Разчупете навика да бъдете себе си
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| аз наистина да го направи. Това е. Ние сме божествени творци. Това правим, когато сме вдъхновени или притиснати да научим повече. В същото време обаче сме създания на навика. Развиваме навици за всичко. Имаме три мозъка, които ни позволяват да се развиваме от познанието през опита към мъдростта. За да усвоим наученото чрез повторение, привикваме тялото да бъде умът: това е нашата дефиниция за навик. Проблемът е, че развиваме навици, които ограничават истинското ни величие. Емоциите на оцеляване, които са толкова пристрастяващи, ни карат да живеем с ограничения, да се чувстваме откъснати от Източника и да забравяме, че сме създатели. Състоянията на ума, съответстващи на стреса всъщност са причината да бъдем контролирани от емоциите си, да живеем с по-ниска енергия и да ставаме роби на убеждения, чийто корен е страхът. Тези т. нар. нормални психични състояния се приемат от повечето хора като обичайни. А те са истински „променени състояния на съзнанието“. Ето защо искам да подчертая, че тревожността, депресията, фрустрацията, гневът, вината, болката, притеснението и тъгата – емоции, постоянно изразявани от милиони хора – са причината масите да живеят без баланс и встрани от истинския си аз. А може би „променените състояния на съзнанието“, постигани по време на медитация в мистични мигове, са всъщност естествените човешки състояния, към които трябва да се стремим. За мен това е безспорна лична истина. Време е да се събудим и да се превърнем в жив пример за истината. Не е достатъчно да приемем тези разбирания, трябва да живеем с тях, да ги демонстрираме и да станем 203 „причина“ във всички области от живота си. Когато „въплътим“ тези идеали като истина и ги превърнем в навик, те ще се превърнат в неделима част от нас. След като сме пригодени да създаваме навици, защо новите ни навици да не бъдат величието, състраданието, оригиналността, вътрешната сила, любовта, осъзнатостта, щедростта, изцелението, квантовото проявление и божествеността? Отстраняването на пластовете на личните емоции, които сме решили да запаметим като своя идентичност, отказът от егоистичните ограничения, изоставянето на измамните представи и въз- приятия за природата на реалността и аза, преодоляването на неврологичното привикване към деструктивни качества, които отново и отново възпрепятстват развитието ни, освобождаването от нагласите, които са ни пречили да разберем кои сме всъщност – те са част от откриването на истинския ни аз. Един аспект на аза е доброжелателното същество, което чака зад всички тези паравани. Това сме ние, когато не се чувстваме застрашени, когато не се боим от загуба, не се опитваме да угодим на всички, не се надпреварваме и не се мъчим да стигнем до върха на всяка цена, не съжаляваме за миналото, не се чувстваме малоценни, безнадеждни, отчаяни или алчни. Когато преодолеем и отстраним всичко, което стои на пътя на безкрайната ни сила и нашия аз, ние извършваме благородно дело не само за себе си, но и за цялото човечество. Затова най-значимият навик, който можете да разчупите, е навикът да бъдете себе си, а най-важният навик, който можете да създадеше, е навикът да изразявате божественото чрез себе си. Тогава ще обитавате истинската си природа и идентичност. Това означава да обитаваш себе си. |