Финансово състояние на държавния горски сектор

През периода 2006-2010 г. реализираните приходи по бюджета на ИАГ имат относително постоянна величина и с изключение на 2010 г. варират между 104 698 хил. лв. (2006 г.) и 151 406 хил. лв. (2008 г.). През 2010 се наблюдава значително намаление на отчетените приходи, като намалението спрямо 2009 г. е над 1,6 пъти, а спрямо 2008 г. – над 2,1 пъти. Една от причините за това е промяната на законовата уредба, с която се спира изключването на земи и гори от горския фонд при промяна на тяхното предназначение, когато тези земи и гори са придобити от физически и юридически лица чрез замяна. През 2011 г. след проведената реформа в горския сектор и създаването на шестте държавни горски предприятия приходите в ИАГ са около 28,6% от постъпилите през 2008 година.

Основните приходи на ДАГ/ИАГ се формират главно от държавни такси – 56,6% за 2008 г. През 2011 г. постъпилите приходи от държавни такси са в размер на 79,9%.

В периода 2006 - 2008 г. разходите в държавната администрация се увеличават. Отчетените разходи през 2008 г. са в размер на 136 607 хил. лв., с 24,3% повече в сравнение с 2006 г. През периода 2009 - 2011 г. разходите значително намаляват, като в края на разглеждания период те са с 65% по-малко спрямо 2006 г. Разходите за издръжка през 2008 г. са 64,6%, за персонал – 27,3%, капиталови разходи – 8,05%.

Фиг. 10 Справка за приходите и разходите на НУГ/ДАГ/ИАГ за периода 2006 - 2011 г.


Източник: МЗХ/ИАГ
Намалението на отчетените разходи по бюджета на ИАГ през 2010 г. с близо 2,6 пъти спрямо 2008 г., както и почти двукратното намаление на числеността на ИАГ за същата година, основно са в резултат на извършеното преструктуриране на държавните лесничейства от структурата на ДАГ в държавни горски стопанства със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, с изменението на чл. 24 от Закона за горите (отм.). От значение е и утвърденият от МЗХ с 27% по-нисък размер на бюджета на ИАГ за 2010 г. спрямо първоначално планираните бюджетни разходи.

Най-голям относителен дял спрямо общите разходи по бюджета на ИАГ имат разходите за издръжка, в които се включват и разходите за извършени мероприятия в горите, в т.ч. по проекти за създаване на нови гори. Изменението им през периода 2006 – 2010 г. е аналогично на изменението на общите разходи по бюджета, като за първите три години тези разходи нарастват, а през 2009 г. и 2010 г. техният размер значително намалява. Намалението на разходите за издръжка през 2010 г. е над 2,4 пъти спрямо отчетените разходи през 2008 г. През 2011 г. най-голям относителен дял имат разходите за издръжка и за провеждане на лесовъдски дейности в горските територии – 59,9%, на второ място са разходите за персонал – 38,6% и на последно място капиталовите разходи - 1,4%. Размерът на капиталовите разходи, отчетени по бюджета на ИАГ, е незначителен – от 2 на сто (2010 г.) до 9,7 на сто (2009 г.). След 2008 г. се наблюдава значително намаление на капиталовите разходи, като през 2010 г. намалението на тези разходи е на 10 пъти спрямо отчетените през 2008 г.

С промяната в Закона за горите (отм.) през 2008 г. държавните лесничейства се регистрират като държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от ТЗ и заедно с държавните ловни стопанства получават самостоятелност, която им гарантира по-голяма свобода при изпълнение на основните мероприятия, свързани с предмета на тяхната дейност. Така през 2008 г. е постигнато значително увеличение на приходите и разходите в ДГС и ДЛС като в края на 2008 г. са отчетени 235 855 хил. лева. През останалите три години се наблюдава плавно нарастване на приходите и разходите в ДГС и ДЛС. През 2011 г. новосъздадените държавни предприятия по чл. 163 от Закона за горите отчитат ръст на приходите с около 30% спрямо 2008 г. и с 12%, сравнено с 2010 година.

От отчетените разходи за 2008 г. с най-голям дял към общия размер са тези за външни услуги – 26,7%, следват за заплати – 13,6%, и за материали – 8,5%.

През 2010 г. структурата на разходите, изразени в проценти, са: за външни услуги – 51,73%, за персонал – 26,3%, за материали – 12,6%.

През 2011 г. най-голям дял от общите разходи имат разходите за външни услуги – 43,9%, следват за заплати – 25,36%, и за материали – 8,27%.

Фиг. 11 Справка за приходите и разходите на ДГС/ДЛС/ДГП за периода 2008 - 2011 г.

Няма точни данни за разходите за защитените територии. За Националните паркове директната цена за управление е 17,3 лв./хa, докато в природните паркове тя е под 10 лв./хa.

Основният източник за финансиране на издръжката на защитените територии е държавният бюджет. През 2011 г. средствата от държавния бюджет за управление на 14-те парка, в това число и средствата за мероприятия, възлизат на 5 318 237 лв. или средно 12,55 лв./ха (6.42 евро/ха). Тези цифри показват увеличение на средствата за управление на защитените територии в сравнение с 2002 г. едва с 2 евро/ха.

За финансиране осъществяването на дейности в защитените територии, свързани с изпълнението на плановете за тяхното управление, съществуват и някои допълнителни финансови механизми като Предприятието за управление на дейности за опазване на околната среда (ПУДООС), европейски средства от националния фонд и други европейски фондове. През 2011 г. сумата на усвоените средства от тези източници възлиза на 2 655 570 лв., от които 986 579 лв. са за финансиране на дейности в трите национални парка, а останалите - за дейности в 11-те природни парка.

Защитените територии генерират приходи по различни начини, но те не могат да бъдат директно реинвестирани за тяхното управление. Тези източници включват: 1) средства от ползване на възобновими ресурси - дървесина, билки, гъби, боровинки и т.н. (събират се от ДНП, ДГС и ДЛС и се внасят в бюджета), 2) такси за ползване на вода (събират се от МОСВ и се внасят в Националния Фонд за опазване на околната среда). 3) продажба на стоки и услуги - информация и обучение, сувенири, туристически услуги и др. (събират се от ДПП), 4) входни такси - прилага се само на едно място (събират се от ДПП). През 2011 г. приходите от стоки и услуги, предоставени от защитените територии, са в размер на 95 567 лв. (48 863 евро).

Допълнителни финансови инструменти за подпомагане извършването на специализирани дейности в горския сектор са Програмата за развитие на селските райони (2007 - 2013) – мерки 122, 123, 223 и 226; Оперативна програма „Околна среда”, Оперативна програма „Административен капацитет” и Програмите за трансрегионално и трансгранично сътрудничество. В рамките на посочените програми са изпълнени проекти, свързани с първоначално залесяване, възобновяване на опожарени горски територии, опазване на горите от пожари и други природни бедствия, адаптиране на горите към климатичните промени, опазване на биоразнообразието и околната среда, разработване на режими за стопанисване на горски местообитания в НАТУРА 2000, управление на риска от природни бедствия, интегрирано управление на горски водосбори. Неизползвани остават значителна част от финансовите ресурси на ПРСР за финансиране на дейности в горските територии.

Комуникационната стратегия на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) за осигуряване на прозрачност и информиране на гражданите и бизнеса – 2010 г. – 2013 г., e изработена в изпълнение на Дейност 7 по проект „Повишаване на прозрачността и отчетността в дейността на Държавна агенция по горите”, съфинансиран от Европейския социален фонд чрез Оперативна програма “Aдминистративен капацитет” (Договор А08-12-47-С/06.02.2009).

Целта на Комуникационната Стратегия е да бъде подпомогната Изпълнителна агенция по горите да установи и поддържа добронамереност, взаимно разбирателство и сътрудничество между организацията и заинтересованите от

нейната дейност институции, медии, обществени групи и лица, като съобразно характера на отделните целеви групи се разработват иинформационни материали и други инструменти за въздействие.

След приемането на Комуникационната стратегия на ИАГ основното комуникационно средство е годишният медия план, който ежегодно се актуализира и изпълнява, съобразно бюджета на организацията. За съжаление финансовите средства не винаги са достатъчни за изпълнение на съответния медия план.

8. Политики, институции и механизми от политическата област

8.1 - В1 Земеползване и горска площ и друга залесена площ

Най-значимата промяна в основните правни документи след 2005 г. е приемането на нов Закон за горите (обн., ДВ, бр.19 от 08.03.2011 г.). Законът определя като основни цели опазването и увеличаването на площта на горите и недопускане намаляване на лесистостта на страната. Регламентирани са обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми, постигане на баланс между интересите на обществото и собствениците на горски територии чрез ограничаване на разпоредителните сделки, водещи до намаляване на държавните горски територии, като е дадено предимство на отдаването под наем, аренда и учредяване на право на строеж без промяна на предназначението. Във връзка с това са приети през 2011 г. Наредба № 8 от 05 август 2011 г. за сечите в горите и Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии и през 2012 г. – Наредба № 1 от 30 януари 2011 г. за контрола и опазването на горските територии, Наредба № 12 от 16 декември 2011 г. за защита на горските територии от болести, вредители и други повреди и Наредба за условията и реда за защита на горските територии от пожари.

През първата половина на 2013 г. са приети Наредба за защита на горските територии срещу ерозия и порои и строеж на укрепителни съоръжения (обн., ДВ, бр. 21 от 01.03.2013 г.) и Наредба от за условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, използвани за създаване на специални, защитни и стопански гори и на гори в защитени територии, инвентаризация на създадените култури, тяхното отчитане и регистриране (обн., ДВ, бр. 16 от 19.02.2013 г.). Предстои да бъде изготвена и представена за обсъждане Наредба за инвентаризация на горските територии и горско планиране. Провеждането на първи цикъл на Национална горска инвентаризация на българските гори, която да се основава на възприетите европейски критерии и индикатори за устойчиво стопанисване на горите, е една необходимост, намерила място като приоритетно действие в Стратегическия план за развитие на горския сектор 2007 - 2011 г. и останала неизпълнена поради липса на необходимия финансов ресурс.

Членството на страната в ЕС поставя нови изисквания към съдържанието, формата, качеството и точността на горските статистически данни. В краткосрочен план развитието на управлението на информационния поток би трябвало да насочи към създаване на съвременна и надеждна национална информационна система за българските гори, съпоставима с изискванията на европейските горски информационни системи. Процесът на подобряване на събирането, обработването, представянето и обмена на статистическа информация е свързан с провеждането на първия цикъл на Националната горска инвентаризация. Това би позволило интегриране на националните данни от горската инвентаризация към тези на страните от ЕС и участие в съвместни проекти за усъвършенстване на горската информация и мониторинг. Неотложен за решаване е и проблемът със завършване на горския кадастър.

През периода 2006 – 2011 г. основните източници за финансиране на дейностите, свързани с опазването и нарастването на площта на горските територии, са бюджетите на МЗХ/ИАГ (ДАГ, НУГ), ДГС, ДЛС и общините, юридически и физически лица, ПРСР, НП „Възобновяване и опазване на българската гора” – МТСП, WWF – проект LIFE+.

Важен източник за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за опазване и увеличаване на горските територии е Програмата за развитие на селските райони в частта си за оказване на безвъзмездна финансова помощ по горските мерки. Три от мерките - 122 „Подобряване икономическата стойност на горите”, мярка 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи” и мярка 226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности” са пряко свързани с опазването и увеличаването на площта на горските територии.

Анализът на изпълнението на тези мерки показва следното:

- Мярка 122 е насочена към подобряване на качеството и количеството на дървесината чрез подходящи лесовъдски дейности (отгледни сечи и кастрене) и чрез подпомагане на модернизацията на специфичната екпировка за извършване на тези дейности. Потенциалните бенефициенти по мярката са частни собственици на гори и общини и техните сдружения. През 2010 г. е подадено само едно заявление за кандидатстване за финансиране, като стойността на исканото финансиране представлява 0,66% спрямо общия бюджет на мярката. Интересът към мярката е слаб и към 31.12.2010 г. няма напредък в изпълнението й, което основно се дължи на: (1) 90% от горите, собствеността на които е възстановена на частни лица, са с площ под 1,0 ха, което се отразява върху размера на исканото финансиране за единица площ; (2) отдалечеността на собствениците на гори от техните горски имоти; (3) предпочитанията на сдруженията на собствениците на гори и общини, притежаващи гори, да изпълнят проекти по други мерки от ПРСР.

- Мярка 223 е насочена към увеличаване лесистостта на България, с принос към смекчаване на въздействието на климатичните промени и подпомагане на биологичното разнообразие в природата. Изпълняваните дейности по мярката целят също така да намалят ерозията и маргинализацията на земите и да подобрят водния баланс на съседните територии. Потенциални бенефициенти са частни собственици на неземеделски земи и техните сдружения; общини, притежаващи неземеделски земи и техни сдружения, ДГС, ДЛС, дирекции на национални паркове и учебно-опитни горски стопанства, управляващи държавни гори. Предвид заложените индикатори за оценка към 31.12.2010 г. е постигнат незначителен напредък по мярката. Броят на подпомогнатите бенефициенти по мярката за изпълнение на дейностите по залесяване е 35 бр. при целева стойност от 2 000 бр. (1,8%). Размерът на залесената площ е 1 547 ха при целева стойност 10 000 ха (15%). Общата стойност на публичните разходи по одобрените проекти и сключените договори към 31.12.2010 г. представлява 6% спрямо бюджета на мярката. Първите плащания за програмния период са извършени през 2010 г. и са 0,47% от бюджета на мярката.

- Мярка 226 цели да възстанови горите, повредени от горски пожари и други природни бедствия, като същевременно подобри превантивните дейности за борба с горските пожари. Потенциални бенефициенти са частни собственици на неземеделски земи и техните сдружения; общини, притежаващи неземеделски земи и техни сдружения, ДГС, ДЛС, дирекции на национални паркови и учебно-опитни горски стопанства, управляващи държавни гори. Към 31.12.2010 г. напредъкът по мярката е недостатъчен: (1) броят на подпомогнатите бенефициенти е 24 при целева стойност 2 000 бр. (1,2%); (2) общият размер на подпомогнатите увредени гори е 55 338 ха (32,6%), спрямо целта - 170 000 ха; броят на оборудваните противопожарни депа е 14 при цел от 100 бр.; (4) броят на построените и/или подобрени наблюдателни пунктове е 9 при цел от 100 бр. Общата стойност на публичните разходи по одобрените проекти и сключените договори към 31.12.2010 година представлява 3,8% спрямо бюджета на мярката. Първите плащания по мярката за програмния период са извършени през 2010 г. и представляват 0,31% от нейния бюджет.

Държавните горски предприятия  с техните териториални поделения (ДГС и ДЛС) могат да кандидатстват основно по две от “горските” мерки – 223 и 226, а частни стопани, фирми и общини, собственици на недържавни гори, и по мярка 122. Мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" цели подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятия от хранително-преработвателната и горската промишленост. Предстои нова промяна в наредбите и отваряне на периоди за прием на проектни предложения по мерки 223 и 226.

8.2 - В2. Въглероден баланс

Дългосрочното изпълнение на общата енергийна политика се осигурява от националното законодателство в рамка, която отразява и напълно въвежда изискванията, определени от Европейския парламент и Съвета на Европа, включително и по отношение на производството на енергия от ВИ.

Основен стратегически документ е Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. (Обн. ДВ, бр. 43 от 7.06.2011 г.), която е съобразена с актуалната европейска рамка на енергийната политика и световните тенденции в развитието на енергийните технологии.

При съществуващото законодателство енергийната политика в България по отношение на ВИ се определя от Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за енергийната ефективност, с които са въведени изискванията на Директива 2009/28/ЕО на Eвропейския Парламент и на Съвета от 23  април 2009  година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и  2003/30/ЕО (ОВ L 140/16, 5.6.2009 г.).

Съгласно Директива 2009/28/EО, задължителната национална цел на България е през 2020 г. делът на енергията от ВИ да достигне 16 % дял от крайното брутно потребление на енергия, включително 10 % дял на енергията от ВИ от потреблението на енергия в транспорта.

Повишаване на енергийната ефективност като мярка за повишаване конкурентоспособността на икономиката, сигурността на енергийните доставки и опазването на околната среда се предвижда да бъде постигнато чрез:

• 
  използване на система от дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност при крайните потребители на енергия;
  

• 
  развитие на пазара на енергийните услуги от търговците на енергия;
  
• 
  насърчаване развитието и използването на технологии за производство
  

• 
  насърчаване развитието и използването на технологии за производство и потребление на биогорива и други възобновяеми горива в транспорта;
  
• 
  диверсификация на енергийните доставки;
  
• 
  повишаване капацитетa на малките и средните предприятия, производителите на енергия от възобновяеми и алтернативни източници и производителите на биогорива и други възобновяеми горива;
  

• 
  опазване на околната среда;
  
• 
  създаване на условия за постигане устойчиво развитие на местно и регионално ниво.
  

МОСВ, МЗХ, МРР, МИЕ и МФ, при тясно взаимодействие с научните институции, общините, собствениците на горски територии, държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ и юридическите и физически лица, регистрирани по Търговския закон, и други юридически лица със стопанска и нестопанска цел, чиято дейност е свързана с управлението и опазването на горите

На 27 юли 2009 г. 41-то Народно събрание прибавя към Министерството на икономиката и енергетиката ресора "Туризъм". Новата държавна институция на 87-то правителство на Република България, получава името Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Промените в МЗХ са описани в критерий С1, индикатор В1.

След присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 г. контекстът на политиката за климата в страната се променя съществено, тъй като освен с международните ангажименти по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКОНИК) 1992 г., ратифицирана чрез Закон за ратификация на Рамковата Конвенция на ООН по изменение на климата, обн., ДВ, бр. 28 от 28.03.1995 г.; Протокола от Киото към РКОНИК (ПК) 1997 г., ратифициран от Народното Събрания с Указ 264 от 19.07.2002 г.; Плана за действие от Бали, 2007; Копенхагенското споразумение, 2009; Споразуменията от Канкун 2010 и Дърбанската платформа, 2011 г., тя е съобразена с действащото и новоприетото европейско законодателство в тази област.

През периода 2008 - 2012 г. политиката и законодателството на България в областта на изменение на климата се хармонизират със законодателния пакет „Климат и енергетика“ на ЕС, който очертава рамката на политиката на ЕС по изменение на климата за периода 2013 - 2020 г. и е приет от Европейския парламент и Съвета в края на 2008 г. Пакетът включва четири основни нормативни акта, както следва: 1) Директива 2009/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23  април 2009  година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността (OB L 140/63, 5.6.2009) и Директива 2009/28/ЕО (Директивата за ВЕИ); 2) Директива 2009/31/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23  април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, Директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и  2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) No  1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 140/114, 5.6.2009 г.) и Директива 2009/30/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23  април 2009  година за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на нивата на емисиите на парникови газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО (ОВ L 140/88, 5.6.2009 г. и 4) Регламент (ЕО) No  443/2009 на Европейския Парламент и на Съвета от 23  април 2009  година за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO от лекотоварните превозни средства (ОВ L 140/1, 5.6.2009 г.)

Във връзка с това са настъпили промени в правни или свързани документи, както следва: Закон за енергийната ефективност; Закон за опазване на околната среда; Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата; Закон за енергията от възобновяеми източници , Закон за горите; Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите; Енергийна стратегия на Република България до 2020 г.; Наредба № 16 - 27 от 22.01.2008 г. за условията и реда за извършване на оценка за наличния и прогнозния потенциал на ресурса за производство на енергия от възобновяеми и/или алтернативни енергийни източници (Обн., ДВ, бр. 11 от 5.02.2008 г.); Наредба № 16 - 28 от 22.01.2008 г. за съдържанието, условията, реда и начина за предоставяне на информация за произведените, изкупените и продадени количества енергия от възобновяеми и алтернативни енергийни източници и произведените, изкупените и продадени количества биогорива (Обн. ДВ. бр.11 от 5.02.2008г.); Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на биомасата за периода 2008 - 2020 г., приета с Решение № 388 на Министерския съвет от 20.06.2008 година; Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници 2005-2015 г.; Национална дългосрочна програма за насърчаване на потреблението на биогорива в транспортния сектор 2008 - 2020 г. приета с Протокол № 43.2 на Министерския съвет от 15.11.2007 г.; Методика за осъществяване на мониторинг на парникови газове от операторите на инсталации, участващи в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове, МОСВ 2008 г.; Национален план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове за участие на България в Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове за периода 2008 - 2012 г., приет с Решение № 988 на Министерския съвет от 28.12.2009 година.