Разчупете навика да бъдете себе си
ГЛАВА 4. ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 4. ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО Много е изписано за това, колко важно е да живеем в настоящето. Мога да ви цитирам статистика за всичко – от разсеяно шофиране до развод – в подкрепа на факта, че на хората наистина им е трудно да остават в настоящия момент. Нека изразя идеята на квантов език. В настоящето всички потенциали съществуват едновременно в полето. Когато се намираме в сегашния момент, можем да преминем отвъд пространството и времето и да превърнем всеки от тези потенциали в реалност. Когато сме затънали в миналото обаче, не съществува нито един от новите потенциали. Вече знаете, че когато човек се опитва да се промени, той реагира до голяма степен като наркоман, защото се е пристрастил към познатите си химични състояния „съм“. Знаете, че когато сте пристрастени към нещо, тялото ви сякаш има свой собствен ум. Когато минали събития задействат същата химична реакция като първоначалното събитие, тялото си мисли, че отново го преживява. Веднъж научено да бъде подсъзнанието чрез този процес, то превзема функцията на ума – тялото става умът и в определен смисъл може да мисли. По-рано бегло споменах как тялото се превръща в ум чрез цикъла на мислене и чувстване, чувстване и мислене. Има обаче и друг начин това да се случи – въз основа на спомените от миналото. Ето как става: имали сте преживяване с емоционален заряд. По-късно мислите за въпросното събитие. Мисълта се превръща в спомен, който рефлекторно възпроизвежда емоцията от преживяването. Ако продължавате отново и отново да мислите за този спомен, мисълта, споменът и емоцията ще се слеят в едно и вие ще „запаметите“ емоцията. Сега животът в миналото става по-малко съзнателен процес и повече – подсъзнателен. Подсъзнанието обхваща повечето физически и психически процеси, които не осъзнаваме. Неговата активност до голяма степен е насочена към функционирането на тялото. Учените наричат тази регулаторна система „автономна нервна система“. Няма нужда да мислим съзнателно за дишането, за пулса на сърцето си, за повишаването и понижаването на телесната температура или за който и да било от другите милиони процеси, които помагат на тялото да поддържа ред и да се самоизцелява. Мисля, че виждате потенциалната опасност за тази автоматична система от загубата на контрол върху ежедневните си емоционални реакции на спомените и обкръжаващата ни среда. Някои сравняват тези подсъзнателни реакции с автопилот, други – с фонова програма на компютъра. Това, което и двете аналогии внушават, е усещането, че под повърхността на съзнанието ни има нещо, което контролира поведението ни. Ето пример, който потвърждава това. Представете си, че като малки сте се прибрали един ден у дома и сте намерили домашния си любимец мъртъв на пода. Всички сетивни впечатления, съпровождащи това преживяване, са се запечатали в мозъка ви. То ви е белязало. |