Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област благоевград
А) АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ НА БЛАГОЕВГРАДСКА ОБЛАСТ
Изтегляне 2.53 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Природни условия и ресурси
- 2.2. Климат
- 2.3. Полезни изкопаеми.
- 2.4. Почви
- 2.5. Растителност и животински свят.
- 2.6. Териториални ресурси.
А) АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ НА БЛАГОЕВГРАДСКА ОБЛАСТ1. Географско положение-пространствен анализ на ресурситеБлагоевградска област е трета по големината на своята територия, заемаща Югозападната част на България и е много важна нейна “врата”, отворена към Балканите , Европа и света. В природо-географската структура на област Благоевград се открояват две ясно обособени части, в които се наблюдават известни различия в икономическото, социалното, териториалното и селищното развитие:
От своя страна, всяка от двете долини се разделя още по на две обособени части. В долината на Струма това са северозападна част, която обхваща териториите на общините Благоевград и Симитли до Кресненското дефиле, и югозападна част, която обхваща териториите на общините Кресна, Струмяни, Сандански и Петрич. В долината на Места двете обособени части са североизточна част, която обхваща териториите на общините Разлог, Банско, Белица и Якоруда, и югоизточна част, покриваща териториите на общините Г. Делчев, Хаджидимово, Сатовча и Гърмен. Наблюдават се известни вътрешнорегионални различия в двете части от територията на областта в долините на Струма и Места и в техните подразделения (СЗ, ЮЗ, СИ, ЮИ), и особено между централните и периферните територии в тях. Има опасност от засилване на вътрешнорегионалните различия и контраста между централни и периферни територии, между градовете-центрове и малките населени места в равнинната и в планинската територия. Всяка от обособените четири териториални общности има своя специфика и особености в социалното и културното развитие, които могат и заслужават да бъдат съхранени и развивани. Тези особености ще изискват специфичен подход и политика на териториално развитие за всяка от изявените териториални общности.
Природните територии без населени места (поради планинския характер) заемат значителна част от територията на областта – около 2 460 км2 или 38%. Това са предимно територии над 900 – 1000 м.н.в. в планините Рила, Пирин, Западни Родопи, Беласица, Огражден и Малешевска. В тях се срещат само отделни туристически селищни образувания и обекти без постоянно население. Централните територии с изявени градове-центрове заемат равнинните части в долините на реките Струма и Места, където са градовете Благоевград, Петрич, Сандански, Г Делчев и гравитиращите към тях по-големи и по-малки равнинни села, както и малки градове. Тук бихме могли с известна доза условност да отнесем и територията около близко разположените Разлог и Банско. Площта на централните територии е 534 км2 или 8 %. Периферните територии без изявени градове-центрове заемат планински и полупланински части с малки села и махали, отдалечени от градовете-центрове. Там протичат процеси на обезлюдяване и отмиране на населени места. Това са предимно териториите до западната, източната и южната граници на областта, както и някои вътрешни периферни територии. Площта на периферните територии е 3 455 км2 или 54 %. 2. Природни условия и ресурси2.1. РелефБлагоевградска област се отличава с изключително разнообразие на релефа. В него се включват изцяло или от части най-високите планини у нас – Рила, Пирин, Родопи, в които има територии с високопланински, среднопланински и предпланински релеф. Макар и с по-малка височина, но с планински релеф са част от териториите на Влахина, Малешевска, Огражден, Беласица и Славянка планина. Разнообразна, красива и добре съхранена е природната среда в цялата територия на областта. Големи са броят и площта на защитените природни територии – два национални парка - Националнен парк “Пирин” и част от Национален парк “Рила”, осем природни резервата-“Баюви дупки - Джинджирица”, “Тисова бърчина” и “Сегмен тепе” в Пирин, “Парангалица” в Югозападна Рила, “Скошник” в Беласица, “Алиботуш” в Славянка, “Тъмна гора” и “Конски дол” в Западни Родопи, 69 природни забележителности и четири защитени местности, които обхващат общо 767826 дка или 11,9 % от територията на областта - много повече от средното за страната (3,6 %). Защитените територии притежават богата флора и фауна. В тях се срещат редки дървесни и тревни видове. Висшите растения са около 1400 вида, от тях защитени растения са 51 вида, 101 вида растения са включени в Червената книга на Р България, лечебните растения са 58 вида.
В зависимост от надморската височина, релефа и местоположението териториите на областта попадат в три климатични области : преходно континентална, преходно средиземноморска и планинска област. Годишното разпределение на валежите е типично средиземноморско с пролетен и есенен максимум в котловините и по-ниските места и със зимен максимум във високите райони. Ограничаващ фактор за успешното развитие на селскостопанските култури са малкото валежи и особено летните засушавания, които в ниските части на областта са продължителни. Това налага изграждането и поддържането на добра иригационна система. Водните ресурси на областта се формират от главните отводнителни артерии Струма и Места и техните многобройни притоци – Благоевградска Бистрица, Пиринска Бистрица, Лебница, Струмешница, Белишка река, Демяница, Канина, Бистрица, Туфча и др., както и над 160 циркусни езера в Пирин, карстови извори в Пирин и Славянка. Климатът е със силно изразено средиземноморско влияние по поречието на р. Струма, Струмешница, Места. Това определя условия за отглеждане на голям брой топлолюбиви средиземноморски растителни видове, за разлика от останалите райони на страната. Добри са условията за напояване и мелиорации в долините на реките. Почвените условия са добри за отглеждане на тютюн, лозя, овощни насаждения, топлолюбиви култури, билки, гъби и др. Особено характерни за областта са продължителните летните засушавания в низините, а валежите са под средните за страната и са неравномерно разпределени по сезони и месеци. Това създава проблеми, изисква поливно земеделие и оскъпява земеделското производство. Късните пролетни и ранните есенни слани нанасят сериозни вреди на зеленчуците, тютюна, овощните дървета. Земеделските територии заемат сравнително малък дял от общата територия - 2504936 дка или 38,8%, при средно за страната 58,7%. Малък е делът на обработваемата земя – само 45% от земеделските територии. Обработваемите земи са раздробени и е нарушена традиционната структура на земеползването след реституцията на земята. Чувствително са намалени площите на трайните насаждения, на поливните площи. Висока е “лесистостта” на територията (52,6%, което е около 1,7 пъти по-високо от средната за страната – 31,7%). По лесистост областта е на второ място в страната след област Смолян (63,6%). Големи площи висококачествени гори предлагат условия за развитие на рекреационни дейности и туризъм,дърводобив и дървопреработваща промишленост, странични ползвания (събиране на гъби и билки, осигуряване на паша и сено за добитъка, дърва за огрев и др.). Въпреки че статутът на горите – със специално предназначение (охранни, рекреационни, в защитени територии) налага ограничаване на дървопроизводителното ползване, се наблюдава увеличаване на сечите и бракониерство в горските площи. Има сериозна опасност от изсичане на горите и намаляване на водните запаси. Има реална опасност след реституирането на горите да започне масова и неконтролируема сеч. Заплаха от застаряване на горите. Голямо е богатството от надземни и подземни води, в т.ч. с водноенергийно значение. Има топли и студени минерални извори в цялата област с много голям дебит – 40% от дебита на минералните извори в цялата страна. Наличието на термални минерални извори благоприятства развитието на балнеолечение и профилактика, както и оранжерийно производство. 2.3. Полезни изкопаеми.На територията на Благоевградска област се разкриват многобройни и разнообразни полезни изкопаеми. Това са гранити и мрамори в Пирин, Славянка и Родопите, гнайси, слюдени шисти и седиментни скали във Влахина и Малешевска планина. Голяма част от Разложката, Гоце Делчевската и Брежанската котловина е запълнена с палеогенни и неогенни наслаги. Алувиални наноси покриват големи пространства по долината на Струма и нейните притоци. Антимонови руди са открити в с. Рибново, молибденови – в с. Бабяк, железни руди в с. Долен, въглища в с. Ораново – Симитлийския въглищен басейн, при с. Брежани, при с. Сухострел, в долината на р. Канина /приток на р. Места/ и при гр. Разлог. Кизелгур има при с. Гърмен, флуорит при с. Палат, азбест в с. Коларово, мрамор при с. Илинденци и с. Петрово. Изключително природно богатство са минералните извори, чиито капацитет е около 40 % от тези за цялата страна. Разположени почти във всеки район на областта /Огняновски бани – с. Добринище, Марикостиново – “Рупите”, Сандански, с. Баня, Кресна, Благоевград, Симитли, Якоруда/ те са обективна предпоставка за изграждане на модерен лечебно-оздравителен комплекс. Интегрирането му с останалите форми на курортно-туристическа дейност /климатични курорти, високо-планински, селски и познавателен туризъм, зимни спортове, културно-исторически обекти и др./ за което в повечето случаи са налице естествени предпоставки, би очертал параметрите на водещ сектор в областната икономика с особено важно значение за неутрализирането на негативни последици от нейното преструктуриране.
С най-голям териториален обхват са канелените горски почви, които заемат предпланинските и нископланинските части. Голяма част от тях са плитки и силно ерозирани. Особено са подходящи за отглеждане на тютюн, лозя и овощни насаждения. Широко са разпространени кафявите горски почви, които в преобладаващата част са заети от горски масиви. Край реките определено развитие имат алувиални и делувиални почви, които са подходящи за зеленчукопроизводство. Най-високите части на планините са заети от планинско-ливадни почви, върху които са развити богати пасища. 2.5. Растителност и животински свят.Релефът и климатичното разнообразие допринасят за развитието на богата палитра на живата природа. В областта има най-голям брой топлолюбиви средиземноморски растителни видове в сравнение с останалите райони на България. В ниските южни части и по долината на Струма растат много вечнозелени средиземноморски растения. В планините растителността е етажирана – по-ниските части са заети от горун, воден габър и кестен /в Беласица/, черен бор и мизийски бук. Над тях е поясът на обикновения бук, смърча, черния и бял бор , елата, бялата и черната мура. Най-високо е разположена аркто-алпийската растителност. Фауната в планините е с ярко изразен евро-сибирски характер. На територията на областта са Национален парк “Пирин”, части от Националния парк “Рила”, благодарение на които са създадени необходимите условия за опазването на богатото многообразие на живата природа. Интерес представляват и отделни природни забележителности, като Мелнишките пирамиди, угасналия вулкан “Кожух”, Байкушевата мура. Развитието на животновъдството в областта се обуславя не само от необходимостта за по-пълно задоволяване на населението с мляко, месо и други животински продукти, но и от природно-икономическите условия влияещи върху развитието на този отрасъл. Като подотрасли са застъпени говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и птицевъдството. Общият брой на животните в момента е: говеда - 28 400 бр. от тях млечни крави – 20 050 бр., овце – 175 000 бр. от тях овце майки – 108 600 бр., свине – 93 516 бр. от тях свине майки - 10 430 бр. и птици – 234 333 бр. в т.ч. кокошки носачки – 198 402 бр. В перспектива предвиждаме запазване на броя на животните, като ще насочим усилията за увеличаване на средните продуктивности, които в момента са ниски - средна млечност от фуражна крава - 2 800 л/год. и от овца - 34 л/г. Предвиждаме на базата на подобряване на генетичния потенциал на животните и производството на качествени фуражи през 2006 г. да се достигне съответно 4 000 л. мляко от фуражна крава и 50 л. мляко от овца годишно. Делът на растениевъдството в производствената селскостопанска продукция е около 70 %, а на животновъдството около 30 %. От растениевъдната продукция тютюна заема най-голям дял, от животновъдството - говедовъдството.
По площ Благоевградска област е на трето място след Бургаска и Софийска област. Едновременно с това областта е с ограничен поземлен ресурс. Делът на обработваемата земя обхваща само 13,2 % от общата площ, което е съответно едва 2 % от обработваемата площ на страната. В структурата й нивите заемат 74,1 %, естествените ливади 11,4 %, изкуствените ливади 1,6 %, много годишните плодови и др. насаждения – 12,9 %. Най-голям е делът на горския фонд.
Каталог: images -> stories -> documenti stories -> Отчет за изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз stories -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба» stories -> Заседание на общински съвет калояново докладна записка от инж. Александър Кръстев Абрашев Кмет на Община Калояново Относно stories -> Конкурс за приемане на военна служба на лица, завършили граждански средни или висши училища в страната и чужбина stories -> Заглавие на доклада (на български) (14 pt Times New Roman, Style TitleA) stories -> Наредба №2 от 15 март 2007 Г documenti -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област благоевград Изтегляне 2.53 Mb. Сподели с приятели:
|