Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област благоевград

6.1.1. Транспортни коридори

Територията на областта се обслужва от един от четирите Трансевропейски транспортни коридори, минаващи през нашата страна- МТК № 4 - Видин/Лом-София-Благоевград-Кулата-Солун, който провежда международните транспортни потоци от посока север /запад/ на юг, като осигурява и връзка с МТК № 8, посредством националната транспортна система на страната.

Направлението на МТК № 4 е най- късото разстояние между пристанище на р. Дунав -Видин/Лом и пристанище на Бяло море, като осигурява достъп на Гърция до европейската система от вътрешни водни пътища, а също и възможност за излаз на Балтийско море.Освен това, направлението е конкурент на сухоземния транспортен коридор по долината на р. Вардар, свързващ Белград със Солун, който преди събитията в Югославия е разглеждан като главен коридор, свързващ Гърция със страните от ЕС.

МТК № 4 се формира от първокласния път I-1 /Е-79/ и V-та главна ж.п. линия /СЕ-855/. Граничният преход се осъществява посредством ГКПП Кулата от наша страна и ГКПП Промахон от гръцка страна.

Пронизвайки територията на областта от север на юг, МТК № 4 играе своята интегрираща роля като скъсява разстоянията между общините в западната част, разположени на него, и в същото време обслужва индиректно и общините от източната част на областта, като улеснява достъпът им до вътрешността на страната.

6.1.2 Пътна мрежа

На територията на благоевградска област републиканската пътна мрежа /рпм/ се разпределя по класове както следва:

• 
  І-ви клас - 87,0 км или 2.8 % от първокласната мрежа в страната
  
• 
  ІІ-ри клас - 153,0 км или 4.0 % от второкласната мрежа в страната
  
• 
  ІІІ-ти клас - 426.0 км или 3.4 % от третокласната мрежа в страната
  
• 
  Общинска пътна мр. – 1088.0 км или 5.9 % от общинската мрежа в страната
  
• 
  Общо - 1754.0км или 4.6 % от общата мрежа в страната
  

Прави впечатление, че само 4.6% от общата пътна мрежа попада в област Благоевград, при положение, че територията на областта е 17.2% от територията на страната. Разбира се, това се обяснява с планинския релеф на областта, но сравнението със средните показатели за страната от 2001 г. /Табл. 26/ показва известно изоставане в развитието на републиканската пътна мрежа.

Табл. 26

За страната като цяло, дължината на общинската пътна мрежа е по-малко от половината от общата, а за област Благоевград тя представлява над 60% от общата дължина, докато показателят за гъстота е почти равен на средния за страната.

Общата гъстота на пътната мрежа за областта е доста по-ниска от средната за страната, което се дължи на ограниченото развитие на пътищата от по-висок клас /до голяма степен предопределено от релефа/.Относителният дял за всички категории пътища от републиканската пътна мрежа за областта е много по нисък от средните стойности за страната.

Реално територията на областта се обслужва основно от два пътя от I и II клас по долините на реките Струма и Места и няколко напречни връзки от III клас.

На територията на областта няма изградени автомагистрали.

Първокласният път I-1 /Е-79/ Благоевград-Симитли- Кулата /основен елемент на МТК №4/, обслужващ главно общините Благоевград, Симитли, Кресна, Струмяни, Сандански и Петрич /западната част на областта/, е единственият първокласен път в зоната, като в по-голямата си част е с двулентов габарит 7,5/12м. Посредством ГКПП Кулата провежда международните транспортни потоци в направлението север-юг по единствения в тази част на страната граничен пункт между България и Гърция, като на по големите населени места са изградени обходни пътища. Макар все още не отговарящ на европейските изисквания за габарит, сигурност и комфорт на пътуване, е включен в програмите за ТГС с Р.Гърция и финансирането на модернизацията и реконструкцията му до магистрален габарит е осигурено.

Второкласният път II-19 Симитли -Разлог -Гоце Делчев -границата ,осигурява връзката на общините от източната част на областта с международния транспортен коридор Видин - София -Кулата /I-1/ и се характеризира с габарит 7/10,5м и липса на трета лента за изпреварване на тежкотоварното движение. Тясно място на направлението се явява проходът Предела, който при зимни условия не функционира пълноценно и също така не са изградени обходи на населените места, през които преминава.

Участъкът Г.Делчев-Копривлен-границата с Р. Гърция, с дължина 12 км се финансира по програма ФАР-ТГС с Гърция. Строителството му трябва да завърши до 16 юни тази година, а ГКПП Илинден вече е готов. Очаква се разрешение за ползване на обекта след изграждане на довеждащата инфраструктура в съответствие с изискванията за отваряне на ГКПП.

Тази част от пътя се строи с габарити за първокласен път, като във връзка с ТГС с Р. Гърция и отварянето на ГКПП се предвижда цялостен ремонт по направлението Симитли –Предела-Банско-Г. Делчев.

Второкласният път II-84 Разлог - Велинград - Звъничево като регионална връзка между областите Благоевград и Пазарджик осъществява пряк достъп на областта до автомагистрала "Тракия". Като напречна връзка между МТК № 4 и МТК № 8, пътят е от особено значение за включването на областта в националната пътна мрежа. Габаритът му е 7/10,5 м, с асфалтова настилка, която на места е в лошо състояние.

Третокласната пътна мрежа е представена от пътищата III-198 Г. Делчев-Катунци-Петрич-ГКПП Златарево /границата с Македония/ и III-197 Г. Делчев-Сатовча- Доспат. Това направление минава успоредно на южната граница, като осигурява връзка между областите Благоевград и Пазарджик и същевременно между България и Македония през ГКПП Златарево.Макар и с асфалтова настилка, отделни участъци от пътя са в лошо състояние. Необходими са ремонт и реконструкция , тъй като направлението се явява от особена важност за обслужването на южната част на областта- както в регионален, така и в международен план.

Пътната връзка III-106 Благоевград-ГКПП Станке Лисичково-Делчево /Македония/ е с локално значение. Пътят е с асфалтова настилка в добро състояние.

Във връзка с ТГС с Р. Македония, направленията Струмяни-Микрево- ГКПП Клепало и Симитли-Брестово-ГКПП Пехчево са прекатегоризирани от четвърти в трети клас, като има проектна готовност за тяхното изграждане.

За крайграничната територия с Р. Гърция е прекатегоризирано направлението Катунци-Петрово-Копривлен-Хаджидимово-Абланица-Вълкосел-Сатовча.

Прекатегоризирането на тези направления освен с изисквания за съответните технически характеристики е свързано и с определени изисквания за поддържане в зимни условия- категория А, Б, В и Г /разчистване съответно 2, 4, 5 и 8 часа след спиране на снеговалежа/, което е особено важно за поддържането на нормални условия на живот в населените места от тази част на територията на областта, предвид теренните особености.

Всички населени места са свързани с общинска пътна мрежа, но част от тях са без настилка или настилка в лошо състояние, което затруднява достъпа до обектите, които обслужват

По-точна представа за обслужването на самите общини дава гъстотата на пътната мрежа,представена в следващата Табл. 27.

Макар че средната гъстота на общинската пътна мрежа за областта /167.1/ е малко по-висока от средната за страната /161.4/, високопланинските общини имат гъстота под 100км/1000км², докато в равнинната част гъстотата е доста по-висока от средната за страната /в община Петрич над два пъти по-висока/.

Средната гъстота общо на пътната мрежа е 267.7км/1000км² - по- ниска от средната за страната- 333км/1000км². В общините Разлог, Банско и Якоруда гъстотата е по-ниска от половината за страната.

Изводи

- територията на областта се обслужва основно от два пътя от i и ii клас по долините на реките струма и места и няколко напречни връзки от iii клас, като направленията, провеждащи международните потоци се нуждаят от ремонт и реконструкция /някои от които се изпълняват в момента/.

- високопланинският релеф е определящ за ниската гъстота на пътната мрежа. общата гъстота на пътната мрежа за областта е доста по-ниска от средната за страната, което се дължи на ограниченото развитие на пътищата от по-висок клас. относителният дял за всички категории пътища от републиканската пътна мрежа за областта е много по нисък от средните стойности за страната / 37.4% рпм, при средна стойност за страната 51.5%./

- Основно достъп до по-голяма част от областта се осъществява от общинските пътища.

1. Проблеми

- Забавя се отварянето на ГКПП “Илинден”- източната част на областта се обслужва от ГКПП Кулата по отношение на ТГС, а пътищата, които осигуряват връзката, са от ниска категория и с елементи, неотговарящи на европейските норми и стандарти.

- Затруднения в поддържането на общинската пътна мрежа, особено в зимни условия