Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерство на земеделието и храните

• 
  Конвенция за биологичното разнообразие, ратифицирана със закон, приет от 37^–то Народно събрание на 29.02.1996 г. обн., ДВ, бр. 22 от 15.03.1996 г. и Стратегически план за биоразнообразието 2011 – 2020 г., формулиращи следните цели: 1) справяне с основните причини за намаляване на биоразнообразието чрез интегриране на биоразнообразието в работата на правителството и обществото; 2) намаляване на прекия натиск върху биоразнообразието и насърчаване на устойчивото ползване; 3) подобряване на състоянието на биоразнообразието чрез опазване на екосистемите, видовете и генетичното разнообразие; 4) увеличаване на ползите от биоразнообразието и екосистемните услуги за всички; 5) подобряване на прилагането чрез обществено планиране, управление на знанията и укрепване на капацитета. Целите на НСРГС 2013 - 2020 г. са синхронизирани с тези от Стратегическия план за биоразнообразието 2011 – 2020 г. по начин, позволяващ тяхната ефективна реализация.
  
• 
  Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., приета от Министерския съвет с Решение № 133 от 09 март 2011 г., определяща националната задължителна цел, която България трябва да постигне - 16% от общото крайно потребление на енергия в страната през 2020 г. да бъде от възобновяеми източници, в т.ч. дървесна биомаса. България притежава значителни горски ресурси и развито селскостопанско производство – източници, както на твърда биомаса, така и на суровина за производство на биогаз и течни горива. С цел избягване на неблагоприятното въздействие и опазване на чувствителни зони, включително по Натура 2000, са въведени условия и изисквания, пренасочващи инвеститорския интерес за ползване на дървесна биомаса към територии, в които няма риск за неблагоприятно въздействие върху околната среда. НСРГСРБ 2013 - 2020 година предвижда: 1) проучване, анализ и оценка на потенциала на горските територии в България относно възможностите за производство на енергия от дървесна биомаса; 2) разработване на Национална схема за устойчиво производство и потребление на дървесна биомаса за енергийни нужди, която да съдържа съответните критерии за устойчивост.
  
• 
  Национална концепция за пространствено развитие 2013 - 2025 г., приета с Протокол № 47.61 на Министерския съвет от 19.12.2012 г, отделяща специално внимание на неурбанизираните територии в националното пространство. По отношение на защитените територии и защитените зони формулираната стратегическа цел е опазване на българската природа чрез развитие и ефективно функциониране на Националната екологична мрежа и стимулиране на устойчивото развитие на националната територия. Като специфични цели могат да бъдат посочени: опазване на идентичността на природното наследство и изключителното биологично и културно разнообразие; ефективна защита и използване на икономическия потенциал на природните и защитените територии с международна значимост; увеличаване на елементите от Националната екологична мрежа в регионите с най-нисък дял на защитени територии и зони, създаване на трансгранични екологични коридори, изграждане на капацитет за управление и подпомагане на възможностите за повишаване на доходите на общностите, живеещи в тези защитени територии чрез екологосъобразно ползване на природното богатство.
  

• 
  Национална програма по околна среда и здраве 2008 - 2013 г., приета с Протокол № 49.31 на Министерския съвет от 18.12.2008 г. Една от формулираните цели в сектор „Земеделие” е насочена към подобряване на практика на управлението на горите, за да се предотвратят сериозни рискове от околната среда за местното население с приоритетно извършване на дейности по опазване на горите, в т.ч. от пожари.
  
• 
  Трети национален план за действие по изменението на климата за периода 2013 - 2020 г., приет с Решение № 439 на Министерския съвет от 01.06.2012 г;
  
• 
  Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници, приет с Решение на Министерския съвет, Протокол № 1.38 на Министерския съвет от 09.01.2013 година.
  

2. 
   ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ПРИ РАЗРАБОТВАНЕТО и изпълнението НА НСРГСРБ 2013 - 2020 г.
   

Определяща роля имат и принципите: съгласуваност с националното законодателство; широко участие на заинтересованите страни; междусекторен подход; интеграция с Националната програма за развитие: България 2020 и Националния план за икономическо развитие; съгласуваност с международните задължения, инициативи и конвенции, свързани с горите; партньорство при прилагането; повишаване на обществената ангажираност.

Изпълнението на НСРГСРБ следва да се разглежда като непрекъснат процес, като при необходимост стратегическият документ ще се актуализира с участието на всички страни, заинтересовани от управлението на българските гори.

3. 
   АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ГОРСКИЯ СЕКТОР В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 2006 – 2011 Г.
   

Анализът на горския сектор в България представлява експертна оценка на състоянието и динамиката на изменение на сектора през периода 2006 - 2011 г. Той е изготвен въз основа на официални статистически данни за горските ресурси и горската промишленост, публикувани от МЗХ, ИАГ, НСИ, Евростат/ЕК, ИКЕ/ФАО/ООН и други национални и международни институции. Анализът е структуриран в съответствие с Паневропейските количествени и качествени критерии и индикатори, приети на Министерската конференция за защита на горите в Европа през 2003 г. (SFM, Criteria & Indicators), които са общоприет политически инструмент за наблюдение, оценка и докладване на напредъка по отношение на устойчивото управление на горите.

Периодът 2006 - 2011 г. се характеризира с две основни събития, които силно повлияват развитието на икономиката на България – подготовка и влизане в структурата на Европейския съюз през 2007 г., и финансовата криза във втората половина на периода, чиито първи признаци в световен план започват да се усещат още през 2007 г., като кризата засяга страната с известно закъснение.

През периода 2006 - 2008 г. българската икономика ускорява своя растеж, като за всичките години той надвишава 6%. През 2008 г. е достигнато ниво от 44% от средния брутен вътрешен продукт (БВП) за ЕС. Съществено значение за развитието на икономиката до 2008 г. има инвестиционната активност на предприятията, която довежда до над 50% нарастване на инвестициите в основен капитал в реално изражение спрямо 2005 г. и достигането им до дял от 33,6% от БВП през 2008 година. През 2007 г. данъчната ставка на корпоративния данък е намалена от 15 на 10%, с което България се нарежда сред държавите-членки на ЕС с най-ниски данъци. През 2008 г. е въведен пропорционален режим на облагане на доходите на физическите лица и единна данъчна ставка от 10%, което увеличава разполагаемите доходи на населението.

Влиянието на световната икономическа криза върху състоянието на националната икономика започва да се усеща през четвъртото тримесечие на 2008 година, когато реалният растеж на БВП се забавя. Кризата се изразява както в свиването на външното търсене на продукцията на българските износители и спада на международните цени на основни износни стоки, така и в намаляването на кредитната активност на банките и резкия спад на чуждестранните инвестиции в резултат на нарасналия риск. В началото на 2009 г. българската икономика реално регистрира първия си за значителен период от време отрицателен растеж от -4,5% спрямо предходната година, като общо за 2009 г. отрицателният ръст възлиза на –5,5%. Всички икономически сектори допринасят за спада на БВП, като индустрията понася първа и в най-голяма степен негативния ефект от кризата.

През 2010 и 2011 г. се забелязва постепенно възстановяване на българската икономика, като равнището на производство се повишава до това от началото на 2009 година.

Благоприятното развитие на българската икономика през 2006 - 2008 г. се отразява и на горския сектор и се измерва в повишеното търсене на продукти, производства и услуги от него. Увеличава се броят на регистрираните предприятия за производство на дървесна маса, хартия, картон и изделия - от 424 бр. през 2006 година до 546 през 2009 година. По данни на НСИ преработката на дървен материал и производството на изделия от него, без мебели, за 2007 г. е с 13,8% повече в сравнение с 2006 г. Същевременно, производството на дървесна каша, хартия, картон и изделия от тях нараства с 13,3%. Увеличение се наблюдава и при производството на мебели, като за целия сектор има ръст от 23,1% спрямо 2006 г. Общият размер на продукцията на горския сектор през 2008 г. нараства с 31,8% в сравнение с 2006 г. Броят на заетите лица в преработващата и целулозно-хартиената промишленост намалява с 3%. Средният годишен брой на заетите лица в държавната горска администрация, ДГС и ДЛС нараства от 7 366 през 2006 г. до 9 895 през 2009 г.

През втората половина на 2007 г. е извършена промяна на Закона за горите (отм.) и подзаконовата нормативна уредба. Създадена е нова структура – Държавна агенция по горите на подчинение на Министерския съвет. РУГ са преобразувани в РДГ, а ДЛ и ДДивС – в ДГС и ДЛС, регистрирани като държавни предприятия – търговци, по смисъла на чл. 62 от Търговския закон. По този начин те добиват правото да формират, акумулират и инвестират и реинвестират приходи и средства от стопанска дейност.

През периода 2006 - 2011 г. се прилага Националната стратегия за устойчиво развитие на горския сектор – актуализиран вариант на Националната горска политика и стратегия, приета с Решение № 651 на Министерския съвет от 15.09.2003 година. В края на 2006 г. е одобрен Стратегически план за развитие на горския сектор 2007 - 2011 г., за чието изпълнение са предвидени 211,5 млн. лева. Финансирана е една малка част от предвидените мерки. За да се адаптира националният горски стратегически документ към променящите се обществени потребности и приоритети, в края на 2009 г. е направено ново актуализиране на НСУРГС в рамките на проект по програма ОПАК.

Въздействието на икономическата криза върху горския сектор през 2009 г. има следните измерения спрямо 2008 г.: спад на общия размер на продукцията на горската промишленост с 24,7%, намаляване на цените на продуктите с 25 до 30%, намаляване на броя на работещите предприятия, загуба на общо около 8 500 работни места в сектора – намаление от 19% по отношение на процента на заетост за 2008 г.

През 2010 и 2011 г. се забелязват положителни индикации за съживяване на горския сектор. Увеличава се добивът на дървесина, който през 2011 г. е с 26,3% повече, сравнено с 2009 г. Отчетената през 2011 г. реализация на 4 365 хил. куб. м дървесина от горските територии – държавна собственост, е най-високата за периода 2005 - 2011 г. През 2010 г. общият размер на продукцията на дървопреработващата и целулозно-хартиената промишленост регистрират ръст от съответно 8,8 и 17,6% спрямо 2009 година. По статистически данни, средната годишна работна заплата за 2010 г. в дървообработващите, целулозно-хартиените и мебелните предприятия нараства с 6,4% в сравнение с предходната година.

През март 2011 г. е приет нов Закон за горите (Обн., ДВ бр.19 от 8 Март 2011 г.), с който се разделят контролните от стопанските функции в управлението на горите. Отговорност на ИАГ е осъществяването на контролните функции по прилагането на нормативните документи в горските територии. За управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, са създадени шест държавни предприятия, чиито териториални поделения са оптимизиран брой ДГС и ДЛС – 164 през 2011 година. Органи на управление на държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите са министърът на земеделието и храните и управителните съвети на ДГП. За обезпечаване на финансовата стабилност на държавното предприятие по чл. 163 от ЗГ и осигуряване на целеви инвестиции за изпълнение на дейностите, възложени му със закона, предприятието формира фонд „Инвестиции в горите” и фонд „Резервен”. През наблюдавания период са актуализирани отделни елементи от Националната горска стратегия, особено за здравето и жизнеността на гората, горското биологично разнообразие, екосистемните услуги, използването на горските ресурси.

0. 
   3.1. Анализ на състоянието на горските ресурси
   

Преобладава държавната собственост върху горските територии – 74,5% от общата им площ. Недържавните горски територии представляват 23,5%, в т.ч. общински – 12,0%, на частни физически и юридически лица – 11,0%, на религиозни организации – 0,5% и гори, създадени върху бивши земеделски земи - 2,0%.

През периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2011 г. е придобито право на собственост върху 163,9 ха горски фонд – държавна собственост, по реда на § 123 от Закона за горите (отм.). В бюджета на НУГ/ДАГ/ИАГ са постъпили 4 838 300 лв. и 95 311 лв. режийни разноски. Със заповеди на министъра на земеделието и храните и председателя на ДАГ и с решения на Министерския съвет са изключени 2 034,8 ха от горския фонд с цена за промяна на предназначението 89 131 356 лв. Учредени са право на ползване и сервитути по реда на чл. 16 от Закона за горите (отм.). както и обезщетения за сервитутите, възникнали по реда на чл. 16 б от от Закона за горите (отм.), върху обща площ 216,0 ха с обща цена 2 318 483 лв. и 40 145 лв. режийни разноски. Заменени са 2 770,9 ха горски територии – частна държавна собственост, с 8 861,7 ха горски територии – собственост на физически и юридически лица и общини по реда на чл. 15 б от от Закона за горите (отм.).

В резултат на извършените замени, общата площ на горските територии – държавна собственост, се е увеличила с 6 090,8 ха и в бюджета на НУГ/ДАГ/ИАГ са постъпили 16 033 489 лв. и 2 695 925 лв. режийни разноски. Постъпилите средства за компенсационно залесяване са в размер на 4 991 269 лева. Общо за периода от 2006 до 2011 г. от извършените промени в горските територии в бюджета на НУГ/ИАГ/ДАГ са постъпили 120 144 260 лева.

Средната възраст на горите се увеличава от 49 на 53 години. При иглолистните гори с най-голямо площно участие са тези на възраст от 21 до 40 години – 42 %. Иглолистните насаждения на възраст над 80 години заемат 20,9% от площта на иглолистните гори. При широколистните високостъблени гори нараства делът на средновъзрастните и на зрелите насаждения. Средната възраст на издънковите гори за превръщане в семенни и на нискостъблените гори също нараства.

0. 
   3.2. Анализ на здравословното състояние и жизнеността на горските
   

По данни от Националните доклади за състоянието и опазването на околната среда за периода 2006 – 2011 г., МОСВ, и от годишните отчетни доклади за дейността на НУГ/ ДАГ и ИАГ за периода 2006 – 2011 г. здравословното състояние на горите е добро. В горските територии не са отчетени превишения на критичните натоварвания за киселинност, сяра и азот. Почвите в горските територии са в добро, устойчиво състояние по отношение на замърсяване с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители.

В центъра на изпълнението на този критерий е концепцията за устойчиво производство, добив и ползване на дървесни и недървесни горски продукти и услуги. Използват се следните индикатори: прираст и сечи, обла дървесина, недървесни ползи, услуги, гори с планове за управление.

За периода 2005 - 2010 г. средният годишен прираст се увеличава от 14,1 млн. куб. м на 14,4 млн. куб. м дървесина.

Отчетеното средно годишно ползване на дървесина достига до 50% от размера на средния годишен прираст.

Размерът на добитата обла дървесина през разглеждания период се променя в границите между 5 465 хил. куб. м и 7 414 хил. куб. м, с изключение на големия спад през 2009 г. Най-ниски стойности на добита дървесина са отбелязани през 2009 г. и 2010 г., което е повлияно от икономическата криза. Почти 2/3 от годишния обем дървесина е добит в държавните горски територии с тенденция на нарастване през периода 2007 - 2011 г. – от 65,8% до 75,1% от средния годишен обем на добитата дървесина. Разпределението на добитата през периода 2006 - 2011 година дървесина по категории – едра, средна, дребна и дърва за горене, е съответно 20:18:4:57. В сравнение с 2005 г., потреблението на обла дървесина в България, изразено чрез стойността на индикатора „потребление на обла дървесина и на продукти от нея – куб. м RWE/1000 жители”, нараства с 18%.

Резервите за подобряване на стопанисването и реализиране на по-високи нива на ползване са съсредоточени основно в отгледните сечи.

Рационалното ползване на горските ресурси поставя въпроса за поддържането и развитието на горска инфраструктура.

Осигуряването на капацитет за преработване и пазар за дребноразмерна дървесина е от съществено значение, тъй като допълнителното количество дървесна маса, което предоставят наличните и бъдещите горски дървесни ресурси, е главно дребноразмерна дървесина от отгледни сечи и възобновителни сечи в издънкови гори.

Ползването на недървесни горски ресурси като стопанска дейност - източник на приходи, е недостатъчно. В значителна степен, особено от горските територии – държавна собственост, потенциалът остава неизползван. Това се дължи на липсата на инвентаризация и на реална оценка на тези ресурси и на възможностите, които те предоставят за диверсификация на приходите в горския сектор. През 2011 г. с приемането на нов Закон за горите и Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, приета с ПМС № 316 от 24.11.2011 г., Обн., ДВ, бр. 96 от 6.12.2011 г., е извършена промяна в реда и условията за ползване на недървесните горски продукти. Въведени са два нови механизъма за осъществяване на такова ползване: чрез възлагане на добива и продажбата на продуктите в сурово и/или преработено състояние и чрез предоставяне под наем на определени горски територии. Разработването и въвеждането на методика за инвентаризиране на недървесните горски ресурси ще позволи да се направи реална оценка на тези ресурси и да се предвидят дейности за получаване на по-високи приходи от реализация на недървесни горски продукти.