Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерство на земеделието и храните

МОСВ и МЗХ са институциите, пряко ангажирани с прилагане на законодателството, свързано с поддържането на защитните функции на горските територии.

Промените в МЗХ и ИАГ са описани в индикатор В1.

Обществените ползи от защитните гори и поддържането на специалните им функции за защита на водата, почвата и инфраструктурата са обект на специфично законодателство, политика и инициативи на Европейския съюз – Директива 2000/60/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23.10.2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (обн., ОВ L 327, 22.12.2000г.), Зелена книга относно опазването на горите и информацията за горите в ЕС: Подготвяне на горите за изменението на климата, ЕК, 2010, комуникация (COM (2010) 66 окончателен), и подхода на ЕС за засилване на неговия капацитет за реагиране при бедствия (COM (2008) 130 окончателен). В посочените документи се подчертава: (1) необходимостта от балансиран подход при грижата за реализиране на различните функции на горите; (2) значението на запазването на горските екосистеми и свързаните с тях екологични услуги и осигуряването на други обществени блага, които изискват финансови стимули и предоставяне на информация на собствениците на гори и на други оператори като горските предприемачи и ползвателите на дървен материал, които на практика носят отговорност за решенията, вземани във връзка с горите; (3) характерните за изменението на климата верижни реакции и мултиплициращо въздействие, които могат да бъдат смекчени посредством превенция на риска и предварителна подготовка за посрещане на кризисни ситуации.

За повече информация във връзка с основни промени в нормативната рамка след 2005 г. виж критерий В1.

Националната правна основа, регламентираща защитните функции на горите, се формира от Закона за горите, Закона за водите, Закона за опазване на земеделските земи и други действащи нормативни и подзаконови документи, свързани с осъществяването и поддържането на защитните функции на горите. Основните функции на горските територии и тяхното категоризиране са регламентирани в действащия Закон за горите, където за първи път е определена функция „регулиране на климата и усвояване на въглерода”. Съгласно ЗГ защитни са горските територии за защита на почвите, водите, урбанизираните територии, сградите и обектите на техническата инфраструктура; горната граница на гората; защитните пояси, както и горите, създадени по технически проекти за борба с ерозията.

В сравнение с 2005 г. общата площ на защитните гори е намаляла в резултат от причисляване на горски територии с противоерозионни и водоохранни функции към други категории - с по-строг консервационен режим.

Основни източници за финансирането на дейностите, свързани с повишаване на защитните функции на горите, през 2006 - 2011 г. са бюджетите на МЗХ, ИАГ и на държавните горски предприятия. През последните години са осъществени проекти за създаване на нови гори със защитни цели, финасирани по международни програми и проекти.

- Информационна система за събиране, анализиране и обмен на горски

статистически данни за състоянието на горските територии на национално, регионално и локално ниво;

-Годишен Аграрен доклад на МЗХ и Годишен доклад за дейността на ИАГ.

Икономическата жизненост на горския сектор представлява способността му да функционира и успешно да се развива като относително самостоятелен дял от икономиката на страната. Най-често се характеризира със степента на подобрение на цялостната дейност в сектора – по-добро управление на горските територии, по-голям размер на инвестициите, увеличаване на броя на създадените работни места и на размера на работната заплата, по-силна финансова дейност на частния сектор и на публичните институции, по-добро опазване на околната среда, подобряване управлението на защитените територии.

МЗХ, ИАГ,, МОСВ, МИЕ, МТСП, МВР, МРР, БСК, браншовите организации са основните институции, отговорни за осъществяването на политиките в сектора горско стопанство за периода 2006 - 2011 година. За обсъждане на основни въпроси на горското стопанство към министъра на земеделието и храните е създаден Национален съвет по горите като консултативен орган, включващ представители на МЗХ, МОСВ, МВР, МРР, МФ, МП, ИАГ, ДГП, БАН, ЛТУ, общините и други собственици на горски територии и юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност е свързана с управлението и опазването на горите. В Закона за горите е предвидена съществена роля и за националните браншови организации в горския сектор при реализиране на политики и практики, свързани с неговото развитие.

Промените в МЗХ и ИАГ са описани в критерий С1, индикатор В1.

През разглеждания период правната основа на действията за повишаване на конкурентоспособността и икономическата жизненост на горския сектор са: Законът за горите (отм.), Законът за горите, Законът за лова и опазване на дивеча , Търговският закон и съответните подзаконови документи, регламентиращи извършването на дейности, свързани с възпроизводството, ползването и съхраняването на горските ресурси

Действията за повишаване на конкурентоспособността и икономическата жизненост на горския сектор са финансирани от: държавния бюджет - чрез МЗХ, ИАГ, ДГП, ДГС, ДЛС; от ПРСР; от европейски проекти и програми; от собственици на недържавни гори; от фирми на юридически лица, извършващи дейности в горските територии.

Виж индикатор В1 за поддържаната от ИАГ информационна система с данни за горския сектор и предоставяните годишни доклади: Аграрен доклад на МЗХ и Годишен доклад за дейността на ИАГ.

Националната политическа рамка се формира от НСУРГС 2006 – 2015 г. и от Стратегическия план за развитието на горския сектор в България (2007-2011 г.), в който са посочени конкретни мерки и действия по прилагането му и съответния 5-годишен инвестиционен план за финансиране в сектора. Докладът за мониторинг върху изпълнението на двата документа констатира, че в условията на икономически просперитет само една много малка част от предвидените мерки и действия, около 10%, са финансирани на практика. Липсата на ясна финансова ангажираност се обуславя също така и от ежегодно намаляващия принос от националния бюджет към бюджета на горската институция - от 25 млн. лева през 2003 г. до неосигуряване на бюджетни средства през 2008 година.

Въпреки слабостите в общата рамка, проведените мисии на екипи на Световна банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие изразяват мнение, че основополагащата за управлението на сектора политика способства за развитието на икономически жизнеспособен горски сектор въз основа на принципите на многофункционалността и устойчивото управление на горите.

8.9 - B.9. Трудова заетост (включително здраве и безопасност)

8.9.1. Основна цел в НСУРГС:

Увеличаване на заетостта в горския сектор и неговата роля като източник на социални ползи от горите

8.9.2. Заинтересовани институции

МЗХ, МФ, МТСП, МЗ, ИАГ,, ФСОГСДП, НФ „ЗГС” на КТ „Подкрепа”, общините и други собственици на горски територии и юридически лица, чиято дейност е свързана с горския сектор.

Промените в МЗХ и ИАГ са описани в индикатор В1.

Трудовите отношения между работника и работодателя, както и правата и задълженията на държавата, работодателя и работещия за осигуряване на здравословни условия на труд, са регламентирани от Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труда и непосредствено свързаните с тях нормативни актове. Минималните изисквания и задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на горскостопански и дърводобивни дейности са определени в Правилника за здравословни и безопасни условия на труд, утвърден от ДАГ към Министерския съвет през 2007 г.

Инвестиционни проекти и планове за икономическо развитие и модернизация на отделни производства в горския сектор; Програми за стимулиране на заетостта;

Ежегодно Министерството на земеделието и храните, работодателите в държавния горски сектор и синдикатите – ФСОГСДП и НФ „ЗГС” на КТ „Подкрепа” подписват браншов колективен трудов договор, в който се регламентират и въпросите, свързани с трудовата заетост и професионалната квалификация и преквалификация. Дейността на Националния съвет по горите, изграден като консултативен орган към министъра на земеделието и храните през 2011 г., предоставя допълнителна възможност за определяне на подходящи цели и действия, насочени към защита на заетостта и развитие на работната сила в горския сектор.

Извършват се съвместни проучвания в рамките на ЕС по трудовата заетост в горския сектор.

8.10 - В 10. Осведоменост и участие на обществото

8.10.1. Основна цел в НСУРГС:

Осигуряване на точна и своевременна информация за състоянието на горите, горските ресурси и тяхното управление за нуждите на държавата, частния сектор, обществото, неправителствените организации и международните институции.

8.10.2. Заинтересовани институции

През периода 2006 – 2011 г. МЗХ, ИАГ, МОСВ, МРР, МВР, МОН, широката общественост (представена според възприетите принципи и критерии), неправителствени организации, медии – национални и регионални, сдружения на собственици на гори, браншови, предприемачески, синдикални и други обществени организации и сдружения, други държавни инстититуции.

Промените в МЗХ и ИАГ са описани в критерий С1, индикатор В1.

- Основополагаща цел на Европейската политика (Договор от Амстердам от , 2.10.1997 г., изменящ Договора за създаването на Европейския съюз, договорите за Европейските общности и някои свързани с тях актовем Стратегия за устойчиво развитие на ЕС, (Гьотеборг, 2001, COM(2001) 264 final – не е публикувана в Официалния вестник на ЕС);

- Орхуска конвенция за достъпа до информация и гарантиране на възможността за правно уреждане на природозащитни проблеми, 1998 г., ратифицирана от Народното Събрание на 2.10.,2003 г.

8.10.3.1.2. Нормативна рамка – национална (за основните промени след 2005 – виж при критерий С1 индикатор В1).

Закон за достъп до обществена информация.

Рамковата правна основа, осигуряваща публичното осведомяване и участие по въпросите на горския сектор в България през периода 2006 – 2011 г. се определя от Закона за горите.

През 2009 г. по проекта по ОПАК е изработена и приета Комуникационна стратегия на ИАГ, насочена към информиране на гражданите и бизнеса и повишаване на прозрачността в дейността на държавната горска администрация.

Основните източници за финансиране на дейностите, свързани с повишаването на обществената осведоменост за горите, са: бюджетът на МЗХ/ИАГ (ДАГ, НУГ), ДГС, ДЛС. По проект по ОПАК „Повишаване на прозрачността и отчетността в дейността на ИАГ” са изготвени актуализираният вариант на НУСРГС 2006 – 2015 г.,, приет през ноември 2009 г., Комуникационна стратегия и медия-план на ИАГ за 2010 г.

ИАГ поддържа информационна система с данни за състоянието на горските територии на национално, регионално и локално ниво. Ежегодно публикуваният Аграрен доклад на МЗХ и Годишен отчетен доклад за дейността на Изпълнителната агенция по горите предоставят информация на заинтересованите институции, лица и на широката общественост за управлението, състоянието и динамиката на промените на горските територии. Подробна информация за горския сектор предоставят интернет страниците на МЗХ, ИАГ, ДГП и специализираното издание на ИАГ - списание „Гора”.

Съгласно приетата Комуникационна стратегия се разработва и изпълнява годишен медия-план, който осигурява широкото медийно отразяване на горската тема в България.

8.10.4. Коментар

Разбирането за обществения диалог при изработване и осъществяване на обща политика и стратегия за горския сектор, в която всяка заинтересована страна защитава своето становище и в същото време поема своята отговорност за реализиране на политиката, е широко декларирана цел като елемент на многофункционалното използване на горите. В България за първи път е заявена в програмния документ Национална горска политика и стратегия („Устойчиво развитие на горския сектор 2003 - 2012 г.”), а след това - потвърдена в НСУРГС 2006-2015 г. и в актуализираният вариант на последният документ от 2009 г.

Основните институции, работещи за осъществяване на целите, свързани с „Научни изследвания, образование и обучение”, са МОН, Лесотехническият университет, Институтът за гората при БАН, МЗХ и ИАГ и съответните техни регионални поделения (опитни станции и учебни опитни бази) и професионалните гимназии.

Промените в МЗХ и ИАГ са описани в критерий С1, индикатор В1.

Промените в законовите рамки, свързани с МЗХ и ИАГ, са описани в индикатор В1.

Освен от Закона за горите законовата рамка, върху която се изграждат и извършват научните изследвания, образованието и обучението, свързани с горския сектор, се определят от Закона за Българската академия на науките, Закона за висшето образование и Закона за професионалното образование и обучение, в които през разглеждания период са внесени промени.

8.11.3.2. Финансово-икономически

Финансирането на научните изследвания, образованието и обучението се извършва от бюджетите на заинтересованите институции и по европейски проекти и програми.



8.11.3.3. Информационни

Осъществява се непрекъснат обмен (включително европейски и международен) на информация за продукта от научната и научно-приложната дейност чрез публикации, научно-приложни трудове, обмен на специалисти и реализиране на съвместни проекти.

Съгласно чл. 156, ал. 1, т. 14 от ЗГ, ИАГ координира и контролира научно-изследователската и инженерно-внедрителската дейност в горския сектор. Устройственият правилник на ИАГ определя, че внедряването на научните постижения в областта на горското стопанство се извършва от Дирекция „Гори и лесовъдски дейности”. Дирекцията участва в разработване на програми за обучение, подготовка, квалификация и преквалификация на кадрите, необходими за горския отрасъл.

Обучението на специалисти за нуждите на горския отрасъл се извършва в Лесотехническия университет и 24 на брой средни професионални училища. За повишаване на квалификацията на работещите в горския сектор действат центрове за краткосрочно обучение. Научно-изследователската дейност в областта на горското стопанство, горската промишленост и опазването на природните ресурси се извършва от Лесотехническия университет (ЛТУ), Института за гората при БАН (ИГ) и Опитните станции за бързорастящи дървесни видове в Свищов и по дъбовите гори в Бургас, и Националната научно-изследователска станция по ловно стопанство, биология и болести на дивеча. Научният потенциал покрива основните научни направления и проблеми на горския сектор.

Научната и изследователската дейност следват европейските тенденции за институционална реформа като резултат от адаптирането към изследователските, обучителни и образователни програми; залагане на европейски стандарти в организацията и отчетността (индивидуалните годишни отчети за научно-изследователската дейност са съществена част от прилаганата вътрешна система за оценка на качеството); насоченост на научните изследвания към интердисциплинарно образование; процес на реформи за модернизиране на съдържанието и практиката на висшето образование в световен план (процесът от Болоня). В разработваните в ЛТУ научно-изследователски проекти активно участват студенти и докторанти

Основната цел е пряко свързана и с други цели: (1) повишаване на ролята и приноса на горите и горския сектор за устойчивото развитие на селските райони; (2) опазване и възстановяване на компонентите на биологичното и ландшафтно разнообразие чрез интергриране на консервационните цели в горскостопанските практики, изграждане на адекватни системи за “in situ” и “ex situ” съхраняване и природосъобразно управление на горите; (3) развитие и експлоатация на туристическия потенциал на горите и интегриране на туристическия бизнес в традиционните дейности по управление на горите.

МОСВ, МК, МЗХ и ИАГ имат основна роля за опазване на природното културно наследство съгласно рамковите закони.

Изпълнителната агенция по горите има ангажимент към осъществяване на политиката на интегриран подход при опазване на природното културно наследство на територията на природните паркове – чрез дирекциите на природните паркове - териториални поделения на ИАГ, които във връзка с това изпълняват специфични функции и работят съгласувано с другите структури и поделения на ИАГ, МЗХ, МОСВ, МК, с местните общности и неправителствените организации. В съответствие с категориите защитени територии, приети със Закона за защитените територии (обн. в ДВ бр.133 от 11.11.1998 г.), дирекциите на природните паркове извършват контрол и координация при изпълнението на плановете за управление на парковите територии. Основни приоритети при това изпълнение са: поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях, управление и устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси, ефективно управление на туризма при съхраняване на биологичното и ландшафтното разнообразие, предоставяне на възможности за развитие на научни и образователни дейности, осигуряване на обществена подкрепа и развитие на партньорства за постигане на целите.

Във връзка с развитието и използването на туристическия продукт и развитието на регионите отношение към природните и културните ценности в горите имат МИЕ и МРР.

Промените в МЗХ и ИАГ са описани подробно в индикатор В1.

На 27 юли 2009 г., 41-то Народно събрание прибавя към Министерството на икономиката и енергетиката ресор "Туризъм" (МИЕТ).

8.12.3. Използвани основни политически инструменти и значими промени в тях след 2005 г.

8.12.3.1. Законови

8.12.3.1.2. Национална нормативна рамка

Рамкови закони са: Законът за културното наследство, Законът за закрила и развитие на културата, Законът за опазване на околната среда, Законът за биоразнообразието, Законът за защитените територии, Законът за устройство на територията, Законът за горите, в които през периода след 2005 г. са извършени промени.

За промените, свързани със Закона за горите, подробна информация съдържа критерий В1.

Съгласно Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие дейностите в границите на съответните защитени територии, регламентирани със заповед, се определят от Планове за управление, които съдържат дългосрочни цели, ограничения, норми, режими, условия и препоръки, включително и по отношение на културното наследство в обхвата на съответната територия.

Източниците за финансиране на дейностите по опазване и използване на културните и духовните ценности в горите са: държавният бюджет, Европейските проекти и програми (ПРСР, Life+, ОПОС).

Изпълнителна агенция по околна среда поддържа достъпна по електронен път база данни с актуални регистри по видове защитени територии.

Дейностите, свързани с дългосрочните цели, ограничения, норми, режими, условия и препоръки, включително и по отношение на културно наследство, за конкретна защитена територия се съдържат в нейния план за управление, за чието изработване и приемане е предвиден съответен ред.

8.12.4.Коментар

Критерият „Културни и духовни ценности” изразява разбирането и оценката за важността на свързаните с горите ценности от културен и духовен характер като комплексно обвързани измерения на природното богатство. Ангажиментът към културните и духовните ценности в горите не се ограничава само с опазването на избраните и с утвърден статут на защитеност обекти от природата и ландшафта, те са неразделен елемент от многофункционалното устойчиво управление на горите според Конвенцията за природното културно наследство (ЮНЕСКО). Дефиницията дава иновативна възможност за защита на обекти, свързващи природни и културни елементи, материално и нематериално наследство и културни пейзажи, произведения на човека или съвместни произведения на човека и природата.

Съгласно чл. 4. от Закона за горите защитата на природното и културното наследство е сред основните функции на горските територии. Съгласно чл. 8 сред основните принципи на горското планиране са: интегрирано управление на горските територии и ползване на горски ресурси за постигане на устойчиво икономическо развитие и разнообразяване на дейностите в горите за устойчиво възпроизводство на техните функции чрез разкриване на алтернативни източници на доходи и на заетост. В чл 8, т. 8 от Закона за горите се предвижда за целите на горското планиране въвеждането на единна информационна система за горските територии и дейностите в тях. Горските територии - държавна собственост (чл. 27. (3) т. 4.), и общинска собственост (чл. 28. (2), т. 4), включени в територии за опазване на недвижимото културно наследство по Закона за културното наследство, са съответно, публична държавна и публична общинска собственост. Дирекциите на природните паркове разработват годишни планове за дейностите по опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, поддържане и развитие на туристическата инфраструктура, образователни програми и други в съответствие с плановете за управление на природните паркове (чл. 162. (1). Според чл. 19, ал.1 от ЗГ Изпълнителната агенция по горите създава и поддържа информационна система за горските територии и за дейностите в тях. За информационното осигуряване на управлението на горските територии Изпълнителната агенция по горите извършва обмен на данни с действащата информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и с информационните агенции на други ведомства и организации.