Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерство на земеделието и храните

През периода 2006 - 2011 г. основни източници за финансиране на дейностите, свързани с повишаване устойчивостта и производителността на горските насаждения и адаптирането им към климатичните промени, намаляването на емисиите от парникови газове в атмосферата, увеличаване дела на ВИ и повишаване на енергийната ефективност са: ФЕЕВИ, ПУДООС, ПРСР, бюджетите на МЗХ/ИАГ (ДАГ, НУГ), ДГС, ДЛС, програми на ЕС, в т.ч. FutMon project.

- Национални доклади по инвентаризация на парниковите газове за България (2006, 2007, 2008, 2009, 2010 г.) ИАОС/МОСВ; Национални доклади за опазването на околната среда (2006, 2007, 2008, 2009 и 2010 г.), МОСВ;

- Годишен медия-план, който е част от Комуникационната стратегия на ИАГ/МЗХ.

8.2.3.5.Коментар:

В Закона за горите е отделено специално внимание на горската сертификация като дейност, насочена към повишаване на потенциала на горските територии да улавят въглерод. Законът за енергията от възобновяеми енергийни източници от 2011 г. въвежда изисквания биогоривата и течните горива от биомаса да се отчитат за целите на чл. 12, ал. 1 и ал. 4, само при условие, че суровините, използвани при производството, не са отглеждани върху терени с голямо значение за биологичното разнообразие. Въвежда се и условие във всички схеми за държавна подкрепа на ВИ конкретните проекти да отговарят на всички условия за устойчивост и опазване на околната среда.

Значителна част от дейностите, предвидени в сектор „Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство“ на Третия НПДИК 2013 - 2020 г., посочени в анализа на състоянието на горския сектор, би трябвало да бъдат приложени чрез механизмите на планиране в Закона за горите. Изпълнението на дейностите в планирания размер би допринесло за откриване на нови работни места, икономически растеж и повишаване на конкурентоспособността на горския сектор.

8.3 - В3. Здраве и жизненост

Основна цел в НСУРГС:

Повишаване устойчивостта и производителността на горските насаждения, с цел

адаптирането им към климатичните промени и задоволяване на нуждите на обществото от горски продукти

8.3.1. Заинтересовани институции:

МЗХ, МОСВ, МВР, ИАОС и ИАГ са пряко ангажирани с прилагане на законодателството, свързано с поддържането на защитните функции на горските територии.

Промените в МЗХ и ИАГ са описани в индикатор В1.

За осигуряването на здравето и жизнеността на българските гори се прилагат лесовъдски дейности за възпроизводство и отглеждане, които гарантират устойчивост и специфични мерки за защита и контрол на здравословното състояние на основата на данните от извършвания мониторинг. Европейските регламенти, които определят дейността в тази насока, са: Директива 1999/105/ЕО на Съвета от 22 декември 1999 г. относно търговията с горски репродуктивен материал, (ОВ L 11/17, 5.02.2008 г.) и Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 г. относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността (ОВ L 169, 10.7.2000). Основополагащото национално законодателство, което регулира дейностите по опазването и защитата на горите, включва ЗГ, ЗООС, ЗЗР и свързаните с опазването на горите подзаконови документи. Към същата област имат отношение и Законът за защитените територии и Законът за опазване на околната среда. Промените в ЗГ и ЗООС, настъпили сред 2005 г., са посочени и описани в критерий С1 индикатор В1.

4. 
   Информационни:
   

„Лесопатологично обследване” позволява ежедневно въвеждане на данни за здравословното състояние на горите от ДГС, ДЛС и ЛЗС.

- Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда, МОСВ; Прогноза за очакваните нападения от вредители и болести и други повреди в горските територии, съставяна ежегодно от Националната комисия по лесозащита.

8.3.4. Коментар:

За изпълнение на основните задачи ежегодно се провежда: 1) лесопатологичен мониторинг на вредителите и болестите в горите и се изработва достоверна прогноза за развитието на градациите и епифитотиите; 2) контрол на градациите на икономически значимите вредители в горите чрез редовно провеждане на лесозащитни мероприятия с използване на биологични методи и безвредни средства за борба; 3) своевременно лимитиране на популациите на насекомните вредители и недопускане на икономически загуби.

МЗХ, МОСВ, МРР, МВР, ИАГ, БАН, ЛТУ, общините и други собственици на гори и юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност е свързана с управлението и опазването на горите.

Промените в МЗХ и ИАГ са описани в критерий С1, индикатор В1.

Производството и ползването на дървесина в периода 2006 – 2011 г. е регламентирано основно чрез Закона за горите (отм.) и Правилника за неговото прилагане (отм.), както и чрез новия ЗГ след влизането му в сила на 9 април 2011 г. В ЗООСИ също намират място редица разпоредби, свързани с ползването на дървесина извън горските територии. В изпълнение на Закона за горите са предвидени няколко наредби, които да регулират дейностите, свързани с производството и ползването на дървесина. С Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти се регламентират основните принципи при осъществяване на ползването на дървесина от държавните и общинските гори. През 2013 г. е приета Наредба за определяне на условията и реда за залесяване на горски територии и на земеделски земи, използвани за създаване на специални, защитни и стопански гори и на гори в защитени територии, инвентаризация на създадените култури, тяхното отчитане и регистриране. Отношение към производството и ползването на дървесина имат и приетите Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите, и Наредба №1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Промените в ЗГ, настъпили сред 2005 г., са посочени в критерий С1, индикатор В1.

Бюджети на заинтересованите институции, на ДГС, ДЛС и държавните предприятия по чл. 163 от ЗГ, общините и собствениците на гори, физически и юридически лица, чиято дейност е свързана със стопанисването, ползването и опазването на горските територии.

Създаденият в информационната система на ИАГ www.system.iag.bg модул „Отдаване на дървесина” позволява събиране, анализиране и обмен на информация за ползването на дървесина в държавните горски територии. Други източници на информация за производството и ползването на дървесина са: Аграрен доклад на МЗХ и Годишен отчетен доклад за изпълнените на дейностите от ИАГ.

Действащият ЗГ цели да гарантира поддържане на екосистемните, социалните и икономическите функции на горските територии и производството на дървесни продукти. Постигането на устойчиво управление на горите, свързано с устойчивото производство на дървесина, е изведено на преден план. Законът определя и три нива на планиране в горските територии на основата на Националната стратегия за развитие на горския сектор. Една от заложените цели в действащата Национална стратегия по отношение производството и ползването на дървесина е създаването на нормативни, икономически, технологични и организационни условия за оптимално използване на дървопроизводствения потенциал на горите при запазване и подобряване на средообразуващите им функции.

В Стратегическия план за развитие на горския сектор 2007 - 2011 г. са определени стратегически цели и ключови действия, насочени към подобряване на качеството, икономическата стойност на горите и реализиране на устойчиво и рационално ползване на дървесина. В наредбите, изготвени в изпълнение на Закона за горите, също са определени цели и принципи, свързани с производството и ползването на дървесни продукти - публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност, недопускане на дискриминация, насърчаване на дългосрочните инвестиции за устойчиво стопанисване на горите и ползване на дървесина.

По отношение провеждането на сечите като основа са възприети принципите за природосъобразно, многофункционално и устойчиво стопанисване на горите при спазване изискванията за поддържане, опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в тях, с което се цели да бъде постигнато подобряване на състоянието на горите, тяхното възобновяване, запазването на генетичните ресурси и да бъде добита дървесина.

Институциите, отговорни за осъществяването на политиките в сектора горско стопанство в периода 2006 - 2011 г., са МЗХ и ИАГ. МОСВ е компетентният орган по прилагането на много от нормативните разпоредби, свързани с горските територии, предвид съществения дял на горите със специални функции и свързаните с тях режими на стопанисване. За обсъждане на основни въпроси на горското стопанство към министъра на земеделието и храните е създаден Национален съвет по горите като консултативен орган. Националният съвет по горите включва представители на МЗХ, МОСВ, МВР, МРР, МФ, МП, ИАГ, ДГП, БАН, ЛТУ, общините и други собственици на гори и юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност е свързана с управлението и опазването на горите. През разглеждания период дейността на този консултативен орган е незадволителна. В Закона за горите и в подзаконовата уредба, свързана с неговото изпълнение по отношение ползването на дървесина, е предвидена съществена роля и за националните браншови организации в горския сектор.

Механизмите за финансирането на дейностите, свързани с производството и ползването на дървесина през периода 2006 - 2011 г., преминават през няколко изменения. В началото на периода за горскостопанските дейности, осъществявани чрез държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции, функционира системата на изцяло бюджетно финансиране от НУГ (ИАГ) чрез бюджета на МЗГ. Следва преминаване през частично бюджетно финансиране, допълнено от финансиране от собствените приходи на създадените търговци – държавни горски стопанства и държавните ловни стопанства, и в края на периода финансирането е изцяло за сметка на новосъздадените държавни предприятия по чл. 163 от Закона за горите. Задължение на държавния бюджет чрез ИАГ остава финансирането на инвентаризацията на горските територии, изработването на областни планове за развитие на горските територии, защитата на горските територии от болести и каламитети.

Финансирането на дейностите по производство и ползване на дървесина в недържавните гори е за сметка на собствениците им, с изключение на планирането на дейностите за определени периоди за някои собственици. В Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. има няколко горски мерки, чрез които може да се осигури финансиране на дейности, свързани с производството и ползването на дървесина.

Други програмни и стратегически документи, свързани с производството и ползването на дървесина, са: Енергийна стратегия на Република България до 2020 година, Програма за развитие на селските райони (2007 - 2013), Трети национален план за действие по изменение на климата за периода 2013 - 2020 г., Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници, Програма от мерки за адаптиране на горите на Република България и смекчаване на негативното влияние на климатичните промени върху тях, МЗХ 2011 г.

8.5 – В5. Производство и ползване на недървесни горски стоки и услуги

8.5.1. Основни цели в НСУРГС:

- Подобряване на състоянието на популациите на дивеча и рибите като условие за устойчиво развитие на горския сектор, селските и планинските райони; Развитие и експлоатация на туристическия потенциал, интегриране на туристическия бизнес в традиционните дейности по стопанисване и управление на горите

8.5.2. Заинтересовани институции:

МЗХ, МОСВ, МРР, МВР, ИАГ, БАН, ЛТУ, общините и други собственици на гори и юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност е свързана със стопанисването, управлението и опазването на горите.

Промените в МЗХ и ИАГ са описани в критерий С1, индикатор В1.

Периодът 2006 - 2012 г. отбелязва стабилно нарастващ интерес към представяне и насърчаване на по-добрия маркетинг на стоките и екосистемните услуги от горите в страните от Европейския съюз и особено при използването на горите за отдих. В Горския план на ЕС за действие в горите, 2006 г., определянето на стойността на горите и на техните функции, оценката и маркетинга на горските недървесни продукти и услуги и въвеждането на инструменти за компенсиране на непазарните ползи и услуги, предоставяни от горските територии, са посочени като една от основните цели за подобряване на дългосрочната конкурентоспособност на горския сектор.

Основни международни документи, на които се основават производството и ползването на недървесни горски ресурси, са: Конвенция по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES), ратифицирана с Решение на Великото народно събрание от 12.12.1990 г. ДВ, бр. 103 от 1990 г.; Конвенция по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбивите птици (Рамсарска Конвенция), утвърдена с Решение № 389 на Министерския съвет от 18.11.1974 г., изм. с Протокол от 03.12.1982 г.; Обн. ДВ. бр.56 от 10 юли1992 г.Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания (Бернска Конвенция), ратифицирана от Великото народно събрание с Решение от 25.01.1991 г.,.Обн., ДВ, бр. 13 от 1991 г.; Конвенция за биологичното разнообразие, ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание наа 29.02.1996 г., Обн. ДВ, бр. 22 от15.03.1996 г.; Директива 92/43 на Съвета на ЕИО за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна; Директива 79/409 на Съвета на ЕИО за съхранение на дивите птици; Регламент (ЕО) No 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 г. относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях (ОВL 61, 3.3.1997); Регламент (ЕО) No 865/2006 на Комисията от 4 май 2006 година за установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) No 338/97 относно защитата на видовете от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях, (ОВ L 166/1, 19.6.2006) и Регламент за изпълнение (ЕС) No 792/2012 на Комисията от 23 август 2012 г. за определяне на правила във връзка с формата на разрешителните, сертификатите и другите документи, предвидени в Регламент (ЕО) No 338/97 на Съвета относно защитата на видовете от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях, за изменение на Регламент (ЕО) No 865/2006 на Комисията, (OB L 242/1, 7.9.2012)

Основни регулаторни инструменти при извършване на дейности в горските територии, свързани с недървесните горски ресурси са: Законът за горите , отмененият Закон за горите , Законът за лова и опазване на дивеча, Законът за защитените територии, Законът за лечебните растения, Законът за устройство на територията, Законът за опазване на околната среда, Законът за биологичното разнообразие и Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и на недървесни горски продукти.

В приетия през 2011 г. Закон за горите за пръв път са регламентирани обществените екосистемни ползи от горските територии и достъпът до горите.

С приемането през 2011 г. на Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и на недървесни горски продукти е извършена промяна в реда и условията за ползване на недървесните горски продукти. Въведени са два нови механизъма за осъществяване на този вид ползване чрез възлагане на добива и продажбата на продуктите в сурово и/или преработено състояние и чрез предоставяне под наем на определени горски територии.

През 2011 г. ИАГ при МЗХ стартира процеса по изготвяне на Национална стратегия за развитие на ловното стопанство 2012 - 2027 г.

Функциите за опазване и контрол на управлението на производството и ползването на недървесни ресурси от горските територии през разглеждания период (2006 - 2011 г.) се реализират основно от Министерството на земеделието и храните, Министерството на околната среда и водите, Изпълнителната агенция по горите, Министерството на вътрешните работи и техните партньори – Националното сдружение на ловците и риболовците в България, заинтересованите лица от сферата на горския бизнес, собствениците на горски територии и неправителствените природозащитни организации

Ежегодно МЗХ, ИАГ и НЛРС СЛРБ предоставят информация на Министерския съвет и на другите заинтересовани институции и лица за състоянието на недървесните горски ресурси и проблемите, свързани с тяхното устойчиво ползване и възпроизводство.

Основните източници за финансиране на производството и ползването на недървесни продукти ползи и услуги в горските територии са: бюджетите на МЗХ, ИАГ, общините, НСЛРБ СЛРБ, частни заинтересовани физически и юридически лица, както и Програмата за развитие на селските райони - мерки 113 и 313.

Горските територии имат висок потенциал за развитие на туризма. Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България, приета от МС през 2009 г., е платформа за развитие на туристическия потенциал на страната. Като основно предимство в нея се отбелязва съхранената природа, в това число в системата от защитени територии и защитени зони по Европейската екологична мрежа Натура 2000. В стратегията са превидени мерки и дейности, насочени към подкрепа за развитие на устойчив туризъм и на продукти и услуги в защитени териториии и в такива с налични природни и културни ресурси.

8.6 - В6. Биологично разнообразие

8.6.1. Основни цели в НСУРГС 2006 - 2015:

Опазване и възстановяване компонентите на биологичното и ландшафтното разнообразие чрез интегриране на консервационните цели в горскостопанските практики, изграждане на адекватни системи за “in-situ” и “ex-situ” съхраняване и природосъобразно управление на горите.

8.6.2. Заинтересовани институции:

МЗХ, МОСВ, МИЕ, МРР, МВР, ИАГ, научни институции, заинтересованите лица от сферата на горския бизнес, собствениците на горски територии, неправителствените природзащитни организации и юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност е свързана с управлението и опазването на горите и дивеча.

Политиката на България в областта на биологичното разнообразие се определя от глобалните цели, формулирани в Стратегическия план за биологичното разнообразие 2011 – 2020 на Конвенцията за биологичното разнообразие, и от членството на страната в ЕС, в съответствие със Стратегията за биологичното разнообразие на ЕС до 2020 година. Националната правна рамка включва Закона за околната среда, Закона за опазване на биологичното разнообразие, Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча и други нормативни актове, които регламентират съхраняването на биологичното многообразие. Предстоящото осъвременяване на Националната стратегия за биологичното разнообразие и прилагането на приетия през 2012 г. Трети национален план за действие по изменение на климата ще създадат необходимите условия за постигане на целите и задачите от двата стратегически документа, съобразно националните приоритети.

Поддържането на биологичното и ландшафтното многообразие и подобряването на състоянието на популациите на видовете от дивата флора, фауна и микота е една от целите на Закона за горите. За първи път горските територии за поддържане на ландшафтното разнообразие и горите с висока консервационна стойност са отнесени към категорията на специалните горски територии.

По данни от Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие (НСОБР) 2005 – 2010 г. на територията на страната са установени 27 336 вида животни: безгръбначни - 2700, риби - 207, земноводни - 16, влечуги - 36, птици - 383 и бозайници - 94. Българската флора е формирана от 3500 – 3750 вида висши растения, повече от 500 низши растения и гъби. Дендрофлората включва 360 вида, от тях 16 голосеменни (Pinaceae, Cupressaceae, Taxaceae, Ephedraceae) и 344 вида покритосеменни.

Устойчивото управление на горските територии е от изключително значение за опазване на биологичното и ланшафтното разнообразие в България. Осем от дванадесетте ландшафтни комплекса, определени от НСОБР като уникални и представителни за българското биологично разнообразие, са горски хабитати. Българските гори представляват естествена среда за развитие и опазване на над 80% от защитените растителни видове, над 60% от застрашените от изчезване животински видове, в т.ч. птици 5 вида, бозайници 3 вида и други гръбначни - 9 вида, над 60 % от приоритетните за опазване видове местообитания, от които 31 вида висши растителни видове.

8.6.3.2. Финансово-икономически:

Финансирането на дейностите, свързани опазването на биологичното разнообразие в горските територии, се осъществява основно от бюджета и фондовете на националните институции, Националния екологичен фонд, Оперативна програма „Околна среда” (2007 - 2013 г.), ПРСР, програма „LIFE+” и други международни проекти и програми.

Постигнат е напредък по изпълнение на дейностите, свързани с изпълнение задълженията на страната по опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие в горските територии и произтичащи от нейното членство в ЕС. Актуализиран е регистърът на горската семепроизводствена база и е представен на ЕК Национален списък на одобрените и регистрирани източници за производство на горски репродуктивни материали.