Разчупете навика да бъдете себе си
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| Ще настъпи момент... Когато животът ви започне да се разгръща с нови и прекрасни събития, ще настъпи момент, в който ще бъдете изпълнени с благоговение, почуда и върховна будност. Ще осъзнаете, че те са плод на вашия ум. Вие възторжено ще погледнете назад към целия си живот и няма да искате да промените нищи. Няма да съжалявате за нито едно действие, няма да се чувствате зле за нищо, което ви се е случило, защото в момента на вашето проявление всичко ще ви изглежда смислено. Ще видите как миналото ви е довело до това невероятно състояние. Благодарение на вашите усилия съзнанието на по-висшия ум е започнало да бъде ваше съзнание; природата му се превръща във ваша природа. Вие ставате по- божествени. Това е истинската ви същност. Това е естественото ви състояние. По същия начин, когато невидимият дарител на живот започне да действа чрез вас, вие ще се почувствате повече себе си, както не е било от дълго време насам. Травмите, породили емоционални белези, са разклатили истинската ви личност. Вие сте станали по-сложни, по-поляризирани, по-разединени, по-противоречиви и по-предсказуеми. Когато „разпаметите“ емоциите на оцеляване, които понижават честотите на ума и тялото, ще се издигнете до по-висше електромагнитно изражение и по-висока честота. Ще се освободите, като отключите вратите, за да направите място на по-висшата сила, която се превръща във вас. И накрая, вие сте тази сила и тази сила е вас. Вие сте едно. Чувствате кохерентната енергия, наречена любов. Вътрешното проявява безусловно състояние. * * * След като установите връзка с извора на съзнанието и отпиете от него, може да преживеете истински парадокс. Много е възможно да ви обземе такова усещане за лична цялостност, че да ви бъде трудно да пожелаете каквото и да било. Тази дихотомия беше истинско откровение за мен. Исканията и желанията произлизат от усещането за липса на определен предмет, човек, място или време. Бидейки истински свързан с това съзнание, аз съм имал моменти, в които ми е било трудно да мисля за каквото и да било, защото се чувствах просто страхотно; толкова цялостен, че никоя мисъл, която би ме отвлякла, не би си струвала. Иронията е, че когато стигнете до пространството, от което можете да творите, вече не изпитвате потребност от нищо, тъй като липсата и празнотата, заради която сте 199 желали нещо, вече не съществува, изместена от усещането за цялостност. Вие просто искате да останете с чувството на баланс, любов и хармония. Това според мен е началото на истинската безусловна любов. Да изпитваш любов и благоговение към живота, без потребност от нищо извън себе си, е свобода. Вече не си привързан към външни елементи. Чувството е толкова хармонично, че да съдиш някого или да реагираш емоционално на живота и промените, означава да компрометираш същността си. В този момент висшето съзнание, с което всички сме свързани, започва да се движи навън от нас, а ние го изразяваме чрез себе си. Преминаваме от човешкото към божественото. Ставаме по-живи, по-осъзнати, по- силни, по-щедри, по-целенасочени, по-добри и по-здрави. Това е неговият ум. Започва да се случва и още нещо удивително. Когато се почувствате извисени и радостни, усещането е толкова прекрасно, че ще ви се прииска да го споделите с някого. А как може да се сподели такова невероятно чувство? Като даваме. Мислите си: „Чувствам се толкова превъзходно, че искам и ти да го усетиш. Ето един подарък за теб“. Така вие давате, за да могат и другите да почувстват дара, който вие изразявате отвътре. Вие сте напълно себеотрицателни. Представете си такъв свят. Но ако можете да създадеше нова реалност от този вътрешен ред на цялостност, трябва да знаете, че ще творите от състояние „съм“ в съзнание, което вече не е отделено от всичко, което желаете. Вие се намирате в абсолютно единство със своето творение. И ако успеете да го постигнете естествено и да забравите за всичко, свързано със стария ви аз, ще изпитате такава жизнерадост и изобилие, че ще осъзнаете, че творението, върху което се фокусирате, е ваше. Сякаш удряте тенис топка със съвършен замах или паркирате без огледала на сантиметри от бордюра. Просто усещате, че всичко е, както трябва. Някак си знаете. Ето едно предложение за завършване на ежедневната медитация (така правя аз). Затворете очи. Осъзнайте, че има разум във вас и около вас. Помнете, че е истински. Това съзнание ви забелязва и познава вашите намерения. Спомнете си, че то е създателят извън пространството и времето. Стигнахте до последната стъпка в пътуването отвъд копнежите на тялото и нюансите на егото. Ако това съзнание е истинско и съществува, помолете го да даде знак, че сте осъществили контакт с него. Кажете на създателя: „Ако днес съм успял да ти подражавам като творец, изпрати ми сигнал като обратна връзка в моя свят, за да разбера, че забелязваш усилията ми. Направи го по начин, който най-малко очаквам, за да ме събуди от съня и да не остави никакво съмнение, че идва от теб. Така ще бъда вдъхновен да го направя отново и утре.“ Нека напомня какво казах в главата за квантовото поле. Ако обратната връзка се прояви по начин, който сте очаквали или предсказвали, това не е нищо ново. Не се изкушавайте да приписвате новост и непредсказуемост на онова, което дълбоко в душата ви се струва познато. В новия си живот трябва да бъдете смаяни и изненадани – не от това, което се е случило, а от начина, по който е станало. Когато преживеете изненада, вие се събуждате от съня, а новостта на случващото се е толкова вълнуваща, че изцяло привлича вниманието ви. Издигате се над обичайните чувства. Да „не оставя съмнение“ означава да е толкова хубаво и забавно, че веднага разбирате: това, което правите, наистина работи. Искате да знаете, че необичайното събитие идва от висшия ум и не може да бъде нищо друго. |