Разчупете навика да бъдете себе си

201
ПОСЛЕСЛОВ.
Да обитаваш себе си
Една от най-големите лъжи, в които сме повярвали, е, че ние не сме нищо повече от физически същества, определени от материална реалност, лишени от измерение и жизнена енергия, отделени от Бога – който, вярвам, вече знаете, е вътре в нас и навсякъде около нас. Да се крие истинската ни същност е не само заробващо, но и утвърждава, че сме същества с линеен живот без истински смисъл.
Твърдението, че не съществува живот извън физическия свят, както и че нямаме власт над съдбата си, не е „истина“, в която трябва да вярваме. Искрено ми се иска тази книга да ви помогне да разберете кои сте всъщност.
Вие сте многоизмерни същества, които сами творят своята реалност. Главната ми цел беше да ви помогна да приемете тази представа като свой закон и ново схващане.
Да разчупите навика да бъдете себе си означава „да изгубите“ ума си и да си създадеше нов.
Но когато изцяло оставим стария привичен живот или ум и започнем да творим новия, между двата свята има момент, лишен от всичко, което познаваме. Повечето от нас бягат от тази бездна назад към познатото. Това място на несигурност и неизвестност обаче е плодородна земя за отцепника, за мистика и светеца.
Да живееш в света на непредсказуемото означава да бъдеш всички потенциали едновременно. Можете ли да се почувствате уютно В това празно пространство? Ако можете, значи сте в сърцевината на чудесната сила на сътворението, на „Аз съм“.
Когато биологично, енергийно, физически, емоционално, химично, неврологично и генетично променим себе си и престанем да живеем с несъзнателното утвърждение, че надпреварата, борбата, успехът, славата, физическата красота, сексуалността, вещите и властта са всичко в живота, можем да свалим оковите на светското. Боя се, че тъй наречената рецепта за успех в живота ни кара постоянно да търсим отговори и щастие извън себе си, докато истинските отговори и истинската радост винаги са били вътре в нас.
Къде и как откриваме истинския си аз? Като създаваме персона, оформена от асоциации с външната среда и утвърждаваща лъжата? Или като се идентифицираме с нещо вътре в себе си, което е толкова реално, колкото и всичко извън нас, и си създадем уникална идентичност със съзнание и ум, на които можем да подражаваме?
Точно така: именно този безкраен източник на информация и разум, личен и универсален, е свойствен на всички човешки същества. Това е енергийно съзнание, изпълнено с такава хармоничност, че когато се движи през нас, можем да го наречем единствено любов. Когато вратите се отворят, честотата му носи такава жизнена информация, че променя същността ни отвътре. Това е преживяване, за което аз смирено се научих да живея.
Надявам се, знаете, че винаги имате достъп до него, стига да поискате. Но ако живеете като материалисти, ще се борите с неговото съществуване. Защо? Реалистите използват сетивата си, за да дефинират реалността, и ако нещо не може да бъде видяно, вкусено, помирисано, докоснато или чуто, значи то не съществува. Този дуализъм е идеална схема за поддържане на илюзията. Просто поддържайте вниманието на хората

202 насочено към външната реалност, която е наслада за сетивата или пък хаос, и на тях ще им се струва прекалено трудно да навлязат в себе си.
Където е съсредоточено вниманието ви, там е съсредоточена и вашата енергия.
Насочете цялото си внимание към външния материален свят и това ще бъде вашата инвестиция в реалността. И обратното, накарайте съзнанието си да разкрие по-дълбок аспект от вас самите и енергията ви ще разшири тази реалност. Като човешко същество вие имате свободата да фокусирате съзнанието си върху каквото пожелаете. Да развиете способността си да управлявате и правилно да използвате изобилието от сила е подаръкът. Това, върху което се спрат мислите и съзнанието ви, се превръща във ваша реалност.
Ако престанете да вярвате, че мисълта е реална, ще се върнете към материализма.
Просто ще изберете някаква емоционална пристрастеност или навик, които ви носят незабавно удоволствие, и ще убедите себе си, че няма друга възможност.
В това е проблемът: бъдещата реалност, която създаваме в ума си, все още не ни дава никаква сетивна обратна връзка и според квантовия модел сетивата ни са последните, които преживяват сътвореното. По тази причина мнозина приемат материализма за свой закон и стават несъзнателни.
Искам да напомня, че всички материални неща идват от невидимото поле на нематериалното, отвъд времето и пространството. Най-просто казано, виждате, че когато засеете семена в този свят, след време те раждат плодове. Ако можете да преживеете пълноценно една мечта като мисъл и емоция във вътрешния свят на потенциалите, значи тя вече се е осъществила. Затова просто се предайте; тя непременно ще покълне във външния свят. Такъв е законът.
Това обаче е най-трудната част от целия процес: да намерите време безценният ви

Изтегляне 3.33 Mb.

Сподели с приятели: