Списък на използваните съкращения

Въздействието на основните фактори, които оказват влияние върху развитието на горския сектор през периода 2006 - 2011 г. – приемането на България за член на Европейския съюз, развитието на процеса на глобализация, продължаващата икономическа криза в Европейската икономическа зона, приемането на нов Закон за горите (Обн., ДВ., бр.19 от 8 Март 2011 г.), засилва необходимостта от преосмисляне на целите, действията и приоритетите, които да бъдат в основата на нов горски стратегически документ. За да отговори на настъпилите промени, Министерството на земеделието и храните в съответствие с чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от Закона за горите започна през м. юни 2012 г. процес на преглед на резултатите от прилагането на стратегическите документи за горското и ловното стопанство през периода 2006 – 2011 г. и изработването на Национална стратегия за развитието на горския сектор в Република България с визия до 2020 г.

Анализът на горския сектор в България е една експертна оценка на неговото състояние и динамика на изменение през периода от 2006 до 2011 г., която трябва да предостави информацията, необходима за създаване на Национална стратегия за развитие на горския сектор в Република България 2013 - 2020 година. Обект на анализ е горският сектор, който включва горските ресурси, горското производство, търговията и потреблението на горски продукти и услуги, съгласно възприетото определение на Икономическата комисия за Европа и на Световната организация за земеделие и прехрана към ООН (European Forest Sector Outlook Study (1960-2000-2020, UNECE-FAO, SEC (2006) 448 staff Working paper on an EU Forest Action Plan).

Анализът е извършен въз основа на официални статистически данни за горските ресурси и горската промишленост, публикувани от МЗХ, ИАГ, НСИ, Евростат/ЕК, ИКЕ/ФАО/ООН и други национални и международни институции. Той е структуриран в съответствие с паневропейските количествени и качествени критерии и индикатори, приети на Министерската конференция за защита на горите в Европа през 2003 г. (SFM, Criteria & Indicators). Те са общоприет политически инструмент за наблюдение, оценка и докладване на напредъка по отношение на устойчивото управление на горите.

Анализът предоставя подробна информация за състоянието и основните проблеми на горския сектор в контекста на определяне и насоките за неговото развитие през периода 2013 - 2020 г.

I.Състояние на горския сектор през периода 2006 - 2011 г.

паневропейски количествени критерии и индикатори за устойчиво

управление на горите

1. Поддържане и разумно покачване стойността на горските ресурси и

техния дял в световния въглероден цикъл

1.1. Горска територия

Горските територии на България към 31.12.2011 г. заемат 4 148 114 ха или 37,4% от нейната територия. От тях 3 774 778 млн. ха (91,0%) са гори. Площта на незаетите от горска дървесна растителност горски територии е 373 336 ха. В сравнение с даните към 31.12.2005 г. общата горска площ на страната е нараснала със 71 650 ха (1,73%). Същевременно увеличението на териториите, покрити с гори, е със 100 488 ха (2,4%). Основни фактори, които благоприятстват динамиката на този процес, са самозалесяването на незалесени горски площи и изоставени земи извън горските територии и залесяването на незалесени горски територии. Прави впечатление по-слабото нарастване на общата площ спрямо залесената площ на горския фонд, което основно се дължи на увеличението на горите, появили се върху необработваните дълги години пустеещи земи извън горските територии. Най-значително е нарастването на залесената горска площ, собственост на физически и юридически лица – 52 904 ха.

Площта на иглолистните гори намалява с 6117 ха, сравнено с 2005 г. Иглолистните култури заемат 60,2% от общата площ на иглолистните – с 1,5% и 4,5% по-малко от отчетеното съответно през 2005 г. и 2000 г. За 2006 - 2011 г. се увеличава площта на широколистните високостъблени гори - със 71 239 ха, на издънковите за превръщане – с 262 697 ха, и на нискостъблените – с 261 903 ха, което е резултат от преминаването на горите за реконструкция към посочените видове широколистни гори. Широколистните гори заемат 69,4% от общата площ на горските територии в страната.

Установените тенденции и перспективи са следните:

- Трайно нараства площта на горите основно чрез залесяване и естествена сукцесия.

- Намалява площта на горите, създадени в резултат на залесяване - от 4591,0 ха през 2006 г. до 1498,3 ха през 2011 г.

- Намалява площта на иглолистните гори и на иглолистните култури. Очаква се тяхната площ да продължи да се редуцира под влияние на няколко фактора: (1) процеса на естествено възобновяване, който благоприятства широколистните дървесни видове, (2) вторичната сукцесия, съпровождаща възобновяването на площите, заети от иглолистни култури, достигнали зрялост и време за възобновяване, (3) влиянието на горските пожари и увеличаването на залесяването с широколистни видове.

- Предвижда се устойчиво нарастване на площта на широколистните високостъблени гори в резултат на превръщането на издънковите гори във високостъблени гори.

гори през 2010 г.

Общият запас на горите в България към 31.12.2010 г. е определен на 644 840 247 куб. м, от които 42,2% са съсредоточени в защитните и рекреационните гори и в горите, включени в защитени територии. Общият запас на горите с дървопроизводствени и средообразуващи функции е в размер на 372 229 612 куб. м. Сравнен с 2005 г. делът на общия запас на защитните и рекреационните гори и на горите, попадащи в защитени територии нараства с 4,2%, което се дължи основно на увеличаване площта на защитените територии. Средният запас на 1 ха е 172 куб. м, който е над съответния за Европа (105 куб. м) и по-висок от този за горите в света (130 куб. м). Средният запас от дървесина на един хектар в иглолистните и широколистните (високостъблени и издънкови за превръщане) гори през 2010 г. е съответно 260 куб. м/ха и 220 куб. м/ха. Очертана е ясна тенденция на увеличаване на запаса на един хектар с по-силно изразена динамика при иглолистните гори. От друга страна, установява се тенденция за намаляване на средния запас на един хектар в издънковите гори за превръщане в семенни – от 127 на 114 куб. м. през периода от 2000 до 2010 г.

По статистически данни на ИАГ българските гори са увеличили дървесния си запас с 53 572 160 куб. м в сравнение с 2005 г. и със 118 289 930 куб. м., сравнено с 2000 г. Устойчивото нарастване на запаса е за сметка на иглолистните и широколистните високостъблени гори. В основата на тази тенденция са ежегодният прираст на горските насаждения, проведените лесовъдски дейности по тяхното отглеждане и възобновяване и значителното увеличение на залесената площ.


Таблица 2 Промени в запаса по видове гори през периода 1995 - 2010 г.