Разчупете навика да бъдете себе си
Не можем да се променим, когато живеем в предсказуемото бъдеще
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| Не можем да се променим, когато живеем в предсказуемото бъдеще Има още един начин да изпаднем в застой и да избягваме промяна. Можем да нау- чим тялото си да бъде умът, така че да живее в предсказуемо бъдеще, изхождайки от спомена за известното минало, и така отново да пропуснем ценния настоящ момент. Както знаете, човек може да привикне тялото си да живее в бъдещето. Разбира се, това може да бъде начин да променим живота си към добро, ако съзнателно се фокусираме върху желано ново преживяване, както направи дъщеря ми с лятната работа в Италия. Нейната история показва, че ако се съсредоточим върху бъдещо събитие и планираме как ще се подготвим или държим, ще настъпи момент, когато виждаме толкова ясно и фокусирано възможното бъдеще, че мислите ни се превръщат в самото преживяване. Щом мисълта веднъж стане преживяването, крайният продукт е емоци- ята. Започнем ли да преживяваме емоцията на събитието преди възможното му осъществяване, тялото (несъзнателният ум) започва да реагира така, сякаш то вече се реализира. Какво се случва, от друга страна, ако започнем да очакваме някакво нежелано бъдещо преживяване или дори сме завладени от най-лошия възможен сценарий, изхождайки от минал спомен? Отново програмираме тялото си да преживява бъдещо събитие, преди да се е случило. Сега тялото вече не се намира в мига или в миналото; то живее в бъдещето – но бъдеще, почиващо на някакъв конструкт от миналото. Когато това се случва, тялото не знае каква е разликата между действителното събитие, осъществяващо се в реалността, и това, което възприемаме в ума си. Тъй като ние го подтикваме към това, което си мислим, че предстои, то се подготвя. И се озовава съвсем реално в събитието. Ще ви дам пример за живот в бъдещето, почиващ на миналото. Да допуснем, че са ви помолили да изнесете лекция пред триста и петдесет души, но вие се страхувате от изявата на сцена поради спомени за предишни ораторски провали от далечното минало. Всеки път, когато се замислите за наближаващото събитие, вие си представяте как стоите там, заеквате и губите мисълта си. Тялото ви започва да реагира така, сякаш бъдещото събитие се развива в момента. Раменете се напрягат, сърцето препуска, потите се обилно. В очакване на ужасяващия ден вие карате тялото си вече да изживява стреса. Обсебени от възможността отново да се провалите, вие сте толкова вторачени в предполагаемата реалност, че не можете да се съсредоточите върху нищо друго. Умът и тялото ви са поляризирани и постоянно се движат от миналото към бъдещето и обратно. Така вие сами си отнемате възможността за нов, прекрасен бъдещ резултат. Нека вземем един по-универсален пример за живот в предсказуемото бъдеще. Да кажем, че години наред се будите всеки нов ден, само за да се плъзнете автоматично към същата стара поредица от несъзнателни действия. Тялото е толкова свикнало да очаква ежедневното ни поведение, че почти механично преминава от една задача към друга. Храним кучето, мием си зъбите, обличаме се, приготвяме си чай, изхвърляме боклука, проверяваме пощата... Дори да се събудите с мисълта, че ще правите нещо различно, се улавяте, че някак си пак сте се захванали със същите стари неща, сякаш просто се возите, а не шофирате. След като сте запаметили тези действия в продължение на десет или двадесет години, тялото ви се е научило постоянно да ги „чака с нетърпение“. На практика то е 71 подсъзнателно програмирано да живее в бъдещето и да ви позволи да заспите зад кормилото,... дори не може да се каже, че вие карате колата. Сега тялото ви не може да съществува в настоящето. То е подготвено да ви контролира с един куп несъзнателни програми, докато вие седите облегнати назад и му позволявате да ви води към някаква еднообразна, известна съдба. За да преодолеем почти автоматичните си навици и да престанем да предугаждаме бъдещето си, ни е необходима способност да надраснем времето. (Ще поговорим още за това.) Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|