Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област благоевград

6.1.3. Железопътна мрежа

Територията на областта се обслужва от V главна ж.п. линия - София-Благоевград-Кулата с дължина 93 км /в участъка Бяло поле-Кулата/и жп клона Г. Тодоров-Петрич- с дължина10 км.

Общата дължина на ж.п. мрежата на територията на областта е 103 км, а гъстотата й 29,2 км/1000 кв.км, по-ниска от средната за страната- 38,9 км/1000 кв.км.

Ж.п. линията София-Кулата е категоризирана в европейската мрежа за магистрални ж.п. линии под № 885 и европейската мрежа за комбинирани превози /СЕ-885/. Линията има важно значение в международен и балкански план, тъй като чрез нея се осъществява най-късата ж.п. връзка между пристанище Видин/Лом/ на р. Дунав и пристанище Солун на Бяло море. Железопътният граничен преход се осъществява през ГКПП Кулата у нас и ГКПП Промахон в Гърция.

В участъка Б. поле-Кулата функционират 10 гари и 10 спирки за обслужване на пътници и товари. Гарите с най-голям пътнико- и товарооборот са Благоевград, Симитли, Кресна, Струмяни, Сандански, Ген. Тодоров и Кулата.

Железопътният клон Ген.Тодоров-Петрич има локално значение, тъй като завършва тупиково.Обслужването на пътници и товари се осъществява в гара Петрич и спирка Мулетарово.

Североизточната част на областта /общините Разлог, Банско, Белица и Якоруда/ се обслужват от теснолинейната ж.п. линия Септември-Велинград-Добринище. Линията е с регионално значение, с дължина на участъка 56 км.

Гарите Банско, Разлог, Белица, Якоруда и Добринище се характеризират като малодеятелни. Имат наличен свободен капацитет, като не предлагат високо качество на транспортни услуги. Конкуренцията от страна на автомобилния транспорт е решена отдавна в негова полза. Планинският релеф и особеностите на селищната мрежа, както и липсата на добра транспортна достъпност до гарите, са стеснили максимално районът им на обслужване.

Изводи

- Реконструираната и електрифицирана жп линия София- Благоевград-Кулата провежда бързо и сигурно международните пътнико и товаропотоци, като осигурява високо качество на обслужването и на прилежащите общини от областта

- Железопътните гари имат голям свободен капацитет , което е добра предпоставка за привличането към тях на товари по линия на трансграничното сътрудничество и коопериране
Проблеми

- Недостатъчна изграденост на ж.п. мрежата в района - териториите на общините Г. Делчев, Гърмен, Сатовча и Хаджидимово са отдалечени значително / 50-60 км / от най-близката ж.п. линия /гара/.

- Поради особеностите на релефа, територията на зоната не е равномерно обслужена с ж.п. транспорт, което изисква ефективното му допълване и координация с автомобилния;

6.1.4. Комплексно транспортно обслужване

В следващата таблица 28 е обобщено транспортното обслужване на общините /категория на път от РПМ, наличие на жп гара или спирка и ГКПП, като са отчетени и перспективните ГКПП/:

Най-добро е транспортното обслужване на общините по долината на р. Струма, които се обслужват от международните път и жп линия, като Петрич /и Сандански като съседна/ има ГКПП както с Гърция, така и с Македония. Общините Благоевград, Симитли и Струмяни се обслужват от същите транспортни елементи с действащ или ГКПП в проект с Р. Македония. Тук попада и община Кресна.

По-различно е положението в източната част на областта-по долината на р. Места, която основно се обслужва от второкласния път Симитли-Г. Делчев. Групата общини в северната част имат по-пряк достъп до областния център и МТК № 4, както и обслужване с теснолинейна жп, докато групата общини в южната част на областта са съвсем изолирани от националната транспортна мрежа. Предстоящото откриване на ГКПП Илинден се очаква да улесни транспортните комуникации и в тази част на областта.

6.2. Водостопанска система

6.2.1. Водоснабдяване

Природните условия в областта дават възможност за водоснабдяване както с открити алпийски водохващания, така и с помпени станции от р. Струма, Места и техните притоци. Информация за основните водоснабдителни системи е посочена в таблица 29.

Освен посочените водоснабдителни системи има и по-малки водоснабдителни групи, осигуряващи водоснабдяването за отделни населени места.

Поради преобладаващия планински и полупланински характер на територията, водоснабдителните системи са предимно гравитачни. Количеството на подаваната вода е силно променливо по сезони през годината и в различни години. В критични сезони на безводие водата е недостатъчна. В същото време качеството на водите от терасата на р.Струма е лошо.

Пречистването на питейните води за община Благоевград се извършва от пречиствателна станция. Тя е строена 14 години и е пусната в действие 1994г. Технологичната схема на пречистване е двустъпална и е съобразена с най-съвременните изисквания за чистота на водата.

Водоснабдителната мрежа е добре развита, но се нуждае от осъвременена схема на водоподаване и подмяна на остарелите водопроводни тръби.

Община Симитли се водоснабдява основно от водохващане “Предела”, помпена станция от речно водохващане на р.Градевска, каптажи и местни водоизточници.

Водопроводните мрежи са предимно с етернитови тръби-79% и стоманени тръби-15%. Азбестоциментовите тръбопроводи са амортизирани и са причина за големи загуби на вода /на места над50%/.

Всички населени места от община Кресна са захранени с външни водопроводи с етернитови тръби от различни водохващания, като основните водоизточници са в планина Пирин-“Извора” със 150000 м куб обем и водоснабдителна система “Синаница”.

Вътрешните водопроводни мрежи от азбестоциментови тръби са амортизирани и се нуждаят от подмяна.

В община Струмяни проблеми с водоснабдяването имат някои села в Малешевската планина. В отделни участъци водопроводната мрежа е остаряла и е причина за много аварии.

Община Сандански се водоснабдява от изравнителя на ВЕЦ Сандански –Карталовец с обем 35000 м куб и няколко водоснабдителни групи с каптажи с променлив дебит. Преобладаващата част от водоснабдителните съоръжения е в лошо състояние и често аварира.

Основен проблем за община Петрич е променливия дебит на съществуващите водоизточници и недостатъчния брой акумулиращи съоръжения за вода. През летния сезон почти цялата община е с режимно водоподаване. Смята се, че реализирането на проекта за изграждане на язовир Беласица на р. Луда Мара и пречиствателна станция за питейни води ще реши проблема с водоснабдяването и на съседни общини.

Не по-малък проблем е силно амортизираната водопроводна мрежа от етернит, което води до огромни загуби на питейна вода.

Община Банско се водоснабдява от алпийски водохващания и каптажи, като е необходимо увеличение на дебита за гр. Банско с оглед задоволяване нуждите и на увеличения туристопоток. Преобладаващата част от водопроводната мрежа е етернитова, което е причина за чести аварии.

Водоснабдяването на община Разлог се осъществява от собствени каптажни води- основно от “Изворо” с дебит 1500 л/сек, което като количество е достатъчно за водоснабдяване на цялата Благоевградска област. Водите в общината са качествени, поради което има интерес за бутилиране. Не е проблем захранването на бъдещите курортни съсредоточия в м.”Кулиното” и м. “Предела”-необходимо е проектиране на водопроводни отклонения от вече изградения довеждащ водопровод до м. “Засеко”-Предела.

Водоснабдителната мрежа в общината е остаряла, което налага нейната подмяна.

Общините Белица и Якоруда се водоснабдяват от планински водохващания /открити и каптажи/, като за тях е характерен малкия брой централно водоснабдени населени места, което е обяснимо предвид характера на селищната мрежа. Преобладаващата част от населените места се водоснабдяват от местни водоизточници.

Община Г.Делчев се захранва от водоснабдителна система в м.Бараката и алпийско водохващане на р.Туфча, като водното количество се влияе от оттока в реката. Има проект за изграждане на язовир “Туфча”, като е необходимо и доизграждане на пречиствателната станция за питейна вода /първото стъпало е готово, необходими са още 4млн лв за довършване и на второто/. Амортизираната етернитова водопроводна мрежа ще се подменя с пластмасови и метални тръби.

Полските села на община Гърмен се водоснабдяват от в.с.”Туфча“и с помпа от сондаж на р.Места. Повечето от планинските села се водоснабдяват гравитачно от собствени водоизточници. Водните количества са малки и през лятото голяма част от селищата са на режим.

В следващата таблица 30 са посочени обобщени данни за водоснабдяването на населените места по общини.

Табл. 30

Общини	Централно водосн. нас. места /%от общия брой /	Жители във водосн.нас.места /% от общото население/	Относителен дял на нас. места с : /%/
			непрекъснато водоснабдяване	Режим на водоползване	Без центр. водоснабдяване
Банско	100	100	100	-	-
Белица	33	81	25	8	67
Благоевград	54	98	35	19	46
Г. Делчев	70	99	62	8	30
Гърмен	75	80	37,5	37,5	25
Кресна	100	100	60	40	-
Петрич	95	99	39	56	5
Разлог	100	100	100	-	-
Сандански	91	98	73	18	9
Сатовча	71	84	64	7	29
Симитли	45	85	28	17	55
Струмяни	100	100	86	14	-
Хаджидимово	100	100	87	13	-
Якоруда	50	80	38	12	50
Общо област	80	84	56	24	20

Най-ниски показатели за изграденост на системата има община Белица, където само една трета от нас места са централно водоснабдени, като там живее 81% от населението на общината /дължи се на спецификата на селищната мрежа/.В община Якоруда са водоснабдени половината от населените места, където живее 80% от населението. Всъщност, това е почти средната стойност за областта-84% от населението е централно водоснабдено, като с тези показатели се характеризират и общините Гърмен, Сатовча и Симитли.

В групата с най-добри показатели попадат общините Банско, Разлог, Кресна, Струмяни и Хаджидимово, където 100% от населението е водоснабдено.Въпреки това, някои от населените места /особено в община Кресна/ са с режим на водоползване поради променливия дебит на водоизточниците.

В общините Петрич, Сандански, Благоевград и Г. Делчев също почти цялото население е централно водоснабдено, но и тук /особено в община Петрич/ отделни нас. места са с режим на водоползване.

-Областта е богата на водни ресурси и преобладаващата част от населените места са централно водоснабдени, като основен водоизточник се явяват алпийските водохващания от планина Пирин и реките Струма и Места.

-Пречиствателна станция за питейни води има община Благоевград, също и община Сатовча, която обслужва около 70% от населението в тази част на областта. Необходимо е довършване на ПСПВ Г. Делчев, чието първо стъпало е готово.

Проблеми

-Водните количества са непостоянни годишно и сезонно и при засушаване се налага режимно водоснабдяване

-Преобладаващата част от водопроводната мрежа в областта е физически и морално остаряла и се нуждае от подмяна, а инвестициите са недостатъчни.

6.2.2. Канализация

В градовете- центрове на общини има изградена канализационна мрежа , но в съставните села обикновено липсва или частично е изградена отводнителна канализация в централните части, като битовите отпадни води се заустват посредством локални съоръжения, най-често на попивен принцип.

Големите предприятия имат локални пречиствателни съоръжения, но в нито едно от селищата на областта няма съоръжения за пречистване на отпадни води.

Благоевград има изградена смесена канализацинна система, чрез която се събират и отвеждат битовите и промишлени води, както и дъждовните води извън територията на града. Необходима е реконструкция на вътрешната канализационна мрежа и изграждане на пречиствателна станция за отпадни води, с централен канализационен колектор към нея. Проектът за ПСОВ Благоевград ще се финансира по програма ИСПА, като в момента е в тръжна процедура. Проектът обхваща изграждането на регионална станция за преработка на отпадните води от Благоевградския регион, с което ще се избегне изхвърлянето на необработени отпадни води в р. Струма. Освен канализационен колектор , ще бъдат изградени и други части от градската канализационна мрежа. Срокът за изпълнение е края на 2006 г.

Една четвърт от населените места в общината имат частично изградена канализационна мрежа. На повечето места се използват септични ями и попивни кладенци, което води до замърсяване на подземните води.

В община Симитли по-големите населени места имат частични канализационни системи. Град Симитли има почти изцяло изградена канализационна мрежа в добро техническо състояние. Приемник за отпадъчните води е р.Струма.

Град Кресна има около 80% изграденост на канализационната мрежа, а другите три села от общината, в които има частична канализация, са с 20% изграденост на мрежата.

На територията на община Струмяни има частично изградена канализационна мрежа само в по-големите села-Микрево, Илинденци и Струмяни. Изцяло канализирано е само село Цапарево.

Град Сандански е с почти напълно изградена канализационна мрежа, а гр. Мелник и селата Петрово и Поленица-с около 60% изграденост. Другите няколко частично канализирани населени места от общината имат около 20% степен на изграденост на мрежата.

В община Петрич само град Петрич е почти изцяло канализиран /с изключение на някои нови квартали/, като дължината на канализационната мрежа е около 65% от необходимата. В главния колектор са включени всички битово-фекални и производствени води, с изключение на месокомбината, стопанския двор, свинеугоителното стопанство и военния завод, които трябва да се включат в градската канализация след изграждане на южния клон на колектора. В момента р. Струмешница, която минава покрай град Петрич е събирателен колектор на отпадните води.

В община Разлог степента на изграденост на канализационната мрежа е 98% за града, но канализацията е остаряла и предстои цялостна й реконструкция; още няколко села имат около 80% изграденост.

В община Банско канализация има само в гр Банско и Добринище, а в общините Якоруда и Белица частично изградена канализационна мрежа има само в центровете на общините.

Около половината от населените места в община Г.Делчев са с частично изградена канализационна мрежа, като предстои разширяване в крайните квартали и подновяване на част от сега съществуващата канализационна мрежа за града, както и завършване канализацията в селата.

В общините Хаджидимово, Гърмен и Сатовча частично изградени канализационни мрежи има почти във всички села, но на много места се използват септични ями или попивни кладенци, което води до замърсяване на подземните води.Външни колектори има само в по-големите населени места, като най-често канализационните мрежи се заустват в сухи дерета или водни течения.

В следващата таблица 31 са посочени данни към 2001 г. за степента на изграденост на канализационните съоръжения в отделните общини.

-Изградена канализация има само в градовете.

-В някои села има частично изградени отводнителни системи.

-Липсва ПСОВ в цялата област, предстои изграждане

-В централната част на градовете канализацията е с малки диаметри и е положена много плитко, което е причина за чести аварии

-Канализацията в селата е частично изградена, най-често по стопански начин и е с лошо качество. На много места се използват септични ями и попивни кладенци, което води до замърсяване на подземните води

-В някои общини изградената канализация не е прехвърлена към ВиК, а се води към общините, в резултат на което няма постъпления за поддържане.

6.2.3. Хидромелиорации

До 1990г.напояваните площи са били около 70%, като като водата за напояване се е осигурявала основно чрез помпени станции от р. Струма и р. Места. Част от главните напоителни канали “Струма-ляв” и “Струма-десен”, както и второстепенната канална мрежа вече са разрушени. Възстановяването на помпените станции в настоящия момент е скъпо и икономически неоправдано, а невъзможността за напояване води до изоставяне на все по-големи земеделски площи и намаляване на земеделската продукция, респ. обедняване на населението. Необходимо е да се търси способ за гравитачно напояване, което при всички случаи ще бъде по-евтино и достъпно за по-голяма част от земеделските производители.

За цялото Петричко-Санданско поле /дори и част от земята в община Струмяни/, такава възможност съществува, ако се доизгради язовир “Никудин” на р. Лебница в Огражден планина. В момента строежът е замразен поради липса на средства.

За района на р. Места напояването се е осигурявало чрез помпени станции на р. Места, р. Бистрица, р. Мътница и редица водоеми. Най-голямото напоително поле е в района на Абланица-Вълкосел. Сега повечето съоръжения са унищожени, а където съществуват все още, се използват ограничено поради високите такси за напояване /формирани от скъпата ел. енергия/.

Този проблем може да се реши чрез изграждане на язовир на р. Бистрица за гравитачно напояване, а също и изграждане на мини ВЕЦове, с което ще се повиши ефективността от използване на водата.

Все повече се учредяват и регистрират частни сдружения на водоползвателите, но все още не са законово регламентирани. Правят се опити за прехвърляне на собствеността на съоръженията от държавна фирма “Напоителни системи” на частните сдружения с идея те да осъществяват водоподаването и събират такси от водоползвателите, но практиката показва, че от необходимите средства за подадена вода се събират само около 10%. Необходими са промени в нормативната уредба за водите и водоползването и търсене на инвестиции за осъвременяване на съоръженията за водоподаване.

-В момента напоителните мероприятия са почти спрели поради високата цена на водата

-Липса на ясен регламент за дейността на Сдруженията на частните водоползватели

6.3. Съобщителна система

6.3.1. Телефонни съобщения

Телефонната мрежа, като основна инфраструктура за интегралните съобщителни услуги, е с определящо значение за развитието на всяка териториална общност.

6.3.1.1. Селищни телефонни съобщения

На територията на област Благоевград телефонните съобщения са организирани главно на базата на аналогови системи, централи тип А 29 и КРС, аналогови преносни системи и нискочестотни селищни и междуселищни кабели, като постепенно се въвежда и цифрова техника /първоначално по протежение на оптичната връзка за Гърция/.

Населените места са обхванати от местни мрежи с АТЦ, като степента на развитие е една от ниските за страната. Показателят, характеризиращ степента на развитие на селищните телефонни съобщения е телефонната плътност (бр. тел. п./100 жит.).

В таблица 32 са посочени стойностите на телефонната плътност общо за областта и Република България.

Табл. 32

Показател Територия	общ брой телеф.постове	телеф.плътност бр.т.п./100 жит.	брой на домашни телеф. постове	тел.плътност бр.дом.т.п./100 домакинства
Р. България	2 881 786	35.18	2 407 218	78.45
обл. Благоевград	94 495	27.19	83 306	71.81

Като цяло областта има показатели под средните за страната и едни от най-ниските у нас (само обл. Кърджали има по-ниска плътност). По отношение на домашните тел постове положението е малко по-добро.

В планинската част на областта (особено общините Белица и Якоруда/ голямата разпокъсаност на населените места не позволява телефонизиране на всички села. В някои села връзките са по въздушни трасета, амортизирани, с телефони местна батерия, като на места в общ. Якоруда и Хаджидимово няма селищна телефонна мрежа, а само по един обществен пост и нито един домашен, включени чрез въздушен проводник.
Степента на изграденост по общини е посочена в Табл. 33:

Община	брой АТЦ	общо монт ТП	общ бр. телеф. пост.	брой дом. тел. постове	плътност общо т.п./100 ж.	плътност брой дом т.п./100дом.	Необходи мост от разширен.
Банско	5	5600	4422	3880	32.12	84.53	ЦАТЦ, СТМ
Белица	4	3000	2050	1891	17.73	49.07	СТМ
Благоевград	7	32570	27483	23040	33.97	85.46	СТМ
Г.Делчев	5	10200	8844	7707	26.88	70.29	ЦАТЦ
Гърмен	6	3600	2477	2332	16.79	47.39
Кресна	3	3800	1836	1698	27.59	76.59	СТМ
Петрич	15	18654	15193	13699	26.55	79.65
Разлог	8	7200	6277	5518	30.02	79.18	ЦАТЦ, СТМ
Сандански	15	16100	12346	10906	28.22	74.79
Сатовча	7	4000	3165	2944	17.23	48.08
Симитли	7	5543	4168	3884	25.07	70.09
Струмяни	4	2900	1882	1759	25.39	71.21
Хаджидимово	5	3300	2477	2288	20.57	57.00
Якоруда	2	2400	1875	1760	16.95	47.72
Общо област	93	118867	94495	83306	27.19	71.81

Въпреки че тел. плътност в общините Благоевград, Банско, Разлог и Сандански е по-висока от средната за областта, стойностите са по-ниски от средната за страната, поради изоставане на областта като цяло.

На фона на общо ниската плътност за цялата област още по-тревожно е положението за общините Гърмен, Сатовча, Якоруда и Белица, където плътността е най-ниска.

Същото съответствие се запазва и по отношение плътността на домашните тел. постове.

6.3.1.2. Междуселищни телефонни съобщения

Междуселищните телефонни съобщения се обслужват от междуселищни мрежи за близък и далечен междуселищен трафик.

Мрежата за близък междуселищен трафик има радиално-възлова структура и обхваща връзките вътре в областта. Селищните централи са присъединени към възлови централи, а те от своя страна са свързани с главна централа, чрез която се транзитират връзките между възловите централи. Най-често възловите централи обслужват една или две общини.

Област Благоевград се обслужва от 7 възлови централи ВЦ /и три подвъзела/, разположени в центровете на всяка от общините, така както е посочено в таблица 34.

Табл. 34

ВЦ	Кои общини обслужва	Входящи линии	Изходящи линии	Забележка
Благоевград	Благоевград	222	240
Селище /подвъзел/	Благоевград	45	45
Разлог	Разлог, Банско,Белица, Якоруда	80	100	Необх.от цифров пренос до КЦ
Г. Делчев	Г. Делчев,Гърмен, Хаджидимово	90+100	120+160	некачествени връзки по АРРЛ
Сатовча /подвъзел/	Сатовча	6	8
Сандански	Сандански	100+40	140+60
Струмяни /подвъзел/	Струмяни	3	3
Кресна	Кресна	72	78
Петрич	Петрич	51+80	80+40	недост. брой съединит. линии
Симитли	Симитли	42	45

Всеки от тези центрове е включен в националната мрежа за автоматично телефонно избиране.

Далечният трафик в национален мащаб се осъществява от цифровата автоматична междуселищна телефонна централа (ЦАМТЦ) Благоевград, която е част от националната транзитна цифрова мрежа.Чрез мрежата за далечен трафик се осъществяват и автоматичните международни връзки (посредством цифровите международни АТЦ).

Въведената в експлоатация ЦАМТЦ Благоевград с 3 600 съединителни и 3000 абонатни линии рязко подобрява качеството на телефонните съобщения като всички населени места в общината имат възможност за автоматични селищни, междуселищни и международни разговори. Цифровизацията за общината е 12.83%.

Напълно цифрови местни мрежи са изградени в общините Симитли и Кресна, като цифровите централи тип SI 2000 осигуряват качествено различни телефонни услуги в общините с възможност за автоматично избиране на всички селища в страната и извън нея. През 2001 г. са изградени цифрови комуникационни възли в Петрич и Сандански, при което цифровизацията за тези общини е съответно 10.82 % и 12.91%.

6.4. Цифрова инфраструктура

Модернизацията на съобщителната инфраструктура е свързана с нейната цифровизация и зависи както от състоянието й в момента, така и от етапите на предстоящото развитие.

Въпреки че област Благоевград е изостанала с развитието на телефонните съобщения /тел. плътност една от най-ниските за страната/, през нея минава оптичният кабел за Гърция /София-Благоевград-Кулата/, което дава възможност за модернизация на мрежите и въвеждане на цифрова техника.

Изграждането на цифрови АТЦ в Благоевград, Симитли и Кресна подобряват показателят на областта за цифровизация, сравнен със средния за страната /13.51% при15.10% за РБ/. Докато показателят за аналогова техника е по-нисък от средния за страната поради характера на селищната мрежа, показателят за цифровата техника е по-близък до средния за страната, което се дължи на пълната цифровизация на общините Симитли и Кресна и постепенното цифровизиране на общините по протежението на оптичния кабел за Гърция.

Минавайки през територията на област Благоевград, оптичният кабел обхваща общините по долината на р. Струма и дава възможност за въвеждане на цифрови АТЦ /вкл. Струмяни/ в най-близка перспектива.

По-различно е положението с общините по долината на р. Места-поради планинския характер на релефа, там връзките в момента се осъществяват по аналогови РРЛ /радио-релейни линии/. Предстои пренасочването им по цифрови РРЛ.

В процес на реализация е изграждането на оптична кабелна линия по направлението Благоевград-Разлог-Банско и разширение на цифровата централа в Благоевград. След изграждане на цифровия пренос в тази част на областта ще могат да се въведат в действие цифрови АТЦ в Разлог, Банско и Г. Делчев. На първо време се предвижда изнасяне на цифров абонатен капацитет в курортите Банско и Разлог.

Предстои изграждане на оптична кабелна линия по направление Гоце Делчев-Кулата.

6.4.1. Други съобщителни услуги

6.4.1.1. Покритие с РТВ сигнал

Покритието с Канал 1 на БНТ е 100%.Теренните условия и пресеченият планински релеф не позволяват пряко приемане и за по-добро приемане са изградени и функционират телевизионни ретранслаторни станции на територията на областта. Апаратурата е автоматизирана, необслужваема.

Въвеждането на сателитни антени в бита намалява значението на проблема. Във всяка община има изградени кабелни ТВ мрежи, чийто обхват непрекъснато се разширява.

Програмите на БНР се приемат в цялата област, но за планинската част на територията те са единствени, тъй като на места е почти невъзможно приемането на частните радиостанции от Благоевград.

6.4.1.2. Достъп до INTERNET

Благоевград е регионален център на БТК и предоставя достъп до Интернет-мрежата за клиенти в цялата област.

Все повече населени места получават достъп до Интернет чрез Интернет-доставчици по наети линии от Благоевград.

От края на 2000 година е осигурен и свободен комутируем достъп до Интернет за всеки притежател на телефонен пост.

6.4.1.3. Мрежа за достъп за бизнес услуги

Мрежата е в редовна експлоатация от м. август 1999 г., като на абонатите се предоставя високоскоростен пренос на пакет информация по сигурни и непрекъснато контролирани линии. На територията на областта възли от мрежата са изградени в градовете Благоевград, Петрич и Сандански, които осигуряват съответните услуги за бизнес абонатите. На ГКПП Кулата и ГКПП Златарево също се предоставят цифрови наети линии от тази мрежа.

6.4.1.4. Пощенски услуги

Пощенските услуги се предоставят от ПТТ станции и техните клонове в населените места на общините /общо 133 бр. за областта/, като тенденцията е за непрекъснато нарастване обхвата на предлаганите услуги.

6.4.1.5. Мобилни телефонни съобщения

Преобладаващата част от територията на областта има покритие от мрежите на мобилните оператори.

Изключение отново прави планинската част -на места сигналът прекъсва, но с изграждането на оптичните трасета, покритието ще се стабилизира.
Изводи

- Съобщителната система не е добре развита, плътността на телефонните съобщения е една от най-ниските за страната.

- Започналото въвеждане на цифрова инфраструктура позволява разширение и модернизиране на предлаганите съобщителни услугги.

Проблеми

- В планинската част на областта телефонната мрежа не обхваща всички населени места /на места има само по един обществен пост, свързан по въздушно трасе/.

- Покритието с РТВ сигнал в някои населени места от планинската част на областта се ограничава само до националните програми .
СИЛНИ СТРАНИ

- Сравнително висока степен на цифровизация /особено за западната част на областта/ - освен цифровата автоматична комбинирана телефонна централа Благоевград, която осигурява високо качество на селищните, междуселищните и международни телефонни съобщения, общините Симитли и Кресна са 100% цифровизирани, а другите са в процес на цифровизиране.

- Приоритетно модернизиране на съобщителната инфраструктура за туристическите центрове Банско и Разлог /в процес на реализация/.

- Осигурен достъп до интернет, както и до мрежата за бизнес услуги за желаещите бизнес потребители.

възможности

- Изградената цифрова преносна мрежа дава възможност за ускорено въвеждане на нови видове съобщителни услуги със съответното качество при наличие на финансови средства.

- Разширяване обхвата на мрежата за бизнес услуги.
СЛАБИ СТРАНИ

- Изоставане в развитието на селищните телефонни съобщения /показателят за плътност е един от най-ниските за страната/.

- Спецификата на част от селищната мрежа /разпокъсана, с пресечен терен/, винаги ще бъде пречка за обхващане на тази територия дори с обикновени съобщителни услуги.

заплахи

- невъзможност за ползване на предлаганите модерни съобщителни услуги поради липса на финансови средства /община симитли има интернет кабинет, който не може да поддържа/.

6.5. Енергийна система

6.5.1. Електроенергетика

Област Благоевград съвпада с обхвата на Електропреносен район Благоевград и е част от Електроразпределително дружество София-област.

6.5.2. Източници на електроенергия

На територията на областта функционира една заводска топлоелектрическа централа и много водноелектрически централи, като пет от тях работят на 110 кв. В таблица 35 са посочени данните за инсталираните мощности и произведената електроенергия за всяка от електроцентралите:

Табл. 35

Наименование	Местоположе ние /община/	Инсталир. мощност /мвт/	Год. произв. на електроенергия /хил.квтч./	Собственост на
ТЕЦ Разлог	Разлог	2х6.0	719000	“ПИРИНХАРТ” ЕООД Разлог
ВЕЦ 110 кв
Попина лъка	Сандански	24.5	32244	НЕК-ЕАД
Лиляново	Сандански	23.5	20211	НЕК-ЕАД
Сандански	Сандански	18.0	11378	НЕК-ЕАД
Пирин	Сандански	25.0	26539	СИИФ-МЕКАМИДИ
Спанчево	Сандански	32.0	33441	ЛИТЕКС
ВЕЦ 20 кв
Петрово	Сандански	3.50	1611	АРИЕЛ-ТН МЕЗДРА
Лешница	Сандански	0.34	340	ЕКО-ЕНЕРДЖИ
Разлог	Разлог	1.00	1570	НЕК-ЕАД
Топлика	Г. Делчев	1.04	1480	НЕК-ЕАД
Якоруда	Якоруда	0.11	306	НЕК-ЕАД
Ретидже	Гърмен	0.13	102	ХИДРОВАТ
Ковачица	Гърмен	0.18	411	ЕКОВАТ ВиК Бл.
Резервоара	Благоевград	0.20	314	ВиК Благоевград
Струмско	Благоевград	0.30	не е в експлоат.	Напоителни системи
Сушица	Сандански	0.50	542	ДИМАЛ
Извора	Благоевград	0.02	65	ВиК Благоевград

Заводската ТЕЦ е с предназначение за захранване на съответното промишлено предприятие, чиято собственост е, а мощностите на ВЕЦ /дори и тези на 110кв/ са твърде малки, така че основен източник на електроенергия се явява националната електроенергийна система.

6.5.3. Трансформаторни подстанции

Основен пункт на преносната електроенергийна мрежа е системната подстанция “Благоевград” 400/110 кв, която доставя ел.енергията в мрежата 110 кв за областта, а също така осъществява и трансграничен пренос на ел. енергия посредством преносния електропровод с напрежение 400кв за Гърция. Предстои изграждане и на преносен електропровод 400кв за Р.Македония.

Отделните общини се захранват от районните подстанции110/20 кв, разположени най-често в центъра на общината и захранващи една или две, по-рядко три общини, в зависимост от товарите.

На територията на областта към 2001 г. функционират 11 подстанции 110/20кв, като техния обхват и технически данни са посочени в Табл. 36.

Наименование на подстанцията	Место положение	Териториален обхват /захранвани общини/	Брой и мощност на трансформатор. /Мва/
Благоевград	Благоевград	системна	2х250
Ален мак	Благоевград	Благоевград	2х40
Джумая	Благоевград	Благоевград	1х31.5+1х40
Симитли	Симитли	Симитли	1х10+1х16
Кресна	Кресна	Кресна, Струмяни	1х16+1х25
Сандански	Сандански	Сандански, Струмяни	1х25+1х40
Петрич	Петрич	Петрич	1х40
Разлог	Разлог	Разлог, Белица	1х25
Банско	Банско	Банско	1х25
Якоруда	Якоруда	Якоруда, Белица	1х10+1х16
Г. Делчев	Г. Делчев	Г. Делчев, Сатовча, Хаджидимово, Гърмен	2х25
“ЗПИ” Г.Делчев	Г. Делчев	гр. Г.Делчев	2х25

С изключение на общините Сатовча, Хаджидимово и Гърмен, във всяка община има по една трансформаторна подстанция 110/20 кв (в Благоевград - 2 бр/, които осигуряват електрозахранването както на собствената си територия, така и на съседни общини, при което се получава резервиране на мрежата средно напрежение. Община Струмяни се захранва от подстанциите на съседните й общини Сандански и Кресна, а община Белица-от подстанциите в Якоруда и Разлог.

Групата общини Хаджидимово, Гърмен и Сатовча не получават захранване на 110 кв, а се захранват на средно напрежение от подстанция Г.Делчев, което в енергийно отношение ги поставя в по-неблагоприятно положение в сравнение със северната част на територията.

Всяка от подстанциите 110/20 кв е включена двустранно в мрежата 110 кв, което повишава сигурността на захранването в авариен режим.

Връзка между западната и източна част на зоната се осъществява посредством ЕЛ 110 кв от п/ст Благоевград до п/ст Разлог, а също чрез ЕЛ 110 кв от ВЕЦ Станчево до п/ст Г.Делчев. Освен това п/ст Якоруда има връзка на 110 кв с подстанция Велинград, което също резервира захранването.

Електропроводът 110 кв Беласица осигурява връзка на п/ст Петрич с Р. Македония, а ЕЛ 400 кв Пирин от п/ст Благоевград осъществява връзка на нашата електроенергийна система с Р. Гърция.

Общата дължина на електропроводите ВН на територията на областта е посочена в Табл. 37:

Ел400кв	Ел220кв	Ел110кв	Ел20кв	МрежаНН
км	км	км	км	км
92	няма	380	2754	3738

Същинското електрозахранване на населените места се осъществява посредством електроразпределителната мрежа 20 кв, чието състояние в общи линии е добро, но има участъци /захранващи гранични застави, хижи или по-малки села и махали/ със стара изолация, стоманени проводници и дървени стълбове, които се нуждаят от ремонт.

Качественото захранване на курортните зони налага изграждане на възлова станция за “Предела”, както и кабелиране на изводите средно напрежение /СН/ в зоната за отдих “Картала”, поради близостта на резерват “Парангалица”.

В населените места на територията на областта са изградени 1205 бр. трансформаторни постове /ТП/ с обща мощност 435920 ква.

Изводи

-Електропроводната мрежа ВН /високо напрежение/ е добре развита, с достатъчно трансформаторна мощност в районните подстанции, като нарасналите товари в община Благоевград /главно в града/ налагат изграждане на нова подстанция 110/20кв в северната част на града.

-Всички общини получават сигурно и качествено захранване с електроенергия

-Необходимост от ново строителство на мрежата СН, НН и ТП поради нарастване на товарите в градовете и по-големите села.

Проблеми:

-Все още има неелектрифицирани населени места в планинските и гранични райони

-Липса на достатъчно средства за инвестиции /отдръпването на общинските администрации от инвестирането в ел. енергийни обекти влошава още повече нещата/

-Териториални проблеми - трудности при определяне петната за ТП, трасетата на ел.проводите и узаконяване на новото строителство; издават се строителни разрешения в участъци без развита инфраструктура

6.5.4. Газоснабдяване

През територията на областта преминава магистралният газопровод за Гърция по естествения инфраструктурен коридор по долината на р. Струма.

Направени са предварителни проучвания и има пълна готовност за работно проектиране и изграждане на газоразпределителна станция и газопреносна мрежа на територията на Благоевград.

В момента се изпълнява проект за газификация на град Петрич. Проектът се изпълнява на няколко етапа- до сега е изграден газопровод до Петрич, като възможност за ползване на природен газ са получили промишлените предприятия и други по-големи обекти на територията на на града- готови са проектите за подмяна на горивото на 15 общински обекта. Следващият етап ще бъде газифицирането на града за битови нужди. Предстои подписване на споразумение между “Булгаргаз” и “Газекспорт” /дъщерно дружество на “Газпром”/, с което местното газово дружество “Кожух-газ” ще получи разрешение за ползване на газ от транзитния газопровод за Р. Гърция.

Възможността за газифициране е голямо предимство за общините от западната част на областта, поради безспорната икономическа и екологична ефективност от използването на природен газ.

СИЛНИ СТРАНИ

-Благоевград е един от основните възли в националната електропреносна система. Наличието на подстанция 400/110 кв, свързана с други основни електроенергийни възли на системата, дава възможност за сигурно и стабилно захранване с електроенергия.

-Подстанция Благоевград 400/110 кв е връзката на българската електроенергийна система с тази на Р.Гърция посредством електропровод 400кв до п/ст “Солун”, а подстанция Петрич 110/20 кв- с Р.Македония посредством електропровод 110 кв до п/ст Струмешница.

-Районната мрежа 110 кв също е добре развита и оразмерена да поема по-голямо от реалното натоварване.
ВЪЗМОЖНОСТИ

-Добре изградената електроенергийна мрежа позволява допълнително натоварване при необходимост.

-Преминаването на магистралния газопровод за Гърция дава възможност за газификация на промишлеността и бита в общините от западната част на областта след съответното регламентиране.

СЛАБИ СТРАНИ

-Тенденция към влошаване състоянието на мрежите НН, поради недостатъчно средства за инвестиции

-Ограничено въвеждане на енергоспестяваши системи

ЗАПЛАХИ

-Подценяване на значението на проблема за енергоспестяване и използване на ВЕИ /възобновяеми енергийни източници/.

-Забавяне процеса на газифициране

Каталог: images -> stories -> documenti
stories -> Отчет за изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз
stories -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба»
stories -> Заседание на общински съвет калояново докладна записка от инж. Александър Кръстев Абрашев Кмет на Община Калояново Относно
stories -> Конкурс за приемане на военна служба на лица, завършили граждански средни или висши училища в страната и чужбина
stories -> Заглавие на доклада (на български) (14 pt Times New Roman, Style TitleA)
stories -> Наредба №2 от 15 март 2007 Г
documenti -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област благоевград

Изтегляне 2.53 Mb.

Сподели с приятели: