Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерство на земеделието и храните

Предприети са нормативни, икономически и организационни действия за осигуряване оптималното използване на дървопроизводствения потенциал на горите. Реорганизирани са планирането и ползването на дървесина с оглед постигане на баланс между предлагането и търсенето на пазара на дървесина, които да бъдат съобразени с предвижданията на ГСП (ЛУП). Въведени са нови начини на продажба на дървесина, напр. на стоковите борси. Сериозен пропуск е липсата на предвидената за разработване Национална програма за развитие на горско-пътната мрежа. Липсват конкретни действия по създаване на условия за модернизиране на дърводобивната техника.

За изпълнението на тази стратегическа цел са заложени 9 действия, част от които са изпълнени през периода 2006 - 2011. През 2007 - 2008 г. е извършен анализ на горската база данни във връзка с определянето на границите на защитените зони по Националната екологична мрежа Натура 2000 (НЕМ 2000). През 2010 г. Националния съвет за биологично разнообразие към МОСВ приема разработените „Режими за стопанисване на гори в „Натура 2000”.

След 2010 г. започва активно осигуряване на средства по европейските програми за опазване и възстановяване на биологичното и ландшафтното разнообразие. Със средства по Оперативна програма „Околна среда 2007 - 2013 г.” се изпълняват 81 проекта на стойност 240 млн. лв., в рамките на които се разработват и актуализират планове за управление на национални паркове и резервати и природни паркове, извършват се теренни проучвания и се подпомага опазването и възстановяването на биологичното разнообразие на територията на цялата страна.

В началото на 2010 г. стартира проект „Опазване и възстановяване на 11 типа природни местообитания край реки и влажни зони в десет защитени зони в българските гори, програма „LIFE +”, който предвижда до юни 2014 г. да бъдат възстановени 80 ха природни местообитания чрез залесяване с местни видове и храсти и 1,4 хектара - с характерни растителни видове. Финансовият ресурс на проекта е 1 236 834 евро, в т.ч. 615 199 евро съфинансиране от ЕС.

Законът за горите регламентира горската сертификация като непрекъснат процес, осигуряващ стопанисването на горските територии по отговорен начин, балансиращ екологичните, икономическите и социалните ползи. Развитието на този процес предоставя възможности за създаване на национален пазар на сертифицираните продукти от българските гори – дървесни и недървесни, осигуряване на достъп до екологично чувствителните пазари в Европа и получаване на икономически ползи от това.

Началото на сертификацията на горите в България е през 2003 г. по схема на FSC стандарта. Към 31.12.2011 г. площта на сертифицираните по FSC горски територии – държавна собственост, е 216 455 ха, което е около 7% от общата им площ. Очаква се през 2012 г. площта на сертифицираните по FSC стандарта горски територии - държавна собственост, да достигне 597 960 ха (28%). През последните две години е разработен национален стандарт за горска сертификация по схемата на PEFC стандарта, който се очаква да бъде представен на PEFC за одобрение.

Преработващите сертифицирани фирми за произход на дървесина или т. нар. – Chain of custody (COC) - Проследяване на продукцията, са общо 29. През 2012 г. се очаква сертификат за произход на дървесина по системата за горска сертификация FSC за проследяване на продукцията - COC, да получат още 26 фирми, като интересът към сертифицирането продължава да е висок.

Независимо от положените усилия за насърчаване процентът на сертифицираните горски територии е нисък. Нарастващото значение на горската сертификация предполага допълнителни действия и ресурси за създаване на благоприятни условия за напредък на процеса в горите - държавна собственост, и в недържавните гори. Възможностите за насърчаване на сертифицирането биха могли да включват: иницииране на провеждането на данъчна политика, позволяваща освобождаване от данъци за собствениците на недържавни гори, публични и частни фирми, които отговарят на приетия сертификационен стандарт; преки субсидии посредством подходящи финансови механизми; политики, свързани с възлагане на изпълнението на дейности в сертифицирани горски територии – държавна и общинска собственост, и за ползване на сертифицирана дървесина и сертифицирани недървесни горски продукти в съответствие със Закона за обществените поръчки, Закона за горите и съответната подзаконова уредба.

- Развитие и експлоатация на туристическия потенциал на горите. Интегриране на туристическия бизнес в традиционните дейности по стопанисване и управление на горите:

- За постигане на целта са заложени 4 действия, но е работено недостатъчно и не са постигнати положителни резултати. Още повече, държавните горски структури са далеч от желаното и от възможността да организират планински, селски и екотуризъм с цел използване на природните дадености и диверсифициране на приходите от съответните дейности. В тази посока работят Дирекциите на природните паркове основно чрез изграждане на посетителски центрове, туристически и екопътеки. Значителни възможности за допълнителни приходи от експлоатация на туристическия потенциал остават неизползвани от ДПП, ДГС и ДЛС.

- Повишаване приноса на науката в устойчивото стопанисване и развитие на горския сектор и подобряване на образователната система и социалния статус на горските работници:

За постигането на тази цел са заложени 12 действия за изпълнение. Въпреки положените големи усилия, изпълнението им е около 40% от предвиденото. Средствата за развитие на образованието и науката в горския сектор се осигуряват почти изцяло от бюджета на МЗХ и ИАГ, което се оказва недостатъчно за финансиране на значими научни изследвания и разработки с практически ефект за горския сектор. Професионално-техническото образование на работещите в горския сектор е гарантирано от държавата с определени средства по линията на делегираните бюджети през бюджета на МЗХ. Средствата за развитие на науката в горския сектор се осигуряват от бюджета на ИАГ по линията на финансиране дейността на двете опитни станции и ННИСЛББД в общ размер на около 800 хил. лв средногодишно и 130 хил. лв. - за възлагане разработването на научно-приложни теми, свързани с горския сектор. Научният потенциал е достатъчен, но непълно използван за решаване на значимите проблеми на отрасъла. Липсват връзка между науката и бизнеса, иновации и трансфер на технологии в сектора. Критичен е недостигът на знания и умения за съвременно управление – мениджмънт, особено необходим за специалистите в държавните предприятия. Недостатъчен е капацитетът на горския сектор по проблемите, свързани с интересите на недържавната горска собственост, горската информация и комуникация, промените в климата и адаптирането към тях, въглеродните запаси, зелената икономика и технологии. Ниското ниво на образование и квалификация на работещите в дърводобива и ниската производителност на техния труд са основания за актуализиране на програмите за професионално обучение.

Изпълнението на тази цел е частично. Предприети са много мерки, в т.ч за изпълнение на заложените мерки и действия в НСУРГС 2006 - 2015 г. и в СПРГС 2007 - 2011 г., но нито една не е изпълнена изцяло. Липсва разработена и въведена единна ГИС. Функционира интернет базирана информационна система на модулен принцип – www.system.iag, но реално е необходима система за мониторинг на горите като база за ефективното им управление.

Интернет страниците на МЗХ, на ИАГ и на ДГП, ДГС и ДЛС предоставят на обществото и бизнеса специализирана информация за извършваните дейности в горския сектор, която в редица случаи се оказва недостатъчна.

- Повишаване ролята и приноса на горите и горския сектор за устойчивото развитие на селските райони:

Горският сектор има основно значение за икономиката на отделни региони в страната, особено в планинските области Пазарджик, Смолян и Кърджали, за които има разработени областни стратегии за устойчиво развитие на горите, като част от стратегиите за развитие на съответната област.

Стратегическата цел е изпълнена частично, като известен принос за изпълнението има назначаването през 2008 г. в РДГ и работата на експерти, отговарящи за подпомагане и координация на собственици на горски територии – държавни и недържавни, при кандидатстване и реализация на проекти по „горските” мерки на Програмата за развитие на селските райони (2007 - 2013 г.).

Въпреки слабостите в общата рамка, изводът е че провежданата политика е способствала за развитието на икономически жизнеспособен горски сектор въз основа на принципите на многофункционалността и устойчивото управление на горите.

Стратегията на държавната горска администрация е била да направи това чрез стабилизиране на сектора, поддържане на екологично жизнеспособни горски екосистеми, подобряване на „социалните и културните измерения на горите” и координация и сътрудничеството. През наблюдавания период са актуализирани отделни елементи от НСУРГС 2006 - 2015 г., особено за здравето и жизнеността на гората, горското биологично разнообразие, екосистемните услуги и използването на горските ресурси.

Последователното прилагане на посочените горски стратегически документи допринася за устойчивото управление на горските територии в България през периода 2006 – 2011 година.

Националната политика в областта на горското стопанство се провежда от Министерския съвет чрез министъра на земеделието и храните. В съответствие с Конституцията на Република България и в изпълнение на нормативните актове министърът на земеделието и храните провежда държавната политика в областта на горското и ловното стопанство. Министърът на земеделието и храните е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи, координира и контролира прилагането на държавната политика в областта на земеделието, селските райони, горите, рибното стопанство и аквакултурите.

Действащият през периода 2006 - 2008 г. финансов механизъм, като част от Закона за държавния бюджет, се оказва неподходящ за своевременно финасово обезпечаване на провеждането на лесокултурните дейности и за развитие на горската инфраструктура, на НУГ и ДЛ. Тези трудности във финансирането на НУГ и ДЛ не позволяват ефективното управление на горските територии – държавна собственост. След промените в законовата уредба през 2008 г. и регистрирането на ДГС и ДЛС като държавни предприятия по чл. 63 от Търговския закон същите придобиват правото да извършват самостоятелно стопански дейности.

С приемането на Закона за горите е извършено преразпределяне на функции между МЗХ и ИАГ. Обособена е държавна горска администрация с контролни функции - ИАГ, а от друга - държавни горски предприятия по чл. 163 от ЗГ, които да осъществяват стопанската дейност в горските територии – държавна собственост. ИАГ е организирана на две нива – централно управление, 16 РДГ и специализирани териториални структури., в т.ч. дирекциите на природните паркове

Горските територии – държавна собственост, се управляват от шест държавни горски предприятия, в състава на които като териториални поделния са включени 164 ДГС и ДЛС. Дирекция „Управление на собствеността с държавно участие”, респ. отдел „Държавни горски предприятия”, МЗХ подпомагат министъра на земеделието и храните при упражняване на правата му като орган на управление на държавните предприятия по Закона за горите.

Отговорността за управлението на защитените територии, съгласно Закона за защитените територии от 1998 г., е споделена между МЗХ/ИАГ и МОСВ.

МОСВ осъществява контрол върху управлението на всички ЗТ и пряко управление на националните паркове и резерватите. До сега МОСВ е създало дирекции на три национални парка с общ персонал 191 служители (към края на 2011). ИАГ е отговорен за управлението на природните паркове, както и за защитените местности и природните забележителности, намиращи се в горски територии - държавна собственост. За управление на природните паркове са създадени 11 дирекции. Общата численост на работещите в тях е 90 служители. Дейностите по управлението на защитените местности и природните забележителности в горски територии се осъществяват от ДГП, ДГС и ДЛС, в чийто териториален обхват попада конкретната защитена територия.

Политиката за устойчиво управление на горите се определя от набор от документи, съподчинени един на друг в строга йерархична структура. Това са Конституцията, национални стратегически документи и планове за изпълнението им, закони, наредби, правилници, методики, заповеди и решения. Националната стратегия за устойчиво развитие на горския сектор 2006 - 2015 г. и Стратегическият план за развитие на горския сектор 2007 - 2011 г. формулират и определят горската политика за устойчиво развитие на жизнен, конкурентоспособен и допринасящ за развитието на селските райони сектор. НСУРГС и СПРГС са хармонизирани с Европейската горска стратегия, 1998 г., и с Плана за действие на ЕС за горите за периода 2006 – 2011 г., приет на 15 юни 2006 г., които осигуряват координираща рамка за действия на равнище Европейска общност и отделните държави - членки.

Националната политическа рамка, очертана от посочените горски стратегически документи, отразява основните процеси, свързани с устойчивото и многофункционално стопанисване на горите в Европа и в света. Тази рамка се допълва от следните стратегически документи: 1) Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие и Национален план за опазване на биологичното разнообразие 2005 - 2010 г., 2) Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на биомасата за периода 2008 - 2020 г., 3) Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници 2005 - 2015 г., приет с Протокол № 43.1 на Министерския съвет от 26.10.2006 г., 4) Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013, 5) Втори национален план за действие по изменение на климата 2005 - 2008 г., одобрен с Решение на Министерския съвет № 1012 от 21.12.2004 г., 6) Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници, МИЕ 2013 г.

Основополагащото национално законодателство, което регулира дейностите по опазването и защитата на горите, включва Закона за горите (отм.), Закона за защитените територии, Закона за опазване на околната среда, Закона за защита на растенията и свързаните с опазването на горите подзаконови документи. Към същата област имат отношение и Законът за защитените територии, Законът за енергийната ефективност, Законът за енергията от възобновяеми източници, Законът за устройство на територията, Законът за изменение и допълнение на Законът за насърчаване на инвестициите

Приетият през 1997 г. Закон за горите (отм.) определя като своя основна цел съхраняването на българските гори като национално богатство - основен средообразуващ фактор, чрез възпроизводството и устойчивото им развитие и многоцелевото ползване в интерес на собствениците и обществото

Целите в новия Закон за горите са актуализирани и съобразени с критериите за устойчиво управление на горите и включват: 1) опазване и увеличаване площта на горите; 2) поддържане и подобряване състоянието на горите; 3) гарантиране и поддържане на екосистемните, социалните и икономическите функции на горските територии; 4) гарантиране и увеличаване производството на дървесина и недървесни горски продукти чрез природосъобразно стопанисване на горските територии; 5) поддържане на биологичното и ландшафтното разнообразие и подобряване състоянието на популациите на видовете от дивата флора, фауна и микота; 6) осигуряване на възможности за отдих на населението и подобряване на условията за рекреация; 7) постигане на баланс между интересите на обществото и собствениците на горски територии; 8) подпомагане и насърчаване на собствениците на поземлени имоти в горски територии; 9) изпълнение на международни и европейски ангажименти за съхранение на горските местообитания.

Прилагането на новия Закон за горите е предвидено да се осъществи с помощта на 18 подзаконови нормативни акта, от които до края на 2012 са приети и влезли в сила осем наредби: 1) Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии (Обн., ДВ, бр. 63 от 16.08.2011 г.); 2) Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (Обн., ДВ, бр. 96 от 06.12.2011 г.); 3) Наредба № 4 от 15 февруари 2012 г. за условията и реда за регистрация на горски разсадници, както и за производство на фиданки в горските разсадници - държавна собственост (Обн., ДВ, бр. 17 от 28.02.2012 г.); 4) Наредба № 8 от 15 август 2011 г. за сечите в горите (Обн., ДВ, бр. 64 от 19.08.2011 г.); 5) Наредба № 12 от 16 декември 2011 за защитата на горските територии от болести, вредители и други повреди (Обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2012 г.); 6) Наредба № 2 от 30 януари 2012 г. за условията, начините и реда за прилагане на продукти за растителна защита в горските територии (Обн., ДВ, бр.10 от 03.02.2012 г.); 7) Наредба № 8 от 11 май 2012 г. за условията и реда за защита на горските територии от пожари (Обн., ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г.); 8) Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии (Обн., ДВ, бр. 11 от 07.02.2012 г.). В процес на разработване и одобрение са 10 проекта на подзаконови нормативни актове.
7.3.2. Международни задължения

България е страна по редица международни споразумения, разглеждащи устойчивото и многофункционално управление на горите, по-важни от които са следните:

- да се възстанови загубата на горско покритие чрез устойчиво стопанисване на горите, включително защита, възстановяване, залесяване и презалесяване и да се увеличат усилията във връзка с предотвратяване деградацията на горите;

- да се засилят икономическите, социалните и екологичните ползи от горите, включително чрез подобряване на жизнения стандарт на зависимите от гората общества;

- да се увеличи значително площта на устойчиво стопанисваните гори, включително на защитените гори, и да се увеличи дела на горските продукти, добити от устойчиво стопанисвани гори;

- да се възстанови спадът на индикатора: „Официална помощ за развитие” по отношение на устойчивото управление на горите и да се мобилизират значителни нови и допълнителни финансови ресурси от всякакви източници за прилагане на устойчиво управление в горите.

Целта на правно необвързващия инструмент е:

- да засили политическите ангажименти и действия на всички нива при прилагане на устойчивото управление на всички видове гори, за постигане на приетите 4 глобални цели на горите;

- да увеличи приноса на горите за постигане на международно договорените цели, включени в Целите за развитие на хилядолетието, и по-специално тези, отнасящи се до намаляване на бедността и устойчива околна среда;

- да осигури рамка за действия на национално ниво и международно сътрудничество.

Страните по споразумението, включително България, приемат да прилагат на национално ниво принципите за устойчиво управление на горите и да си сътрудничат на международно ниво за тяхното спазване. Принципите за устойчиво управление на горите, посочени в този документ, до голяма степен са интегрирани в Закона за горите, приет през 2011 година.

В България основният действащ нормативен акт относно контрола върху добива и предлагането на пазара на дървен материал и продукти от дървен материал е Законът за горите. В него са предвидени редица мерки, противодействащи на незаконния добив на дървесина и предлагането на пазара на дървен материал с нерегламентиран произход, както и наказателни разпоредби за нарушения на Регламент (ЕС) №995/2010. За компетентен орган по прилагането на Регламента е определена Изпълнителната агенция по горите.

Изпълнителната агенция по горите е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на земеделието и храните. ИАГ е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, с утвърден годишен бюджет, подчинен на бюджетна рамка, определена със Закон за държавния бюджет на Република България. В бюджета на МЗХ се определя програмен формат на бюджета с целеви стойности и показатели. Изпълнението на бюджета се отчита чрез съставяне на месечни, тримесечни и годишни касови и счетоводни отчети.

Държавните горски предприятия, юридически лица, създадени в съответствие с чл. 163 от Закона за горите, са регистирани като държавни предприятия в съответствие с чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Те са финансово самоиздържащи се структури, за устойчивото функциониране на които със Закона за горите се създават:

- Фонд „Инвестиции в горите” – акумулираните в него средства се използват за изграждане на пътища и противоерозионни съоръжения в горските територии. Постъпленията се определят с Постановление на Министерския съвет и варират около 10% от средната продажна цена на дървесината;

- Фонд „Резервен” – управлява се от съответното предприятие и се формира от остатъчната печалба.