекулирам и да кажа да вземем само цялата продължителност на живота, но си давам сметка наистина за тези неща и за смъртността във възрастта преди навършване на началната възраст, на която е позволено да се работи, но може да се изработи един такъв показател, да кажем от 15-тата възраст нататък каква е възрастта и средната продължителност на живота на хората да се вземе предвид.

Говорейки за максимално осигурителния доход повтарям старо предложение на „Подкрепа” нормално би било да отпадне максималния осигурителен доход, дотолкова доколкото той имаше смисъл преди да бъде въведено т.нар. плоско данъчно облагане. Максимално осигурителен доход като величина прави данъчно осигурителното изземване регресивно. Тоест доходите над максималния осигурителен доход се облагат от сума между осигурителна вноска и данък и колкото стават по-големи с толкова по-малък процент.

Спасението при запазването на максималния осигурителен доход е въвеждане на един допълнителен етаж на облагане на дохода над размера на максималния осигурителен доход, какъвто и да е той в момента, който бил направил това изземване плоско. Ако ще сме за плоското изземване докрай.

В противен случай нормално би било да отпадне максималния осигурителен доход.

Идеята да създадем някаква нормална зависимост между минималния и максималния осигурителен доход, ако той се запази е нещо, по което си заслужава да се работи. Има една поредица от методики, които могат да бъдат възприети, но въпрос е да бъде обективна тази данна. Една малка ремарка към казаното за давностите за осигурителните вноски.

Не знам какво се случва да кажем за правата по солидарната система да бъдат по някакъв ред покрити за сметка на другите участници. Не знам какво правим с капиталовата сметка обаче, тогава когато вноските по допълнителното задължително осигуряване не бъдат издължени в определен срок, те покриват ли се с давност и какво става тогава с партидите на тези хора и със средствата, които се натрупват за тяхна сметка. Хубаво е да се помисли по тази тема, защото това ще създаде проблеми.

Говорейки за преминаването от капиталовия в солидарния стълб ние категорично считаме, че там трябва да има някаква граница. Нормално е, ако един човек извърви целия цикъл еднократно вече да му е дошъл акъла и да знае с какво се е хванал. Ако от НОИ е отишъл в капиталовия стълб и се е върнал в НОИ вече трябва да знае къде се намира макар, че пътят трябва да е обратният. Капиталов стълб – НОИ – капиталов стълб, защото това е възможността, която по-често ще се появява. Но като споменах първата възможност ние категорично не сме съгласни не избралите лица, които постъпват на пазара на труда и не са избрали дали да участват в допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсални пенсионни фондове да бъдат насочвани натам против тяхната воля и в този смисъл е предложението, което преди малко спомена господин Велев, на което ми се струва, че по някакъв начин съм автор, да се създаде един капиталов стълб в НОИ, в който тези средства да постъпват и да бъдат управлявани по начин, по който говори господин Велев. Единствено и само в този смисъл, когато лицето получи просветление и реши, че може има смисъл да се мести в универсален частен пенсионен фонд, то може да го направи.

И само тук отварям една малка скоба, че по такива емпирични изследвания към момента около 60 % от лицата участващи в допълнителното задължително пенсионно осигуряване са били служебно разпределени, следователно те не са знаели какво вършат и тяхното незнание не бива да бъде основание да продължава тази система да функционира по същия ред.

Говорейки вече за таксите, които се събират при универсалните и при професионалните пенсионни фондове аз считам, че входната такса абсолютно неправомерно се събира от лицата през техните вноски. Такса, цитирам работодатели, нещо което съм слушал хиляда пъти от тях, таксата е нещо, което се плаща за извършена услуга и размерът и е равен на разхода, който прави извършващия услугата. Надявам се точно да цитирах.

Тази такса определяна в процент от нещо е абсолютно измислена такса, като размер. Още повече, че срещу тази такса осигуреното лице не получава нищо. Вноската се събира от НАП, ако тези 5 % са непременно да речем за събиране на вноски, то тогава господин финансов министър нека да отидат в НАП, защото НАП е институцията, която работи, НАП е институцията, която след това поименно разхвърля тези средства и тук достигаме до следващото нещо, което аз предлагам.

В информацията, която се предоставя на осигурените лица, защото чух много да се говори за доходността, ама тя да се изчислявала ли по номиналната доходност, да се публикувала реалната ли, слушах един безумец в една комисия в Народното събрание, който обясняваше за методи „Клифо” и „Фифо” и за някакви парични претеглени стойности и такива работи и този дебат ще продължава до момента, в който ние да не дадем на осигуреното лице следната справка. Вашите средства събрани с натрупване от деня, в който са започнали да ви се правят и състоянието на партидата ви в момента, ама дали ще е клифо, фифо и не знам какъв претеглен метод мен тази работа не ме занимава, но да има двете числа, събрани средства с натрупване и средства, с които разполагаш в момента. Разликата между двете числа дава какво – доходността, а всеки да си изчислява си поиска.

Така, че разбира се в тази справка биха могли и трябва да бъдат посочени данни за таксите, които са удържани и т.н. и достигаме до таксата за управление. Таксата за управление в момента се определя на база нетната стойност на актива, което е абсурдна работа. Активът нараства най-вече заради това, че нарастват вноските вътре, които се правят в него, предимно от това. И да се удържат такси върху това нещо е напълно неприемливо. Нормалното нещо, би било тази такса да бъде резултат, да бъде върху резултата от управление. Тоест осигуреното лице и фонда, който управлява неговите средства да си разделят доходността, такава каквато тя е постигната и понеже достигнахме до доходността недопустимо е закона да позволява частните пенсионни фондове да формират отрицателна доходност, тоест да работят на загуба, каквато възможност към момента съществува.

Настояваме тази възможност да бъде премахната в закона.

Последното нещо, което по тази тема искам да кажа е да бъде въведена забраната частните пенсионни фондове да инвестират в колективни инвестиционни схеми. Частните пенсионни фондове са колективни инвестиционни схеми. Тогава, когато една колективна инвестиционна схема инвестира в друга колективна инвестиционна схема означава, че нещо по този път съвсем сериозно не е наред. Изключвам това нещо, което най-напред се вижда, че става дума за свързани лица, подставени и т.н., създадени да не влизаме в тази тема, но колективна инвестиционна схема да инвестира в друга колективна инвестиционна схема, това е български принос между другото в тези неща, доколкото аз съм чувал, чел и съм се интересувал, но ми се струва, че трябва да бъде забранено поименно.

И тъй като отнех достатъчно много време спирам, а всичко останало го пише в нашето становище.

Благодаря ви.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря ви господин Манолов.

Заповядайте, господин Яначков!

ЯНАЧКОВ: Благодаря ви господин вицепремиер, уважаеми господин министър, дами и господа, само няколко думи ще кажа аз, разбирам, че в това обсъждане сигурно сте преценили, че не е необходимо да се коментира и една друга тема, която е много силно свързана с ранното пенсиониране и аз просто искам да обърна внимание на нея. Става дума за това, че и в обществото се създаде така впечатление и в закона пише, че се очаква, че добре и перфектно осигурявания категориен работник трябва да очаква да поучи ранна пенсия, само на база на една четвърт от осигуровката, която е правена за него. Ние и с вас говорихме и да се очаква, че един добросъвестен работник при добросъвестен работодател, при перфектно изпълнение на задълженията си към осигурителната система трябва да се очаква, че този работник, след като е изпълнил всички законни изисквания да се пенсионира той трябва да отиде да се пенсионира с пенсия, която да е в много пъти по-малка от това, което му се полага върху цялата осигуровка, която е правил е недопустимо.

Разбирам, че това което вие предлагате сега и в дискусията, която беше развито засега закърпва нещата. Досегашното действие на параграф 4 намира развитие и решение в предложението, което правите и ние смятаме, че това е добре, но не е добре окончателно, защото записа в закона, че осигуровката от 12 %, която и в закона е записана, че е осигуровка в допълнително задължително, но тя е допълнителна. Той се осигурява и ако ги изброим 25 % с неговата вноска от работодателя, веднъж, след това още 12 % станаха 37 % и 12 % от държавата – 49 % е вноската за един категориен работник и той след като добросъвестно е решил, че може да си жертва живота и здравето ще отиде да работи там, но ще получи 10 години по-рано пенсия, и той получава 10 години по-рано пенсия, не само защото е осигуряван, а защото е поел риска да живее по-малко. Данните посочват, че тези хора живеят 10 години по-малко. Времето на получаване на пенсия на първа категория е равно с времето на получаване на пенсия на трета категория. Не отварям дебат по това. Ние ще продължим да го коментираме това нещо. Може би и в контекста на предложенията на господин Данев за по-нататъшно развитие и доизчистване на пенсионната система в страната. Това нещо трябва да намери решение, защото е абсурд да се смята… Според мен, няма разумен човек, който може да смята, че може да се натрупа такава сума, че да се получи нормална пенсия.

По отношение на пенсионните фондове - могат ли да плащат? Могат разбира се. Адекватна пенсия на вноските, които отиват при тях могат, но само на вноските. Това не може да покрие очакванията на хората и нашите желания и очаквания. Така, че това според мен се нуждае от известен ремонт, като текст в закона, защото то така е било и писано, но 2003 година е изменено, отпаднало е. Записано е, че е допълнителна пенсия. Тази вноска е за добавка, за допълнителна пенсия, а не за цяла пенсия.

Другото, на което искам да се спра съвсем накратко. Тук от работодателите чух от почти всички, но конкретно господин Данев, предложи да се направи една преоценка на категорийните работници. Аз веднага казвам – да.

И веднага искам обаче да ви обърна внимание, че ако тя е достатъчно прецизна, хората които като бройка като число са в първа категория трябва да се увеличат поне с още една трета, защото тези, които сега са втора категория механично бяха преведени от тези, които бяха първа категория, това са механо, електро персонала, които работят при същите условия, даже при много по-голям риск, твърде често от технологичните работници, но чисто механично бяха извадени от първа категория и сега са във втора категория и за това данните, които виждаме, и които НОИ дава за втора категория работници са най-неблагоприятни от всички категории работници и ако погледнете данните ще видите, че и времето на получаване на пенсия, и времето на живот по-често прилича до този на първа категория, отколкото до този на трета категория, така че аз казвам ОК ние сме за, съгласни сме това да стане. Винаги сме заявявали, че там където реално са се изменили условията, където риска е минимизиран или отстранен защо да не се извърши промяна. Ние сме съгласни и не само по това и по други наредби работим с работодателите но не сме съгласни механично да стават тези неща.

Това исках да кажа, като изцяло се присъединявам към това, което беше казано от колегите и особено от нашия президент.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Ако позволите господин Калфин, вицепрезидента на синдикат „Огнеборец”, който е основен член на КНСБ също иска думата.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Заповядайте, но колеги ще ви помоля всички идвате и знаете, че всеки може да доведе по двама души. Радваме се да чуем всички мнения, но нека все пак да бъде по-кратко това, което се говори.

ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА СИНДИКАТ „ОГНЕБОРЕЦ: Уважаеми министри, заместник-министри, господа представители на работническите организации, колеги синдикалисти, аз ще допълня само с риск дори някъде да се повторя, това което каза и колегата Попов относно служителите пенсиониращи се по чл. 69 и така предлаганият проектозакон за изменение и допълнение на Закона за КСО.

Преди известно време беше адресирано до вас и ви изпратихме предложения подписани от няколко синдикални организации в Министерството на вътрешните работи и няколко организации от военни структури. Видяхме, че някои от тях са залегнали, а други не са приети. Естествено може да има и някакви причини, това може би вие ще кажете. С риск да се повторя и да повторя думите на господин Попов относно поемането на осигурителната тежест и всички поемане по равно на осигурителната тежест, както и увеличаването на пенсионната възраст действително в последните години в сектор „Сигурност” служителите може да прозвучи нескромно, но понесохме доста голяма тежест, като веднъж осигурителният стаж за пенсиониране беше увеличен с пет години рязко, а след това от 1 януари 2012 година с още две години, а сега се очертава при тази предлагана от вас възраст да се увеличи с 7 – 8 години, което съгласете се, че няма как да го приемем и ние така рязко да се вдигне осигурителния стаж и същевременно да се наложи минимална възраст за пенсиониране.

Относно предлаганата минимална възраст за пенсиониране първо, да действително в знак на солидарност приемаме да се въведе минимална възраст за пенсиониране и това ще бъде голям прогрес за вас в интерес на истината. Въпреки, че чух доста коментари от колеги, че навсякъде в НАТО и в Европа има минимална възраст за пенсиониране, но не е така. Аз ще ви кажа, че например в Република Словакия при 15 години осигурителен стаж за служба в структурите на пожарната безопасност и защита на населението служителите могат да се пенсионират с 30 % от основното им възнаграждение естествено пропорционално при по-голямо прослужено време размера се увеличава. Има и други страни, но не искам да задълбавам в тази тема, както и колегата Попов каза, че относно осигурителната тежест на пенсионната осигурителна система от служители по чл. 69 няма такава и по ваши думи и по думи на господи н Бисер Петков, дори след увеличаването на осигурителните вноски за ДОО през 2012 година с 20 % това още повече изчисти тази сума, която беше недостатъчно около 250 милиона, ако не ме лъже паметта.

Така, че не чухме въобще никакви аргументи относно тежестта за пенсионно осигурителната система от служители по чл. 69.

Преди малко споменахте, много внимателно ви слушах, че се предоставя възможност на служителите, които имат право да се пенсионират същевременно да останат да служат без да им се прекрати служебното правоотношение. Да, точно така е в мотивите е изложено това, обаче в проекто закона никъде не го видяхме, така че има внесено до вас предложения подкрепени от всички синдикални организации в Министерството на вътрешните работи, включително е подписано и от министър Бъчварова, че трябва да се направят едни козметични промени относно текстовете.

Относно минималната възраст за пенсиониране категорично не можем да приемем тази минимална възраст от 52 години и 10 месеца влизаща от 1 януари 2016 година. Нашата позиция сме я изразили в становището, че ако се налага такава тя да бъде 50 години и ще ви кажа защо.

Защото и в интерес на истината никъде не можахме да видим и поне аз не можах да се запозная какъв ще бъде крайният ефект и какви разчети са направени при една минимална възраст от 50 години или от 52 години и 10 месеца и нарастване до 55 годишна възраст.

Също така повярвайте ми тази възраст за някои служители, не говоря за всички, тук подкрепям включително и думите на господин Данев, за някои категории служители в Министерството на вътрешните работи тази възраст трябва да ви кажа, че е една нормална възраст за пенсиониране. Оттук натам вече нещата стават много сложни. Рискуваме някои служители да не могат да се пенсионират и да излязат на свободния пазар на труда.

Преди малко казахте например, че може да се преназначат на други длъжности и т.н., да не са на терен, да не работят и да не са в специализираните отряди. За съжаление структурата на МВР така е направена, че израстването или преместването на други длъжности се осъществява само по вертикала, но за да се осъществява по вертикала трябва да имат необходимия ценз и необходимото образование. Тази промяна ще засегне и налагането на тази минимална възраст точно тази категория служители, които работят на терен, които са със средно образование, и които нямат възможност да израстат във вертикалата и да кажа най-образно да се добере да седне до бюро. Точно обратното, тези служители от започването си на служба в тези структури до пенсионирането си работят само на едно и също място.

Рискуваме тези служители да излязат на улицата и сега имаме такъв проблем и това е при обединението на структурите на „Гражданска защита” със структурата Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”.

Служителите от ГД „Гражданска защита”, които бяха част от тях не всички, но част от тях, понеже нямат необходимият осигурителен стаж изисква закона, а при навършване на 60 годишна възраст те излизат на улицата на свободния пазар без да могат да се пенсионират. Рискуваме да повторим този проблем и с голям брой категория служители, които работят и извършват оперативни дейности.

Знаете, че преди известно време в много кратък период от месец февруари беше направена една поправка в Закона за Министерството на вътрешните работи където вече има и трета категория служители и това са служители по Закона за държавния служител и това са точно служителите, които изпълняват административни длъжности. Да, периода ще бъде дълъг, който ще трябва във времето да се извърви, и цялата администрация да премине към Закона за държавния служител и естествено да не се пенсионира при такива облекчени условия, както служителите извършващи оперативни дейности, но пак е положено началото.

Казваме, че и ние имаме някои забележки, които сме ги представили пред бившия министър на вътрешните работи, че по този начин нещата няма да се решат много бързо, но за съжаление всичко опира до финансови средства и това е най-оптималният вариант, който можеше да се предложи към този момент.

Така, че още веднъж относно възрастта не можем да я подкрепим минималната възраст. Относно гратисния период според нас, да не се повтарям с колегата Попов, който каза, че нека да остане за всички служители не само, за тези които правят условията за пенсиониране до края на 2015 година, а да остане за всички до 1 януари 2019 година.

Естествено приветстваме създаването на отделен фонд въпреки, че слушам много мнения и от специалисти, че са против това, но в крайна сметка трябва да се спрат тези спекулации, че другите категории работници поемат осигурителната тежест на служители по чл. 69.

Това абсолютно го приветстваме, защото не можем да неглежираме и да скрием това, че се създава едно напрежение и това е един лост за манипулиране на обществото в някои дадени моменти относно служителите пенсиониращи се по чл. 69, естествено в техен ущърб.

И като заключение ще кажа, господа нека погледнем по-обективно на дейностите, които извършват тези министерства. Да не забравяме в момента в каква обстановка е изложена държавата и какво се случва между нас. Повярвайте ми, че много дори голямата тежест и всичко това ще се понесе от тези служители на тези ведомства. Така, че благодаря ви, приключих изказах моите съображения и бележки относно проектозакона.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Ще ви дам думата абсолютно по изключение и за една минута, защото допуснахме да участвате. Има други начини.

ИВАН ПАВЛОВ: Ще се възползвам, тъй като колегите вече говорят по текстовете на чл. 69 и предлаганите промени да продължа изложението в тази посока.

Всъщност нашите синдикални организации приеха доста добре предложенията, които се правят като пакет и има развитие в нашите позиции и очаквахме да има дебат наистина и да сближим позициите, до достигането на едни оптимални параметри, които да се приемливи за всички.

До момента не се случва. Ние разбира се сме за реформа, но за реформа там където трябва и точно колкото трябва. В случая ситуацията,че с предложенията по чл. 69 се цели решаването по-скоро на психологически проблеми отколкото на икономически. В този дух на мисли ние се солидаризираме и приемаме предлаганото въвеждане на минимална възраст. Всъщност от целия предлаган пакет два са спорните моменти в размера на предлаганата възраст, минимална възраст повтарям, и в т.нар. гратисен период, който ние определяме като псевдо гратисен период, защото той няма характеристиките на гратисен период и няма да засегне изобщо нищо съществено.

В следствие на предлаганите промени през последните години сектор „Сигурност” и условията за пенсиониране в сектора нямат тези проблеми, за които вие тук споделяте по отношение останалите елементи на пенсионната система и само за сравнение. Мъжете и жените в сектор „Сигурност” се пенсионират при равни условия. Няма разлика между мъже и жени, това вече е минало за нас.

Също тежест върху бюджета на НОИ. Още в началото на 2013 година този проблем е забравен с повишението на осигурителните вноски, тоест сектора въобще не генерира тежест върху бюджета на НОИ и от тази гледна точка проблема е решен.

Тоест наистина са взети популярни макар и тежки решения, вдигната е възрастта достатъчно много, така че би могло все пак да се помисли върху компромисния вариант да се запазят някои параметри от добрите постижения на системата, тъй като мога да ви кажа директно, искаме да цитираме Европейския опит.

Европейският опис посочва следното, условията за ранно пенсиониране на служителите от сектор „Сигурност” са напълно идентични с условията за ранно пенсиониране на френския сектор за сигурност. Тоест модела, който ние прилагаме в осигурителната система по отношение на чл. 69 напълно препокрива условията, които се ползват от френските полицаи и от френските сили за сигурност.

Оттук нататък няма нужда да връщаме плавно и поетапно с мек подход назад нещата. Напротив, нека да вървим напред, подели сте правилно посоката и ние ви подкрепяме, просто редуцирайте и се опитайте да намерите онзи допирен момент, с който да приемем, че няма да обслужим само определени среди в сектор „Сигурност”, които министър-председателя определи като „чантаджии”.

Защото предлаганата възраст, която вие така подсигурявате на 52 години и 10 месеца, но тя не е 52 години и 10 месеца, а е 55 години, реалната възраст която се предлага като минимална, ще обслужи само и единствено административния състав на тези ведомства, а няма да засегне положително, а напротив негативно ще доведе до рязко състаряване на състава зает с преките функции и ангажименти към обществото и защита на държавния интерес.

Благодаря за вниманието.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря ви господин Павлов, мисля че доста подробно днес обсъдихме всички тези въпроси. Ще помоля тогава, когато особено на представителите на синдикатите, които говориха последни, тогава когато се представят и пред вашите членове числата да бъдат обективни.

Първо, в законопроекта влиза това, което вие не сте го видели, за възможността да се работи и да продължи след това, в смисъл човек да се пенсионира и да продължи службата си, не е вярно че не присъства. Ако се интересувате къде е, колегите ще ви помогнат да го намерите.

Второ, по отношение на миньорския труд абсолютно не е вярно, че се увеличава със седем години възрастта и ще ви кажа защо?

Защото има един текст, който беше приет тогава когато се затваряха много мини и вие го знаете много добре, тогава когато се говори, че при ликвидация на дружество тогава работещите в него миньори имат право да се пенсионират по-рано.

Сега ликвидация на дружества имаше един период, в който много мини се затваряха, а сега се оказва в някои случаи, това го е намерила и практиката на НОИ, че ликвидация на дружество за някои работодатели означава да си закрие фирмата и да я преоткрие на следващия ден.

Така, че това, бихме могли да говорим и да приеме и това е само за случая, тогава когато се затваря, когато се ликвидира съответното дружество. Ние говорим за принципен въпрос за възрастта, а не за този отделен случай. Отделният случай сме готови даже тук имахме някои идеи как можем да ги обсъдим, но не така, че да стимулираме заобикалянето на правилата.

Нека да не говорим, че се повишава, миньорите не се пенсионират на 45 години в момента и вие го знаете това нещо. Не говорим за това нещо и нека да сме коректни тогава, когато се предостави информацията.

Тогава, когато променяме системата отново казвам, че всеки трябва да направи някакъв компромис. Ранното пенсиониране остава, то не може обаче да остане непокътнато. Идеята за въвеждане на възраст отново казах тя е фактическа и между другото давате пример и от други страни ще ви кажа, че България е единствената страна, в която се плаща пълна пенсия и пълна заплата на пенсионираните, няма други държави в Европа и желанието за ранно пенсиониране особено с мотива, че човек си е изчерпал физическите възможности ще се охлади много бързо, ако се въведе имаше такива предложения в обсъжданията, този който получи пенсия да получава пенсия. Започне ли да работи да му се спира пенсията. Тогава изведнъж ще изчезне желанието за ранно пенсиониране и след това продължаване на работа, не го подкрепяме това нещо, аз поне не го подкрепям заради ниските пенсии, но пак казвам погледнете другите страни, там се облага или се спира единия доход.

Така, че желанието за ранно пенсиониране понеже човек се е изчерпал и не може повече да работи, не може да извършва този труд някак си той тогава знае, че излезе ли от системата остава само на пенсия и продължава да стои с нея. Това не го правим в България и ще моля също да го отчетете. Тогава, когато искаме действително да се направи разграничение в системата на МВР, да вярно е започна със Закона за държавния служител има категории, те са за новопостъпващите. Е, кога тогава ще се направи това разграничение? Има и предназначена колко процента, доколкото разбрах 15 % от състава. Така, че тогава когато говорим за разграничаване реално на кой действително върши тежка работа и кой не върши тежка работа тук очакваме от вас и предложения в тази посока и аз съм чувал от представители на синдикатите в тези ведомства действително сериозни предложения. Запазването на сегашното положение очевидно, че тук даже да не говорим за финанси, а говорим за справедливост в труда и станаха ясно много случаи, така че това, което сме направили е максимално според мен добро и справедливо. Ако един човек, който върши тежък труд, казвате среднист и пожарникар, реши, че не може да работи повече от 47-та, 48-та си година и напусне, той съм сигурен, че няма да стои в къщи от 48 години. В момента, в който навърши възрастта дали е започнал следваща работа или не е започнал той си запазва правото на пенсия, нещо което в момента го няма. Така, че този човек е гарантиран, че той на тази възраст ще си получи пенсията и ще продължи след това да получава този доход независимо дали работи или не работи. Така, че нека да погледнем нещата в целостта си. Действително вие казвате сега не става дебат, ние шест месеца го водим този дебат в този състав на експертно, на политическо, на равнище ръководство и т.н. Всички неща сме ги разнищили максимално. Опитваме се да предложим нещо, което да бъде действително максимално приемливо.

Колеги, ако позволите и знаете, че тук от формално решение няма нужда, но аз искам да обобщя като започна…

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Може ли един последен въпрос, защото пак така се смути душата ми по повод така нареченото изравняване на пенсионната възраст на мъжете и жените. Ако идеята е възрастите да бъдат изравнени съществува и подхода тази за мъжете да слезе до тази за жените, ако целта е да бъдат изравнени. Има и един междинен вариант от чисто фискална гледна точка. След като ще се изравнява тази на жените може да бъде свалена тази на мъжете и да се срещнат някъде по средата, ако ще търсим фискалния ефект, който е също обективен критерий, но кажете си го ясно. Вие искате допълнително да вдигнете пенсионната възраст на жените нагоре извън останалите увеличения на тази възраст, а не да ги изравнявате. Това лицемерно говорене не помага на никого. То не е ваше, то едва от Брюксел, само че ние обичаме да повтаряме техните приказки със същите изречения. Става дума за допълнително увеличение на възрастта на жените извън всички останали увеличения.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин Манолов, ще ви запозная с едни много симпатични жени, които не са от Брюксел, а са от България и имат техни организации, които протестират срещу това, че жените получават цял живот много по-ниски доходи от мъжете. Една от причините е това и вие добре го знаете, особено тези, които излязат в пенсионна възраст.

Другият начин е, да въведем някаква различна формула по пол, там обаче ще се объркаме, защото има средни случаи.

Ще ми позволите да обобщя, благодаря ви за всички, а не само за днешния разговор конструктивен, но и за тези шест месеца много усилени и тежки понякога доста остри разговори и приказки, които си разменихме.

Мисля, че има съгласие по няколко неща.

Първо, че е необходима промяна в пенсионната система.

Второ, че това усилие, което го правим в момента е полезно.

Трето, че подходът, би трябвало да бъде точно такъв да се огледа и приходната, и разходната част, да се погледнат всички категории, които участват и като се прави промяна, да не се прави на парче, а да се направи по възможност за цялата система.

Приемам и това, което господин Данев предложи ние така или иначе продължаваме на следващия етап работа с пенсиите за инвалиди. Действително важен проблем, говорили сме защо сега не можем да го решим имаме нужда от няколко месеца и ще работим заедно, така че да намерим правилното решение.

Темата свързана с пенсионните фондове също предстои. Това, което видях от Комисията за финансов надзор бяха десетки страници законодателни предложения – 71 стр. там действително и комисията някакви нови предложения дава, въобще сигурно там ще има доста теми, по които ще говорим.

На четвърто място, ще продължим и в момента работим по начина, по който се определя минималният осигурителен доход и минималната работна заплата, дано намерим някакво решение. Между другото мисля, че днес Европейската комисия пак ни приканва към това решение, много различни мнения има, дано да успеем да направим каквото ще направим и още една тема, след като казваме, че тези възрасти, които въвеждаме и които са целеви ще се достигнат един ден са максимални може би си струва да започнем разговора след това, пак регулациите, които са в повечето европейски страни са в зависимост от продължителността на живота оттам нататък да се мести възрастта и да помислим в България какъв механизъм бихме могли да използваме, без да си поставяме срок, но поне да започнем разговор примерно добре – 65, оттам нататък, за да е достатъчно стабилна системата да има някакви обективни критерии, които да влияят на това повишение на възрастта. Това са теми, по които продължаваме да работим и то без прекъсване. Има несъгласия, което се вижда и което се отчита и то е по няколко теми. От страна на работодателите основното е свързано с осигуровките и увеличаването на осигурителните вноски. Поставят се темите свързани с болничните листа. Много плавния ръст, който се поставя от всички представители на работодателските организации за увеличаване на възрастта. Има и няколко теми, които ги обсъждаме от доста време, като личните вноски и т.н. очевидно е, че този разговор ще продължи.

От страна на синдикатите основната тема доколкото разбирам, която е проблемна в това предложение е възрастта особено за категорийните работници и за тези, които рано се пенсионират. Максималният осигурителен доход, който не се засяга в тези решения и който не се засята, защото не виждам решението и пресечната точка, но е тема, която стои и въпроси свързани с приходната част, които и господин Димитров постави, давностния срок, административните наказания и т.н. Очевидно е, че това са различия, които ги констатираме виждаме ги и по тях ще продължим да работим.

Ако ми позволите с едно такова заключение да приключим точката и да преминем към точка 3 и точка 4

Заповядайте!

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Извинявам се, че отново вземам думата, но относно вашето обобщение по точка 2, всъщност чухме всички различия, за които вие надлежно ни информирахте, ние също ги чухме, каква е позицията на Министерски съвет може би ще трябва да бъдем надлежно информирани междувременно, тоест дали ще има движение в някаква посока на някои от нашите съображения и по какъв начин ще бъдат отчетени, за сведение, за ползване или за допълнително решение в някаква посока, за която ние говорим, бизнеса говори и т.н., тоест очертаните различия как да възприемаме оттук нататък – какво правим? Защото вие сам казахте, че тези въпроси, които ние поставяме особено, които касаят възрастта и начина за пенсиониране на категорийните работници са изключително тежки, чувствителни и има сериозно напрежение в много от кръговете в тези предприятия. Ние трябва да знаем в края на краищата как да продължим по-нататък разговорите и комуникацията с правителството, с работодателите, но и с нашите членове.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Господин Димитров, за нас е много важно проекта, който мине през Министерския съвет и влезе в парламента да получи като пакет максимално одобрение и предварително преди Народното събрание, за да покажем, че действително има желание в социалните партньори ние да направим тези промени. Сигурно ще има различия, аз не се съмнявам, че това не е тема, по която всички можем да кажем,че сме изцяло на едно мнение. До решението на Министерския съвет, аз мисля, че следващата седмица планираме за приемане в Министерски съвет на тези текстове, ако можем да намерим някакъв вариант по тези различия, които да осигурят още по-енергична подкрепа след това и в парламента ние сме отворени да потърсим. Знаем досега много разговори сме водили мисля, че няма нови неща, няма изненади. Можем да потърсим още следващата седмица някакви допълнителни решения. Действително за нас е важно без да си правим илюзии за пълна подкрепа изцяло да има оценка и знак пред Народното събрание, че това са предложения, които са полезни. Знаете, че парламента не е лесен с осем политически групи особено преди избори, така че ще разчитаме на това, до решението на Министерския съвет сме отворени за дебати, след това аз лично много ще се боря този пакет, който предлагаме да излезе в подобен вид от Народното събрание и ще разчитам на подкрепа.

Връщам се на последните две точки, които са гледани в комисии и в комисиите няма различия. Мога ли да приема, че ги подкрепяме?

Заповядайте, господин Манолов!

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря ви, да повторя пред публика това, което ви казах преди няколко дни в един относително частен разговор. Социална пенсия е оксиморон. Това е нещо, което лъже хората. Пенсията е доход, заместващ дохода от труд, след като е социално не е пенсия. Дайте да го сменим този термин социална помощ за старост или господ знае какво е, той корелира и с казаното и настояванията на работодателите ни, това в крайна сметка е социална помощ. Социална пенсия е оксиморон.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Факт е, че е оксиморон, само че да не сменяме терминологията, ако започнем да я сменяме трябва да отворим маса законодателни промени и с мисълта, че сте прав и не сме перфектни в терминологията. Вярно е, че това не е пенсия, това е социално плащане. То е изнесено и в отделен фонд в НОИ, който не е във фонда свързан с държавното обществено осигуряване. Това е социална помощ, която идва от бюджета, субсидира се, преминава през НОИ и стига до хората, които я получават. Така, че отчитам го, нека все пак да не отваряме заради това нещо законодателни промени, и трябва да сменяме на много места този текст.

Ако няма други възражения, благодаря ви и ви пожелавам приятен ден.
(Заседанието завърши в 16,45 часа.)


СТЕНОГРАФИ:

Юлия Димитрова

Красимира Николова

Благовеска Стефанова