Ключови моменти/основни изводи
Глобалният икономически растеж през 2014 г. беше 3,4%, или запазване на нивото от 2013 г. Темпът на растеж се ускори в развитите икомики, докато в развиващите се се забави. Растежът в САЩ се ускори до 1,8%, от 1,4% през 2013 г. Основните фактори бяха по-ниските цени на петрола и повишеното потребителско доверие. В еврозоната спадът на БВП през 2013 г. бе преодолян и бе отчетен ръст от 0,9% през 2014 г. За сметка на това, японската икономика отбеляза спад от 0,1%. Растежът в Китай и Бразилия също се забави съответно до 7,4% и 0,1% Индия продължава да отчита висок ръст, като за 2014 г. той достигна 7,2%.
През 2014 г. стопанската активност в България нарасна, като БВП в реално изражение се увеличи с 1,7%. Този ръст надхвърли отчетения през 2013 г. – 1,1%. Основен принос за растежа имаше вътрешното търсене (2,5 процентни пункта) при положителен реален темп както на крайното потребление (2,4%), така и на брутното образуване на основен капитал (2,8%). Приносът на нетния износ за растежа на реалния БВП беше негативен (-1,1 процентни пункта).
Крайното потребление отбеляза реален ръст от 2,4% и надхвърли в номинално изражение 65 млрд. лева., при отчетен реален спад от 1,3% през 2013 г. Домакинствата увеличиха потреблението си с 2%, при реален спад от 2,3% през предходната година. Правителственото потребление също се увеличи през 2014 г. с 3,8% в реално изражение, при ръст от 2,8% през 2013 г. Основните фактори за нарасналото потребление включват повишената заетост и свиването на безработицата, увеличеното заплащане в публичния сектор и нарасналите здравно-осигурителни плащания.
Инвестициите в основен капитал отбелязаха реален ръст от 2,8% , при минимален спад от 0,1% за 2013 г. Същевременно, те продължават да се растат движени от публичните инвестиции. Предприятията, по предварителни данни на НСИ, продължават да свиват разходите си за придобиване на дълготрайни материални активи с 3,9% (при 5,2% спад за 2013 г.). В същото време, публичните инвестиционни разходи са се увеличили с 25,1%. Притокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) за 2014 г. в страната възлиза на 1289,1 млн. евро (3,1% от БВП)
Макроикономическите данни от първите месеци на 2015 г. потвърждават общото оживление както на европейската така и на българската икономика. Данните на Евростат сочат положителна промяна на обемите на индустриално производство, ръст на заетостта, износът (в реално изражение), както и на регистрациите на нови пътнически автомобили в Еврозоната. Растежът на българската икономика се ускори през първото тримесечие на 2015 г., достигайки 3,1% годишно според данните на НСИ. Темпът на реален растеж се оказва по-висок в сравнение с експресните оценки за брутния вътрешния продукт на страната, които посочваха ръст от 2% годишно.
Българската индустрия изглежда малко по-динамична в сравнение със същия период на 2014 г. Преработващата промишленост повишава своята продукция с 4,1% годишно през март 2015 г. Принос за съживяването на индустриалните предприятия има както възстановяването на вътрешното търсене по линия на потреблението и инвестициите, така и подобряване на възможностите за износ пред експортно-ориентираните български фирми. Общият износ нараства с 814 млн. евро (3,7%) през 12-те месеца до март 2015 г. и достига 22,7 млрд. евро. Най-голяма част от ръста на износа се дължи на ръста на износа на инвестиционни стоки. Износът на инвестиционни стоки расте с 474 млн. евро (11,8%) и достига 4,48 млрд. евро годишно. Сред суровините отчитаме бърз ръст на износа на химически продукти и суровини (вкл. пластмаси, каучук и торове) расте със 149 млн. евро (13,1%) и достига 1,29 млрд. евро годишно.
Данните на НСИ за БВП за първото тримесечие на 2015 г. показват реален ръст на инвестициите в основен капитал за пето поредно тримесечие. По предварителни данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции в страната за периода януари – април 2015 г. възлизат на 523,5 млн. евро, като са по-високи с 96,9 млн. евро (22,7%) спрямо януари – април 2014 г. Инвестиционните стоки бяха сегмента с най-бърз ръст на вноса според последните данни до март - ръст от 855 млн. евро годишно или 14,4%. Средногодишният внос на инвестиционни стоки е около 6,8 млрд. евро, близък до рекордните нива от 2008 г.
Средногодишният брой на заетите се увеличава през 12-те месеца до март 2015 г. с 51 хил. души (1,7%) спрямо предходния 12-месечен период и достига 2,995 млн. заети. Коефициентът на заетост на лица между 20 и 64 навършени години се увеличава до 65% през първото тримесечие на 2015 г. (като беше 63% през първото тримесечие на 2014 г.) Сред секторите в експанзия на наетите най-бързо като брой наети расте Преработващата промишленост - с 1,19% или 5825 души до общ средногодишен брой 493 хил. души. Броят на безработните лица над 15 навършени години намаля до 364 хил. средно през 12-те месеца до март 2015 г. (като беше 430 хил. предходния 12-месечен период). Средногодишният брой на лицата извън работната сила на възраст между 25 и 64 навършени години намалява с 41 хил. души през 12-те месеца до март 2015 г. спрямо предходните 12 месеца.
Според официалната пролетна прогноза на правителството, през 2015 г. се очаква растежът на българската икономика да се забави до 1,4% в реално изражение при ръст от 1,7% през 2014 г. По-слабото нарастване на публичното потребление и инвестиции ще имат основен принос за по-ниското вътрешно търсене в сравнение с 2014 г. В същото време благоприятната динамика на заетостта през 2014 г., нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата и наблюдаваното стабилизиране на вътрешната среда се отразиха в по-висок от очаквания ръст на частното потребление и допринесоха за подобрението в индикатора за доверие на потребителите в началото на 2015 г. Положителното развитие на частното потребление ще се запази и растежът ще се ускори до 2,4% през 2015 г., спрямо 2% през 2014 г.
Подобряването на външната среда чрез ускорение на растежите на европейската и све-товната икономика ще доведе до повишаване на износа на стоки и услуги до 2,8%. Забавянето на темпа на вътрешното търсене ще действа в противоположна посока върху вноса, ограничавайки неговия ръст до 3,6%.
Започналото възстановяване в положителната динамика на пазара на труда през 2014 г. се очаква да се запази и през 2015 г. Подобни очаквания намират потвърждение в краткосрочната бизнес статистика за очакванията на предприемачите относно наемането на персонал, които през първите три месеца на годината се повишават във всички наблюдавани сектори на икономиката. Наред с това, през януари очакванията на потребителите за безработицата през следващите 12 месеца показват подобрение. Текущите данни за регистрираната безработица през януари и февруари също потвърждават запазването на низходящия тренд в динамиката на безработните на годишна база.
През 2015 г. средният брой на заетите се очаква да се повиши с 0,3% спрямо 2014г., подкрепен, както от отчетените положителни тенденции през 2014 г. и началото на 2015 г., така и от очакванията за по-нататъшно възстановяване на търсенето на труд в частния сектор на икономиката. Предвиденото ограничаване на разходите за персонал в публичния сектор се очаква да окаже задържащо влияние върху растежа на заетостта в услугите, докато очакванията за подобряване на външното търсене са в подкрепа на вече започналото възстановяване на заетостта в промишлеността. Средногодишното ниво на безработица през 2015 г. се очаква да се понижи с 0.6 п.п. спрямо 2014 г. и да достигне 10,8%
Възстановяването на предприятията в реалния сектор протичаше с различни темпове в отделните икономически отрасли в периода след излизането на българската икономика от рецесия. През 2013 г. добавената стойност на фирмите в добивната промишленост намалява с 22% годишно, формирайки над половината от произведената продукция. Както оборотът, така и произведената продукция на фирмите в преработващата промишленост се повишават с двуцифрени темпове през 2010 и 2011 г., но през 2012 и 2013 г. растежът им се забавя чувствително. Добавената стойност на един зает в преработващата промишленост постепенно се увеличава – от 13,1 хил. лева през 2008 г. до 17,8 хил. лева през 2013 г. Създадената стойност от сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ формира все по-голям процент от произведената продукция - 37% през 2013 г. в сравнение с 29% през 2008 г. Половината от произведената продукция от сектор „Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ е под формата на добавена стойност през 2013 г.
Разпределението на финансовите и човешки ресурси на българските предприятия показва както структурата на българската икономика, така и нейната специализация и потенциалните източници на растеж. Около 31% от заетите в страната са в предприятия с до 9 заети лица, 23% от заетите са в предприятия с 10-49 заети лица, 21% са във фирми с 50-249 заети, а 25% работят в големи дружества с 250 и повече заети лица. Инвестициите в дълготрайни материални активи са реализирани предимно в предприятия с персонал 250 и повече души, които притежават 38% от всички дълготрайни активи през 2013 г.
Заетите лица в големите предприятия са най-голям процент от общата заетост в Югозападен район (31% от всички заети в района), а най-малък процент - в Южен централен район (19%). На фона на ниската инфлация и бавното възстановяване на европейската икономика през 2013 г. приходите на нефинансовите предприятия в България се увеличават с 1,1% годишно. Най-бързо се повишават приходите на нефинансовите дружества в Северен централен район (годишен ръст от 5,9%), следван от Северозападен район (4,9%) и Южен централен район (4,3%).
Научноизследователската и развойна дейност е важна предпоставка за повишаване конкурентоспособността на българската икономика и ускоряване процеса на конвергенция на доходите в България към средния доход в ЕС. Разходите за НИРД на предприятията възлизат на 319 млн. лева през 2013 г., от които 297 млн. лева са текущи разходи, а 22 млн. лева са капиталови разходи. Разходите за НИРД на предприятията се увеличават с 6,1% спрямо 2012 г., основно заради повишаване на текущите разходи, докато инвестициите нарастват минимално – с 0,5% годишно през 2013 г.
Българските предприятия отчитат известен прогрес в своята иновационна дейност в периода 2006-2012 г. според основните статистически показатели. През 2012г. делът на иновативните предприятия е общо 27,4% за българската икономика, нараствайки от 20,2% през 2006 г. Делът на иновативните предприятия през 2012 г. е по-висок в индустрията (31%) в сравнение с услугите (23,2%).
Предприемаческата активност както в страната като цяло, така и в отделните икономически дейности е значим показател за развитието на икономиката в средносрочен и дългосрочен план. През 2012 г. броят на активните предприятия, обхванати от статистиката на НСИ, се увеличава с 1% годишно, докато броят на заетите и наетите лица в тези предприятия намалява съответно с 1% и 2% годишно. Най-висока е предприемаческата активност в сектора на информационните технологии и далекосъобщенията, в който съотношението на заетите в родени към заетите в умрели предприятия е най-голямо – 1,8 пъти през 2012 г.
През първото тримесечие на 2015 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи възлизат на 3,1 млрд. лева, намалявайки с 15% годишно. Около 30% от всички инвестиции през първото тримесечие на 2015 г. са реализирани в сектор „Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“, а 28% от инвестициите са направени в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство“.
|
