Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване

Оттам нататък предложението, което сме направили – аз няма да влизам в подробности в неговото представяне, но предложението, което сме направили, отразява всичките тези дискусии, които правихме в продължение на шест месеца най-напред в състав със социалните партньори, след това се включиха и представители на парламентарните групи от Нова година в този процес. Знаете, че по различните теми канихме различни представители на различни видове организации – неправителствени организации, фондове и т.н., които имат отношение към тези въпроси.

В резултат на тези дискусии предложението, което е пред вас и което разглеждаме днес, съдържа малко над 20 мерки. Тези мерки трябва да се гледат в комплекс, тъй като нееднократно, много пъти с помощта на експертите в Националния осигурителен институт правихме симулации на това, коя мярка какъв ефект ще доведе и общо взето знаем за всяка една мярка какъв й е ефектът. Тук говорим за комбинирания ефект от различни мерки, така че няма как да бъде супермаркет и да избираме едно нещо, а другото да не остава – някак си трябва да гледаме на този комплекс от мерки като даденост.

Това се отнася включително и за някои категории работещи, на които им харесват част от предложенията, но не им харесват други предложения. Абсолютно задължително е всеки един от нас в обществото да направи някакво усилия и да даде принос за нашата обща пенсионна система. Тя не е нечия друга, не е държавна, не е на работодателите, не е на синдикатите, тя е на българските граждани. Така че всички, които сме тук мисля, че трябва да имаме отговорност към тях.

Предложенията, които сме направили засягат двете страни така, както говорихме - свързани с приходната част в пенсионната система и с разходната й част. Имаше и специална парламентарна комисия и много предложения от Комисията за финансов надзор, много идеи за подробна промяна на работата на пенсионните фондове и пенсионните дружества. Тези теми са сравнително автономни от пенсионния модел, който в момента обсъждаме. Там има действително много идеи, сигурно ще влязат, те са отново в Кодекса за социално осигуряване, предполагат доста продължително обсъждане и работа в парламента. Така че тук говорим за модела, за механизма, който няма да бъде значително засегнат от следващите дискусии по това как и по какъв начин работят фондовете.

По отношение на приходната част декември месец започнахме с някои от решенията с криминализиране укриването на вноски и увеличаването на тавана на осигуряването. Ефектът го има тази година вече тук. Министър Горанов отчете и в Министерския съвет първите четири месеца за тази година, че в социалната сфера са събрани 280 милиона лева повече в сравнение с 2014 година. Очевидно е, че тези мерки работят, очевидно е и че мобилизацията в рамките на Националната агенция за приходи и въобще в цялата държава - да се събират приходите, дават отражение най-напред в непреките данъци, доколкото разбирам. Но социалните осигуровки, вноски са втората сфера, с която можем да се похвалим с много добра работа и събираемост от началото на тази година.

Допълнителното предложение, което е дадено в проектозакона е свързано с осигурителните вноски. Няма да влизам в подробности, няма да влизам и в описание на това предложение. Зная, че има възражения и сигурно сега ще ги чуем отново от страна на работодателите. Мисля, че още е отворена вратата при приемане на целия пакет да търсим съгласие по тази тема, но отново припомням предложението, което даваме за плавно увеличаване в рамките на 12 години на вноската, общо с 4,5%, то се разпределя между работник и работодател. Припомням, че в закона в момента – нещо, което не е ново и което всеки един би трябвало да калкулира, предвижда от 2017 година 2% увеличение на вноските. Тук стои въпросът евентуалното увеличение дали отива в солидарната система или в частните фондове. Само за сведение ще кажа, че най-високият процент в Европа в момента, в страните, които имат 2-ри стълб е 5% за частните фондове. Имаше страни с по-високи и те ги свалиха на значително по-ниски.

По отношение на достъпа до пенсии, разходната част на НОИ, на осигурителната система. Темата, която привлича най-много внимание разбира се е свързана с възрастта за пенсиониране. Възрастта за пенсиониране още от 2000 година, откакто работи тази система и всички нейни елементи са разчетени на тази база и е свързана с достигане до 65 години на възрастта за пенсиониране. Мъжете са на 16 месеца, тези, които работят 3-та категория труд. Това, което предлагаме е увеличението да бъде плавно и това е в интерес на хората, да предпазим следващи народни събрания от разглеждане на този модел. Мисля, че никой няма да има интерес да го бута в този случай, което означава, че на 65 години за мъжете 3-та категория ще достигнат 2029 година или родените 1964 година ще са тези, които за първи път ще се пенсионират на 65 години. Всички родени преди това ще се пенсионират съответно по-рано.

За жените тази възраст ще бъде достигната през 2037 година, което означава, че тя ще засегне жените, родени след 1972 година, които в момента са на 43 години.

Защо изравняваме възрастта на мъжете и жените? Защото има една голяма тема в българското общество. Това е, че жените на практика са дискриминирани по отношение на доходите. Освен, че получават по-ниски доходи, докато работят и България е една от тези страни, като ще се опитаме някакво противодействие да търсим на тази тенденция, включително подготвяме Закон за равенството между половете. Втората причина е, че пенсията се получава на основата на трудов стаж и доходи. След като са ти по-ниски доходите и работиш по-малко получаваш и по-ниска пенсия, така че жените и в трудовия си стаж и след като се пенсионират получават значително по-ниски доходи от мъжете. Така че с това действие на практика поне изравняваме и това неравенство, което в момента съществува.

Осигурителният стаж, както е предвиден да достигне отново в този модел, който имаме, е 40 и съответно 37 години. Там не държим той да се изравни, отчитайки, че за жените действително имаше едно много силно увеличение на стажа. Но за стажа знаете, че има възможност и за отчитане на отпуск по майчинство, години в университета, допълнително може да се закупи стаж и т.н. Предлагаме плавно повишение с по два месеца до 2027 година, до 40 години стаж за мъжете, 37 за жените.

Предлагаме възможност за ранно пенсиониране. За тези, които не им достигат до 12 месеца възраст биха могли да се пенсионират по-рано с намаление на пенсията. Числото е в резултат на актюерски разчети, не бих го коментирал, но 0,4% месечно, което е за срока на получаване на пенсията, целият.

Има няколко въпроса, които също събудиха доста реакции в обществото. Те са свързани с темите възраст за пенсиониране на работещите в 1-ва и 2-ра категория труд и въвеждането за възраст за пенсиониране на работещите в сектор „Сигурност“. Отново ви връщам към замисъла на сега действащата система през 2000 година. Предположението тогава е, че работещите 1-ва категория труд би трябвало да се пенсионират 8 години по-рано от 3-та категория, което означава да достигнат до 57 години, а 2-ра категория труд – 3 години по-рано, което означава да стигнат до 62 години. И същевременно през последните години не е имало политическа воля. Увеличавала се е възрастта на масовата категория къде по-бързо, къде по-бавно, къде е замразявана, но не е била пипана възрастта за 1-ва и 2-ра категория и тя е била минимално увеличавана. Предлагаме да се върне отново и то дългосрочно да се предвиди увеличението, като се дава един доста дълъг срок, тъй като действително е дълго наваксването. Най-дълго е за жените 1-ва категория труд, които се пенсионират в момента на 47 години и 8 месеца. За тях се предполага, че докато стигнат тези 16 месеца компенсация, това е и най-дългият срок предвиждаме до 20143 година.

Тук става въпрос за хора, които сега започват трудовия си стаж, сега са на 29 години, 1-ва или 2-ра категория. Така че те и сега могат да преценят при тези условия, които са сложени, дали биха искали да се ангажират или не. Всички останали, които са над 29 години, много преди тази възраст ще се пенсионират. Така че това отново е един достатъчно мек подход.

Предлагаме също така за 1-ва и 2-ра категория труд правото на избор да се разпростре и върху професионалните пенсионни фондове, като се даде възможност до последния момент преди пенсиониране да се прецени къде да се осигуряват, тъй като в момента съществуват доста рискове, особено заради тази ножица между 1-ва и 3-та категория труд, в които фондовете не могат да изплащат цялата пенсия, докато НОИ започне да плаща пенсиите на тези хора. За да не ги оставим без доходи, за да им гарантираме тези доходи предлагаме те сами да направят тази преценка в момента преди да се пенсионират.

Алтернативният вариант, ако не променим тези параметри, е 6 месеца увеличение на възрастта ежегодно, това е в Кодекса за социално осигуряване, и получаване на пенсия единствено от професионален пенсионен фонд. Това всяка година се отлага временно за по една година. Трябва да кажа на представителите на тези общности и на тези работещи, че някой ден може да се намери някое народно събрание, което да откаже да ги продължи с една година и какво правим тогава? И аз мисля, че ако не намерим въпросният вариант сега за действително плавно увеличаване на възрастта, което не натоварва хората и да им дадем възможност да си получават пълната пенсия и поддържаме година за година някакви промени, някои от тях които са по 10-15 години - това е един нестабилен модел, който не дава сигурност на работещите. Но той е възможен вариант, ако има много остра реакция, защото и аз получавам писма. Действащият закон е ясен и аз няма да предлагам поредното му замразяване. Предлагам вариант, и това го правим заедно с колегите, обсъждали сме го, вариант, който е добър за работещите в тези сектори.

По отношение на служителите в сектор „Сигурност“. В момента изискването е 27 години стаж, от които две трети в съответната служба, което е 18 години. Освен това изискването е в момента, при ползване на тези права, да са служещи в тези сектори и също така голяма част от хората, които се пенсионират и също получаваха писма от тези сектори до сега, получават доста по-ниска пенсия, защото родените след 1960 година нямат достъп до сметките си в универсалните пенсионни фондове.

Всички тези въпроси ги решаваме. Благодаря на тези представители на двата сектора и командващите в Българската армия, и представители на работещите в системата на Министерство на вътрешните работи, и министрите, с които говорих – министър Бъчварова особено, министър Ненчев, министър Христо Иванов, които имат в системите си подобни служители, обмисляхме различни варианти.

Ще попитате защо се въвежда възраст? Защото изключението би трябвало да бъдат достатъчно добре обяснено. Погледнахме практиката във всички европейски страни. Това, което предлагаме в момента е следният пакет на работещите в този сектор. Отново подчертавам, това е пакетно предложение. Въвеждаме възраст, която е фактическата възраст за пенсиониране миналата година. Тя беше 52 години и 8 месеца. Това, което предлагаме, защото предвиждаме 2 месеца увеличение, е да започне от 52 години и 10 месеца от началото на следващата година. Даваме право на служителите в сектор „Сигурност“ да ползват 18-те години стаж в системата и 20 години общо и след като са излезли от системата. Не е необходимо да са действащи служители. Това ще облекчи много хора, които са напуснали системата, правят си плановете, напуска и не загубват правата, които са натрупали, работейки в тези системи.

На трето място. Даваме възможност на служещите в сектор „Сигурност“ да ползват това право, което ползват работещите в цивилния сектор от началото на тази година да придобият право на пенсия без да се налага преди това да се уволнят. Нещо, което е факт за всички работещи от тази година. Разбира се ценните кадри, убеждаваха ме многократно служещите в тези сектори, че те биха искали да работят по-дълго. Тези, които действително са ценни и важни няма причина да напускат службата. Там, където има нужда от промяна по решение на съответните ръководители, след като са получили право на пенсия, могат да излязат, но в момента това, което се прави е, че те първо трябва да се уволнят и след това да я получат. Това нещо също го премахваме.

Даваме също така правото на тези, които до края на тази година навършват право на пенсия за един преходен период, в който да решат кога точно да го ползват в рамките на следващите години. Това са тези, които до края на тази година получават това право.

На последно място. В този пакет влиза предложението в рамките на Държавното обществено осигуряване да се обособи отделен фонд, в който да се плащат пенсиите и ранното пенсиониране на тези служители, за да няма съмнение в обществото, че едва ли не всеки, който си плаща осигуровките финансира ранното излизане в пенсия на тези служители.

Този пакет, след много разговори с представители на тези ведомства и на практика излиза от техни предложения, мисля, че е достатъчно добър, не натоварва, не създава нови условия в сравнение с това, което е фактическото положение и дава възможност, понеже чух много примери, как един пожарникар на 53 години (защото 55 ще се стигне след 13 години и това не е от утре) може да си върши работата и да гаси пожарите. Мисля, че с тези предложения даваме достатъчно ясен отговор. Там, където служител в тези сектори не може да извършва труд, съобразно физическото му положение, не е необходимо той да излезе по-рано от системата. Има достатъчно други възможности в нея, но той си запазва правата, които има. И той, когато излиза в пенсия ползва тези права. Това дава много повече независимост на тези служители.

Това е предложението за служителите в сектор „Сигурност“.

Има редица други предложения, няма да влизам в подробности. Мисля, че е важно предложението за това да се променя ежегодно коефициентът за година трудов стаж. Това създава интерес на работещите да се пенсионират по-късно. Колкото по-късно се пенсионираш, толкова по формулата, изчислена пенсията ти ще бъде по-висока при равни други условия, което също създава добри предпоставки за създаване на интереси и за фактическо увеличаване на новите пенсии. Запазваме тристълбовият модела, не го нарушаваме, остават 1, 2 и 3 стълб, както са в момента.

Имаше редица предложения, искам две от тях да коментирам, те идваха от работодателите. Едното беше с извеждането от НОИ на всички социални плащания, така че да не влязат в общата сметка.

Доста анализи правихме. На практика има един отделен фонд в НОИ, който плаща пенсии, несвързани с трудова дейност, който е за около 360 милиона лева годишно. Преместването на тази сума някъде извън НОИ на практика ще оскъпи изплащането й. Националният осигурителен институт има структурата, в която могат да отидат тези средства. Те са отделени, видими, знае се какви са.

Другото предложение беше свързано със заплащането на осигуровките на държавните служители лично от тях. В момента, и тук преди малко се чу в дискусията едно впечатление, което е абсолютно неправилно, че държавните служители не плащали вноски. Техният работодател плаща сто процента техните вноски, за разлика от служителите в частният сектор, където същите тези сто процента се разделят между единия и другия. Когато е решено това, то е било отразено в работните заплати (мисля, че представителите на синдикатите ще го потвърдят), тогава са били намалени работните заплати, защото са освободени работещите в държавния сектор да плащат осигуровките си. Връщането обратно на тези осигуровки през цялата система, всички ведомства, заплатите обратно да дойдат пак до НОИ оскъпява цялата система. И затова не предлагаме да се промени. Но аз разчитам, и с министър Горанов, на който много благодаря за много активната работа и негови лични ангажименти, и на Министерство на финансите ангажименти по този въпрос, заедно целият Министерски съвет работим по тази тема, както виждате - мисля че там не би трябвало да има никакви съмнения дали се плащат или не се плащат.

Приключвам с финансовия ефект на това, което предлагаме

В момента знаете, че бюджетът на НОИ (господин Петков е тук) 9 милиарда и 600 милиона са средствата, които НОИ изплаща. От тях приходите, които идват от държавния бюджет са малко под 5 милиарда лева. От тях 12% са вноската, която държавата е поела от работодателите през 2008 година. Тогава с промяната знаете, че за да се облекчат работодателите се намали с 12% тяхната вноска, което беше поето от държавата, като нов работодател. Тези средства са около 2 милиарда и 800 милиона и това е ролята на държавата, като съосигурител.

Споменах вече, че средствата, които са за пенсии, несвързани с трудова дейност, които са директни субсидии от бюджета са за около 360-400 милиона. Тук стана 3 милиарда и 200 милиона. На практика около 1 милиард и 800 милиона в момента се допълва бюджетът на НОИ от държавния бюджет, така че да се изплащат днешните пенсии.

С този комплекс от мерки, който предлагаме, тук отчитаме и прогнозите, които се правят в Министерство на финансите и в НОИ, ефектът е между 10 и 12 години този 1 милиард и 800 милиона да бъде до голяма степен минимизиран, ако не да изчезне, ще останат 300-400 милиона. Това означава, че ефектът ще бъде около 1,5 милиарда. Ако не направим тези промени, това искам също да го знаем като числа, държавата всяка година ще плаща по 1,5 милиарда допълнително, за да имаме сегашните пенсии. При влошаваща се демографска характеристика тези средства ще продължат да се увеличават, не за да мислим за някакви нови пенсии, преизчисляване и т.н., а за да се поддържат сегашните равнища, което означава допълнително от бюджета да продължават да текат 1,5 милиарда. Аз си мисля, че тези средства биха могли да се използват за далеч по-добри средства. Това са вече бъдещи решения, свързани с адекватността на пенсиите, особено по-ниските и т.н. Така че това е нетният ефект от пакета мерки, които предлагаме.

С това приключвам представянето. Има още няколко елемента, които вие ги знаете, за да не удължавам прекалено.

БОЙКО БОРИСОВ: Първо, да поздравя министър Калфин, екипът му, Министерство на финансите.

Всички ние се опитахме действително да подходим този път не само отговорно, по-прецизно, по-детайлно, защото от години наред се говори за пенсионна реформа, доста специалисти има в тази посока, но безспорният факт е, че всяка година 1 милиард и 800 милиона държавата дава, за да се изплащат сегашните пенсии. С една дума, аз изключително много подкрепям това, което господин Калфин предлага. В неделя се събирахме синдикатите, с Министерство на финансите, с министрите от сектор „Сигурност“, истински се надявам, че и работодателите, на които също искам да благодаря за желанието да се намери правилното сечение между синдикати и работодатели и съответно държава, защото пенсионната реформа е нещо, което не се прави днес за утре, виждате – говорим за 2037-2038-2048 година. С една дума това, което ще предложите и ще го решим днес ще дава резултати десетки години напред. Безспорно така, както е в момента, не е правилно.

Оттук нататък, запознат съм с детайлите, но действително в дискусията и в спора ще се роди едно правилно сечение. Има теми, по които сме склонни да коментираме, но има теми, по които изобщо не бихме коментирали. Една от тях е и възрастта за пенсиониране. Знам колко е популистко, знам колко е хубаво да кажеш, че няма да се вдига възрастта за пенсия, няма да се вдигат вноските, само че при този демографски срив, който има в държавата няма как това да не се случи. Още повече, огромни пари изсипваме в здравеопазването всяка година и в края на краищата надяваме се, че и след реформата в здравеопазването продължителността на живота ще се вдигне и действително мъжете и жените в България ще работят до по-висока възраст.

Така че знам колко всеки един от вас – и работодателите искат да защитят интересите на бизнеса, на индустриалците, и съответно пък синдикатите – на работниците, но ако това не се направи всъщност какво остава, остава старият закон, където ние доста по-драстично сме предложили в предишния мандат вдигането на пенсионната възраст.

Министър Калфин положи огромни усилия да намери възможно най-мекият, плавният вариант за вдигане на възрастта и решаването на проблемите, за да има и малки сътресения. Така че се надявам от вас на разбиране и отстъпчивост в някои посоки, така, както и ние го направихме.

Понеже работодателите и индустриалците са тук трябва да ви кажа, че за първото тримесечие има 2% ръст, което отчита днес ЕВРОСТАТ. Горанов може по-детайлно да ви каже. За първи път след 2008-2009 година има излишък в бюджета. Това го правим с една единствена цел, с огромни усилия на приходни агенции, МВР, служби, в абсолютен синхрон, прокурори, относно сивият сектор и контрабандата. Над 1 милиард сме събрали повече за тези 3 месеца. Убеден съм, че до края на годината ще минем 1 милиард и 500-600 милиона със сигурност.

Специални звена направихме, без да ги шумим, без да ги говорим, екипи от данъчни, полицаи, прокурори, митничари, изведени в отделни помещения, в отделни сгради, с абсолютно цялата комуникация и възможност да наблюдават всички пунктове. Трябва да ви кажа, че от следващата седмица ще почнем и реализацията. Не само ще събираме повече пари, вследствие на тези безобразия, които са правени ще има и реализации. Разпоредил съм да бъдат тихи, да бъдат безшумни, а това, което да е явно – приходите в бюджета. И като ги погледнеш там и растат, значи работят добре. Така че това е пък в полза на родното производство, защото колкото се удря контрабандата, толкова повече, особено за малките и средните фирми, това е голяма глътка въздух. И тук ще бъдем докрай безкомпромисни и неотстъпчиви. Така че в това отношение се надявам да имаме и вашата подкрепа.

Отделно съм възложил мерките на полицията и на службите, засечени през данъчните, колко пари вследствие на проверките идват, са също много оптимистични. С ревизиите, които вследствие се правят и на криминално проявените лица. Тук вече Комисията за конфискация на имущество в момента я сезират с материали и ще съберем допълнително приходи и от там.

Благодаря ще веднъж на Калфин, Горанов, Кирил Ананиев, на всички, на целия екип на господин Калфин, на НОИ. Поне според мен от това, което знам от предишния си мандат, което правехме, сега в пъти по-детайлно, по концентрирано, с повече желание дори за реформа се опитахме да подходим. Дано ни съвпадне мнението на синдикатите, работодателите и нашето.

Благодаря.

ИВАЙЛО КАЛФИН: И аз благодаря на министър-председателя за цялата подкрепа, и към всички министри, които сме ангажирани с този процес. Това е действително реформа, която се прави от правителството и от парламента. Не трябва да се търсят някакви пробойни. Всички ние сме убедени, че трябва да се променят нещата. Всеки трябва по малко да отстъпи, няма как някой да гледа само отстрани. Това, което преценяваме е варианта, който е най-близко до такова съгласие.

Министър Горанов сигурно ще има много неща да коментира след вашите коментари, така че предлагам да започнем с тях.