Разчупете навика да бъдете себе си
Пристрастяване към проблемите
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| Пристрастяване към проблемите Когато стресовата реакция бъде задействана, независимо дали в отговор на реална или измислена заплаха, в организма нахлува каскада от химикали. Тя ни дава силен прилив на енергия и моментално „събужда“ тялото и определени части от мозъка, за да насочи цялото ни внимание към Голямата тройка. Това действа много пристрастяващо, все едно да изпиеш тройно еспресо – възбужда за секунди. С времето несъзнателно се пристрастяваме към проблемите си, към не- благоприятните обстоятелства или нездравословните взаимоотношения. Държим тези ситуации в живота си, за да подхранваме нашата зависимост от емоциите на оцеляване и да не забравяме, че сме „някой“, който си мислим, че сме. Просто обожаваме прилива на енергия, породена от проблемите! Нещо повече: свързваме тази емоционална възбуда с всеки познат човек, предмет, място и преживяване във външния свят. Пристрастяваме се и към тези елементи в средата; започваме да приемаме средата като своя идентичност. Ако сте съгласни, че можем да задействаме стресовата реакция само с мисълта си, то е разумно да предположим, че можем да получим същия прилив от пристрастяващи химикали, ако ни преследва хищник. В резултат се пристрастяваме към собствените си мисли; те започват да ни носят несъзнателна адреналинова възбуда и ни става много трудно да мислим по друг начин. Чувстваме се некомфортно, когато се опитваме мислите да надраснат чувствата ни, да излязат извън рамките. В момента, в който започнем да си отнемаме веществото, към което сме пристрастени – в случая, познатите мисли и чувства, свързани с емоционалната ни зависимост, изпитваме непреодолимо 22 Bentov, Itzhak, „Stalking the Wild Pendulum: On the Mechanics of Consciousness” (Rochester, VT: Destiny Books, 1988). Вж. също Ramtha, „A Beginner's Guide to Creating Reality” (Yelm, WA: JZK Publishing, 2005). Според квантовия модел на реалността всяко „нещо“ или „нищо“ е вълна от информация, вибрираща на различна честота. В такъв случай е логично колкото по-бавна е вибрацията, толкова по-плътна да бъде материята, и обратното. Емоциите на стреса понижават вибрациите и ги правят повече материя и по-малко енергия. 79 желание, абстиненция и куп други неизказани усещания, които ни пречат да се променим. По този начин оставаме пленници на познатата реалност. Така нашите мисли и чувства, които са предимно ограничаващи, ни приковават към всички проблеми, условия, стресови фактори и лоши избори, които първоначално са предизвикали стресовата реакция. Държим всички негативни дразнители около себе си, за да можем отново и отново да получаваме стресовата реакция, защото тази зависимост укрепва представата кои сме и утвърждава самоличността ни. Казано най-просто, повечето хора се пристрастяват към проблемите и условията в живота си, които пораждат стрес. Независимо дали имаме лоша работа или връзка, ние не се разделяме с проблемите си, защото те ни помагат да се утвърдим като „някой“. Те подхранват нашата зависимост от нискочестотните емоции. Най-вреден е страхът, че ако проблемите изчезнат, няма да знаем какво да мислим и как да се чувстваме; няма да изпитваме прилива на енергия, който ни кара да си спомним кои сме. Повечето от нас умират от страх, че може да не бъдат „някой“. Колко ужасно би било да бъдеш „никой“, да нямаш самоличност?! Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|