Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерство на земеделието и храните

от горския фонд по категории гори (1960-2010 г.)

Горските територии с основни функции за защита на сградите и обектите на техническата инфраструктура, защитните пояси, както и горите, създадени по технически проекти за борба с ерозията, са категоризирани като противоерозионни и мелиоративни гори в групата защитни гори. По данни на ИАГ за 2010 г. площта на мелиоративните гори е нараснала с 698 ха, сравнено с 2005 година. Площта на противоерозионните гори намалява с 25 849 ха в резултат на причисляването на горски територии от тази група към друга категория гори с по-строг консервационен режим – природни паркове.

Към 31.12.2011 г. разпределението на общата площ на горските територии по видове собственост е следното: държавни – 3 088 464 ха (74,5%), от които 2 907 273 ха (70,1%) са стопанисвани от ДГП (ДГС и ДЛС), 169 931 ха (4,1%) – горски територии, управлявани от МОСВ, 11 260 ха (0,3%) - горски територии стопанисвани от УОГС „Юндола” и „Бързия”; недържавни - 974 599 ха (23,5%), в т.ч. общински – 495 734 ха (12,0%), на частни физически и юридически лица – 456 092 ха (11,0%), на религиозни организации – 22 773 ха (0,5%) и 85 051 ха (2,0%) – гори, създадени върху бивши земеделски земи. Разпределението на съответните горски статистически данни към 31.12.2005 г. е следното: държавни – 3 131 825 ха (76,8%), от които 2 961 072 ха (72,6 %) са стопанисвани от държавните горски предприятия по чл. 163 от ЗГ (ДГС и ДЛС), 159 435 ха (3,9%) – гори, управлявани от МОСВ, 11 318 ха ( 0,3%) - горски територии, стопанисвани от УОГС „Юндола” и „Бързия”; недържавни - 890 783 ха (21,9%), в т.ч. общински – 464 929 ха (11,4%), на частни физически и юридически лица – 403 188 ха (9,9%), на религиозни организации – 22 666 ха (0,6%) и 53 856 ха (1,3%) са горите, създадени върху бивши земеделски земи. За изминалия шестгодишен период се наблюдава забележимо увеличение на площта на недържавните гори, основно вследствие на самозалесяване на незалесени горски площи и на устройство на изоставени земи извън горските територии. Продължава процесът на фрагментиране на частните гори.

През периода 01.01.2006 г. до 31.12.2011 г. е придобито е право на собственост върху 163,9 ха горски фонд – държавна собственост, по реда на параграф 123 от Закона за горите (отм.). В бюджета на НУГ/ДАГ/ИАГ са постъпили 4 838 300 лв и 95 311 лв режийни разноски. Със заповеди на министъра на земеделието и храните, председателя на ДАГ, МЗХ и с решения на Министерския съвет са изключени 2 034,8 ха от горския фонд с цена за промяна на предназначението 89 131 356 лв. Учредени са право на ползване и сервитути по реда на чл. 16 от ЗГ (отменен със ЗГ от 08.03.2011 г.), както и обезщетения за сервитутите, възникнали по реда на чл. 16 б от ЗГ (отм.), върху обща площ 216,0 ха, с обща цена 2 318 483 лв. и 40 145 лв режийни разноски. Заменени са 2 770,9 ха горски територии – частна държавна собственост, с 8 861,7 ха горски територии – собственост на физически и юридически лица и общини по реда на чл. 15 б от ЗГ (отм.).

В резултат на извършените замени общата площ на горските територии – държавна собственост, се е увеличила с 6 090,8 ха и в бюджета на НУГ/ДАГ/ИАГ са постъпили 16 033 489 лв. и 2 695 925 лв. режийни разноски. Постъпилите средства за компенсационно залесяване са в размер на 4 991 269 лв. Общо за периода от 2006 до 2011 г. от извършените промени в горските територии в бюджета на НУГ/ИАГ/ДАГ са постъпили 120 144 260 лева.

По данни на ИАГ към 31.12.2008 г., общият брой имоти, представляващи горски територии, е 968 893, в т.ч. държавни – 292 134, общински – 63 062, частни – 611 365 и религиозни - 618. Броят на собствениците на горски имоти е над 1,5 милиона.

Управлението на горските територии - общинска собственост, се осъществява: от общинска горска структура, от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства въз основа на договор или от физически лица или търговци, вписани в публичните регистри по чл. 235 и 241 от Закона за горите, въз основа на договор. През 2008 г. е създадена Асоциация „Общински гори”, в която три години по-късно членуват 97 общини, притежаващи 290 000 ха гори. Асоциацията активно взаимодейства с МЗХ и ИАГ, като е особено активна в подпомагането на общините за създаване на структури за управление на общинските гори, повишаване на капацитета на работещите в общинските горски структури по управление на горите и при подготовка за кандидатстване с проекти по ПРСР и други програми на ЕС. По данни на Асоциация „Общински гори”, към 31.12.2011 г. в страната са изградени 15 общински лесничейства.

Горската собственост на частни физически и юридически лица заема 10% от площта на българските гори, основно в областите Смолян, Ловеч, Велико Търново и Монтана. Тя е силно фрагментирана – 94% от горските имоти са със площ до 2,0 ха. Средната площ на отделния горски имот е под 1,0 ха. Значителна част от собствениците на частни гори най-често не притежават специфични знания и опит за стопанисване на горите. Техният интерес в значителен брой от случаите се ограничава до еднократно ползване на дървесния ресурс за лични цели – строителство, отопление или за реализиране на доход. През анализирания период размерът на годишното ползване на дървесина в горите – собственост на частни физически и юридически лица, спрямо размера на добитата дървесина във всички горски територии е, както следва: 2006 г. – 19,0%, 2007 г. - 20,2%, 2008 г. – 18,2%, 2009 г. – 15,7%, 2010 – 13,4%, 2011 г. – 13,5%. В абсолютна стойност размерът на ползването от дървесина намалява от 1 384 990 куб. м през 2006 г. на 859 630 куб. метра през 2009 г., след което се покачва до 999 240 куб. м през 2011 година. Тенденцията към намаляване на размера на ползването на дървесина от частните гори се дължи основно на намаляването на общата площ на насажденията, достигнали възрастта на зрялост.

В основата на липсата на устойчив стопански интерес към раздробените и малки частни гори са: ниските доходи и ниската рентабилност на този тип горски имоти, нарастващите изисквания за устойчивото им стопанисване, лошата пътна инфраструктура, недостатъчната подкрепа от страна на държавните институции, в т.ч. и ресурсна, за насърчаване формирането на сдружения на собствениците на частни гори за устойчивото им управление. На национално ниво политиката по отношение на частните горовладелци често пъти е слаба и недостътъчно ефективна. На този етап функциите и мерките за подкрепа са ограничени.

Съществуват алтернативи за развитие на управлението на частните гори: създаване на служба за консултиране на собствениците на недържавни гори – по примера на много страни от ЕС; подкрепа, в т.ч. и ресурсна, на комасирането на частните горски имоти, на сдружаването и стопанисването по договор; сътрудничество при реализиране в горските територии на конкретни дейности от общ интерес; предоставяне на нисколихвени и безлихвени кредити за извършване на дейности, свързани с управление на частни горски имоти – маркиране, сортиментиране, реализация на дървесина, защита и опазване; данъчни облекчения за горскостопански дейности, по-нисък данък печалба или данък върху наема. Възможностите за по-ефективна подкрепа от страна на държавата за развитие на стопанисването на недържавните гори, в т.ч. на техническа и на финасова помощ, могат да бъдат обект на реалистичен анализ и на препоръки, които да са в основата на изготвянето на Национален план за развитие на недържавното горско стопанство.

Добър пример в това отношение е дейността на създаденото през 2002 г. Национално сдружение на собствениците на недържавни гори „Горовладелец”, което обединява в момента 25 кооперации от цялата страна, 4 частни фамилни ревира, 1 манастир, 2 общини, 8 физически лица - собственици на над 500 дка гори. Горите, които стопанисва сдружението, са с обща площ 38 000 ха. Сдружението представлява интересите на своите 82 000 членове, сътрудничи с местните власти и организации и участва в национални и международни програми и инициативи в областта на частните гори за тяхното устойчиво развитие и формирането на екологична култура у собствениците. Активен партньор е на държавната горска администрация в разработването и прилагането на нормативни документи и решения, свързани с управлението на частните гори.

Периодът 2006 - 2010 г. е характерен с две основни събития, които силно повлияват развитието на икономиката на България – подготовка и влизане в структурата на Европейския съюз през 2007 г. и финансовата криза в края на периода, чиито първи признаци в световен план започнаха да се усещат още през 2007 г., като кризата засегна страната с известно закъснение.

През периода 2006 - 2008 г. българската икономика ускорява своя растеж, като за всичките години той надвишава 6%. През 2008 г. е достигнато ниво от 44% от средните нива за ЕС на брутния вътрешен продукт (БВП). Съществено значение за развитието на икономиката до 2008 г. има инвестиционната активност на предприятията, която довежда до над 50% нарастване на инвестициите в основен капитал в реално изражение спрямо 2005 г. и достигането им до дял от 33.6% от БВП през 2008 г. През 2007 г. данъчната ставка на корпоративния данък е намалена от 15% на 10%, с което България се нарежда сред държавите-членки с най-ниски данъци. През 2008 г. е въведен пропорционален режим на облагане на доходите на физическите лица и единна данъчна ставка от 10%, което увеличава разполагаемите доходи на населението. Това благоприятно развитие се отразява и на горския сектор и се измерва в повишеното търсене на продукти, производства и услуги от него.

Отражението на световната икономическа криза върху нашата страна започва да се усеща през четвъртото тримесечие на 2008 г., когато реалният растеж на БВП се забавя. Кризата се изразява както в свиването на външното търсене на продукцията на българските износители, спада в международните цени на основни износни стоки, така и в намаляването на кредитната активност на банките и резкия спад на чуждестранните инвестиции в нашата икономика в резултат на нарасналия риск за инвеститорите. Реално българската икономика регистрира в началото на 2009 г. първия си отрицателен растеж от -4,5% спрямо предходната година за значителен период от време, като общо за 2009 г. отрицателният ръст възлиза на -5,5%. Всички икономически сектори допринасят за спада в БВП, като с най-голям принос е индустрията, която първа почувства негативния ефект от кризата.

Към 31.12.2011 г. в страната са регистрирани около 3 000 юридически лица с предмет на дейност, включващ дърводобивни дейности. През периода 2006 -2011 г. активно работещи са били 35% до 55% от регистрираните. По данни от проект „Подпомагане реформата в горския сектор на България - EBRD ID 24505, 2009 г.” петдесетте най-големи дърводобивни дружества в страната добиват около 800 хил. куб. м. от държавните горски територии. Значителна част от работата се извършва ръчно от работници най-често наети с граждански договори. От извоза 80 – 90% се осъществяват с животинска тяга. Използваните трактори са стари и силно амортизирани. Броят на работещите въжени линии е крайно недостатъчен. Ниска е интензивността на добива на дървесина. Липсва необходимата горска пътна мрежа за транспортиране на дървесината. Ниските цени на дърводобивните работи не позволяват инвестиции в модерна техника и повишаване на производителността на труда.

По данни от НСИ за 2006 г. общият брой на предприятията за преработка на дървен материал и производство на изделия от него е 2 049, за дървесна маса, хартия, картон и изделия от тях – 441, и за производство на мебели – 1 714, общо – 4 145. В края на 2010 г. техният брой е съответно 1 939, 518 и 2 253, общо – 4 170.

Най-голям брой фирми от дървообработващата промишленост в България са дали отчет за дейността си пред НСИ през 2007 и 2009 г., съответно 2 049 и 2 056 броя, а най-малко – през 2010, само 1 939 предприятия, което прави намаление с 6%. Регистрираните предприятия за производство на дървесна маса, хартия, картон и изделия от тях за същия период от време са се увеличавали плавно от 424 бр. през 2006 г. до 546 през 2009 г., нарастване с 28,7%, като през 2010 г. се наблюдава лек спад с 0,9% (518 броя предприятия). Наблюдава се увеличение на броя на мебелните предприятия през 2010 г. с 24% сравнено с 2006 година.

Общо за трите сектора на горската промишленост най-голям е броят на микропредприятията (под 10 заети) – от 77% - до 81% от общия брой, а броят на големите предприятия (с повече от 250 заети) е най-нисък – от 0,2 до 3,3%. През наблюдавания период се забелязва тенденция на увеличаване броя на фирмите с по-малко от 10 заети, докато броят на малките и средните предприятия значително намалява.

Броят на големите предприятия е най-малък – 0,2% от общия брой предприятия в дървообработващата, средно 1,46% в целулозната и 0,5% в мебелната промишленост.

Освен в големите градове концентрация на предприятия от дървообработващата, целулозно-хартиената и мебелната промишленост се забелязва в районите Троян - Тетевен (област Ловеч), гара Белово и гр. Стамболийски и Велинград – Пещера - Батак (област Пазарджик), Свищов (област Велико Търново). Това разпределение може да се разглежда като рамка за потенциално развитие на клъстери.

По данни на НСИ преработката на дървен материал и производството на изделия от него, без мебели, за 2007 г. е с 13,8% повече от постигнатото през 2006 година. Най-голям принос в стойността на производителността за 2007 г. имат двете дейности: „Производство на фурнир и дървесни плочи”, където увеличението в сравнение с предишната година е с 13,1%, и „Разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал», където има най-голям скок на продукцията в сравнение с 2006 г. - 14,7%.

Производството на дървесна каша, хартия, картон и изделия от тях през 2007 година нараства с 13,3%, сравнено с 2006 година. Увеличение се е наблюдава и при производството на мебели, като за целия сектор има ръст от 23,1%, сравнено с 2007 година.

В резултат на настъпилата икономическа криза през 2008 - 2010 г. се наблюдава спад на производството в сектор „Горска промишленост”. В производството на дървен материал и корк, без мебели, най-голям спад се констатира през 2009 г. - 27,7%, докато през следващата 2010 г. се наблюдава съживяване и увеличение на това производство с 8,8%. Подобни корелации са установени и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон, където спадът от 2008 към 2009 г. е от порядъка на 18,5%, а увеличението на това производство през 2010 г. достига 17,6%. В края на 2010 г. спадът в производството на мебели достига 23,1%, а в дейността „производство на кухненски мебели” сривът на производството за последните три години достига 44,4%.

Общата продукция на предприятията от горската промишленост през 2006 г. е в размер на 1 855 923 хил. лв. по текущи цени. Делът на трите бранша е съответно 35,7%, 29% и 35,3%.

През периода 2006 – 2008 г. общият размер на продукцията на горската промишленост нараства с 31,8%, след което в периода на икономическата криза през 2009 г., е налице спад с 24,7% спрямо 2008 г., последван от постепенно увеличение до 2 012 575 хил. лв. през 2010 година.

По статистически данни средната годишна работна заплата за 2010 г. в дървообработващите, целулозно-хартиените и мебелните предприятия е нараснала с 6,4% спрямо предходната година, като най-голям е ръстът в целулозно-хартиената промишленост – с 9,3%. Средната работна заплата в дървообработващата и мебелната промишленост през 2009 г. по данни на БКДМП е 550 лв. - 77% от средната работна заплата за страната. Производителността на един работник, зает в посочените производства, е 8-10 пъти по-ниска от съответната в ЕС, въпреки че много от българските предприятия са оборудвани със съвременни машини и производствени линии.

Като цяло фирмите от горската промишленост са преодолели кризата от 2009 - 2010 г. и се наблюдава увеличение на производството. Отрасълът може да бъде оценен като перспективен предвид наличието на достатъчен суровинен ресурс, устойчиви вътрешни и външни пазарни позиции на произведените продукти и значението му като източник на доходи и на заетост за значителна част от населението в планинските и селските райони. От решаващо значение за повишаване на икономическата жизненост ще бъде разрешаването на проблемите, свързани с: (1) ниската производителност на труда, (2) липсата на капиталова база, (3) липсата на възможности за ползване на финансови средства от структурните фондове на ЕС за инвестиране в обновяването на машините и производствените линии в сектора, (4) недостатъчното участие (подкрепа) от страна на банките в инвестиционни проекти, (5) ниският процент на сертифицирани горски територии, ограничаващ достъпа до външни пазари.

По данни от проект „Подпомагане на реформата в горския сектор на България” (EBRD Project ID 24505), изготвен от Австрийски федерални гори АД и Европейската банка за възстановяване и развитие през 2009 г., броят на регистрираните дърводобивни фирми е около 2 000, от които около 400 работят постоянно. Повечето от работещите в тези фирми са на граждански договор. Малките дървопреработващи предприятия обикновено имат свои екипи за дърводобив. Състоянието на дърводобивните фирми е тревожно. Като основни причини са посочени крайно неблагоприятните условия, при които се реализира производствения процес – ниска производителност, остаряла техника за добив, извоз и транспортиране на дървесината, ниско ниво на образование и квалификация на работниците.