1 Списък на използваните съкращения



страница1/12
Дата15.08.2018
Размер1.08 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
Анализ на макроикономическата среда, пазара на труда и състоянието на предприятията в България с оглед развитието на човешките ресурси1

Списък на използваните съкращения

АДСИЦ

Акционерните дружества със специална инвестиционна цел

АЗ

Агенция по заетостта

АППТ

Активна политика на пазара на труда

БВП

Брутен вътрешен продукт

БНБ

Българска народна банка

БДС

Брутна добавена стойност

БТПП

Българска търговско-промишлена палата

ДМА

Дълготрайни материални активи

Екорис СИЮ

Екорис Саут Ийст Юръп

ЕС

Европейски съюз

ИПС

Икономическия и паричен съюз

КИД-2008

Класификация на икономическите дейности - 2008

МОТ

Международната организация на труда

МВФ

Международния валутен фонд

МТСП

Министерство на труда и социалната политика

МФ

Министерство на финансите

НАП

Национална агенция по приходите

НИРД

Научноизследователска и развойна дейност

НОИ

Национален осигурителен институт

НПР

Национална програма за реформи

НРС

Наблюдение на работната сила

НСИ

Национален статистически институт

НТООД

Нетърговски предприятия, обслужващи домакинствата

ОИСР

Организацията за икономическо развитие и сътрудничество

ООН

Организация на обединените нации

ОССЕ

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа

ППО

Продължаващо професионално обучение

ПЧИ

Преки чуждестранни инвестиции

СБ

Световната банка

СИФ

Световният икономически форум

СБС

Структурна бизнес статистика

ЦПО

Центрове за професионално обучение








Състояние на предприятията в България с оглед развитието на човешките ресурси


Ключови моменти/основни изводи

Глобалният икономически растеж през 2014 г. беше 3,4%, или запазване на нивото от 2013 г. Темпът на растеж се ускори в развитите икомики, докато в развиващите се се забави. Растежът в САЩ се ускори до 1,8%, от 1,4% през 2013 г. Основните фактори бяха по-ниските цени на петрола и повишеното потребителско доверие. В еврозоната спадът на БВП през 2013 г. бе преодолян и бе отчетен ръст от 0,9% през 2014 г. За сметка на това, японската икономика отбеляза спад от 0,1%. Растежът в Китай и Бразилия също се забави съответно до 7,4% и 0,1% Индия продължава да отчита висок ръст, като за 2014 г. той достигна 7,2%.

През 2014 г. стопанската активност в България нарасна, като БВП в реално изражение се увеличи с 1,7%. Този ръст надхвърли отчетения през 2013 г. – 1,1%. Основен принос за растежа имаше вътрешното търсене (2,5 процентни пункта) при положителен реален темп както на крайното потребление (2,4%), така и на брутното образуване на основен капитал (2,8%). Приносът на нетния износ за растежа на реалния БВП беше негативен (-1,1 процентни пункта).

Крайното потребление отбеляза реален ръст от 2,4% и надхвърли в номинално изражение 65 млрд. лева., при отчетен реален спад от 1,3% през 2013 г. Домакинствата увеличиха потреблението си с 2%, при реален спад от 2,3% през предходната година. Правителственото потребление също се увеличи през 2014 г. с 3,8% в реално изражение, при ръст от 2,8% през 2013 г. Основните фактори за нарасналото потребление включват повишената заетост и свиването на безработицата, увеличеното заплащане в публичния сектор и нарасналите здравно-осигурителни плащания.

Инвестициите в основен капитал отбелязаха реален ръст от 2,8% , при минимален спад от 0,1% за 2013 г. Същевременно, те продължават да се растат движени от публичните инвестиции. Предприятията, по предварителни данни на НСИ, продължават да свиват разходите си за придобиване на дълготрайни материални активи с 3,9% (при 5,2% спад за 2013 г.). В същото време, публичните инвестиционни разходи са се увеличили с 25,1%. Притокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) за 2014 г. в страната възлиза на 1289,1 млн. евро (3,1% от БВП)

Макроикономическите данни от първите месеци на 2015 г. потвърждават общото оживление както на европейската така и на българската икономика. Данните на Евростат сочат положителна промяна на обемите на индустриално производство, ръст на заетостта, износът (в реално изражение), както и на регистрациите на нови пътнически автомобили в Еврозоната. Растежът на българската икономика се ускори през първото тримесечие на 2015 г., достигайки 3,1% годишно според данните на НСИ. Темпът на реален растеж се оказва по-висок в сравнение с експресните оценки за брутния вътрешния продукт на страната, които посочваха ръст от 2% годишно.

Българската индустрия изглежда малко по-динамична в сравнение със същия период на 2014 г. Преработващата промишленост повишава своята продукция с 4,1% годишно през март 2015 г. Принос за съживяването на индустриалните предприятия има както възстановяването на вътрешното търсене по линия на потреблението и инвестициите, така и подобряване на възможностите за износ пред експортно-ориентираните български фирми. Общият износ нараства с 814 млн. евро (3,7%) през 12-те месеца до март 2015 г. и достига 22,7 млрд. евро. Най-голяма част от ръста на износа се дължи на ръста на износа на инвестиционни стоки. Износът на инвестиционни стоки расте с 474 млн. евро (11,8%) и достига 4,48 млрд. евро годишно. Сред суровините отчитаме бърз ръст на износа на химически продукти и суровини (вкл. пластмаси, каучук и торове) расте със 149 млн. евро (13,1%) и достига 1,29 млрд. евро годишно.

Данните на НСИ за БВП за първото тримесечие на 2015 г. показват реален ръст на инвестициите в основен капитал за пето поредно тримесечие. По предварителни данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции в страната за периода януари – април 2015 г. възлизат на 523,5 млн. евро, като са по-високи с 96,9 млн. евро (22,7%) спрямо януари – април 2014 г. Инвестиционните стоки бяха сегмента с най-бърз ръст на вноса според последните данни до март - ръст от 855 млн. евро годишно или 14,4%. Средногодишният внос на инвестиционни стоки е около 6,8 млрд. евро, близък до рекордните нива от 2008 г.

Средногодишният брой на заетите се увеличава през 12-те месеца до март 2015 г. с 51 хил. души (1,7%) спрямо предходния 12-месечен период и достига 2,995 млн. заети. Коефициентът на заетост на лица между 20 и 64 навършени години се увеличава до 65% през първото тримесечие на 2015 г. (като беше 63% през първото тримесечие на 2014 г.) Сред секторите в експанзия на наетите най-бързо като брой наети расте Преработващата промишленост - с 1,19% или 5825 души до общ средногодишен брой 493 хил. души. Броят на безработните лица над 15 навършени години намаля до 364 хил. средно през 12-те месеца до март 2015 г. (като беше 430 хил. предходния 12-месечен период). Средногодишният брой на лицата извън работната сила на възраст между 25 и 64 навършени години намалява с 41 хил. души през 12-те месеца до март 2015 г. спрямо предходните 12 месеца.

Според официалната пролетна прогноза на правителството, през 2015 г. се очаква растежът на българската икономика да се забави до 1,4% в реално изражение при ръст от 1,7% през 2014 г. По-слабото нарастване на публичното потребление и инвестиции ще имат основен принос за по-ниското вътрешно търсене в сравнение с 2014 г. В същото време благоприятната динамика на заетостта през 2014 г., нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата и наблюдаваното стабилизиране на вътрешната среда се отразиха в по-висок от очаквания ръст на частното потребление и допринесоха за подобрението в индикатора за доверие на потребителите в началото на 2015 г. Положителното развитие на частното потребление ще се запази и растежът ще се ускори до 2,4% през 2015 г., спрямо 2% през 2014 г.

Подобряването на външната среда чрез ускорение на растежите на европейската и све-товната икономика ще доведе до повишаване на износа на стоки и услуги до 2,8%. Забавянето на темпа на вътрешното търсене ще действа в противоположна посока върху вноса, ограничавайки неговия ръст до 3,6%.

Започналото възстановяване в положителната динамика на пазара на труда през 2014 г. се очаква да се запази и през 2015 г. Подобни очаквания намират потвърждение в краткосрочната бизнес статистика за очакванията на предприемачите относно наемането на персонал, които през първите три месеца на годината се повишават във всички наблюдавани сектори на икономиката. Наред с това, през януари очакванията на потребителите за безработицата през следващите 12 месеца показват подобрение. Текущите данни за регистрираната безработица през януари и февруари също потвърждават запазването на низходящия тренд в динамиката на безработните на годишна база.

През 2015 г. средният брой на заетите се очаква да се повиши с 0,3% спрямо 2014г., подкрепен, както от отчетените положителни тенденции през 2014 г. и началото на 2015 г., така и от очакванията за по-нататъшно възстановяване на търсенето на труд в частния сектор на икономиката. Предвиденото ограничаване на разходите за персонал в публичния сектор се очаква да окаже задържащо влияние върху растежа на заетостта в услугите, докато очакванията за подобряване на външното търсене са в подкрепа на вече започналото възстановяване на заетостта в промишлеността. Средногодишното ниво на безработица през 2015 г. се очаква да се понижи с 0.6 п.п. спрямо 2014 г. и да достигне 10,8%

Възстановяването на предприятията в реалния сектор протичаше с различни темпове в отделните икономически отрасли в периода след излизането на българската икономика от рецесия. През 2013 г. добавената стойност на фирмите в добивната промишленост намалява с 22% годишно, формирайки над половината от произведената продукция. Както оборотът, така и произведената продукция на фирмите в преработващата промишленост се повишават с двуцифрени темпове през 2010 и 2011 г., но през 2012 и 2013 г. растежът им се забавя чувствително. Добавената стойност на един зает в преработващата промишленост постепенно се увеличава – от 13,1 хил. лева през 2008 г. до 17,8 хил. лева през 2013 г. Създадената стойност от сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ формира все по-голям процент от произведената продукция - 37% през 2013 г. в сравнение с 29% през 2008 г. Половината от произведената продукция от сектор „Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ е под формата на добавена стойност през 2013 г.

Разпределението на финансовите и човешки ресурси на българските предприятия показва както структурата на българската икономика, така и нейната специализация и потенциалните източници на растеж. Около 31% от заетите в страната са в предприятия с до 9 заети лица, 23% от заетите са в предприятия с 10-49 заети лица, 21% са във фирми с 50-249 заети, а 25% работят в големи дружества с 250 и повече заети лица. Инвестициите в дълготрайни материални активи са реализирани предимно в предприятия с персонал 250 и повече души, които притежават 38% от всички дълготрайни активи през 2013 г.

Заетите лица в големите предприятия са най-голям процент от общата заетост в Югозападен район (31% от всички заети в района), а най-малък процент - в Южен централен район (19%). На фона на ниската инфлация и бавното възстановяване на европейската икономика през 2013 г. приходите на нефинансовите предприятия в България се увеличават с 1,1% годишно. Най-бързо се повишават приходите на нефинансовите дружества в Северен централен район (годишен ръст от 5,9%), следван от Северозападен район (4,9%) и Южен централен район (4,3%).

Научноизследователската и развойна дейност е важна предпоставка за повишаване конкурентоспособността на българската икономика и ускоряване процеса на конвергенция на доходите в България към средния доход в ЕС. Разходите за НИРД на предприятията възлизат на 319 млн. лева през 2013 г., от които 297 млн. лева са текущи разходи, а 22 млн. лева са капиталови разходи. Разходите за НИРД на предприятията се увеличават с 6,1% спрямо 2012 г., основно заради повишаване на текущите разходи, докато инвестициите нарастват минимално – с 0,5% годишно през 2013 г.

Българските предприятия отчитат известен прогрес в своята иновационна дейност в периода 2006-2012 г. според основните статистически показатели. През 2012г. делът на иновативните предприятия е общо 27,4% за българската икономика, нараствайки от 20,2% през 2006 г. Делът на иновативните предприятия през 2012 г. е по-висок в индустрията (31%) в сравнение с услугите (23,2%).

Предприемаческата активност както в страната като цяло, така и в отделните икономически дейности е значим показател за развитието на икономиката в средносрочен и дългосрочен план. През 2012 г. броят на активните предприятия, обхванати от статистиката на НСИ, се увеличава с 1% годишно, докато броят на заетите и наетите лица в тези предприятия намалява съответно с 1% и 2% годишно. Най-висока е предприемаческата активност в сектора на информационните технологии и далекосъобщенията, в който съотношението на заетите в родени към заетите в умрели предприятия е най-голямо – 1,8 пъти през 2012 г.

През първото тримесечие на 2015 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи възлизат на 3,1 млрд. лева, намалявайки с 15% годишно. Около 30% от всички инвестиции през първото тримесечие на 2015 г. са реализирани в сектор „Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“, а 28% от инвестициите са направени в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство“.





  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница